Р Е Ш Е Н И Е
№535/27.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 132 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Ц.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** против
Решение № 133 от 13.05.2021 год. на директора на Териториално поделение на
Национална агенция по приходите-Пловдив (ТД на НАП-Пловдив), с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 70-00-4980 от 05.05.2021 год. по регистъра на ТД
на НАП-Пловдив срещу Разпореждане за отказ за погасяване по давност с изх. №
С210013-137-0003219 от 23.04.2021 год., по чл. 226, ал. 1 от ДОПК, издадено от И.
А.-публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис гр. Пазарджик.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение като издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Поддържа се, че претендираните публични задължения по всички
публични титули, които са в размер на 19 700, 28 (деветнадесет хиляди и
седемстотин лева и двадесет и осем стотинки) лева, са погасени по давност, с
оглед разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Сочи, че съответният давностен срок е
изтекъл на 31.12.2020 год., включително. Моли съда да отмени обжалваното решение,
а при условията на алтернативност-да върне делото като административна преписка
на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона в определен срок.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и направените
възражения по отношение на надлежно връчени и приети от жалбоподателката
разпореждания на публичния изпълнител по процесното изпълнително дело на
посочените дати. По делото са представени писмени бележки, в които излага
аргументи за отмяна на атакувания административен акт. Претендира присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът-директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт С.
оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд–Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Образувано е изпълнително дело № 13150004564 от 2015 год. на 09.12.2015
год. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, което има за предмет
събиране на публични задължения, установени в тежест на Ц.М.. Задълженията са
във връзка с:
1. Декларация обр. 6 № 130021403547075 от 24.04.2014 год. —за периода 01.01.2013
год.-31.12.2013 год.-със срок на доброволно плащане 30.04.2014 год.-давностният срок започва да тече от 01.01.2015 год. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 4564-000002 от 10.12.2015 год. е наложен запор на МПС;
2. Декларация
обр. 6 № 130021504095276 от 29.04.2015 год.-за периода 01.01.2014 год. -
31.12.2014 год. - със срок на доброволно
плащане 30.04.2015 год.-давностният срок започва да тече от 01.01.2016 год.;
3. ДЦ по ЗДЦФЛ № 1300И0051000 от 29.04.2015
год.- за периода 01.01.2014 год.- 31.12.2014 год. - със срок на доброволно плащане 30.04.2015 год.-давностният срок започва да тече от 01.01.2016 год.;
4. Декларация обр. 6 № 130021603933570
от 25.04.2016 год.-за периода 01.01.2015 год.-31.12.2015 год.-със срок на доброволно плащане 03.05.2016 год.-давностният срок започва да тече от 01.01.2017 год.;
5. ДД по ЗДЦФЛ № 1300И0073152 от 22.04.2016
год.-за периода 01.01.2015 год.-31.12.2015 год.-със срок на доброволно плащане 03.05.2016 год. - давностният срок започва да тече от 01.01.2017 год.;
6. Декларация обр. 6 № 130021704262476 от 27.04.2017 год.-за периода
01.01.2016 год.-31.12.2016 год. - със срок на доброволно плащане 02.05.2017 год.
Вземанията по т. 2, т.3, т. 4, т. 5, и т. 6, изброени по-горе са присъединени по изпълнителното дело с разпореждане за
присъединяване с изх. № С160013-105-0105217 от 06.10.2016 год. и с постановление изх. № С180013-022-0065840 от 14.09.2018
год. е наложен запор на банкови сметки и трудово възнаграждение.
7. ДД по ЗДДФЛ № 1300140102538 от 27.04.2017 год.-за
периода 01.01.2016 год.-31.12.2016 год.-със срок на доброволно плащане
02.05.2017 год. - давностният срок започва да тече от 01.01.2018 год.;
8. ДД по ЗДДФЛ № 1300И0136263 от 26.04.2018 год.-за
периода 01.01.2017 год.-31.12.2017 год.-със срок на доброволно плащане
30.04.2018 год. - давностният срок започва да тече от 01.01.2019 год.;
9. Декларация обр. 6 № 130021904296118 от 30.04.2019 год.-за периода
01.01.2018 год.-31.12.2018 год.-със срок на доброволно плащане 30.04.2019 год.
- давностният срок започва да тече от 01.01.2020 год.;
10. ДЦ по ЗДДФЛ № 1300И0174100 от 30.04.2019 год.-за
периода 01.01.2018 год.-31.12.2018 год.-със срок на доброволно плащане
30.04.2019 год. - давностният срок започва да тече от 01.01.2020 год.;
По изпълнителното дело са налице задължения за лихви по
погасени главници за данъчно-осигурителни задължения, както следва:
1. Лихви по платени УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 № 130021202234812
от 18.04.2012 год., начислени за периода 03.05.2012 год./06.07.2012 год.;
2. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ № 134391200259295 от 17.04.2012 год., начислена за периода
03.05.2012/06.07.2012 год.;
3. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ № 134391300405226 от 26.04.2013 год., начислена за периода
01.05.2013/06.02.2015 год.;
4. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ № 13000133036713 от 30.04.2013 год., начислена за периода
01.05.2013/31.12.2013 год.
5. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ № 130020915963068 от 26.04.2010 год., начислена за периода
01.01.2011/27.10.2014 год.;
6. Лихви по платени УПФ и ЗО по декларация обр. 6 № 130021302698336 от 26.04.2013 год., начислени за периода
01.05.2013/20.05.2015 год.;
7. Лихви по платени ДОО по декларация обр. 6 № 130021302698336
от 26.04.2013 год. начислени за периода 01.05.2013/10.02.2015 год.;
8. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ №
13000133063214 от 31.07.2013 год., начислена за периода 01.08.2013/31.12.2013
год.;
9. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ №
********** от 21.04.2011 год., начислена за периода 03.05.2011/26.02.2015 год.;
10. Лихви по платени УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 №
130021002113399 от 28.04.2011 год., начислени за периода 03.05.2011/10.02.2015
год.;
11. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ 134391400342523 от 24.04.2014 год., начислена за периода
30.04.2014/11.10.2018 год.;
12. Лихви по платени ЗО и ДОО по декларация обр. 6 №
13002084747163 от 24.06.2009 год., начислена за периода 01.01.2011/26.03.2014
год.;
13. Лихви по платени УПФ по декларация обр. 6 №
13002084747163 от 24.06.2009 год., начислена за периода 01.01.2011/25.02.2014
год.;
14. Лихви по платени ЗО и ДОО по декларация обр. 6 №
13002082472013 от 29.04.2009 год., начислени за периода 01.01.2011/25.02.2014
год.;
15. Лихви по платени УПФ по декларация обр. 6 № 13002082472013 от 29.04.2009 год., начислени за периода
01.01.2011/25.02.2014 год.;
Лихвите по посочените задължения са начислени за периода
от датата, на която е следвало да бъдат декларирани до окончателното погасяване
на задълженията на главници по тях. Давността за тях започва да тече от 01.01.
на година, следваща годината, през която е следвало да се платят, съответно
01.01.2012 год., 01.01.2013 год., 01.01.2014 год., 01.01.2015 год., 01.01.2016
год., 01.01.2017 год., 01.01.2018 год., 01.01.2019 год.;
С постановление за налагане на обезпечителни мерки № 4564-000002
от 10.12.2015 год. е наложен запор на МПС.
16. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ 13000143109615 от 17.10.2014 год., начислена за периода 01.11.2014/31.12.2014
год.;
17. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ 1300И0054513 от 29.07.2015 год., начислена за периода 01.08.2015/31.12.2015
год.;
18. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№1 35191400336464 от 31.07.2014 год., начислена за периода
01.08.2014/31.12.2014 год.
19. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ 1300И0050862 от 29.04.2015 год., начислена за периода 01.05.2015/31.12.2015 год.;
20. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по ДДЗДДФЛ
№ 135191400201354 от 28.04.2014 год., начислена за периода
01.05.2014/31.12.2014 год.;
Лихвите по посочените задължения са начислени за периода
от датата, на която е следвало да бъдат декларирани до окончателното погасяване
на задълженията за главници по тях. Давността за тях започва да тече от 01.01.
на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, съответно
01.01.2015 год. и 01.01.2016 год. Вземанията по т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, и т.
20, изброени по-горе са присъединени по изпълнителното дело с разпореждане за
присъединяване изх. № С160013-105-0105217 от 06.10.2016 год. и с
постановление изх. № С180013-022-0065840 от 14.09.2018 год. е наложен запор на
банкови сметки и трудово възнаграждение.
21. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по
декларация № 1300И0071571 от 15.04.2016 год., начислена за периода
04.05.2016/31.12.2016 год. и декларация №1 300И0082511 от 25.10.2016 год.,
начислена за периода 01.11.2016/31.12.2016 год.-давността започва да тече от
01.01.2017 год.;
22. Лихви по платен данък върху доходите на ФЛ по
декларация № 1300ИО102530 от 27.04.2017 год., начислена за периода
03.05.2017/31.12.2017 го. и декларация № 1300140112607 от 20.10.2017 год.,
начислена за периода 01.11.2017/31.12.2017 год.-давността започва да тече от
01.01.2018 год.
