Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260127
07.02.2022 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15470 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Н. Н.срещу „Стик кредит“ АД. Твърди, че между страните е
сключен договор за кредит, по който била предоставена сумата от 600 лева, която
била усвоена. Сочи, че в профила й при ответника излизало неплатено задължение
в размер на 1548,34 лева. Излагат се съображения за недействителност на
договора за кредит, поради липсата на лихвен процент, неспазване на
изискванията на чл. 5 ЗПК и некоректно посочване на годишния процент на
разходите. Поради това намира, че правоотношението е недействително и по него
се дължи връщане само на усвоената сума. Твърди, че е платена сумата от 710
лева по договора, иска да бъде установена недействителност на договора, както и
че не дължи сумата от 1548,34 лева. При условията на евентуалност излага
съображения за недействителност на клаузите на чл. 15, чл. 17, чл. 19, чл. 20,
чл.21 от договора, както и на клаузите на чл. 13, т. 3, подточки 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 от Общите
условия, както и на клаузата по чл. 13, т. 4, подточка 3 от Общите условия, чл.
8, т. 3 от Общите условия, чл. 13, т. 2 от Общите условия, чл. 12, т. 5, чл.9,
подточки 1, 3, 5, 6, 7 и 10 от Общите условия. Излагат се подробни съображения,
че клаузите са неравноправни на основание чл. 143 ЗПК, както и че противоречат
на добрите нрави. Иска се установяване на тяхната нищожност. Претендират се
разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се взема становище за неоснователност
предявените искове. Ответникът намира, че е спазил изискванията на ЗПК и
сключеният договор е действителен. Намира за неоснователна и претенцията за
недължимост на сумата, като посочва, че във всички случаи ищцата дължи връщане
на усвоената главница, иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на
разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 04.12.2019
г. са сключили договор за потребителски кредит № ****, по който „Стик кредит“ АД,
в качеството му на кредитор, е предоставило на Н. Никова, в качеството й на
кредитополучател, кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат
в срок до 3 години. Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата
валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е 0%, но е уговорено, че за
ползването на сумата се дължи месечна лихва в размер на 18 лева- чл. 4, т. 5 и
чл. 10 от договора. Възнаграждението се дължи за всеки месец, през който
предоставената сума не е върната, което на годишна база се равнява на 36% ((18*12)/600).
Приблизително такъв е и лихвеният процент посочен в приложения към исковата
молба стандартен европейски формуляр. Поради това в договора кредиторът не е посочил
какъв е приложимият размер на лихвения процент, макар изрично да е определил
възнаградителна лихва за ползваната сума. В този смисъл, съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Непосочването в договора
за кредит на конкретния лихвен процент, въпреки изискването
на възнаграждение за периода на ползване на сумата, следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.
4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно дължимите
от него плащания и не му позволява да прецени реалните икономически последици
от сключването на договора. /В този
смисъл Решение № 1411 от 29.11.2019 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от
13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от
8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г./
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ищец дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи. От представените и неоспорени от ответника разписки се
установява, че ищцата е направила плащания в размер на общо 710 лева. С тях
задължението за връщане на предоставената сума е било изпълнено. Ответникът не
установява възникването на други задължения в размер на 1548.34 лева за вноски
и такси за удължаване на плащането по договора. Тук следва да се отбележи, че
от ищецът не може да се изисква допълнителна конкретизация на вземането. В
негова тежест е да установи единствено, че ответникът претендира плащане на
сумата, което е видно от представената и неоспорена справка от електронния
акаунт в организираната от дружеството система. В него не се съдържа информация
за конкретния вид и размер на отделните вземания включени в тази сума.
Предвид
характера на претенцията в тежест на ответника е да установи основание за
плащането на цялата или част от сумата, в каквато насока му бе разпределена и
доказателствена тежест. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 146,
ал. 2 ГПК и съдът не дължи указания, защото такива се дават само за твърдените
факти, за които не се сочат доказателства. В отговора на исковата молба
ответникът не излага обстоятелства за възникването на вземания в посочения
размер.
Ето защо
двата главни иска се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид
уважаването на главните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените при
условията на евентуалност претенции, защото не се е сбъднало условието за
тяхното разглеждане.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 111.93 лева за д.т.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, в
полза на адвокат Ф. следва да бъде присъдена сумата от 380.38 лева за адв.
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните Н.Р.Н., ЕГН ********** и „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за потребителски кредит **** г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Р.Н.,
ЕГН **********, не дължи на „Стик-кредит“
АД, ЕИК *********, сумата от 1548.34
лева- просрочена за вноски/такси за удължаване на срока за изпълнение на вноските
по сключения между страните договор за потребителски кредит № ***** г.
ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД,
ЕИК *********, да заплати на Н.Р.Н.,
ЕГН **********, сумата от 111.93 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД,
ЕИК *********, да заплати на адв. Д.Л.Ф.,***,
със служебен адрес – *****, сумата от 380.38
лева– адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ Н.Р.Н. по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.