Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.03.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

19.02.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Анелия Янчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

852

по описа за

2017

година.

 

Предявени са съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС,  чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба ищците И.С.А. и И.Х.А., действащи чрез процесуалният си представител адв.Г. сочат обстоятелството, че са съсобственици на недвижим имот, представляващ урегулиран незастроен поземлен имот с площ 346 кв.м., с кад. № 6344, в кв. 20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.Възрожденци, гр.Кърджали, при граници и съседи: югоизток-общинско място, север-ул."Петър Берон"; запад-улица"Райко Жинзифов".

Изложени са съображения, че понастоящем процесния имот представлява реална част, с площ 346 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 40909.115.78 по КК на Кърджали, целият с площ 568 кв.м., при съседи по КК: ПИ с идентификатор № 40909.115.35 и ПИ идентификатор № 40909.115.36.

Сочат, че собствеността върху 1/21 ид.ч. от имота, вторият ищец е придобил на основание наследствено правоприемство, в качеството му на наследник на А. Х. М., на когото е била възстановена собствеността върху процесния имот с Решение № 2820/06.04.2001 г. на Поземлена комисия - гр.Кърджали. В последствие със Заповед № 308/24.04.2001 г. на Кмета на Община Кърджали, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е бил допълнен кадастралния план на кв.»Възрожденци», гр.Кърджали с имот № 6344, кв.2 0 и записан в регистъра към плана на името на А. Х. М..

Твърдят, че собствеността върху останалите 20/21 ид.ч. от процесният имот е придобита от двамата ищци, чрез надлежно осъществена покупко-продажба, материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 20, т.ll, д.№ 286/2001 г. на нотариус К. Д. с peг.№ 020 на Нотариалната камара.

В тази връзка излагат съображения, че считано от 2001 г. ищците били със съзнанието на собственици на придобития от тях недвижим имот, поради което ежегодно са заплащали дължимите данъци за недвижимата вещ.

Твърдят, че няколко месеца преди депозиране на исковата молба  констатирали обстоятелството, че в имота им са извършени видими промени, с оглед на което посетили Община Кърджали и открили, че имотът им е бил включен в територията на поземлен имот с идентификатор № 40909.115.78 по Кадастралната карта на гр.Кърджали, кв."Възрождеци", целият с площ 568 кв.м. Същият, първоначално бил записан в регистъра на името на първия ответник по делото Е.Ф.Г. на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, t. VIII, дело № 1386/2007 г. на нотариус К. Д. с рег.№ 020 на Нотариалната камара, след което била осъществена продажба на недвижимият имот на втория ответник по делото В.П.Б. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, т. ll, дело № 290/2016 г. на нотариус К. Д. с рег.№ 020 на Нотариалната камара.

Изложени са съображения, че Е.Ф.Г. не е представила писмени доказателства пред нотариуса, които да я легитимират като собственик на целия имот  с идентификатор № 40909.115.78 по кадастралната карта на Кърджали, в която е бил включен и собственият на ищците имот от 346 кв.м., поради което считат, че първият ответник не е придобил собствеността върху процесният недвижим имот, представляващ реална част от 346 кв.м., което от своя страна водело до извода, че вторият ответник В.Б. не е придобил реално собствеността върху процесният имот с площ от 346 кв.м., независимо от изповяданата в тази връзка покупко-продажба.

Сочат доводи, че предявеният ревандикационен иск се явява допустим с оглед даденото разяснение в Тълкувателно решение от 23.02.2016 г. по Тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК.

В заключение излагат съображения, че ответникът Е.Ф.Г., в качеството си на отчуждител по гореописаната покупко-продажба не е била носител на собственическите права върху спорния имот, поради което по отношение на втория ответник не е настъпил вещно-правният ефект от прехвърлителната сделка.

Молят съда, на основание чл. 124 ГПК да признае за установено по отношение на Е.Ф.Г., че ищците И.С.А. и И.Х.А. са собственици на УРЕГУЛИРАН НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 346 кв.м., с кад. № 6344, в кв. 20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.Възрожденци, гр.Кърджали, които имот понастоящем представлява реална част, с площ 346 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40909.115.78 по КК, целият с площ 568 кв.м.

При уважаване на предявения установителен иск за собственост моли съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том VIII, дело № 1 386/2007 г. на нотариус К. Д. до размера на процесната част.