Публичните
задължения по изпълнително дело № 13150004564 от 2015 год. са описани в съобщение за доброволно изпълнение
на основание чл.221 от ДОПК.
Към изпълнително дело №13150004564 от 2015 год.
са присъединени допълнителни задължения с разпореждания за присъединяване,
както следва:
-Разпореждане за присъединяване изх. № С160013-105-0105217 от 06.10.2016
год. (л.93 от делото);
-Разпореждане за
присъединяване изх. № С170013-105-0172880 от
14.08.2017 год. (л.92 от делото);
-Разпореждане за
присъединяване изх. № С180013-105-0279616 от
14.09.2018 год. (л.88 от делото);
-Разпореждане за присъединяване изх. № С190013-105-0261664 от 08.08.2019
год. (л.74 от делото);
-Разпореждане за присъединяване изх. №
С210013-105-0219133 от 05.07.2021 год. (л.18 от делото).
Жалбоподателката е получила лично Разпореждане за
присъединяване № С170013-105-0172880 от 14.08.2017 год., Разпореждане за
присъединяване изх. № С180013-105-0279616 от 14.09.2018 год. и Разпореждане за
присъединяване изх. № С190013-105-0261664 от 08.08.2019 год. Също така е
получила съобщения за доброволно изпълнение на публичния изпълнител във връзка
с образуваното изпълнително дело.
Ц.М. е сезирала
публичния изпълнител към ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик с молба вх. № С210013-000-0161507 от 07.04.2021 год. с искане за погасяване на публични
вземания поради изтекла погасителна давност. С Разпореждане изх. № С210013-137-0003219 от 23.04.2021 год., по чл. 226,
ал. 1 от ДОПК, И. А.-публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис гр. Пазарджик,
е отказано да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност събирането на
вземания по изпълнително дело № 13150004564 от 2015 год. от публичният
изпълнител за данъчно-осигурителни задължения (ДОО, УПФ, ЗО и данък върху доходите
и други), ведно с лихвите към тях, декларирани с декларации образец 6 и данъчни
декларации по ЗДДФЛ, в общ размер на 19 700, 28 (деветнадесет хиляди и
седемстотин лева и двадесет и осем стотинки) лева, от които главница, в размер
на 11 330, 46 (единадесет хиляди триста и тридесет лева и четиридесет и шест
стотинки) лева и лихва, в размер на 8 369, 82 (осем хиляди триста шестдесет и
девет лева и осемдесет и две стотинки) лева, описан в таблица от т. 1 до т. 64,
включително. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК пред
по-горестоящия административен орган в законоустановения 7-дневен срок. С Решение
№ 133 от 13.05.2021 год. директорът на ТД на НАП-Пловдив, на основание чл. 267,
ал. 2, т. 5 от ДОПК, е оставил без уважение жалбата на Ц.М. подадена против
процесното разпореждане.
В хода на съдебното производство е приета и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза.
При така установените факти, Административен съд-Пазарджик достига до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна
– длъжник в производството по принудително събиране на публични вземания,
против решение, издадено на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, което
съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалваното решение, като преценява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
Решението е издадено от компетентния орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК-директора
на ТД на НАП – Пловдив и в изискуемата писмена форма. Същото е мотивирано, като
в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 9 от ДОПК публични са държавни
вземания за данък, глобите и лихвите, начислени по реда на чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
В този смисъл процесните вземания представляват публични държавни вземания.
На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на
обезпечителни мерки.
