№ 24
гр. К., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200083 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „ ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „ Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес център,
представлявано от Виктор Станчев и Петър Холаковски – членове на УС, чрез
пълномощник Р.Б. срещу Наказателно постановление № НП-49 от
12.05.2021г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране,
с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 60
000 лв. на основание чл. 206, ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за енергетиката за
нарушение на т.3.3.1 от Лиценцзия № Л – 135-07 от 13.08.2004г., издадена на
жалбоподателя за дейността „ разпределение на електрическа енергия“,
извършено за периода от 14.10.2020 г. до 21.10.2020 г.
С жалбата се твърди, че НП e незаконосъобразно и необосновано. Излагат
се твърдения, че не е предоставена възможност на дружеството да се защити
срещу констатациите в Констативен протокол № Е-5 от 20.11.2020 г., въз
основа на който е съставен АУАН № Е- КРС-14 от 14.01.2020 г, като
посоченият констативният протокол е съставен в нарушение на чл. 80 от ЗЕ -
1
съставен е на 20.11.2020 г., а е връчен на 25.11.2020 г. на представител на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и че не са анализирани от
наказващия орган направените от дружеството възражения, като преценката,
че възраженията са неоснователни е направена без да бъде изложена
същинска мотивировка. Излагат се също възражения за противоречие на НП с
материалноправни разпоредби, като се посочва, че в наказателното
постановление се излагат твърдения, че дружеството е нарушило
разпоредбата на т.3.3.1, от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., според която
изисква на показателите за качество на електрическата енергия се определя с
решение на КЕВР, а с протоколно решение № 87 от 17.06.2010 г. Комисията е
приела Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол
на показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители без да изпълнява задължението си да актуализира периодично
актовете, с които определя показателите за качество, като в посочената
методика целевите стойности на показателите за качеството на
електрическата енергия и качество на обслужването за разпределителните
предприятия са определени за срок до 31.12.2013 г., поради което към днешна
дата такива стойности няма определени, както и че в посочената методика
„качеството“ е определено като съвкупност от свойства, характеристики и
показатели на продукти или услуги, които удовлетворяват съществуващите
или предполагаемите потребности на потребителите (в съответствие със
стандарт БДС ЕN ISO - 8402, респ. БДС ЕN ISO 9000:2007 както и че
стандартът, на който според методиката трябва да отговаря качеството на
доставената електрическа енергия, за което е санкционирано „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е отменен и не е действащ, като същият е
заменен със Стандарт БДС 50160:2010 „Характеристики на напрежението на
електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи“,
като към последния е издадено в последствие и изменение БДС
50160:2010/А1:2015, което се прилага заедно с новия стандарт от 2010 г. , с
които се въвеждат и различни критерии, показатели и измерители на
показателите за качество на разпределяната ел. енергия. Посочва се, че
смяната не води автоматично до неговата замяна с новия стандарт от 2010 г.
поради доброволния характер на стандартите по чл. 5, ал. 1 от Закона за
националната стандартизация /ЗНС/ и липсва актуализиране на методиката
2
чрез препращане към новия стандарт, като в тази връзка се посочва, че
включването на новия стандарт като нормативно правило за поведение
означава същият да е станал част от нормативния правен акт по реда на ЗНА
след изпълнение на процедурата по чл. 5, ал. 5 във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57
от ЗНС и отмяната на предходния стандарт по реда на чл. 51 от ЗНС, като в
случая е налице отмяната на стария стандарт и въвеждането на новия
стандарт единствено по правилата на ЗНС, но липсва изменение или
допълнение на административния акт по ЗНА, както и че съгласно
Приложение А /информационно/ към Правилата за работа на националната
стандартизация на БИС от 20.09.2006 г., прилагането на стандарта е
задължително само при наличие на безусловното му позоваване в
нормативните актове, от което жалбоподателят прави извод, че дружеството
няма нормативно задължение да спазва техническите изисквания на
посочените два стандарта. Прави се възражение и че според методиката
/забележка 2, стр. 8/ е допустимо отклонение на напрежението от
установените показатели в случаите на захранване на отдалечени райони с
дълги линии, а административнонаказващият орган не е изследвал попада ли
захранването на обекта в с. Т., общ. К., обл. В., ул. „....“ № 33, в хипотезата на
допустимото отклонение, което ако е налице не би имало административно
нарушение. Видно от предоставените в КЕВР констативни протоколи
приблизителното отстояние от мястото на монтаж на уреда за измерване до
трафопоста е 900 метра. Посочва се също, че съгласно правилата за
управление на електроразпределителните мрежи, считано от установяване на
отклонението, в случая 21.10.2020 г. тече срок до 21.10.2021 г.