На основание чл.108 ЗС молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на втория ответник В.П.Б. обстоятелството, че ищците са собственици на урегулиран незастроен поземлен имот с площ 346 кв.м., с кад. №6344, в кв.20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.Възрожденци гр.Кърджали, при граници и съседи: югоизток- общинско място, север-ул."Петър Берон"; запад-улица"Райко Жинзифов", които имот понастоящем представлява реална част, с площ 346 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №40909.115.78 по КК, целият с площ 568 кв.м., при съседи по КК: ПИ с идентификатор №40909.115.35 и ПИ идентификатор №40909.115.36, както и го осъди да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху гореописания недвижим имот. Претендират деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв.Г. поддържат предявените искове, по изложените в исковата молба съображения. 

В преклузивният срок по чл.131 от ГПК Е.Ф.Г., действаща чрез процесуалният си представител адв.Д. *** депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло предявеният иск. На първо място счита, че същият е недопустим, тъй като Е.Ф.Г. не се явявала надлежен ответник по предявеният срещу нея установителен иск за собственост, предвид обстоятелството, че е бивш собственик на поземлен имот с идентификатор № 40909.115.78 по КК на Кърджали.

Твърди, че преди отчуждаването на процесния недвижим имот, същият е бил в режим на съсобственост между Е.Ф.Г. и придобит по наследство от наследодателят Ф. А.М., като собствеността между наследниците е ликвидирана със сключен договор за доброволна делба.

При условията на алтернативност сочи, че в случай, че съдът приеме предявеният иск за допустим, моли да постанови решение, с което да отхвърли същият като неоснователен и недоказан.

В тази връзка излага съображения, че собствеността върху процесният недвижим имот е възникнала по силата на удовлетворена реституционна претенция на наследодателя на ответника Ф. А.М., като неговите наследници, включително и Е.Ф.Г. са прекратили възникналата съсобственост въз основа на сключен договор за доброволна делба № 42, том Vlll, дело № 1384/2007 г. на нотариус К. Д.,***, като до момента на отчуждаване на процесният имот, ответникът Е.Ф.Г. се е грижила за същия, включително демонстрирайки собственическо поведение, несъмнено и явно,  обявявайки процесният недвижим имот за продан и съответно отчуждавайки същия през 2016 г. Претендира деловодни разноски.

Ответникът В.П.  Б. депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага съображения, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Счита, че по отношение на ищците липсва активна процесуална легитимация за завеждане на иск с правно основание чл.108 от ЗС, предвид факта, че ищците не са собственици на спорния имот.

В тази връзка излага съображения, че Решение № 2820/06.04.2001г. на Поземлена комисия - Кърджали не е породило конститутивно действие, поради обстоятелството, че подлежащият на възстановяване в съществуващи стари реални граници имот не е бил индивидуализиран с номер и граници, които да са идентични с претендирания имот. 

Изложени са подробни доводи относно разпоредбата на чл.18ж от ППЗСПЗЗ.

Счита, за неоснователни твърденията в исковата молба, че при заснемане на спорната част на процесния недвижим имот е била допусната непълното или грешки при нанасянето му в кадастралната карта и кадастралните регистри. 

Сочи, че одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър следва да отразяват действителното право на собственост, съгласно уредбата на закона, като те, както и плановете по ЗУТ нямат вещно-отчуждително действие, но отразявали актуалното състояние на пространствените предели на собствеността поне до опровергаване на доказателствената им сила.

Счита, че иска с правно основание чл. 108 от ЗС е преждевременно предявен, като при наличието на спор за материално право е следвало ищците да установят собствеността си върху претендираният имот с надлежно предявен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. 

Изложени са съображения, че праводателят по прехвърлителната сделка е придобил собствеността  върху 1/3 ид.ч. от процесният имот въз основа на наследствена трансмисия в качеството си на наследник на Ф. А.М..

Сочи, че Общински съвет - Кърджали,  с Решение № 403 и № 404 от 20.04.2006г. е одобрил ПУП- план за регулация и застрояване на кв.Възрожденци, като при условията на чл. 17 от ЗУТ е одобрил кв. 222, където попада и процесният имот, който е бил записан в регистъра към плана на името на наследниците на Ф. А.М..  В  последствие била издадена Заповед № 161/19.02.2007 г. от кмета на Община Кърджали, с която е било наредено на лицата И. Ф. Т., Е.Ф.Г., Х. Ф. С., всички в качеството им на наследници на Ф. А.М. да придобият собствеността на недвижим имот, представляващ УПИ l-6344, 6514 в кв. 222 с площ 568 кв.м.

Твърди, че останалите 2/3 ид.част от процесният недвижим имот праводателят му е придобил от останалите двама наследници посредством Договор за доброволна делба № 42, т. Vlll, дело № 1384/2007 г. на нотариус К. Д., с рег.№ 020 на Нотариалната камара. 

В тази връзка сочи обстоятелството, че праводателят Е.Ф.Г. е подала декларация пред отдел „Местни данъци и такси“ при Община Кърджали на 14.06.2007 г., в която е декларирала спорният имот изцяло от нейно име, т.е. счита, че още преди извършването на доброволната делба, Е.Ф.Г. е действала със съзнанието на изключителен собственик на спорният имот и е обективирала своето намерение за своене на имота пред всички останали, включително и за наследниците и за ищците.

Твърди, че процесният имот е бил посещаван от него многократно през годините, като същият е бил обявен за продан в една от местните агенция за недвижими имоти от страна на Е.Ф.Г. и като до прехвърлянето на имота, т.е. от 2007г. до извършване на разпоредителната сделка периодично бил в контакт с Е.Ф.Г. и през този период не бил констатирал някой друг да има претенции към спорният имот.

При условията на евентуалност, депозира възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 82 от ЗС и прави изявление, че присъединява владението на праводателя си Е.Ф.Г., поради което счита, че правото на собственост на ищците върху претендираната част от спорният имот е погасена по давност. В тази връзка излага подробни съображения по сочените по-горе в отговора по исковата молба, основания.

В заключение моли съдът да отхвърли предявеният иск, като му присъди и деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът Е.Г., чрез адв.Д., ответникът В.Б. лично и чрез адв.С.,  поддържат депозираните писмени отговори.

След като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото: Решение № 2820/06.04.2001 г. на ПК-Кърджали, Заповед № 308/27.04.2001 г. на Кмета на Община Кърджали, Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 20, том II, рег. № 2338, дело № 286/2001 г. на нотариус К. Д. *** действие Районен съд – Кърджали, Скица № 682, Удостоверение за данъчна оценка № 0864/05.07.2001 г., Удостоверение за наследници на А. Х. М., Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том VIII, рег. № 11 535, дело № 1386/2007 г. на нотариус К. Д. *** действие Районен съд – Кърджали, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, том 2, рег. № 8 503, дело № 290/2016 г. на нотариус Д. Г. *** действие Районен съд – Кърджали, 4бр. квитанции за платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, Удостоверение за данъчна оценка № 3 242/27.06.2017 г., Скица на поземлен имот № 15-303738-28.06.2017 г., Скица на поземлен имот № 15-352945-20.07.2017 г., Удостоверение за данъчна оценка № 4 585/16.08.2017 г., Договор за доброволна делба на недвижим имот № 42, том VIII, рег. № 11 529, дело № 1384/2007 г. на нотариус К. Д., Удостоверение за данъчна оценка № 3 412/13.07.2016 г., Скица на поземлен имот № 15-336311-12.07.2017 г., Кадастрално досие на имот с идентификатор 40909.115.78 по кадастралната карта на Кърджали, одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп.директор на АГКК, заверено копие на Преписка с вх.№ 5002/04.06.1992г. на относно наследниците на Ф. А.М. за възстановяване на земеделски земи, във връзка с Решение №4480/27.11.2006г. и заверено копие на Преписка с вх.№ 2888/19.03.1992г. на А. Х. М. за възстановяване на земеделски земи, във връзка с Решение № 2820/06.04.2001г., се установява, че: С Решение № 2820/06.04.2001 г. Поземлена комисия - Кърджали е признала правото на собственост на А. Х. М. в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ нива от 0.346 дка, находящ се в землището на гр.Кърджали, местността „ГЕМ БАШЪ“ имот № 1512, парцел № 2000 от кадастрален план, изработен при граници: изток- пл.№1521 /И. Е./; запад и север- общинско място; Със Заповед № 308/27.04.2001 г., издадена от кмета на Община Кърджали е одобрено допълване на кадастралния план на кв.Възрожденци, гр.Кърджали с нов имот с пл.№ 6344, кв. 20, като е постановено същият да се запише на А. Х. М.; С Нотариален акт за покупко-продажба № 20, т. ll, дело № 286/2001 г. на нотариус К. Д. с peг. № 020 на Нотариалната камара, И.С.А. и И.Х.А. са закупили 20/21 ид.ч. от недвижим имот, представляващ  урегулиран незастроен поземлен имот с площ 346 кв.м., с кад. № 6344, в кв. 20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.Възрожденци, гр.Кърджали; С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, t. VIII, дело № 1386/2007 г. на нотариус К. Д. с рег.№ 020 на Нотариалната камара, Е.Ф.Г.  е призната за собственик поземлен имот с идентификатор № 40909.115.78 по КК на Кърджали с площ 568 кв.м., при съответните съседи, който недвижим имот с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, т. ll, дело № 290/2016 г. на нотариус К.а Д., Е.Ф.Г. е продала на ответника В.П.Б.; Със Заповед № 161/19.02.2007 г. на кмета на Община Кърджали е постановено наследниците на Ф. А.М. да придобият право на собственост при условията на чл. 17 от ЗУТ върху недвижим имот, представляващ УПИ l-6344, 6514 в кв. 222 с площ 568 кв.м., с идентификатор №40909.115.78 по КК на Кърджали; Ищецът И.Х.А. е наследник на А. Х. М., починал на 14.11.1998 г. бивш жител ***.