В случая е издадено Постановление изх. № С200013-022-0034531 от 08.06.2020
год. за налагане на обезпечителни мерки-възбрана върху недвижим имот,
представляващ офис, КИД 55155.503.780.1.14, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 5515.503.780.1.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-97 от 28.10.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се на 1 етаж, в сграда с идентификатор 55155.503.780.1, с площ
16, 8 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 1, ап. 14,
с посочени граници. Въз основа на постановлението е изпратено Заявление за
вписване, отбелязване или заличаване с изх. № С2000013-153-0002005 от
08.06.2020 год. до Служба по вписванията-Пазарджик за предприемане на
разпоредителни действия по вписването. Служба по вписванията-Пазарджик с вх. №
3301 от 15.06.2020 год. е вписала процесната забрана. С Постановление изх. № 4564-000002
от 10.12.2015 год., с което на данъчния длъжник е наложена обезпечителна
мярка-запор върху моторно превозно средство лек автомобил, марка „Шкода“, модел
„Фабия“, с дата на регистрация 17.08.2000 год., с посочени номера на рама,
двигател и мощност. Запорното съобщение е изпратено до Областна дирекция на
МВР-КАТ-ПП, гр. Пазарджик. Със съобщение за насрочване на опис изх. № С210013-110-0001078 от 29.03.2021 год. публичният
изпълнител е уведомил М. за насрочен опис на лекия автомобил и недвижимия имот
за 26.04.2021 год. от 14.30 часа, на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ №
18. На посочената дата е съставен протокол за описа с изх. №
С210013-028-0001002 от 26.04.2021 год. на недвижимия имот и на лекия автомобил
в присъствието на жалбоподателката и двама свидетели. Впоследствие е извършена
процедурата по определяне на окончателна оценка на двата обекта.
С друго Постановление изх. № С180013-022-0065840 от 14.09.2018 год.
публичният изпълнител е наложил запор на банкови сметки
и трудово възнаграждение за сумата от 1 5629, 20 (хиляда петстотин шестдесет
двадесет и девет) лева и за сумата от 1 5629, 20 (хиляда петстотин шестдесет
двадесет и девет) лева.
Съгласно чл. 201, ал. 1 от ДОПК е прието, че
при запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и
предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и
съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер). В
ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че описът, оценката и предаването на
вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този
кодекс. В следващата ал. 3 на чл. 201 от ДОПК - в случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство,
съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки
се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се
смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката.
По делото са представени доказателства, неоспорени от жалбоподателката, от
които се установява връчването на запорните съобщение до, нея респективно
налагането на обезпечителните мерки. Ето защо, няма пречка да не се приеме, че
въпросното съобщение е произвело предвидения в закона ефект на спиране на
давността. Доколкото по делото липсват доказателства, че към настоящия момент
обезпечителните мерки са отменени, то следва да се приеме, че давността е
спряла да тече. В този смисъл към настоящия момент не е изтекъл срока по чл.
171, ал. 1 от ДОПК, съгласно който публичните задължения се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на година,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 год. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 8 от 2019 год., ОСС, I и II колегия.
Следователно към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
В обжалваното решение, а и в разпореждането подробно е описан всеки един
изпълнителен титул, както и от кога започва да тече давността. Изяснено е кога
и с какви действия същата е спряна. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза също се установява, че актуалните задължения по
изпълнителното дело към 16.05.2022 год. са в размер на 19, 367, 39 ( деветнадесет
хиляди триста шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) лева, от
които главница в размер на 10 422, 98 (десет хиляди четиристотин двадесет и два
лева и деветдесет и осем стотинки) лева и лихви - 8 944, 41 (осем хиляди
деветстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) лева, а
задълженията, които не са включени в изпълнителното производство, са формирани
от лихви за просрочени осигурителни вноски по подадени декларации образец 1 в
периода от 12.02.2016 год. до 25.08.2021 год., подробно описани по размер и
периоди от вещото лице в приложение № 1 към експертизата. Установява се, че от
страна на публичния изпълнител са предприето действия, които спират давността и
към настоящия момент не е изтекла, както и към 31.12.2020 год., каквито са
твърденията на жалбоподателката. С оглед наложените обезпечителни мерки, които
все още не са отпаднали следва да се приеме, че за да се погасят по давност
следва да изтече абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира оспореното решение
на директора на ТД на НАП-Пловдив за правилно и обосновано, поради което
жалбата срещу него и потвърденото с него разпореждане следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
жалбоподателката следва да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноските за
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт, което следва да се определи в размер на 100,
00 (сто) лева, на основание параграф 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 78, ал.
8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд София – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** против
Решение № 133 от 13.05.2021 год. на директора на Териториално поделение на
Национална агенция по приходите-Пловдив (ТД на НАП-Пловдив), с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 70-00-4980 от 05.05.2021 год. по регистъра на ТД
на НАП-Пловдив срещу Разпореждане за отказ за погасяване по давност с изх. №
С210013-137-0003219 от 23.04.2021 год., по чл. 226, ал. 1 от ДОПК, издадено от И.
А.-публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Ц.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Териториална
дирекция на Национала агенция за приходите–Пловдив сумата в размер на 100, 00 (сто)
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)