електроразпределителното дружество да приложи мерки за подобряване на
показателите, като едва след изтичане на този едногодишен срок, ако
средните ефективни стойности не отговарят на стандарта би имало
административно нарушение. На следващо място се посочва, че деяниет
неправилно е квалифицирано в режим на повторност по смисъла на чл. 206,
ал. 3 от Закона за енергетиката, тъй като в посочения нормативен акт не
фигурира ясна дефиниция за повторно нарушение. Алтернативно се прави
искане за отмяна на наказателното постановление, той като се касае за
маловажен случай и административно наказващият орган е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В откритото съдебно заседаниe жалбоподателят редовно призован не се
3
явява лично, а се представлва от процесуален редставител- Георги Георгиев
Славчев, който поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление на посочените в жалбата основания. Въззимаемата страна не
се явява, а се представлява от юрисконсулт Ненко Ненков, който оспорва
жалбата и изразява становище, че наказателното постановление следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Посочва се, че Решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010г., в частта по т. 1, с която е приета Методиката,
не е било оспорено пред съда и същото не е отменено, т.е. породените от акта
правни последици от датата на неговото издаване, продължават да действат
по отношение на субектите, към които са насочени, като в тази връзка
оспорва като неоснователни възраженията на дружеството жалбоподател, че
приетата Методиката, не е била действаща към датата на констатиране на
извършено от електроразпределителното дружество нарушението, тъй като в
същата е посочен срок на действие до 31.12.2013 г., като посочват, че същата
не е ангажирано със срок, като в глава IV, т. 2 е записано: „За базисна година
при определяне стойностите на показателите за качество на електрическа
енергия и на обслужването се приема 2008 г., крайният срок за постигане на
целевите стойности е 31.12.2013 г“., която дата всъщност е крайният срок,
определен за постигане на целевите стойности на показателите за качество на
електрическа енергия, съгласно Глава II „Определения“, точка 4 от
Методиката – „Целевиви показател“ е „ показател за качество на
електрическата енергия и качество на обслужването, чиято стойност
Комисията поставя като цел и която стойност трябва да бъде трайно
постигната след изтичане на определения от Комисията срок“. Приема за
неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че посочения в Методиката
Стандарт БДС EN 50160:2007 е отменен, с което е отменено и „нормативното
правило за поведение“, което трябвало да спазва електроразпределителното
дружество, като посочва, че, към датата, на която е приета Методиката -
17.06.2010 г. действаща е била редакцията на БДС EN 50160 от 2007 г., като
точно поради тази причина същата е и изрично цитирана в текста на
Методиката, като стойности са взети от Стандарт БДС EN 50160 и
инкорпорирани в Методиката, по-конкретно в т. 3.2.1.3.2.Оспорват се и
възраженията на жалбоподателя, че не е налице повторност, както и че се
касае за маловажност на случая като в тази връзка се посочва, че са засегнати
обществени отношения от изключителна важност, чиято закрила е
4
гарантирана чрез изрична точка в издадената на дружеството лицензия и
нарушението не може да се счете за маловажно, тъй като не разкрива липсата,
респективно незначителната степен на обществена опасност, поради което не
притежава характеристиката на маловажно такова.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: ЧЕЗ Разпределение
България“АД притежава Лицензия №Л-135007 от 13.08.2004 г. за дейност „
разпределение на електрическа енергия“. Във връзка с утвърден от КЕВР
график за планови проверки през 2020 година по изпълнение на
лицензионните условия на енергийните дружества в сектор
„Електроенергетика“ и в изпълнение на Заповед № З-Е-131/30.07.2020 г. е
възложено на служители на КЕВР да извършат през периода 01.10.2019 г. –
31.07.2020 г. проверка, която е свързана с постъпили в дружеството жалби за
качеството на доставяната енергия в посочения период. Във връзка с
предстоящата проверка от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изискано да
бъде предоставен списък с постъпилите в дружеството жалби, свързани с
лошо качество на доставената електроенергия за посочения период. В
предоставения списък от жалбоподателя, на позиция 420 е посочена жалба с
вх. № 100000123522/25.02.2020г. от Б.П.М. от с. Т., ул. „ ....“ № 33, като
причина за жалбата е посочено „ниско напрежение“, като във връзка с
посочената жалба не е са представени доказателства от дружеството за
извършена проверка на място, като на посочената жалба е отговорено от
дружеството с писмо до жалбоподателя на 04.03.2020г., като жалбата е
счетена за неоснователна. В тази връзка членовете на проверяващия екип са
изискали от енергийното дружество да извърши измерване на качеството на
доставената електрическа енергия в съответствие с одобрената от Комисията
5
методика на посочения абонат на дружеството . Установено е при
проверката, че за периода 14.10.2020 г.- 21.10.2020г.„ЧЕЗ Разпространение
България“АД е доставило електрическа енергия с качество, което не отговаря
на Стандарт БДС EN 50160:2007 на абоната Б.П.М. с адрес на доставяната
електроенергия - с. Т., общ. К., обл. В., ул. „....“ № 33. За установеното е
съставен Констативен протокол № РП – КЕВР-19/21.10.2020г. , в който е
посочено, че изискванията на посочения стандарт са 95% от усреднените за
10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение , в
продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в
обхвата на Un +/-10%, а в посочения констативен протокол е отчетено, че
87,2% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения,
а всички усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото
напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un +/-10%15%, а в посочения
констативен протокол е отчетено, че 87,2% от регистрираните стойности са
в рамките на допустимите отклонения . Посоченото отклонение, контролните
органи приели за нарушение на предвиденото в т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-
07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР на „ЧЕЗ Разпределение България“АД за
дейността „ разпределение на електрическа енергия“ , съгласно която точка
лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа
енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на
потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на комисията. Тези показатели за
качество са включени в приета с Решение № 87/17.06.2010 г.на КЕВР
Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическата енергия и качеството на
обслужването на мрежовите оператори , обществените доставчици и крайни
снабдители / Методиката/. В цитираната Методика , в т.3.2 е предвидено, че
при нормални работни условия , напрежението трябва да съответства на
Стандарт БДС EN 50160:2007, като в 3.2.3.3 от Методиката „Изменения на
захранващото напрежение“ е прието, че „При нормални условия на работа, с
изключение на прекъсвания на напрежението за всеки период от една
седмица, 95 % от усреднените за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Uc± 10 %“. Прието е,
че с доставянето на електрическа енергия през посочения период и на
посочения абонат, неотговарящо на т.3.2.1.3.2 от Методиката, „ЧЕЗ
6
Разпределения България“АД е нарушило разпоредбата на чл. 3.1.1 от
Лицензията, за което на 14.01.2021г. .е съставен АУАН № Е-КРС-14 в
присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател,
с който е ангажирана имуществената отговорност на дружеството за това, че
е осъществило състава на чл. 206, ал.3 от ЗЕ. Нарушението е квалифицирано
като повторно, доколкото с НП №7 /14.02.2020 г., влязло в сила на 02.12.2020
г. дружеството е санкционирано за друго такова нарушение.Актът е връчен
на процесуалния представител на дружеството, като срещу посочения АУАН
е депозирано възражение в дадения от закона тридневен срок. Въз основа на
посочения АУАН, председателят на КЕВР издал атакуваното НП на
12.05.2021г. като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка
и квалификацията на деянието, като правното основание, на което ангажирал
отговорността на дружество -жалбоподател е чл. 206, ал.3, вр. с ал.1 от
Закона за енергетиката.
Изложената фактическа обстановка, която не се оспорва и от
жалбоподателя се установява от приетите по делото писмени доказателства –
цитираните по – горе от съда констативни протоколи, НП № 7/14.02.2020г. на
председателя на КЕВР, Решение № 1269/02.12.2020г. на Административен
съд София област по КАНД № 988/2020г., както и свидетелските показания
на разпитания от съда свидетел – Кр. В. Н.. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, който дава
сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия,
липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението,
поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не
се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Анализът на установената по-горе фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна :
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл.
