МОТИВИ към присъда
№..139../30.07.2014г. по
НОХД №571/2014г по описа на Окръжен съд - Бургас.
Подсъдимият В.Ж.В. ЕГН**********,
роден на 07..07.1992г. в гр.Бургас, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан,
средно образование, студент, живущ *** е
предаден на съд по реда на чл.247 ал.1 от НПК за извършено престъпление по чл.
чл.343,. ал.1 б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК , а именно за това, че на 16.06.2013г.
около 22.00ч. в гр.Бургас, на път 9008 посока към кв.“Долно езерово“, пред
сградата на фирма „Стоманика“ при управление на МПС-лек автомобил „Пежо 206“ с
рег.№2108КХ, негова собственост, нарушил правилата за дивжение по пътищата,
визирани в: чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава слединте стойности на
скоростта в км/ч: Категория В-населено място-50“ и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП:
„Водач, който ще предпиреме изпреварване, е длъжен когато изпреварването
навлиза в пътна лента, прледнацначена за насрещно движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, като се движил
със скорост от 99.50км/ч при разрешена за конкретния пътен участък скорост от
50 км/ч, предприел изпреварване, като навлязъл в лентата за насрещно движение,
в следствие на което допуснал ПТП с ППС-каруца с животинска тяга, без светлоотразители
и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина и по
непредпазливост причинил смъртта на пътника в него-Йордан Митков Симеонов ЕГН**********
от гр.Сливен, в следствие на фрактура на лява бедрена кост, довела до
белодробна тромбемболия.
Преди даване ход на делото , съдът конституира в качеството на частен обминител пострадалата Р.Й.М. –майка на починалия Йордан
Митков Симеонов.
Не прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от лицето А.Я.Н.
и остави без уважение исканетото му за конституиране като граждански ищец,
поради липса на каквито и да е данни в делото за наличие на родствена връзка с
починалия.
По искане на подсъдимия и неговия защитник е проведено предварително
изслушване по реда на Глава двадесет и седма от НПК за решаване въпросите
по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимия се възползва от тази диференцирана
процедура по НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други доказателства за тези
факти. Становище за допустимост и основателност на молбата изразяват и държавния
и частния обвинител . Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебното заседание, защитника
на подсъдимия представя уверение от Техническия университет – гр.
Варна за това, за това че подсъдимият е студент редовна форма на обучение в
същото висше учебно заведение.
След приключване на съдебното
следствие представителят на Окръжна прокуратура –Бургас заявява, че поддържа
обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъждане подсъдимия В. по
възведеното обвинение, като съответното на извършеното наказание се определи
при певес на смекчаващите вината му обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, липса на допускани
нарушения на правилата за дивжение до настоящия момент, критичност към
извършеното, съжаление за случилото се, съдействие за разкриване на обективната
истина.
Затова предлага да му се
определи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да се намали
с 1/3 и му се наложи такова от 1 година и четири месеца, чието изтърпяване се
отложи с тригодишен изпитателен срок. Да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от правоуправление за срок от 2 години. На подсъдимия да се
възложат и направените по делото 795.60лв. разноски.
Повереника на частния
обвинител и последния лично изразяват съгласие с така предложеното наказание ,
което намират съразмерно на деянието и считат, че със същото биха се постигнали
целите на индивидуалната игенерална
превенция.
Защитата на подсъдимия споделя
доводите на обвинението за наличието на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, които обуславят извода за адевкватност и справедливост на
наказание към предвидения от нормата на чл.343 от НК минимум , като споделя
предложения от прокурора размер на наказанието лишаване от свобода и това на
лишаването от правото да се управлява МПС.
