№ 1576
гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110102061 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. С. и С. Й. С.
против И. К. И., с която се иска съдът да приеме за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на УПИ № V-156 в строителен
квартал 38 по ПУП на с. ***, целият с площ от 1 290 кв.м., незастроен, при
граници: улица, УПИ VI-157, УПИ VII-161, УПИ III-162 и УПИ IV-156.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на CИO нa недвижим имот,
находящ се в урбанизираната територия на с. ***, а именно – на УПИ V-156 в
стр. кв. 38 по ПУП на селото, целият с площ 1290 кв.м., незастроен, който
имот са придобили чрез възлагане на публична продан с вписано
постановление от 1.12.1994 г. по изпълнително дело № 839/1993 г. на съдия-
изпълнител при BTPC. Заявяват, че наскоро са разбрали, че за същия имот
ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост, вписан в Агенция по
вписванията като акт № 98, том XVII, вх. рег. № 6307, дело № 2621 от 2.8.2023
г. Сочат, че с въпросния нотариален акт ответникът е признат за собственик на
имота на основание наследство по завещание, като това основание е
удостоверено пред нотариуса с описаните в нотариалния акт документи,
включително със саморъчно завещание със завещател Недко Ганчев Недков,
което завещание е обявено с протокол от 9.6.2022 г., и с нотариален акт № 192,
том 1, дело № 491/27.04.1987 г. на ВТРС. Твърдят, че с това завещание Недко
1
Ганчев Недков е завещал на ответника конкретно имущество - процесния
имот, поради което в случая е налице завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗНасл.
Заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 Закона за наследството
заветът на опредЕ. вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на
тази вещ при открИ.е на наследството. Сочат, че в случая завещателят Недко
Ганчев Недков към момента на смъртта си /3.8.1992 г./ не е бил собственик на
завещания конкретен имот, защото около два месеца това, а именно на
18.6.1992 г. е продал завещания имот на внучката си Денка Ганчева Недкова,
която продажба е удостоверена с Hотариален акт № 189, том 4, дело №
1477/18.6.1992 г. на ВТРС, като впоследствие имотът е изнесен на публична
продан и възложен на първия ищец. Твърдят, че независимо от това са
собственици на имота и на основание давностно владение, осъществявано от
тях необезпокоявано повече от 30 години.
Ответникът признава предявения иск. Заявява, че при извършени oт него
проверки в периода 2022 - 2023 гoдина за евентуални вписвания относно
процесния имот, направени по повод обявяване на саморъчно завещание от
Недко Ганчев Недков от 5.5.1987 г. и снабдяване с констативен нотариален
акт, не е установил наличието на постановление за възлагане, както и други
сделки с имота. Сочи, че проверката вероятно е била непълна и това го e
въвело в заблуждение, че завещанието е произвело своето действие и че може
да се снабди с документ за собственост. Твърди, че в до 2020-22 година е
наглеждал имота и не е установил каквото и да е присъствие в него, а до
1995г. е държал кошери в същия. Заявява, че едва през 2023 година е
установил, че има натрупани вещи в имота и е разбрал, че са на първия oт
ищците, но дори и тогава ищецът И. С. не се е легитимирал пред него като
собственик с документ, което го е провокирало да подаде жалба до Районната
прокуратура на Велико Търново за самоуправни действия.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищците поддържа
исковата молба и прави искане за постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК.
Ответникът не се явява, като с писмена молба процесуалният му
представител заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на уговореното от ищците адвокатско
възнаграждение.
2
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание
на иска от страна на ответника и искането на ищците по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като
съображенията за това са следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй
като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда
да мотивира решението си по същество.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 694.00 лева, представляваща направените по делото
разноски. Възражението за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението е
към минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа – при минимален размер от 577.70 лева в случая е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 600.00 лева.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. И., ЕГН
**********, че И. Д. С., ЕГН ********** и С. Й. С., ЕГН ********** са
собственици на недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.
***, Община Велико Търново, представляващ УПИ № V-156 в строителен
квартал 38 по ПУП на с. ***, целият с площ от 1 290 кв.м., незастроен, при
граници: улица, УПИ VI-157, УПИ VII-161, УПИ III-162 и УПИ IV-156 в
строителен квартал 38.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
3
собственост на недвижим имот № 188, том I, рег. № 3772, дело № 176 от
2.8.2023 г. на нотариус Диана Раднева, вписан в Служба по вписванията, гр.
Велико Търново като акт № 98, том XVII, вх. рег. № 6307, дело № 2681/2023 г.,
с който И. К. И., ЕГН ********** е признат за собственик на част от поземлен
имот № 156 в кв. 38 по плана на с. ***, с площ от 1 280 кв.м., за който е
отреден УПИ № V-156 в строителен квартал 38 по плана на с. ***, одобрен със
Заповеди № 875, 876/1936 г., с неуредени регулационни отношения с ПИ №
157, ПИ № 161 и ПИ № 162 и приложена улична регулация, при граници:
улица, ПИ № 157, ПИ № 161, ПИ № 162 и УПИ IV-156.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. К. И., ЕГН ********** да
заплати на И. Д. С., ЕГН ********** и С. Й. С., ЕГН ********** сумата от
общо 694.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4