О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
27.11.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм.
дело № 1969/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от искова
молба от Д.В.Д. и уточнение към нея /с.д.№ 12079/05.10.2020 г./ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
МП, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2020 г., с твърдения за претърпени
неимуществени вреди - изтезания и нечовешко отношение от страна на
администрацията на Затвора Варна, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и които
причиняват силна физическа болка и страдания, доколкото на ищеца не е бил
осигурен достъп до стоматолог, не му е разрешавано да си качва хляба в килията,
а времето за хранене е ограничено, полагал е труд без заплащане, условията в
столовата са лоши – има плъхове и течащи тръби, плъховете обикалят касетите с
хляб, миризмата е на канал и на умрели плъхове, липсва тоалетна в карето за
разходка, а в спалните помещения има хлебарки и дървеници.
Във връзка с направеното от ищеца искане за допускане
разпит на свидетели и предвид предоставеното становище и информация от
ответникът, както и с оглед заявеното от ищеца в открито съдебно заседание,
проведено на 30.10.2020 г., че поддържа искането си за разпит на З.А.Я (за
установяване условията в затвора, за дървениците в столовата и за дървениците и
хлебарките в спалното помещение) и К.Х.К (за установяване условията в
столовата), съдът намира, че следва да допусне разпит на първия свидетел.
Неоснователно е възражението на ответника с
уточнителна молба с.д. № 14762/25.11.2020 г., че не е необходимо събиране на
гласни доказателства за доказване на неимуществени вреди, което възражение се
обосновава с презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Заявените от ищеца факти,
които се цели да се установяват със свидетелските показания са във връзка с
твърдените условия в затвора, а не са по отношение на неимуществените вреди.
От друга страна, доколкото посоченото за свидетел лице
К.Х.К е освободен на 19.10.2020 г. и ищецът не е посочил адрес за призоваване,
не следва съдът да го призовава.
На основание чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК, във вр. с
чл. 157 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА разпит на лицето З.А.Я в качеството му на свидетел на ищеца, при
условията на призоваване за насроченото за 11.01.2021 г., 10:30 ч. открито
съдебно заседание, което ще бъде проведено като видеоконференция.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля.
ДА СЕ УВЕДОМИ Началника на Затвора Варна за необходимостта да
осигури присъствието на ищеца и на свидетеля в място, подходящо за провеждане
на съдебното заседание на 11.01.2021 г. като видеоконференция.
Определението да се съобщи на страните по реда на
чл.138, ал.1 във вр. с чл.137 АПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: