Решение по дело №171/2023 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 38
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20231880200171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20231880200171 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от К. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против
Наказателно постановление № 23-0353-000166 от 31.07.2023 г., издадено от
Началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 1 450 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от три месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление (НП) и се иска то да бъде
отменено в частта, с която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 450 лева и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника си адв. Х. М. от **,
който поддържа жалбата. Заявява се за първи път искане НП да бъде
отменено изцяло. Доколкото в жалбата ясно е посочена частта от НП, която
се обжалва, в останалата част НП е влязло в сила и искане за отмяната му и в
тази необжалвана част не може да бъде разгледано.
1
Административнонаказващият орган (АНО) – Началник група в
ОДМВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността,
допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се
представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
четирима свидетели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.01.2023 г., около 13,00 часа, разпитаните от съда свидетели -
очевидци: К. Д. и Г. Ц. (служители на РУ – С.), били изпратени да съпроводят
жалбоподателя от КПП Ромча, където същият им бил предаден от служители
на СДВР, до с. Елисейна, общ. Мездра, където следвало да го предадат на
полицейски служители на ОДМВР Враца, в изпълнение на Постановление за
защита на свидетел от 18.01.2023 г. на прокурори при СГП по ДП № 614/2022
г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 16299/2022 г. по описа на СГП. С него е
взета мярка за незабавна защита, чрез осигуряване на лична физическа охрана
от органите на МВР на К. К., на основание чл. 123, ал. 2, т. 1, б. „а“, вр. ал. 1
от НПК. Жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц180“ с рег. № ***, собственост на Р. Ц. от гр. С. Свидетелите Д. и Ц.
указали на жалбоподателя да се движи плътно зад полицейския автомобил и
да не допуска друг автомобил между управлявания от него и полицейския
автомобил. Около 14,10 часа, движейки се по път II-16, с посока на движение
от гр. София към гр. Мездра, в с. Оплетня, на км. 27+450, жалбоподателят е
управлявал горепосочения лек автомобил със скорост от 132 км./ч. при
ограничение за населено място 50 км./ч., въведено с пътен знак „Д-11“ начало
на населено място. Наказуема скорост след приспаднат толеранс от – 3% е
128 км./ч. Превишението е от 78 км./ч. Нарушението е установено с
устройство ATC/ARH SAM S1 номер 11743С1 и номер на снимка 8249, като
камерата е била разположена с кординати 43.098500,23.441300.
Жалбоподателят се самопосочва като водач на МПС към датата и часа на
нарушението в декларация по чл. 188 от ЗДвП от 19.07.2023 г. Като такъв той
е посочен с идентична декларация и от собственика на лекия автомобил от
същата дата. На 19.07.2023 г. полицейския служител П. И. Н., на длъжност
*** в РУ С., съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), в присъствието на свидетеля Ю. А. Т.,
който бил предявен за запознаване със съдържанието на К., като същият го е
подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта
и е бил уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Такива той е
изложил още същия ден, в които заявява, че не е извършил нарушението, тъй
като е изпълнявал полицейското разпореждане да следва патрулния
автомобил. Въз основа на АУАН е издадено от Началник група в ОДМВР
София, РУ Своге, обжалваното НП, връчено редовно на К. на 08.09.2023 г., а
жалбата е подадена до РУ Своге на 19.09.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
2
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира
изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да
бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните
доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК,
намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София,
РУ С., оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да
издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към
делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган
с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността
министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е
съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон.
Обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
Безспорно се установи по делото, че на 19.01.2023 г. , около 14,10 часа,
в населено място – с. Оплетня, по път II-16 на км. 27+450, жалбоподателят е
управлявал горепосочения лек автомобил със скорост от 132 км./ч. при
ограничение за населено място 50 км./ч., въведено с пътен знак „Д-11“ начало
на населено място. В полза на водача е бил приспаднат толеранс на грешка и е
била приета скорост на движение от 128 км./ч., което представлява
превишение на разрешената за населено място скорост от 78 км./ч.
Въпреки това, съдът намира, че деянието е несъставомерно от
3
субективна страна, доколкото водачът е управлявал лекия автомобил, с
посочената скорост на движение, с оглед дадени му задължителни за
изпълнение разпореждания на полицейски орган, които са го освободили от
задължението му да избира скоростта си на движение съобразно въведените
ограничения на същата по време на движението му, докато е съпровождан от
свидетелите Д. и Ц.. Ето защо, няма как да се приеме, че от субективна страна
въззивникът е осъществил състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На
същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на административно нарушение по посочения
текст. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че същият е
извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо, не
би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява
административно нарушение.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна, и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин виновно поведение от страна на въззивника и му е наложил наказание,
без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния
закон. В НП не е посочено нито едно доказателство, подкрепящо
нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП в обжалваната му част е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тази му част.
С жалбата се претендират и разноски за адвокат, но липсват данни за
заплатено възнаграждение, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0353-000166 от 31.07.2023
г., издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ Своге, в частта му по т.
1, с която на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 450 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.


4
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5