В разпита си свидетеля Е.М. сочи, че познавал мястото от дете, тъй като ходил там да помага на А. и Н. - дядо и баба на ищеца И. А., на които бил имота. Мястото се намирало на пътя за млекобазата, до моста. А. работил имота до вливането му в ТКЗС. След като започнало възстановяването на собствеността  И. му се похвалил, че са закупили останалите дялове на наследниците на А. и те са единствени собственици на имота и на по-късен етап му споделил, че имали намерение да правят бизнес, да строят. Свидетелят живеел в кв.„Възрожденци“ и почти всеки ден минавал покрай имота. На мястото имало дръвчета и храсти, но не и ограда. Никой не работил мястото и то било запустяло.  Предната година видял, че имота е разкопан и подравнен и ищците му споделили, че имало проблем. И. и И. живели в „Прилепци“ и не били вършили никакви действия в имота. След деветдесет и някоя година му се похвалиха, но до настоящия момент не били извършвали дейност в мястото. Имота преди бил много голям, но в момента не може да уточни в какъв размер е.  

От разпита на свидетелите П. В., В.Х., Т.Е. и Ф. С., се установява следното: Св.В. сочи, че познавала добре имота, който бил собственост на баща й (вторият ответник). В.Б. бил собственик на земята, която владеел от закупуването й през 2016 г. от лице на име Е.. Сделката била осъществена чрез брокер на име Т.. Ответникът имал учредено право на стоеж и облагородявал мястото. Нямало никакви спорове за имота. Преди да го закупи, баща й споделял, че е проверявал имота за тежести, за други собственици, за подземни комуникации и др. Ответникът и друг път се бил занимавал с огледи на земи и имоти като бил наясно с процедурата. Чрез призовката за явяване по делото, разбрали, че има спор за имота. По-рано в годините В.Б. узнал за въпросната земя, тъй като се намирала близо до семейната фирма и искали да построят автомивка за брат й, поради което целта била земята да е близо до фирмата. Огледали мястото и няколко години преди това баща й бил разпитвал, кой е собственикът на земята и разбрал, че е на Е.. С нея провели разговор, но към онзи момент цената не ги устройвала. Няколко години след това продажбата на земята била обявена в сайт и отново започнали да обсъждат продажбата. Преди около 5-6 години Баща й разбрал за земята преди около 5-6 години. В периода, в което облагородявали земята, никой не бил идвал на мястото; Св.Х. твърди, че имота, който закупил В.Б. бил в близост до жилището на свидетеля в кв.„Възрожденци“, до „Сердика“. Имота бил собственост на В.Б. от 2015 – 2016 г. През 2014 г. имота се продавал от агенция, на която не знаел собственика. Нямаше спорове за вещта в момента на закупуването й. За спора разбрал наскоро от ответника; Св.Е. заявява, че бил запознат със ситуацията, тъй като бил собственик и работел в агенция на недвижими имоти, чрез която била осъществена сделката на процесната земя. Имота бил закупен от В.Б. от Е. през 2016 г. Ответникът му се обадил и казал, че търси имот с инвестиционни намерения, поради което му показал различни имоти в това число и процесния. Заявил, че му трябва време да реши, след което позвънил и казал, че е харесал въпросния имот. Процесният имот бил обявен в агенцията през 2013 г. Сестрата на Е. – Х. посетила офиса на агенцията, за да обяви други имоти, като споменала за спорния имот, че е лична собственост на сестра й, тъй като са разделили собствеността помежду си с договор за доброволна делба от 2007 г., който му представила. Срещал се бил с Е. лично през 2013 г. във връзка с продажба на един техен общ имот - наследствен. Следващата им среща била през 2016 г. за сделката с В.Б.. Тя живеела в Турция, но посещавала периодично България. Свидетелят бил посещавал мястото, но не бил чул някой да оспорва нещо. Посетил имота през 2013 г. и констатирал, че няма ограда, видимо не е поддържан и имало засети храсти и дървета. Много пъти бил посещавал имота, след този първият оглед през 2013 г. В същия нямало развитие до закупуването му от В.Б.. Нямало никакви индикации, че се стопанисва от някого; Св.С. сочи, че бил виждал имота, който представлявал празно място. Бил пуснат за продажба през 2007 г. Ответникът Г., явяваща се негова леля живеела в Турция, но посещавала България всяко лято. Никой освен нея не се интересувал от имота. При продажбата му през 2016 г. никой не й попречил, като от момента на възстановяване на имота, до продажбата му, друго трето лице не било идвало да претендира собственост. Е. не била получавала нотариални покани във връзка с имота. Единствено тя заплащала дължимите данъци за вещта. Никой не обработвал мястото, което било празно. Преди продажбата свидетеля бил посещавал 3-4 пъти имота, който се намирал в кв.Възрожденци“ в гр.Кърджали и не бил виждал някого в него.  

Видно от заключението на вещото лице Д.Д. по назначената съдебна експертиза и поставените допълнителни задачи и разпита му в съдебно заседание, в изготвената комбинирана скица имот идентификатор 40909.115.78 с площ 568 кв.м. е показан на комбинираната скица с оранжев цвят, при граници: изток-имот № 115.36 – улица, запад – имот № 115.35 – улично пространство, север – имот с №115.35 – улично пространство и юг – улици; Поземлен имот с кадастрален № 6 344, кв.20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.„Възрожденци“ с площ 346 кв.м., описан в  Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 20, том II, рег. № 2338, дело № 286/2001 г. и скица № 682, издадена от Община Кърджали е показан на комбинираната скица със син цвят, при граници: изток – ПИ с № 6 514, запад – подпорна стена – имот с № 115.35, север – имот 115.35 и юг – подпорна стена и имот с № 115.35; Поземленият имот, отразен в т.1, ll в Решение № 2820/06.04.2001г. на „Поземлена комисия“ ОСЗ-Кърджали  е абсолютно покритие на имот № 6 344 и е със същата площ  и същите граници; УПИ l-6344, 6514, кв. 222 по ПУП на кв.Възрожденци, Кърджали е  абсолютно покритие с имот с идентификатор 40909.115.78 с площ 568 кв.м. и същи граници като имот с идентификатор 40909.115.78; Процесният имот с № 6344 реално попада с 340 кв.м. в имот с идентификатор 40909.115.78 по КК и КР на гр.Кърджали, респ. имот с № 6344 реално попада с 340 кв.м. в УПИ l-6344, 6514, кв. 222 по ПУП на кв.Възрожденци.

Вещото уточнява, че регулацията по отношение на УПИ l- № 6514 и № 6344 е проведена и е приложена. Асфалтирани са двете улици, които са отбелязани на комбинираната скица – ул.„Петър Берон“ и ул.„Райко Жинзифов“, които са материализирали границата на УПИ l и на имот № 11578. Откъм ул.„Райко Жинзифов“ има изградена подпорна стена, която почти съвпада с границите на УПИ l, само откъм югозападната част на ул.Райко Жинзифов се отклонява регулацията от подпорната стена, която минава по оранжевата линия. Двата имота не са изцяло включени, тъй като № 6514, който е със зелена щриховка и границата на този имот минава по кафявата линия, а УПИ-то минава по оранжевата линия, следователно това УПИ е отредено за № 6514 и № 6344, но една част се иззема за улица от този имот № 6514. Имот № 6514 доколкото му било известно бил записан на Община Кърджали. Имот №6344 със заповед на кмета и съгласно Решение № 2820 на поземлената комисия е отредено за този собственик. Площта, която се припокрива с процесният имот е 0,340 кв.м., респ. за УПИ l също е 0,340 кв.м.   

При тези данни съдът намира предявените съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК за недоказани.

На първо място предявеният установителен иск за собственост срещу ответника Е.Г. се явява процесуално допустим, респ. за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу първия ответника по делото като лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, в който смисъл е т. 3Б на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

Правният интерес от предявения установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и при липсата му искът е недопустим. Съдът приема, че правен интерес от предявяване на установителен иск е налице, когато ищците са заявили материални права върху имота, които са нарушени от ответниците. При спор за материално право, възникнал в хода на процедурата по възстановяване на собствеността с предмет на кого от претендиращите лица принадлежи правото на собственост върху съответния имот към момента на образуване на ТКЗС законодателят е предвидил възможност за разрешаване по исков ред съобразно  чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В производство по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако той самият не заявява такива права към същия момент - Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о, .

В конкретния случай искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК има за предмет установяване на правото на ищците върху процесните 346 кв.м. към настоящия момент, а не към момента на образуване на ТКЗС. Няма пречка при възникнал спор за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ, съдът в производството по иска за собственост да проведе косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административните актове, постановени от поземлената комисия по заявлението на ищците страните. Само при спор за собственост към момента на обобществяването на земите ищецът е длъжен да установи основанието за придобиване на собствеността. При спор за собственост към настоящия момент решението на административния орган е достатъчно, за да легитимира ищеца като собственик, поради което съдът намира, че в конкретния случай предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС са допустими.  

Съдът приема за доказано по делото, че с Решение № 2820/06.04.2001г. на „Поземлена комисия“ ОСЗ-Кърджали на наследниците на А. Х. М. (между които е и ищецът И.А.) е възстановено правото на собственост върху нива от .346 дка, намираща се в землището на гр.Кърджали, имот с пл.сн. №1512. Посоченото решение е придружено със скица (видно от постъпилата и приета преписка от ОЗГ-Кърджали), поради което съгласно чл. 18ж от ППЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Безспорно е, че със Заповед № 308/27.04.2001 г. на кмета на Община Кърджали е било  одобрено допълване на кадастралния план на кв.„Възрожденци“ с нов имот пл.сн. № 6344, кв.20, който е постановено да се запише на А. Х. М.. Посоченият имот с № 6344 е придобит в съсобственост от ищците по силата на наследствено правоприемство за И.А. от наследодателя А. М. (1/21 идеална част от имота) и по силата на разпоредителна сделка, материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 20, т.ll, д.№ 286/2001 г. на нотариус К. Д. с peг.№ 020 на Нотариалната камара, относно останалите 20/21 идеални части. Съгласно заключението на вещото лице Д.Д., неоспорено от страните и приетото по делото, поземленият имот, отразен в т.1, ll в Решение № 2820/06.04.2001 г. на „Поземлена комисия“ ОСЗ - Кърджали  е абсолютно покритие на имот № 6 344 и е със същата площ  и същите граници, като реално попада с 340 кв.м. в имот с идентификатор 40909.115.78 по КК и КР на гр.Кърджали.

Независимо от горното съдът приема, че към датата на изповядване на  сделката с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, т. ll, дело № 290/2016 г. на нотариус К. Д. с рег.№ 020 на Нотариалната камара, Е.Г. се явява  собственик на вещта, която е продала на втория ответника, а именно  поземлен имот с идентификатор 40909.115.78 с площ 568 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор № 40909.115.35, ПИ с идентификатор № 40909.115.36, с номер по предходен план на гр.Кърджали УПИ l-6344, 6514, кв. 222.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с Решение № 4480/27.11.2006 г. ОСЗГ - Кърджали е възстановила правото на собственост на наследниците на Ф. А.М. в съществуващи стари реални граници на 5бр. имоти, измежду които и нива от 0.691 кв.м. в землището на гр.Кърджали, имот с № 6344, парцел № 6514 от кадастралния план, изработен през 2003 г. и нива от 0.447 кв.м. в землището на гр.Кърджали, имот № 6 515.  Със Заповед № 161/19.02.2007 г. на кмета на Община Кърджали е постановено наследниците на Ф. А.М. да придобият право на собственост при условията на чл. 17 от ЗУТ върху недвижим имот, представляващ УПИ l-6344, 6514 в кв. 222 с площ 568 кв.м., с идентификатор №40909.115.78 по КК на Кърджали. С договор за доброволна делба на недвижим имот № 42, том VIII, рег. № 11529/09.08.2007 г. на нотариус К. Д. наследниците на Ф. А.М. са прекратили съсобствеността по между си, като Е.Г. е получила в дял и собственост ПИ с идентификатор 40909.115.78 с площ 568 кв.м. в кв.„Възрожденци, при граници: ПИ идентификатор № 40909.115.35 и ПИ с идентификатор № 40909.115.36.  

Предвид горе обсъдените писмени доказателства съдът намира, че момента на разпоредителната сделка, по силата на която е прехвърлен имот с идентификатор 40909.115.78 , праводателят Е.Г. се явявала собственик на цитираната вещ, легитимирайки се като такъв по силата на наследственото провоприемство от Ф. А.М. и с оглед изповяданият пред нотариус договор за доброволна делба на недвижим имот № 42, том VIII, рег. № 11529/09.08.2007 г. и продължило повече от 5 години добросъвестно владение, като е демонстрирала пред всички фактическа власт върху поземления имот и собственически намерения върху вещта до продажбата й през 2016 г. Това владение е било непрекъснато, спокойно и не е било смущавано от никого. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че Г. е предприела действия по снабдяването си с Нотариален акт за собственост върху  ПИ с идентификатор 40909.115.78 с площ 568 кв.м./ НА № 44, т.VIII, рег. № 11 535, дело № 1 386/2007 г./, посочила е същия в Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1 606/13.07.2016 г., като същевременно с това е обявила същия за продажба чрез агенция за недвижими имоти, която обява е била активна няколко години, за който период са се водели преговори за продажба на имота. Независимо, че преимуществено е живяла в РТурция, периодично се е завръщала в България, като никой ни й е оспорвал собствеността и не е изявявал претенции към поземления имот или част от него. Това обстоятелство се установя от разпитаните по делото свидетели Т.Е. и Ф. С., които многократно посещавали имота през годините, като последният в качеството си на племенник на Е.. Липсват, каквито и да са доказателства, че някой друг, в това число и ищците, е упражнявал фактическа власт върху вещта или част от нея, че е изявявал претенции или извършвал действия, с които да оспорва собствеността на първия ответник, като от показанията на ангажирания от ищците свидетел Е.М. не се установява противното. По делото не се налични данни за прекъсване на владението по смисъла на чл. 81 от ЗС, поради което съдът приема, че Е.Г. е придобила собствеността върху целия ПИ с идентификатор 40909.115.78 с площ 568 кв.м. в кв.„Възрожденци“, гр.Кърджали, включително и върху претендираната от ищците реална част от 346 кв.м., по оригинерен способ, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, на основание продължило повече от 5 години добросъвестно владение.

Съдът намира релевираното от процесуалния представител на ищците възражение за нищожност на Заповед № 161/19.02.2007 г. на Кмета на Община Кърджали за неоснователно. В тази връзка, за да бъде един административен акт нищожен, следва същият да е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентност на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден не по съответния ред. Преценката за незаконосъобразност, респ. за унищожаемост или нищожност на административния акт е винаги конкретна и в зависимост от тежестта на констатирания порок при издаването на атакувания акт, извън случаите когато констатираният порок по дефиниция води до нищожност. Съдебният контрол за нищожност на акта изключва преценката за неговата законосъобразност по същество. Т.е. следва да бъдат преценени всички изисквания за законосъобразност на издадения акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, като в случай на нарушения на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест, следва да бъде от степен на същественост, достатъчна да обоснове извод за нищожност на акта.  В настоящия случай пълномощникът на ищците основава твърденията си за нищожност на Заповед № 161/19.02.2007 г. на Кмета на Община Кърджали, с мотива, че липсвало правно основание да издаването на посочения административен акт.

Така изложеният довод за нищожност на цитирания административен акт е неоснователен. Заповедта е издадена от компетентен орган – Кмета на Община Кърджали в рамките на правомощията му по чл. 44 от ЗМАМС и чл. 16, ал. 5, изр. 2-ро от ЗУТ /в редакцията на нормата с ДВ, бр. 61/2007 г./. Следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че в документа е визиран чл. 17 от ЗУТ, то основаноието за издаването му е чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, което впрочем е видно и от придружителното писмо до АКК – Кърджали и описът в кадастралното досие на ПИ. Оспорената заповед би била нищожна, поради липса на материална компетентност само, ако е издадена при пълна липса на законовите предпоставки за това, респ. ако е лишена изцяло от законово основание, т.е ако акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон., което в случая не се установява. Освен посочената по горе компетентност на издателя на атакувания акт, следва да се отбележи, че волеизявлението е материализирано в нужната писмена форма и липсват нарушения на административнопроизводствените правила, които да са до степен на същественост, водещи до нищожност.

По изложените съображения съдът намира за неоснователен и доводът на пълномощника на ищците, че Решение № 4480/27.11.2016 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Кърджали. Същото е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и в нужната писмена форма. За прецизност следва да се посочи, че в административната преписка се намира заверено копие от решение на съд в РТурция, с надлежен превод на български език, удостоверяващ имената и качеството на наследници на Е.Г., И. Т. и Х. С.. Соченото от представителя на ищците решение на поземлената комисия, с което е постановен отказ за произнасяне по заявление с № 5002/04.06.1992 г. не носи подпис на нито един от комисията, поради което е  ирелевантно по делото.    

На следващо място съдът счита за неоснователен и въведеното от адв.Г. твърдение за нищожност на Договор за доброволна делба на недвижим имот № 42, том VIII, рег. № 11529/09.08.2007 г. на нотариус К. Д.. Изложеното от пълномощника на ищците, че договорът се явявал нищожен, тъй като липсвали приложени пълномощни от двамата съделители, които не били присъствали при сключването му пред нотариуса, на първо място е без значение за обстоятелството дали съглашението е нищожно тъй като действията без представителна власт са относително недействителни, а не нищожни, респ. не водят до нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. На следващо място видно от съдържанието на посочения договор за доброволна делба, то пред нотариуса са била надлежно представени 2бр. пълномощни, които са надлежно описани в писмения документ, в частта му относно представените документи при съставянето му.    

Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява допустим с оглед даденото разрешение с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, но разгледан по същество се явява неоснователен. В тази връзка, съдът счита, че ответникът  В.Б. владее имота и упражняват фактическа власт върху него на основание валидна сделка, а именно  покупко – продажба, изповядана с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, том 2, рег. № 8 503, дело № 290/2016 г. на нотариус Д. Г. *** действие Районен съд – Кърджали, по силата на която сделка В.Б. се легитимира като собственик на недвижимата вещ, което право на собственост е придобито по деривативен способ.  Респ. приобретателят е придобил имота от носителя на правото на собственост и е настъпил вещно-транслативният ефект на разпоредителната сделка.   

Предвид неоснователността на установителния иск за собственост, то неоснователен се явява и предявеният акцесорно съединен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том VIII, дело № 1 386/2007 г. на нотариус К. Д. до размера на 346 кв.м. от процесния имот.

В тази връзка нотариалният акт се отменя, когато бъдат уважена претенцията на третото лице срещу титуляра на акта, като отмяната на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават права на лицето, което претендира отмяна на нотариален акт – ТР № 3/29.11.2012 г. по т.д.№ 3/2012 г., което в случая не е налице.  

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника В.Б. разноски в размер на 360 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и разноски на ответника Е.Г. в размер на 800 лв. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. В този смисъл съдът намира са основателно въведеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 320 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените заседания в производството пред първата инстанция, съдът намира, че така заплатения размер на възнаграждение се явява прекомерен, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и по аргумент от чл. 7, ал. 5 и ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника Е.Г. следва да бъдат присъдени разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв..  

Ето защо, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.А. с ЕГН ********** и И.Х.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г., против Е.Ф.Г. ***, с ЕГН **********,***, чрез адв.М.Д., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост върху урегулиран незастроен поземлен имот с площ 346 кв.м., с кад. №6344, в кв.20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.Възрожденци гр.Кърджали, при граници и съседи: югоизток- общинско място, север-ул."Петър Берон"; запад-улица"Райко Жинзифов", които имот понастоящем представлява реална част, с площ 346 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №40909.115.78 по КК, целият с площ 568 кв.м., при съседи по КК: ПИ с идентификатор №40909.115.35 и ПИ идентификатор №40909.115.36.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.А. с ЕГН ********** и И.Х.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г., против В.П.Б. ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване правото на собственост и предаване на владението и отстъпване собствеността върху урегулиран незастроен поземлен имот с площ 346 кв.м., с кад. №6344, в кв.20 по действащия към 2001 г. кадастрален план на кв.Възрожденци гр.Кърджали, при граници и съседи: югоизток- общинско място, север-ул."Петър Берон"; запад-улица"Райко Жинзифов", които имот понастоящем представлява реална част, с площ 346 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №40909.115.78 по КК, целият с площ 568 кв.м., при съседи по КК: ПИ с идентификатор №40909.115.35 и ПИ идентификатор №40909.115.36.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.А. с ЕГН ********** и И.Х.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г., против Е.Ф.Г. ***, с ЕГН **********,***, чрез адв.М.Д., иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, относно отмяната на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том VIII, дело № 1 386/2007 г. на нотариус К. Д. до размера на 346 кв.м.  

ОСЪЖДА И.С.А. с ЕГН ********** и И.Х.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г., да заплатят на Е.Ф.Г. ***, с ЕГН **********,***, чрез адв.М.Д., деловодни разноски в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА И.С.А. с ЕГН ********** и И.Х.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г., да заплатят на В.П.Б. ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 360 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчване му на страните.

                                                                       Районен съдия: