РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. В., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501041 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. В., ЕГН **********, срещу
Решение №562/20.02.2025г. по гр. дело №8100/2023г. на ВРС, 52-ри състав, в
частите с което:
- е прието за установено спрямо отв. Н. С. В., ЕГН **********, че
ищцата С. С. В., ЕГН **********, по силата на дарение от С. В. С., ЕГН
**********, и И. Н. С.а, ЕГН **********, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 114, том III, рег. № 7435, дело № 459 от 2006 г.,
е собственик на 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: жилищна
сграда с идентификатор ***, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, от
05.07.2021 г., находяща се в гр. В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със застроена
площ по документ за собственост от 88,00 кв. м, а по скица с площ от 87,00 кв.
м, брой етажи: 2, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, представляваща по документ
за собственост: първи етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и
тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон, самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
1
няма, при граници на сградата: от три страни вътрешен двор, сграда с
идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3;
- е прието за установено спрямо отв. Н. С. В., ЕГН **********, че
ищеца А. Я. Л., ЕГН **********, по силата на дарение от С. С. В., ЕГН
**********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
110, том II, рег. № 6224, дело № 354 от 2008 г., е собственик на 1/8 ид. ч. от
следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор ***,
одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо сградата, от 05.07.2021 г., находяща се в гр.
В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със застроена площ по документ за собственост
от 88,00 кв. м, а по скица с площ от 87,00 кв. м, брой етажи: 2, която сграда е
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна, представляваща по документ за собственост: първи етаж,
състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и тераса, и сутерен, състоящ се от
три стаи и салон, самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници на
сградата: от три страни вътрешен двор, сграда с идентификатор ***.2 и сграда
с идентификатор ***.3;
- е отменен, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, КНА за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, № 149, том I, рег. № 9241, дело № 141
от 2023 г., вписан в СВ – В., под акт № 144, том XXXVIII, дело № 8710, вх.
рег. № 14845, дв. вх. рег. № 14685/26.05.2023г.;
и като резултат е осъден ответникът за разноски пред ВРС.
В същия сезирал ВОС документ е обективирана и въззивна жалба от С.
Н. В., ЕГН **********, и М. Н. В., ЕГН **********, срещу Решение
№562/20.02.2025г. по гр. дело №8100/2023г. на ВРС, 52-ри състав, в частите с
което:
- е прието за установено спрямо отв. С. Н. В., ЕГН **********, и М. Н.
В., ЕГН **********, че ищцата С. С. В., ЕГН **********, по силата на
дарение от С. В. С., ЕГН **********, и И. Н. С.а, ЕГН **********,
обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том III,
рег. № 7435, дело № 459 от 2006 г., е собственик на 1/8 ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор ***, одобрени
със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК
и КР, засягащо сградата, от 05.07.2021 г., находяща се в гр. В., район „***“, ул.
„Т.“ ***, със застроена площ по документ за собственост от 88,00 кв. м, а по
скица с площ от 87,00 кв. м, брой етажи: 2, която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна,
представляваща по документ за собственост: първи етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет и тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон,
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при граници на сградата: от три страни
вътрешен двор, сграда с идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3;
- са осъдени отв. С. Н. В., ЕГН **********, и М. Н. В., ЕГН
2
**********, да предадат на ищцата С. С. В., ЕГН **********, владението
върху 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с
идентификатор ***, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, от 05.07.2021 г.,
находяща се в гр. В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със застроена площ по
документ за собственост от 88,00 кв. м, а по скица с площ от 87,00 кв. м, брой
етажи: 2, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, представляваща по документ
за собственост: първи етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и
тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон, самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при граници на сградата: от три страни вътрешен двор, сграда с
идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3,
на осн. чл.108 от ЗС;
- е прието за установено спрямо отв. С. Н. В., ЕГН **********, и М. Н.
В., ЕГН **********, че ищецът А. Я. Л., ЕГН **********, по силата на
дарение от С. С. В., ЕГН **********, обективирано в НА за дарение на
недвижим имот № 110, том II, рег. № 6224, дело № 354 от 2008 г., е
собственик на 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: жилищна
сграда с идентификатор ***, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, от
05.07.2021 г., находяща се в гр. В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със застроена
площ по документ за собственост от 88,00 кв. м, а по скица с площ от 87,00 кв.
