РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Плевен, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 907 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на С.М. ***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-4332-004406/03.07.2020г. на полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че издадената заповед е незаконосъобразна,
като
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
при издаването й, а и приетата със същата фактическа обстановка не отговаря на
действителната, с което е допуснато нарушение и на материалния закон. Излага
доводи, че ако органите на СДВР при отдел „Пътна полиция" са имали
съмнение, че С.М.М. е употребил алкохол при сблъсъка (т.е. към момента на
ПТП-то), е следвало да извършат проверката на място непосредствено след
пристигането си около 08:15 часа, когато е констатирано ПТП-то. Твърди, че тестът за употреба на алкохол е
направен едва часове след това и след като обективно в този темпорален период
от над 4 часа (почти 5 астрономически часа), след като временно е напуснал
мястото на ПТП, е могъл да употреби алкохол, без да носи каквато и да е
отговорност за това. Посочва, че изцяло в тежест на наказващите органи е било
да изпълнят правомощията си своевременно, като неизпълнението им към момента, в
който С.М.М. наистина е имал качеството „водач на МПС”, следва да се
санкционира с последваща невъзможност да тестват г-н М., още по-малко часове
след инцидента и тези резултати да имат правна стойност. Счита, че актът е
издаден в нарушение на административно-производствените правила и при нарушение
на материалния закон и следва да бъде отменен само на това основание.
В съдебно
заседание оспорващият - С.М. ***, не се явява, представлява се от адв Ж. Ж.,
който поддържа жалбата и намира, че е налице нарушение при проверката за
наличие на алкохол при управление на ППС
и това води до незаконосъобразност на издадената заповед. Моли за отмяна на
акта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът
– Р.Б.Н.– Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, не
се явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 02.07.2020 г. в 08:15
часа в гр. София на бул.” Президент Линкълн” С.М. М. като водач на лек
автомобил – „Алфа Ромео 147” с peг. № *****, по бул.” Президент Линкълн” с посока от ул. „Монтевидео"
към бул."Бойчо Бойчев" поради движение с несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението реализира ПТП в паркирания пред него
лек автомобил "Мерцедес е320" с табели с регистрационен номер *****. Водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест - дрегер 7510
№ 0138 проба № 117 като уредът отчита 1,47 промила алкохол. Пробата е показана
на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 093305 за МБАЛ „Св. Анна”
№ 436/03.07.2020г. с резултат от кръвна проба 0,82 промила.
На същата дата е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 233920 /лист 12 от адм. д. 8184/2020 на АССГ/ на С.М.М., за това, че същият е управлявал/
МПС „Алфа Ромео 147” с табели с регистрационен № ****** в гр. София, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
На 03.07.2020 г. е издадена
оспорената заповед за прилагане на
ПАМ № 20-4332-004406 /лист 13 от адм. д.
8184/2020 на АССГ/, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, отнето е СРМПС № *********, както и 2 бр. табели: *****. Заповедта е връчена на С.М.М.
на 03.08.2020 г.
С наказателно
постановление № 20-4332-012020/16.07.2020 г. /лист 25 от адм. д. 8184/2020 на АССГ/ на С.М.М., на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП ; чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
1200 лв. /хиляда и двеста/ лева общо, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Представени са доказателства за компетентност на органа,
издал процесната заповед, протоколи от ПТП, докладна записка , протокол от проведено химическо изследване на
кръвта, справка за водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП (редакция към 03.08.2020 година) се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като
доказателство е приета заповед № 513з-1618/26.02.2018 г на директор на СДВР.
(лист 8) за компетентност на длъжностни
лица от СДВР, с която началниците на полицейските
органи могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на
административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП ,в приложимата редакция, прекратява се на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо
средство и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая безспорно е установено управление на МПС, тъй
като отразената в АУАН фактическа обстановка не е опровергана, тъй като не е
оспорен същият, а от писмените доказателства – докладна записка се установява
безспорно управление на МПС от оспорващия, при който след проверка с техническо
средство е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,47 промила, а след
химическо изследване е – 0,82 промила. Налице са предпоставките за налагане на ПАМ –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство, се установява от съставения АУАН и от отразеното в
горепосочената докладна записка на л. 19
, който непосредствено е възприел лицето като водач на ППС, който е реализирал
ПТП и е съставен протокол. Съставен е и АУАН, който, като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като в настоящото производство не се опровергават
констатациите в АУАН и доводът на оспорващия за неправилно отразена фактическа
обстановка е неоснователен.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването
на регистрация на МПС възпрепятства водачът, собственик на ППС да извърши ново
и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали
от т. нар. война на пътя. Предвид установените факти по делото съдът намира, че
отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите
материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на С.М. *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-4332-004406/03.07.2020 г. на полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/