13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
7
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, както и на НП.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, както в издадения
АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 и т.7 от
ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени
виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното наказателно
постановление съдържа посочените реквизити. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е дадена възможност на
дружеството да се защити срещу констатациите в Констативен протокол № Е-
5 от 20.11.2020 г., въз основа на който е съставен АУАН № Е- КРС-14 от
14.01.2020 г., като същият е съставен в нарушение на чл. 80 от ЗЕ, тъй като
същият е съставен на 20.11.2020 г., а е връчен на 25.11.2020 г. на представител
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В чл. 80, ал.1 ЗЕ е регламентирано, че
„за резултатите от проверката контролните органи съставят протокол, към
който прилагат събраните данни, документи и обяснения, като в ал.2 е
посочено, че „ протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното
лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа. С оглед посоченото, съдът
намира, че изискванията на закона са спазени, като видно от приетия по
делото констативен протокол същият е подписан от представител на
дружеството – жалбоподател, макар и няколко дни след фактическото
изготвяне на протокола, като съдът следва да отбележи, че чл. 80 от ЗЕ не
изисква тези действия да се извършват в един и същи ден, а дори да е така, то
това не може да се приеме, че е съществено нарушение, най – малкото
посоченото действие по издаване на протокола не е част от
административноназателното производство, свързано с ангажиране
отговорността на дружеството. Възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение свързано с липсата на обсъждане в НП
на изложените във възражението обстоятелства, което жалбоподателят
квалифицира като нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, съдът също намира за
8
неоснователно, тъй като посочената разпоредба не съдържа изискване АНО
да излага мотиви във връзка с депозирани от жалбоподателя възражения, а и
съществени са нарушенията на процесуалните правила, които водят до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, каквито в случая не
са налице.
В чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката е регламентирано, че „на
енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на
подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението, на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ
или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от
20 000 до 1 000 000 лв.“, а съгласно ал.3 „При повторно извършено нарушение
по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1“.
Безспорно е по делото, че „ЧЕЗ Разпределение България“АД е енергийно
предприятие и притежава Лицензия №Л-135007 от 13.08.2004 г. за дейност „
разпределение на електрическа енергия“, видно и от приложената по делото
лицензия. Съгласно т.3.3.1 от Лицензията лицензиантът осигурява
непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с
определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с
показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на
комисията. Видно от приетото по делото извлечение от Протокол №
87/17.06.2020г. на ДКЕВР е приета Методика за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители, като видно от т.3.2 от Методиката е
предвидено, че при нормални работни условия , напрежението трябва да
съответства на Стандарт БДС EN 50160:2007, като в 3.2.3.3 от Методиката
„Изменения на захранващото напрежение“ е прието, че „При нормални
условия на работа, с изключение на прекъсвания на напрежението за всеки
период от една седмица, 95 % от усреднените за 10 min ефективни стойности
на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Uc± 10 %“. От
приетия по делото Констативен протокол № РП – КЕВР-19/21.10.2020г. ,
който е съставен от дружеството –жалбоподател при извършена проверка на
посочения по – горе от съда абонат в с. Т. се установява, че за периода от
14.10.2020г. до 21.10.2020г. е отчетено при измерването, че при 95% от
9
усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение
, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в
обхвата на Un +/-10%, е отчетено, че 87,2% от регистрираните стойности са
в рамките на допустимите отклонения, а всички усреднени за 10 минути
ефективни стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата
на Un +/-10%15%, е отчетено, че 87,2% от регистрираните стойности са в
рамките на допустимите отклонения. Безспорно е и че лицензията и
методиката са административни актове.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че към
момента на извършване на деянието посочената методика не е действала.
Съдът споделя становището на процесуалния представител на
административнонаказващия орган/АНО/, че действието на методиката не е
ангажирано със срок, а посочената дата в глава IV, т. 2, където е
регламентирано, че „За базисна година при определяне стойностите на
показателите за качество на електрическа енергия и на обслужването се
приема 2008 г., крайният срок за постигане на целевите стойности е
31.12.2013 г“. е крайният срок, определен за постигане на целевите стойности
на показателите за качество на електрическа енергия.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че стандартът, на който
според методиката трябва да отговаря качеството на доставената
електрическа енергия, за което е санкционирано „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е отменен и не е действащ, съдът намира следното: В
посочената методика в раздел II „ Определения“ е посочено, че Качество (в
съответствие със стандарт БДС ЕN ISO - 8402, респ. БДС ЕN ISO 9000:2007) -
съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти или
услуги, които удовлетворяват съществуващите или предполагаемите
потребности на потребителите, в т. т.3.2 от нея е предвидено, че при
нормални работни условия , напрежението трябва да съответства на Стандарт
БДС EN 50160:2007, като в 3.2.3.3 от Методиката „Изменения на
захранващото напрежение“ е прието, че „При нормални условия на работа, с
изключение на прекъсвания на напрежението за всеки период от една
седмица, 95 % от усреднените за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Uc± 10 %“.