м, брой етажи: 2, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, представляваща по документ
за собственост: първи етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и
тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон, самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при граници на сградата: от три страни вътрешен двор, сграда с
идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3;
- са осъдени отв. С. Н. В., ЕГН **********, и М. Н. В., ЕГН
**********, да предадат на ищеца А. Я. Л., ЕГН **********, владението
върху 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с
идентификатор ***, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, от 05.07.2021 г.,
находяща се в гр. В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със застроена площ по
документ за собственост от 88,00 кв. м, а по скица с площ от 87,00 кв. м, брой
етажи: 2, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, представляваща по документ
за собственост: първи етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и
тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон, самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при граници на сградата: от три страни вътрешен двор, сграда с
идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3,
на осн. чл.108 от ЗС;
3
и като резултат са осъдени ответниците за разноски пред ВРС.
Във въззивните жалби се твърди, че решението на ВРС е недопустимо,
евентуално неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и
при съществени нарушения съдопроизводствените правила. В тази връзка са
изложени доводи, обобщени от съда както следва: 1/ решението е
недопустимо в частта по иска по чл.124 от ГПК срещу Н. В. поради забрана за
съединяването му с иска по чл.108 от ЗС срещу правоприемниците отв. С. В. и
М. В. и поради това, че с уважаване на който и да било от двата иска ищците
ще постигнат търсената защита;исковете били предявени в условията на
„положителна евентуалност“; ВРС не бил приложил правилно сочени ТР на
ВКС; искът срещу праводателя на вторите двама ответници бил без интерес
или е следвало да бъде също ревандикационен, по които въпР. излагат
аргументи; 2/ ВРС приложил погрешно нормите на чл.68, чл.69 и чл.79 от ЗС в
случая, допуснал „смешение“ на придобиването на владение и придобиването
на собственост, неправилно и необосновано приел липса на владение в Н. В.,
тъй като след дарението с НА №114/2006г. последният ползвал спорната част
със съзнание за своене на осн. чл.69 от ЗС, изключващо правата на ищците; 3/
ВРС не е обсъдил в цялост и връзка, а фрагментарно, гласните доказателства,
като се посочва начинът, по който според въззивниците те следва да се ценят;
4/ не е било възможно „отблъскване“ на владение на съсобственик, който не
желаел да владее; 5/ налице са били всички предпоставки за давностно
придобиване на процесните ид. части от имота, считано от 2006г. до КНА през
2023г. По тези обобщени причини се моли за обезсилване на
решението,евентуално за негова пълна отмяна и отхвърляне на предявените
искове, с присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. исканията се
поддържат.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемите депозират отговори, с
които оспорват жалбата и доводите в нея. Считат решението на ВРС за
допустимо, правилно и обосновано, за което излагат съображения по
основните въззивни оплаквания. Исковете считат за допустими предвид
накърняването на правата на ищците с КНА и сделката в полза на ответниците
и предвид ТР на ВКС. По същество на спора поддържат твърденията си за
недоказаност на промяна на намерението на Н. В. при ползване на спорните
ид. части от имота, в която връзка правят анализ на доказателствата. Молят за
потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС,
а в о.с.з. поддържат позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпР. съдът взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са искове на С. С. В., ЕГН********** и А. Я.
Л., ЕГН**********, както следва:
4
1/ срещу Н. С. В., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки
от ищците – С. С. В., по силата на дарение от С. В. С. и И. Н. С.а,
обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том III,
рег. № 7435, дело № 459 от 2006г., а А. Я. Л., по силата на дарение от С. С. В.,
обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том II,
рег. № 6224, дело № 354 от 2008г., е собственик на по 1/8 ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор ***, одобрени
със заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КК и КР, засягащо сградата, от 05.07.2021 г., находяща се в гр. В., район „***“,
ул. „Т.“ ***, със застроена площ по документ за собственост от 88,00 кв. м, а
по скица с площ от 87,00 кв. м, брой етажи: 2, която сграда е разположена в
ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна,
представляваща по документ за собственост: първи етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет и тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон,
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при граници на сградата: от три страни
вътрешен двор, сграда с идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3;
- както и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде
отменен КНА за собственост на отв. Н. В. върху 1/4 ид. ч. от същия недвижим
имот, придобит по давност, с №149, том I, рег. № 9241, дело № 141 от 2023 г.,
вписан в СВ – В., под акт № 144, том XXXVIII, дело № 8710, вх. рег. № 14845,
дв. вх. рег. № 14685/26.05.2023 г.;
2/ срещу С. Н. В., ЕГН**********, и М. Н. В., ЕГН********** с правно
основание чл.108 от ЗС за признаване на установено в отношенията между
страните, че всеки от ищците – С. С. В., по силата на дарение от С. В. С. и И.
Н. С.а, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114,
том III, рег. № 7435, дело № 459 от 2006г., а А. Я. Л. по силата на дарение от С.
С. В., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110,
том II, рег. № 6224, дело № 354 от 2008г., е собственик на по 1/8 ид. ч. от
следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор ***,
одобрени със заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо сградата, от 05.07.2021 г., находяща се в гр.
В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със застроена площ по документ за собственост
от 88,00 кв. м, а по скица с площ от 87,00 кв. м, брой етажи: 2, която сграда е
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна, представляваща по документ за собственост: първи етаж,
състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и тераса, и сутерен, състоящ се от
три стаи и салон, самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници на
сградата: от три страни вътрешен двор, сграда с идентификатор ***.2 и сграда
с идентификатор ***.3;
- както и за осъждане на отв. С. Н. В. и М. Н. В. да предадат на всеки от
ищците С. С. В. и А. Я. Л. владението върху по 1/8 ид. ч. от същия имот, а
именно: жилищна сграда с идентификатор ***, одобрени със заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
5
сградата, от 05.07.2021 г., находяща се в гр. В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със
застроена площ по документ за собственост от 88,00 кв. м, а по скица с площ
от 87,00 кв. м, брой етажи: 2, която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна,
представляваща по документ за собственост: първи етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет и тераса, и сутерен, състоящ се от три стаи и салон,
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при граници на сградата: от три страни
вътрешен двор, сграда с идентификатор ***.2 и сграда с идентификатор ***.3.
Ищците твърдят, че са индивидуални собственици на по 1/8 ид. ч. –
всеки от процесната жилищна сграда въз основа на договори за дарение, както
следва: Първоначално С. В. е придобила ¼ ид. ч. от имота по дарение от
нейните баба и дядо – И. С.а и С. С. през 2006г. Последните били собственици
в режим на СИО на сградата след осъществено строителство по време на
брака въз основа на преотстъпено им право на строеж с договор от 23.04.1966
г. на ГНС - В., позволителен билет № 3/15.09.1966 г. и позволителен билет №
384/31.08.1996 г. на ВнГНС. След като ищцата С. В. получила по дарение от
баба й и дядо й 1/4 ид. част от постройката през 2006г., на 27.06.2008г. г-жа В.
дарила на съпруга си А. Л. ½ ид. част от собствената си ¼ ид. част от имота.
Впоследствие те се и развели. Към момента на исковата молба притежават по
1/8 част от сградата. А първият ответник Н. В. – вуйчо на ищцата, е
собственик на 3/4 ид. ч. от имота въз основа на същото дарение през 2006г. от
неговите родители – И. С.а и С. С..
На 29.05.2023г. С. В. разбрала, че с КНА за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност, № 144, том XXXVIII, дело № 8710, рег. № 2
14685/26.05.2023г. на СВ - В., вуйчо й Н. В. бил признат за собственик и на
още 1/4 ид. част от имота (частта на ищците), въз основа на давностно
владение.Ищците категорично оспорват легитимацията на ответника на това
основание и считат издаването на КНА за имотна измама.
На 05.07.2023г. Н. В. „дарил“ на децата си – втория и третия ответник С.
В. и М. В. целия процесен имот, като си запазил правото си на ползване върху
същия. Предвид липсата на права в Н. В. върху 1/4 част от сградата по давност
поддържат, че вторият и третият ответник също не са получили по дарение
тази част от сградата. Но от 2023г. последните двама живеят и ползват цялата
жилищна постройка, като не осигуряват достъп на ищците.
По тези причини молят за установяване на правата им, за отмяна на
КНА на първия ответник и за осъждането на втория и третия ответник за
предаване владението върху 1/4 част от сградата на ищците. В о.с.з.
поддържат своите твърдения и искания до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират напълно идентични по
съдържание писмени отговори. В тях не оспорват правото на собственост на
И. С.а и С. С. върху процесната сграда към 2006г. след извършено
строителство въз основа на разрешение и отстъпено право за това; не оспорват
6
действителността на договорите за дарение, отразени в НА №114 от
20.12.2006г. от собствениците в полза на ищцата (за 1/4 част) и на ответника
Н. В. (за 3/4 части); не оспорват сключването на договора от дата 05.07.2023г.
за дарение от Н. В. в полза на децата му и ответници С. В. и М. В.; не отричат
и че към момента на делото последните двама ответници живеят в жилищната
сграда. Не възразяват още и срещу допустимостта на всички искове.
Ответниците обаче оспорват основателността на исковете,в която връзка
навеждат следните твърдения: от 21.12.2006г. Н. В. владее целия жилищен
имот непрекъснато, явно и необезпокоявано, с намерение за своене, като
никой от ищците не се е противопоставял на последното. Ищците обитават
съседната жилищна сграда с идентификатор ******, находяща се в общия за
страните двор, но никога не са притежавали ключ от процесната сграда №1, а
дарителите им не им били предали владение върху дарената част след
сделката от 2006г. Известно време след като С. и И. дарили 1/4 ид. част от
сградата на ищцата и тяхна внучка, те горчиво съжалили и желаели С. да им
върне дарената част, поради неполагането на никакви грижи от последната
към тях и дори унизителното й отношение към тях. С. им заявила, че не се
интересува от тяхното желание. Поради това именно отв. Н. В. се грижел за
имота, плащал режийните разходи за къщата и единствено той се е грижел за
родителите си. Поради това придобил по давност и 1/4 ид. част на С. по
давност, след което валидно прехвърлил целия имот на децата си през 2023г.
По същество молят за отхвърляне на всички искове и за разноски, като в
о.с.з. поддържат позицията и искането си до съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на
страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от
фактическа страна в обжалваното решение е коректно, пълно, основано на
поотделно и съвкупно осъждане на събраните доказателства и съответства на
установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към него.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
На общо основание в тежест на ищеца по предявен положителен иск за
собственост е да докаже всички елементи от състава на защитимото си вещно
право на заявеното придобивно основание, след което ответникът длъжи да
докаже притежаваните от него противопоставими на ищеца вещни права.
Предмет на иска по чл.108 от ЗС е правото на собственост на ищеца и
защитата му срещу неоснователното отнемане на вещта от ответника, поради
което уважаването на предявения иск налага пълното и главното доказване от
ищеца на неговото право на собственост върху исковата вещ на заявеното от
него придобивно основание и фактическата власт на ответника върху вещта
към момента на делото. След доказването на тези предпоставки ответникът
дължи да докаже всички заявени за случая положителни твърдения, на които
основава възраженията си за своето право да владее и/или държи вещта, в
7
това число противопоставимите си на ищеца вещни права върху нея.
При разрешаване на тези въпР. първоинстанционният съд е изложил
подробни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия
съдебен състав като законосъобразни, правилни и съответни на смисъла и на
целта на закона, въз основа на правилно установена фактическа обстановка по
делото, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
тях. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалната дейност на въззивния
съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово
продължение, поради което втората инстанция не дължи повтаряне на
коректно извършените процесуални действия на първата, а надгражда върху
тях (в този смисъл са и мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
пред него спорни въпР. настоящият въззивен състав намира следното по
изводимите от въззивната жалба оплаквания и доводи:
По допустимостта: На общо основание правен интерес от предявяване
на установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално
право на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. Такъв интерес
е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта или на част
от нея, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с правни
и / или фактически действия. При наличие на тези предпоставки ищецът
разполага с възможността да избере процесуалния способ за защита на
субективното си право, като предяви отрицателен или положителен иск.