Подсъдимият признава вината си
и отново заявява искрено съжаление и разкаяние за случилото се. Споделя , че
продължава да е под влияние на стреса от случилото се и да мисли за трагичния
инцидент отново и отново. Моли за налагане на условно наказание, което ще му даде
възможност да продължи да учи и да завърши ТУ-Варна, където е студент
понастоящем.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът, като взе предвид
чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания и
доказателствата, събрани в досъдебното производство. След цялостен, всестранен
и пълен анализ поотделно и в съвкупност, счита, че те напълно подкрепят
изложеното в обвинителния акт и разкриват следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.В. е водач категория“В“ и „М“, СУМПС от 04.07.11г. със стаж
от 2 години , на отчет в ПП-Бургас , собственик на лек автомобил“Пежо 206“ с
рег.№А2108“КХ с валидна застраховка гражданска отговорност за 2013г. в
ЗК“Булинс“. Живее в гр.Бургас, кв.Долно езерово, ул.“Г.Дълбошки“ №7.
До момента на ПТП на В. не са
налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На 16.06.2013г. вечерта около
22.00ч. подс.В. пътувал със собствения си лек
автомобил от центъра на гр.Бургас към дома си в кв.“Долно езерово“. Управлявал
автомобила на къси светлини на фаровете в дясната лента по прав участък на път
9008 между кварталите „Лозово“ и „Долно езерово“. Движението не ибло
интензивно.
По това време пострадалия
Йордан Митков Симеонов заедно със свидетелите Р.А.м., Д.Р.А., Ф.Д.С. , Жечка А.М.
и Йордан Димитров Стефанов , всички от гр.Сливен, пътували от гр.Българово за
гр.Бургас с каруца без светлини и светлоотразители, теглена от кон и багаж в
нея. Отпред вляво седял св.Д. Атанасови
дължал юздите на коня, а до него вдясно седял пострадалия Йордан Симеонов.
Зад тях седяли съответно децата Жечка М. и Йордан Стефанов.
След като подминал
„Топлофикация“ , В. настигнал попътно движещ се лек авномобил, който се движел
по-бавно от него и решил да го изпревари. Пътния участък бил прав без наклон ,
с ширина на пътното платно 7.30м. , разделено с единична прекъсната линия на
две ленти, всяко от по 3.65м. Подал
мигач, погледнал в огледалото за обратно виждане и в лентата за насрещно
движение и като преценил, че има условия да извърши маневрата предпирел
изпреварването, изнасяйки се в лявата лента за насрещно движение със скорост
около 99.50км/ч.
В момента, в който се изравнил
с изпреварвания автомобил, видял на разстояние около 66-67м. пред автомобила си
по средата на пътното платно движеща се без никакви светлини и светлоотразители
каруца и веднага предприел аварийно спиране. В същото време, когато били в
осветения участък пред портала на фирма „Стоманика“ пострадалия Йордан Симеонов
казал на св.Д.А. да отбие вдясно и да изчака да мине лекия автомобил и
последния започнал отбиването, но в процеса на спиране на лекия автомобил
последвал удал с предната му лява част в лявата странична част на каруцата.
След удара лекия автомобил и каруцата се преместили напред в сцепено положение
и спрели на около 12метра върху левия банкет по посока кв.Долно езерово, а
пътуващите нв нея паднали на земята и багажа се разпръснал по пътя. Веднага
след спирането подсъдимия В. излязъл от автомобила за да провери има ли
пострадали лица. По същото време св.Г.Д., пътуващ с рекия
си автомобил от кв.Долно езерово към кв.Лозово
на гр.Бургас, наближавайки сградата на фирма „Стоманика , след
автобусната спирка забелязал извън пътното платно вдясно лек автомобил и вдясно
от него каруца с четири гуми и разхвърлян багаж около нея. Като приближил,
видял подс.В., когото познавал отпреди от квартала си
и спрял при тях. Попитал гокакво се е случило, след което позвънил на тел.112
за да информира за инцидента и да потърси помощ. Заедно с подсъдимия
обезопасили местопроизшествието с поставяне на триъгълник и светрлоотразителна
жилетка. Отстрани на платното седял пострадалия Йордан Симеонов , а св.Д.А.
започнал да ругае и да заплашва обвиняемия, че ще го заколи и извадил нож, взел
една тръба от каруцата и го подгонил. Гонил го около 30метра, след което се
върнал при св.Д. и поискал от него да качи в своя автомобил и закара
пострадалия в болницата, но последния му отвърнал че линейката вече идва.
Автопатрул на Сектор „ПП“ в ОД МВР-Бургас в състав-св.Д. и Проданов посетили
местопроизшествието и го запазили. Установили лекия автомобил и каруцата
отлявата страна извън пътното платно, където лежал пострадалия Йордан Симеонов
и се опраквал от болки в крака, а останалите лица били във видимо добро
състояние, като всички говорели и викали едновременно. Подсъдимият В. им
обяснил случилото се при предприетото изпреварване, както и отправените му
заплахи и гонене с метална тръба от
водача на каруцата. Дошли две линейки на Спешна помощ и откарали всички лица
без водачите на двете превозни средства-подсъдимия и св.Д.А.. Последните били
тествани за наличие на алкохол в кравта с „Алкотест“ дрегер, като резултата бил
отрицателен. На място пристигнали
родителите на подс.В. и св.Ж. и Ж., съответно леля и
свако на подсъдимия. След приключване на огледа, бащата на В. и св.Ж. прибрали
лекия автомобил , а В. и останалите свидетели отишли в Спешния център на
МБАЛ-Бургас, където му била взета кръвна проба за анализ. В същото време, там
при прегледа било установено, че постадалия Йордан Симеонов е получил фрактура на ляво бедро и е
настанен в Отделение по ортопедия и травматология, св.Жечка А.-контузия на
корема и настанена в Отделение по хирургия, св.Р.М.-контузия на гръден кош,
Йордан Фанев-разкъсно-контузна рана и Ф.Д.-контузия
на дясна ръка и дясна коремна половина, и тримата освободени при прегледа,
несъставомерни увреждания квалифициращи се като лека телесна повреда. В 05.30ч. на 17.06.13г. пострадалия Йордан
Симеонов починал.
Изложеното съдът счита за установено въз основа на събраните в хода на
съдебното производство доказателства
чрез: писмени доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие придружени с фотоалбуми и безмащабна скица, протокол за оглед
на веществено доказателство-МПС с фотоалбум; обяснения на подсъдимия В.; събраните гласни доказателства-показанията на
свидетелите Р.М., Ф.С., Д.А., Г.Д., С.Й., Х.Д., Неделин
Проданов, З.Ж. и Д.Ж.; СМЕ на труп, автотехническа експертиза с мащабна скица
на местопроизшествието, писмо от Община Бургас относно надлъжната маркировка и
знак за ограничение на скоростта в участъка на ПТП-то, химическа експертиза, СМЕ
на Р. Меитева, Йордан Димитров, Жечка А. и Ф.Д.; писмените доказателства-
медицинска документация предоставена от МБАЛ-Бургас, справка за съдимост на
подсъдимия В., справка от сектор ПП-ОДМВР-Бургас, удостоверение за наследници
на Йордан Симеонов, удостоверение от ТУ-Варна.
След преценка на същите намира, че посочената съвкупност от
доказателства формира фактическата страна на обвинението по несъмнен начин.
Установява се посредством
заключението по СМЕ на трупа на Симеонов наличие на фрактура на лява бедрена
кост в средна трета, охлузвания по тялото и крайниците, голям тромб в
белодробната артерия, напълнозапушващ лумена на съда, остър кръвен застой на
вътрешните органи, тъмна течна кръв и др. Вещото лице съдебен лекар е заключил,
че непосредствена причина за смъртта е белодробната тромемболия, дължаща се на
тромб, изхождащ от травмирания ляв долен крайник. Установените травматични
увреждания са следствие от действието на твърди тъпи предмети, най-вероятно при
падане от каруцата. Налице е пряка причинна връзка между фрактурата на ляв
долен крайник и настъпилата смърт. Тромб изхождащ от долни крайници при тяхното
травмиране е предполагано, но непредотвратимо усложнение.
Даден със заключението по извършената
химическа експертиза е отрицателен отговор на въпроса за наличие на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта на подсъдимия В..
Не се спори относно мястото на
удара, който е установен посредством извършените първоначален и допълнителен
огледи, свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, проверени с
автотехническа експертиза.
Свидетелите С. и А. дават
сведения, че са се движили по асфалтовия път, като достигнали осветено място до
осветен участък, със сграда вдясно с портал, пострадалия Йордан Симеонов
казал на А. да отбие каруцата в дясно и
да изчака да мине колата която идвала отсреща в тяхната лента, като
изпреварвала друга кола . А. дръпнал надясно каруцата, но изпреварващата кола,
движеща се срещу тях ги ударила и завлякла отстрани на пътя в тревата.
Същите , както и свидетеля Р.М.
подробно описват посоката от където са тръгнали и по която са се движили, както
и разположението на всеки от тях в каруцата преди сблъсъка.
Казаното от всички тях кореспондира и с
установеното в огледните протоколи, автотехническата и съдебно-медицинските
експертизи.
Според огледните протоколи местопроизшествието
е на прав участък, пътното платно в района е покрито с асфалтобетон, без наклон
и неравности, със суха настилка, с ширина 7.30метра, разделено на две ленти,
всяка по 3.65м. На место има оставени спирачни следи и такива от просуркване. Лекият
автомобил се намира косо върху лявата лента и левия банкет с предна част към
пътя. До него, от дясната му страна в тревната площ е долепена каруцата с
четири броя напомпени гуми и метална основа, стръките са в обратна на огледа
посока. От лявата страна тръбите са обърнати навътре. От началото на спирачния
път до каруцата в лявата лента е разпръснат багаж.
Именно тази ситуация са
заварили и дошлите на място свидетели Д., Д.,
Проданов, Ж. и Ж., според изложеното от тях.
Положената надлъжна маркировка
към момента на произшествието според писмения отговор на Община-Бургас е била
единична прекъсната линия, а скоростта в този участък от кв.Лозово към кв.Долно
езерово е ограничена до 50км/ч. с поставен след разклона за кв.Лозово пътен
знак №26 и важи до разклона за кв.Долно езерово.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че мястото на удара между лекия
автомобил и каруцата е пред отбивката към портала на фирма „Стоманика“, по
дължината на пътя на около 32 метра от левия ъгъл на сградата, на 19.20м. вляво
от пътя и 29м. преди началото на портала. Ударът е станал на около 67.39м. от
началото на маневрата в насрещната лента за движение. За лекият автомобил
ударът е челен-кос, а за каруцата страничен-кос. Скоростта на дивжение на
каруцата е била около 5км/ч. На лакия автомобил преди произшествието скоростта
е била 99-100км/ч., с опасна зона за сипране 89.50м. и се изминава за около
5.08сек. Скоростта на МПС-то след произшествието е била около 57.50км/ч.
При управление на автомобила с
допустима в пътния участък скорост от 50км/ч. опасната зона за сипране е около
32.25метра и се изминава за около 3.25сек. Водачът на МПС-то е имал възможност
да възприеме каруцата от късите светлини на фаровете на около 42-70м. и да спре
, ако скоростта му не е превишавала 60км/ч. Възприел е каруцата като опасност
за движението от около 67метра и реагирал с аварийно спиране.
Каруцата се движела към
кв.Лозово без задължителните по чл.15 от ППЗДвП два бели или жълти
светлоотразители отпред, два червени светлоотразителя отзад и тези при движение
през нощта и намалена видимост- отзад вляво светещо тяло излъчващо бяла или
жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва е трябвало да са
разположени симетрично от двете страни на ППС-то.Водачът на каруцата имал
възможност да възприеме светлините на лекия автомобил на повече от 300метра,
още преди началото на маневрата и бил длъжен да премине в банкета и да спре.
Налага се несъмнения и категоричен извод, че подсъдимият В.Ж.В. , с
установена по делото самоличност, на цитираната дата 16.06.2014г. в гр.Бургас,
при управление на МПС нарушил правилата за движение, визирани в чл.21, ал.1 и
чл.42, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Йордан Митков
Симеонов, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
ІІ.ПРАВНИ ИЗВОДИ
При така установената
фактическа обстановка , съдът намира, че е доказано по несъмнен начин
обвинението срещу подсъдимия В.В., че 16.06.2013г.