Действително, видно от приетото по делото писмо от изпълнителния
директор на Българския институт по стандартизация, посоченият Стандарт
10
БДС EN 50160:2007 е отменен и заменен от Стандарт БДС EN 50160:2010,
считано от 01.03.2013г., който е действащ и към момента, като видно от
приетият по делото БДС EN 50160:2010 същият заменя Стандарт БДС EN
50160:2007. Съдът намира обаче, че в т.3.2.3.3 е регламентирано точно и ясно
какви могат да са измененията на захранващото напрежение, като е посочено,
че „при нормални условия на работа, с изключение на прекъсвания на
напрежението за всеки период от една седмица, 95 % от усреднените за 10
min ефективни стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в
обхвата на Uc± 10 %“ и тази разпоредба е действаща към момента на
установяване на нарушението, както и към момента на ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.
Съдът намира, че в случая е без значение какъв стандарт е взела предвид
Комисията при приемането на методиката, тъй като в методиката в т. т.3.2.3.3
са регламентирани точно допустимите изменения на захранващото
напрежение, а не препраща към определен стандарт.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че неправилно е
квалифицирано деянието по чл. 206, ал.3 ЗЕ, тъй като в посочения
нормативен акт не се съдържа легална дефиниция на „повторност“. Както
съдът вече посочи в чл. 206, ал.3 ЗЕ е регламентирано, че при повторно
извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер
на санкцията по ал. 1. В посочения текст ясно е посочено „ при повторно“,
което не буди никакво съмнение относно неговото значение. Думата „
повторност“ е със значение на „ за втори път“, „ още веднъж“, което може да
бъде проверено и в тълковен речник на българския език. По делото безспорно
се установява от приетите и цитирани вече от съда НП № 7/14.02.2020г. на
председателя на КЕВР, Решение № 1269/02.12.2020г. на Административен
съд София област по КАНД № 988/2020г., че с посоченото наказателно
постановление е санкционирано дружеството – жалбоподател за нарушение,
аналогично на процесното, което е извършено за периода от 13.11.2019г. до
20.11.2019г., с оглед на което нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност с атакуваното наказателно
постановление е извършено повторно.
Ето защо, съдът приема, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 206,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЕ. В чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката е
11
регламентирано, че „на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на
този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът
за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или
индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага
имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.“, а съгласно ал.3 „При
повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в
трикратен размер на санкцията по ал. 1. В случая
административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в
предвидения в закона минимален размер- 60 000 лв. на дружеството -
жалбоподател за извършеното от него нарушение, което съдът намира за
правилно определено, тъй като по делото не са ангажирани отегчаващи
вината обстоятелства.
Съдът намира, че извършеното от дружеството – жалбоподател
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС), тъй като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи /не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на
посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, съдът
намира, че резонно АНО е санкционирал същия за извършените от него
административни нарушения. В тази връзка е неоснователно и възражението
на жалбоподателя в тази връзка. Двете страни са направили искания за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора,
обаче и на основание чл. 63, ал.3 е т.5 ЗАНН, единствено Комисията за
енергийно и водно регулиране има право на разноски за юрисконсултско
върнаграждение. Същата е представлявана в производството от юрисконсулт.
С оглед на посоченото, атакуваното наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
12
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за правната
помощ „ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв.“. В случая следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения максимален интерес от 360
лв., с оглед високия материален интерес.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-49 от 12.05.2021г. на
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк
Бизнес център, представлявано от Виктор Станчев и Петър Холаковски –
членове на УС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 60
000/шестдесет хиляди/ лева на основание чл. 206, ал.3 във вр. с ал.1 от Закона
за енергетиката за нарушение на т.3.3.1 от Лиценцзия № Л – 135-07 от
13.08.2004г., издадена на жалбоподателя за дейността „разпределение на
електрическа енергия“, извършено за периода от 14.10.2020 г. до 21.10.2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „ Цариградско шосе“ № 159, бл.
БенчМарк Бизнес център, представлявано от Виктор Станчев и Петър
Холаковски – членове на УС да заплати на Комисията за енергийно и водно
регулиране, гр. София, бул. „ Княз Дондуков“ № 8-10 сумата 360/триста и
шестдесет/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13