Когато създаваните от ответника пречки се твърди да включват и фактически
действия (упражнявана фактическа власт) ищецът има възможността да
избере и защита чрез иска по чл.108 от ЗС. Предмет на ревандикационния иск
е правото на собственост на ищеца и защитата му срещу неоснователното
отнемане на вещта от ответника. По тази причина този иск съдържа в себе си
две искания за защита – да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху имота на заявеното правно основание и да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота, като за разрешаване на
спора на тези две искания следва да се даде отделен отговор в диспозитива на
съдебното решение.
За доразвиване на тези концептуални процесуални положения в
мотивите към т.3Б от ТР №4/14.03.2016г. на ОСТГК на ВКС е разяснено ясно
и еднозначно, че издаването в полза на ответника на констативен нотариален
акт (КНА) за собственост на осн. чл.587, ал.1 или ал.2 от ГПК (въз основа на
писмени документи или по обстоятелствена проверка) е именно действие,
чрез което ответникът оспорва правото на ищеца на собственост, тъй като с
неговото издаване се създава несигурност относно правата на действителния
собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт
за собственост, да се разпореди с имота. В същия смисъл е и ТР №178 от
30.06.1986г. по гр.д. №150/1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо
основание такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от
несобственика с КНА, с което в най-сериозна степен се оспорват и отричат
8
правата на ищеца, в това число правомощието му да се разпорежда със
собствената му вещ. В тази хипотеза ако собственикът предяви иск само
против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е
придобил правото на собственост на деривативно основание, защото
праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да бъде обвързан от
постановеното решение, доколкото не е бил страна по делото. Това ще наложи
воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да
установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните
си действия (прехвърляне на несобствения имот) е оспорил правата на
действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на
вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по
обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено
нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на
собственост. Така с т.3Б от цитираното ТР е прието по задължителен за
съдилищата начин, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск
за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба. А интересът от вещния иск срещу последния
по време приобретател никога не е бил поставян под съмнение при
разглежданата ситуация.Затова исковете безусловно могат да се кумулират и
само така ищецът ще получи цялостна защита на интересите му.
От друга страна предвид разяснената същност на ревандикационния иск,
включващ и самостоятелен положителен установителен елемент, не може да
възникне и съмнение за допустимото кумулиране на положителен иск по
чл.124 , ал.1 ГПК срещу разпоредилото се с имота лице, притежаващо КНА, с
иска по чл.108 ЗС срещу приобретателя, точно който се твърди да има
фактическата власт върху вещта към момента на делото. По този начин, а не с
уважаването на само един измежду двата от исковете, както необосновано се
поддържа във въззивната жалба, ще бъде удовлетворен интересът на
ищеца,който ще отрече правата на формално легитимиращия се с КНА
прехвърлител и едновременно ще си върне обратно фактическата власт от
приобретателя. Напълно невярно в този смисъл е и оплакването в жалбата, че
ВРС не приложил правилно сочени ТР на ВКС. Колкото до довода, че
исковете по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.108 ЗС били в „положителна
евентуалност“ – всъщност се касае форма на обективно кумулативно
съединяване на искове, напълно допустимо в случая. А тезата, че искът срещу
прехвърлителя следвало да бъде ревандикационен, защото такъв бил и този
срещу приобретателя, не само че противоречи на изложените от съда
подробни съображения, но дори би довело до недопустимост на иска, тъй като
няма в исковата и уточняващите молби твърдения отв. Н. В. да упражнява
фактическа власт върху спорната сграда; напротив – в последната уточняваща
молба от 05.12.2023г., рамкираща окончателно предмета на спора и
твърденията на ищеца, се поддържа еднозначно, че през 2022г. в процесната
жилищна постройка „се нанасят С. В. и М. В.“…и оттогава (вкл. и към и след
договора за дарение от 05.07.2023г.) „имотът се владее от втория и третия
ответник (С. и М.), като достъп до него не е осигурен за ищците“. При такива
9
твърдения иск срещу Н. В. не само няма как да е задължително да е
ревандикационен, но дори би бил и недопустим. А ако хипотетично би имало
твърдения и първият ответник да живее в имота – както се разясни подробно
изборът за вида на иска е изцяло на ищците.