около 22.00ч. в гр.Бургас, на път 9008 посока към кв.“Долно езерово“, пред
сградата на фирма „Стоманика“ при управление на МПС-лек автомобил „Пежо 206“ с
рег.№2108КХ, негова собственост, нарушил правилата за дивжение по пътищата,
визирани в: чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава слединте сотйности на
скоростта в км/ч: Категория В-населено място-50“ и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП:
„Водач, който ще предпиреме изпреварване, е длъжен когато изпреварването
навлиза в пътна лента, прледнацначена за насрещно движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, като се движил
със скорост от 99.50км/ч при разрешена за конкретния пътен участък скорост от
50 км/ч, предприел изпреварване, като навлязъл в лентата за насрещно движение,
в следствие на което сопуснал ПТП с ППС-каруца с животинска тяга, без светлоотразители
и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина и по
непредпазливост причинил смъртта на пътника в него-Йордан Митков Симеонов .
По описаният начин подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,.
ал.1 б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК .
От обективна страна засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността в транспорта.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия, чрез действия
изразени в нарушение на конкретните разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП.
От субективна страна
подсъдимият Великов е осъществил престъпното деяние при форма на вината
несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК,
тъй като в съзнанието му не са
присъствали представи за общественоопасния резултат като възможен, поради което
не го е и предвиждал. С оглед задълженията му на водач и правилата на чл.21,
ал.1 и чл.42, ал.2 от ЗДвП , при конкретната обстановка обаче е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на тези последици и да вземе съответните мерки
за тяхното предотвратяване.
Съображенията на съда за направените изводи , са следните:
Несъмнено е, че непосредствено преди настъпване на ПТП автомобила управляван
от подсъдимия В. се е движил със скорост 99.5 км./ч. при допустима с
ограничение от знак №26 до 50км/ч.
Водачът на МПС-то е имал обективна
възможност освен да възприеме каруцата от късите светлини на фаровете , но и да
спре , ако скоростта му не е превишавала 60км/ч. При избраната обаче от него
скорост , двукратно надвишаваща допустимата, той е възприел каруцата като
опасност за движението и реагирал с аварийно спиране, но пътя който е щял да измине автомобила вече до установяването му в покой
е бил по-дълъг от този до каруцата.
Безспорно ударът е бил непредотвратим.
Няма спор също, че именно в
резултат от сблъсъка пострадалия Йордан Симеонов е паднал от каруцата , при
което получил контузията –фрактура на бедрена кост, от която е починал и
впоследствие поради образувал се и придвижвал се до белите дробове голям тромб,
причинил запушване на белодробна артерия, довело от своя страна до леталния
изход от настъпилата белодробна тромбоемболия .
Ето защо съдът прие, че управлявайки лекият
автомобил с превишена скорост от 99.5км/ч. , подсъдимия В. е нарушил
изискванията на закона , ограничавайки го със знак №26 за придвижване в града с
50км/ч., и сам се е поставил в невъзможност
да избегне ПТП-то с движещата се по лентата за изпреварване каруца ,
попаднала в опасната му зона за спиране . Движение с допустимата от закона за
този пътен участък скорост щеше да му позволи в рамките на осветеността на
фаровете на автомобила си да възприеме от същото разстояние опасността и да
предприеме спиране, с което с оглед по-краткия необходим за това път обусловен
от по-ниската скорост, щеше да избегне сблъсъка с другото ППС и настъпването на
вредоносните последици.
С навлизането в насрещната лента на движение с
посочената скорост от 99.5кв\ч. подсъдимия е нарушил и друга забрана на закона,
като създал пречка за движещите се по нея ППС и реална опасност от ПТП, каквото
е и настъпило.
Дори само обстоятелството, че придвижването с автомобила е извършвано в
тъмната част на денонощието, представлява фактор задължаващ водача да прояви
по-голямо внимание при управлението му.
Като пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия В. нарушение
на правилата за движение , касаещи
управление с превишена скорост и задължението да не създава опасност или пречка
за превозните средства движещи се по насрещната лента за движение , при намерение за предстоящо изпреварване с
навлизане в нея , е допуснатото ПТП и причинения
от него вредоносен резултат - смъртта на Йордан Симеонов , настъпила от травма
причинена при произшествието. Налице е поради това причинно-следствена
връзка между виновното поведение на подсъдимия, изразило се в извършените от
него нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 и чл.42,
ал.2 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат .
За
второто участвало в ПТП-то ППС е действало правилото на чл.15 от ППЗДвП , изискващ поставяне
на светлоотразители-два бели или жълти отпред, два червени отзад и светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина отзад вляво , при
движение през нощта и при намалена
видимост, каквито условия безспорно в случая са били налице. Наред с това,
установява се също, че водачът на каруцата е имал възможност да възприеме
светлините на лекия автомобил на повече от 300м. , следователно още преди
маневрата на подсъдимия, и е бил длъжен да премине в банкета и да спре, но не
го е сторил. Незаконосъобразното поведението на водача на ППС-то обаче не
освобождава този на лекия автомобил от задълженията да спазва правилата за
дивжение по пътищата и от отговорността за настъпилите в резултат от тези свои
нарушения вредоносни последици.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 343, ал.1 , б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години . Нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК обаче задължава съда
да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК в случаите,
когато е направил признание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.
371, т. 2 от НПК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ., бр.26 от 2010 г.),
при постановяване на осъдителна присъда, в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът прецени
степента на обществена опасност на деянието
и личността му, както следва: Осъщественото от подсъдимия деяние е с относително висока степен
на обществена опасност , с оглед вида на засегнатите обществени отношения, вредоносния резултат и начина на осъществяване. Съдът
отчете също и значително нарастналия в последните години брой на причинени
вследствие допуснати нарушения на правилата за движение транспортни
произшествия, с необратими последици, което показва ширещо се неглижиране на
правилата за бдителост при управление на автомобилите си , с оглед недопускане
създаването на опасни за живота и здравето на останалите участници в движението
ситуации. Така също и твърде малкия стаж от 2 години на подсъдимия В. като
водач на МПС, което би трябвало да го мотивира да е по-предпазлив на пътя.
При определяне обществената опасност на дееца, като смекчаващи вината
му обстоятелства отчете чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриване обективната истина по делото, заявената критичност към извършеното и
съжаление за последиците от инцидента, младата възраст на дееца и усилията и старанието да повиши образованието си с обучение във висше учебно заведение.
Следва да се отчете
също приноса на другия водач на ППС участвал в ПТП-то, а именно този на
каруцата , за настъпване на инцидента, в не по-малка степен от този на
подсъдимия.
С оглед на изложеното ,
съдът прие, че наказанието на подсъдимия В. следва да се определи при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което отмери такова в
размер на 2 години , което счита за справедливо. Същото предвид правилата на
диференцираната съдебна процедура, намали
с 1/3 и му наложи наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,
с което намира, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Не намери да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най – лекото, определено в
закона наказание, би могло да се окаже несъразмерно тежко, поради което и не
отмери наказанието , прилагайки разпоредбата
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК .
С оглед младата възраст на дееца, добрите му характеристични данни и
демонстираното осъзнаване необратимостта на последиците и съпричастността си
към тях със собственото си поведение , дават на съда основание да счита, че не
е необходимо същото да бъде изтърпявано ефетивно, а същото да се отложи на
основание чл.66, ал.1 от НК със срок от 3 години, който би бил достатъчен за
постигане на целения корекционен ефект. Биха се постигнали целите и на генералната превенция.
На основание чл.343г, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът намери, че
съответния на деянието срок , за който следва да бъде лишен подсъдимия В. от правото да управлява МПС е 2/две/
години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид признаването на подсъдимия
за виновен по възведените обвинения, съдът го осъди да заплати разноските от 462.11лв.
, направени в досъдебното производство по делото.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: