Определение по дело №99/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.209 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от „Мото транс 2004“ ЕООД – Шумен, [ЕИК], представлявано от управителя Б. С. Ч. чрез пълномощника му адв.Т. Я. от АК – Шумен, против решение № 75/10.07.2023г по АНД №91/2023г по описа на РС – Девня, І-ти състав, с което е потвърден ЕФ №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 2 500лв. на осн.чл.179 ал.3б от ЗДвП.

В обстоятелствената част на ЕФ е описано установено на 16.04.2021г нарушение с ППС влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 19 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000кг, собственост на „Мото транс 2004“ ЕООД, в община Девня, за движение по път А-2 км 399+703, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, т.е. не е платена изцяло дължимата тол такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП, и за него е наложена горепосочената имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв. В ЕФ е посочено също, че дружеството-касатор може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от връчване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв, в който случай ЕФ ще бъде анулиран.

В молбата-допълнение към касационната жалба вх.рег. №7187/06.11.2023г на РС – Девня едно от поддържаните касационни основания е явна несправедливост на наложеното наказание по см.чл.348 ал.1 т.3 от НПК, приложим съгл.чл.63в от ЗАНН, като се твърди, че същото е определено в нарушение на чл.9а от Директива 1999/62 на ЕО и на изискването за съразмерност, като е посочено и неприключилото към настоящия момент производство по дело С-61/2023 на СЕС.

По цитираното дело Административен съд – Хасково е отправил следното преюдициално запитване: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти Съвета от 17.06.1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

При горните констатации настоящият съдебен състав намира, че предметът на настоящото производство е идентичен с този по дело С-61/2023г, респективно – че произнасянето на СЕС по въпросите, предмет на тяхното производство, е преюдициално и е от съществено значение за решаване и на правния спор по кАНД №99/24г на настоящата касационна инстанция.

При тези фактически установености и на осн.чл.253 и чл.229 ал.1 т.4 вр.чл.631 ал.1 от ГПК, приложими по препращане от чл.144 от АПК, касационният съдебен състав

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по кАНД № 99/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ХХVІ с-в, на осн.чл.229 ал.1 т.4, вр. вр. чл.631 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по тяхно С-61/2023г.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ежемесечни проверки от съдебния деловодител за движението на производството по С-61/2023г на СЕС и приключването му с акт по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Преписи да се връчат на страните.