По тези съображения исковете са несъмнено допустими, а пространните
въззивни оплаквания за обратното – несъстоятелни.
По основателността: В настоящия случай няма спор, като се установява
от приобщените писмени доказателства, че към 2006г. И. С.а и С. С., родители
на ответника Н. В. и баба и дядо на ищцата С. В., са били собственици в
режим на СИО на жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. В.,
находяща се в гр. В., район „***“, ул. „Т.“ ***, със ЗП от 88.00 кв. м., след
осъществено строителство по време на брака въз основа на преотстъпено им
право на строеж с договор от 23.04.1966 г. на ГНС - В., позволителен билет №
3/15.09.1966 г. и позволителен билет № 384/31.08.1996 г. на ВнГНС. С
обективираните в НА №114/20.12.2006г., том III, рег. №7435, нот. д.
№459/2006г на н-с при ВРС сделки собствениците И. С.а и С. С. са дарили в
полза на сина си Н. В. 3/4 ид. част от собствеността върху сградата, а на
внучка си С. В. – останалата 1/4 ид. част от правото на собственост. Няма
наведени възражения за нищожност или за относителна симулация на някоя от
двете сделки, материализирани в цитирания НП, поради което техният вещен
ефект се е проявил към м.12.2006г., и срещу което няма оспорвания по делото.
Следователно към края на 2006г. собствеността върху жилищната сграда е
била 1/4 ид. част за ищцата и 3/4 ид. части за първия ответник, а последният
очевидно е бил наясно със съсобствеността си при тези квоти с племенницата
си (сделките са в един НА) от моментта, от който той твърди, че е започнал
своително владение върху частта на ищцата. На 27.06.2008г. г-жа В. е дарила
на съпруга си А. Л. 1/2 ид. ч. от собствената си 1/4 ид. ч., с което от този
момент съпрузите са се легитимирали като собственици на по 1/8 ид. части от
имота, преди на 19.05.2023г. отв. Н. В. да се снабди с КНА по давност за
частта на ищците. Следователно легитимацията на двамата ищци по делото е
установена. Напълно правилно при тези данни ВРС е приел, че спорът по
делото се концентрира върху наличието или липста на условията за
придобиване по давност от първия ответник на въпросната 1/4 ид. част през
периода 2006-2023г.
Придобивната давност представлява първичен способ за придобиване на
вещни права чрез фактическо упражняване на съдържанието им в определен
от закона срок с намерение за присвояване, манифестирано спрямо
конкуриращия собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за
спора лица. Тя се състои както от обективен елемент (фактическо упражняване
на правото), така и от субективен елемент (съзнание и намерение правото да
се упражнява като собствено). Чрез нормата на чл.69 от ЗС е предвидена
презумпция за наличие на своителен анимус, която според концептуалните
разяснения, дадени с ТР №1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК
на ВКС, намира приложение само тогава, когато един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическата власт върху вещта при обстоятелства и
на основание, които изключват своителното владение у другите потенциални
10
съсобственици. В останалите случаи позоваващият се на давност
съсобственик дължи доказване, че е променил намерението си – от държане
на своене, което е демонстрирано спрямо третите лица и останалите
съсобственици (Решение №1173/5.12.2008г. по гр.д. №4577/2007г., I г.о;
Решение №123/15.06.2010г. на ВКС по гр.д. №431/2009г., II г.о. на ВКС и
други). На още по-силно основание последното е валидно ако позоваващият се
на давност изобщо няма титул за собственост (върху спорната част от вещта)
при отпочване на ползването. Ето защо съществени и решаващи за
приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС, а и изобщо за предпоставките
по чл.79, ал.1 от ЗС, са конкретните обстоятелства към и непосредствено след
началния момент на едноличното ползване, както и вещно-правният статут на
имота към този начален момент.
При установените по-горе данни – съсобственост между ищцата и
първия ответник към 2006г. при квоти 1/4 към 3/4 на ясно придобивно
основание в общ НА, и ако въз основа на събраните гласни доказателства се
приеме, че отв. Н. В. от края на 2006г. е ползвал цялата сграда, то безусловно
за частта на племенницата си последният е бил държател. В тази ситуация
упражняващият фактическа власт субект, за да промени правното си
положение от държане на владение, е необходимо да отблъсне владението на
действителния собственик или другите съсобственици и заедно с това доведе
до знанието им явното си намерение да свои имота изцяло и само за себе си,
респективно ги уведоми, че отказва да признае правата им. За целта съвсем не
е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение и да
го поддържа, почиства и да получава естествените плодове от него, за да се
приеме, че го владее с намерение за своене. Нужно е да бъде манифестирано
ясно и несъмнено както спрямо легитимния собственик или съсобственик,
така и спрямо всички трети лица, промяна на държането във владение като
едноличен собственик, в който смисъл е и трайната практика (Решение
№41/26.02.2016г. по гр.д. №4951 за 2015г. на 1-во ГО на ВКС, докладчикк
съдията Светлана Калинова; Решение №110/20.03.2012г. по гр.д. №870/2011г.
на 2-ро ГО на ВКС; Решение №291/09.08.2010г. по гр.д. №859/2009г. на 2-ро
ГО на ВКС; Решение ***9/16.10.2023г. по гр.д. №3708/2022г., 2-ро ГО на ВКС;
Определение №351/27.06.2018г. по гр. д. №15/2018г., 1-во ГО на ВКС и много
други). Обичайно се изисква доказване действия, надхвърлящи обикновеното
ползване на имота (например пристрояване и надстрояване (при сграда или
част от нея), промяна на статута на поземления имот, фактическа и правна
подготовка за застрояване след получено разрешение, отнемане на
фактическата власт или забрана (недопускане до имота) на останалите
съсобственици, и други).
В настоящия сучай от съвкупния анализ на показанията дори само на 4-
мата свидетели на ответниците се установи, че след 2006г. Н. В. е продължил
(впрочем както и дотогава) да живеее в къщата. В нея продължили да живеят
и дарителите И. С.а и С. С.. Тъй като първата от тях е била вече на легло и във
влошено физическо съС.ие синът й се е грижил за нея, по-късно станал и неин
личен асистент. Има данни и че Н. В. е заплащал битови сметки за имота.
Това, обобщено, е всичко важно, което се установява от показанията на
11
свидетелите на ответниците относно обстоятелствата към и след началото на
поддържаното от г-н Н. В. „своително владение“. Нищо от това не може да
създаде дори и индиция, още по-малко пълно доказване, на промяна на
намерението му в обяснения по-горе смисъл, защото се касае до дейности по
обикновеното ползване на жилищен имот и по полагане грижи към родител с
очевидно мрален характер. Тук следва да бъде обяснено, че всички
свидетелски данни и защитната линия в отговора на исковата молба, че
ищцата е отказвала да полага грижи за баба си, каквито последната е очаквала,
че не се е държала уважително с нея, че не е нощувала и че не е посещавала
къщата „с намерение за своене“ са напълно ирелевантни. Първо защото
ищцата не основава правата си на първично придобивно основание (както
ответника за спорната 1/4 ид. част), а на производно. И второ защото
последното е ясно установено по делото като валидно дарение, а не като
нищожнен акт на безвъзмездно разпореждане или като относително
симулативна сделка, хипотетично прикриващо издръжка и гледане. Поради
това няма значение дали ищцата или ответника, повече или по-малко, се е
грижил за дарителката; решаващо значение имат действията на претендента
по давност във връзка със самия имот, пряко манифестиращи едноличната му
собственост върху него и отричащи правата на ищцата. Ето защо в тежест
само на ответника по делото беше да докаже пълно и главно реалните
действия, с които е променил своето намерение при живеенето и ползването
на къщата, но каквито изобщо не бяха доказани. Видно от показанията на св.
К. дарителката и баба на ищцата е желаела да дари на внучка си „една стая“ от
къщата, а останалото – на сина си, като в самия НА „го направиха на 1/4 част“.
В същия смисъл са и показанията на св. Т.. От друга страна последната
посочва, че до 2022г. Н. В. не е отказвал на С. да влиза в къщата; тя е влизала
необезпокоявано; не я е гонил никой; дори се черпели, виждали се, говорели
си, на гости си ходели, честители си празниците, имали добри
взаимоотношения (допреди 2-3 години преди делото). В съответствие с това са
и показанията на св. К., че не е имало случаи първият ответник да е пречил
или забранавал на племенницата си да влиза в къщата (макар да не го е
правила често), нито да е оспорвал правата й; дори ищцата и вуйчото имали
добри отношения; Н. никога не бил казвал на С.: „Няма да те пускам в
къщата!“. Показанията на св. Б. и Х. също не съдържат данни в различен
смисъл (декларативното изявление само на единия от тях, че „цяла „Гала“
знае, че това е къщата на бат Н.“ е негодно от доказателствена гледна точка,
защото не е показание за факт), а са фокусирани върху липсата на активност
от ищцата по обгрижването на баба й и върху разочарованието на последната
от това, което както се обясни е неотносимо към давността. Няма и твърдения
и доказателства за съществени преустройства или поне за големи ремонти,
извършвани от ответника през годините, а обратното – по показанията на
всички свидетели къщата не е била ремонтирана от много години, била е с
течащ покрив, почти негодна за нормално живеене. Обобщената фактическа
ситуация се е променила едва около 3 години преди делото, когато децата на
първия ответник С. и М. са се върнали да живеят в къщата, направили са
голям ремонт и вече те са демонстрирали несъгласие с правата на ищците,
12
преди през 2023г. да бъдат получатели по „дарението“ от първия ответник
едва два месеца след издаване на КНА в негова полза. Следователно най-рано
около 2020 година би могла да се обсъжда промяна в отношението на
фактическите ползватели спрямо съ/сосбствениците на жилищната постройка.
Оттогава до предявяване на иска няма как да са изтекли изискуемите 10
години своително владение.
На фона на изложеното оплакванията, че ВРС бил допуснал „смешение
на придобиването на владение и придобиването на собственост“ е изключено
да се споделят предвид коцептуалното положение в цитираното ТР на ВКС и
липсата на каквито и да било доказателства за предаване на „владение“ на отв.
В. през 2006г. Още по-несъсоятелни са доводите за „невъзможността за
отблъскване владението на съсобственик, който не желаел да владее“, след
като ищците по делото са живели в къщата им в същия поземлен имот и са
били са легимни собственици на 1/4 ид. част от спорната жилищна сграда, при
което за г-н В. са били налице всички условия да се противопостави на
правата на ищците с изискуемите за случая действия.
При тези фактически данни и обсъдените по-горе принципни положения
ответниците не проведаха надлежното пълно и главно доказване на вещните
им права върху спорната 1/4 част от имота по давност (за първия ответник) и
по дарение от собственик (за втория и третия), поради което и предвид
легитимацията на ищците за същата част от правото на собственост
предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС се явяват
основателни и подлежащи на уважаване.
Установяването на правата на ищците спрямо ответника с КНА, правата
му по който не се доказаха, мотивира и отмяната на акта на осн. чл.537, ал.2 от
ГПК с оглед искането за това.
По изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в цялост.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемите – ищци следва да
бъдат присъдени разноски за адв. хонорар, както следва: 1000лв. в полза на С.
В. и 654.68лв. в полза на адвоката на А. Л., на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №562/20.02.2025г. по гр. дело
№8100/2023г. на ВРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН **********, С. Н. В., ЕГН **********, и М. Н.
В., ЕГН **********, да заплатят (поравно помежду им) в полза на С. С. В.,
ЕГН **********, сумата от общо 1000.00лв. – разноски за адвокатска защита
13
пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН **********, С. Н. В., ЕГН **********, и М. Н.
В., ЕГН **********, да заплатят (поравно помежду им) в полза на адв. Р. Н. –
ВАК, сумата от общо 654.68лв. – разноски за адвокатска защита на А. Я. Л.
пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14