№ ***7
гр. Русе, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520107051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 27 вр.
чл. 29 и по чл. 31 ЗЗД от Ц. А. К. срещу П. Г. Г..
Ищцата твърди, че е сестра на В.А.М., с когото не поддържала
отношения, поради особености в характер му. Той бил саможив и не обичал
да контактува с много хора, включително и с роднините си. Живеел сам в с.
**** в наследствената им къща, а ищцата със семейството си в наследствения
им апартамент в гр. Русе. На 11.08.2021г. била уведомена от съседка, че
някакъв мъж искал да разговаря с нея, тъй като брат й му преписал
притежаваните от него 1/2 ид. части от наследствените им имоти:
апартамента с адрес гр. Русе, кв. „****“, ул. „****“ ***, вх. 2, ет. 6, ап. 5 и
дворното място и къщата в с. ****, ул. „***“ № 9. Този мъж полагал грижи за
нейния брат, поради което последният му бил прехвърлил имотите. Приела
поканата на ответника във Фейсбук, който до момента не познавала. След
около 15-20 минути чрез видео чат той се свързал с нея и тя го, попитала
какво се случва с брат й, че се налагало да бъде гледан, тъй като нямала
информация за влошеното му здравословно състояние. Той отговорил, че му
бил отрязан крак. Уговорили си среща след ден или два до училище „***“ в
гр. Русе, което се намирало до апартамента, където живеела. Ответникът й
1
показал нотариални актове, с които брат й му бил прехвърлил идеалните си
части от наследствените им имоти. Тя видяла документите и се притеснила,
забелязала, че брат й първо му бил дарил 1 % ид. части от наследствените си
такива, а последствие останалите до ½ ид. части му продал. Нямало уговорки
за издръжка или гледане, разменили си телефоните, като ответникът й казал,
че брат й не бил добре, бил му дал да хапне нещо, но той го повърнал, което
споделил между другото. Тя не се притеснила, тъй като знаела, че от години
брат й имал язва. Чудела се как да постъпи, не можела да се обади на брат си,
тъй като той нямал домашен или мобилен телефон. На 14.08.2021 г. в късния
следобед по телефона й се обадил ответникът и казал, че брат й не бил добре,
че цял ден не бил ял, изглеждал блед и затова повикал линейка. Вечерта й се
обадили, че брат й починал в УМБАЛ „Канев“, от където последствие също й
позвънили, за да я уведомят за смъртта. Ответникът изпратил снимки на брат
й, от които се ужасила, изглеждал като човек от концентрационен лагер,
попитала го, в коя стая е бил гледан, на което ответникът казал, че брат й
искал да бъде на земята, това не била стая, а коридор, който се намирал навън
и ставало течение. Поискала аутопсия за установяване на причината за
смъртта. Оказало се, че брат й бил в ужасяващо състояние и имало данни, че
не се е хранил цяла седмица, че на 22.07.2021г. му била извършена ампутация
на лявата подбедрица поради гангрена на ходилото, че след това отново е бил
приет в УМБАЛ „Канев“ и бил изписан на 02.08.2021 г. след лечение на
паралитичен илиус, който можел да се получи, както от заболяване, така и от
прием на упойващи или токсични вещества. След смъртта на брат си отишла
до с. ****, за да разпитва за състоянието му и разбрала че, ответникът не бил
от с. **** и нямал от къде да познава брат й, тъй като последният бил
изключително неконтактен и подозрителен. От съседите разбрала, че някакъв
непознат човек се е появил около месец преди смъртта на брат й, идвал от
време навреме за около 5 минути, като съседите не знаели, че В. му е
прехвърлил имотите си. В дома на брат й не били намерени никакви парични
средства от извършените продажби, а той не разполагал с банкова сметка. От
разговори със съседи и казаното от ответника се убедила, че брат й бил
умишлено въведен в заблуждение, че сключените сделки, пораждат
задължение да бъде гледан и издържан. Не бил разбрал, че сделките са
оформени като дарение на ид. части и покупко-продажба на другите и не бил
получавал никакви пари. С оглед здравословното си състояние, въпреки, че
2
бил дееспособен при сключването на сделките, брат на ищцата бил в
състояние, което го правило да бъде неспособен да разбира и да ръководи
постъпките си.
По изложените съображения се иска да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъдат признати за недействителни договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том. 4, рег. № ***,
дело № *** от 06.08.2021 г. на нотариус Р.П., с № *** в регистъра на НК, с
район на действие РРС, сключен между В.А.М., ЕГН **********, бивш жител
на с. ****, общ. Русе и ответника, както и Договор за покупко-продажба на
недвижим имот между същите страни, обективиран в Нотариален акт № ***,
том 4, рег. № ***, дело № *** от същата дата на нотариус Р.П., № *** в
регистъра на НК, с район на действие РРС, като сключени при измама, като
бъдат отменени тези нотариални актове, или в условията на евентуалност
същите да бъдат признати за недействителни поради обстоятелството, че
В.А.М. не бил в състояние да разбира и да ръководи действията си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Г. Г. изразява становище за
недопустимост на предявения иск по чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД, тъй като съгласно
установената съдебна практика, право да се иска унищожаване на сделка има
само измаменото лице. Искът по чл. 31 ЗЗД също счита за недопустим, тъй
като унищожение на договор на това основание би могло да бъде поискано
след смъртта на лицето, само ако преди смъртта му е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. В условията на евентуалност
се излага становище за неоснователност на предявените искове и се оспорват
изложените от ищцата обстоятелства, на които се основават исковите й
претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищцата Ц. А. К. е сестра и единствен законен наследник на
В.А.М., починал на 14.08.2021г. Двамата са получили в наследство правото на
собственост върху ½ идеална част от описаните в исковата молба два
недвижими имота: къща и дворно място в село ****, ул. „***“ №9 и
апартамент в гр. Русе, ул. „****“ ***, вх. 2, ет. 6, ап. 5, като в първия имот
живеел приживе В.М., а във втория ищцата със семейството си.
3
С Нотариален акт № ***, том. 4, рег. № ***, дело № *** от 06.08.2021 г.
на нотариус Р.П., В.М. е дарил на ответника П. Г. Г. 1/100 идеална част от
притежаваните ½ идеални части от двата имота.
С Нотариален акт № ***, том 4, рег. № ***, дело № *** от 06.08.2021г.
на нотариус Р.П., В.М. е продал на ответника П. Г. Г. останалите 99/100 ид.ч.
от притежаваните ½ идеални части от двата имота, като е запазил правото си
на ползване върху имота в село ****.
Свидетелят И.Д. Г. установява, че познавал В.М., тъй като живеел през
няколко къщи от неговата в село ****. Не му е правило впечатление нещо
необичайно в поведението му. През миналата година здравето на В. се
влошило и разбрал, че са му отрязали единия крак. Свидетелят виждал, че
при него има някакво момче, което чистело и подреждало двора му. Като се
позаинтересувал какъв е този непознат човек у В., познати, включително и
приятелят му М. му казали, че това момче го гледа.
Свидетелят М.Ж.Г. установява, че живее в село ****, в къща близко до
тази на В.М., когото познавал от 4-5 години. В. бил нормален човек,
майтапчия, на никого не правел лошо. Искал някой да се грижи за него тъй
като си нямал близки роднини и предложил на свидетеля „дръж се за мен и
ще ти дам къщата с имота“. Тъй като нямал възможност да полага грижи за
В., защото работел, свидетелят го запознал със свой приятел – ответникът П.,
който започнал да се грижи за него през лятото на 2021г. и правел всичко,
сменял му памперсите, пазарувал му, къпел го, водел го да го подстригват,
грижел се за него преди да влезе в болницата и след това. В. продал имота си
на П., което станало през миналото лято. Свидетелят се виждал с В. и след
ампутацията на крака му и не забелязал „нищо специфично“ в поведението
му. Сестра му видял единствено на погребението му.
Свидетелят П. А. Т., установява, че работи като полицейски инспектор
към Второ РУ при ОД МВР – Русе и отговаря за района на село ****, което
правел от 26 години. Познавал починалия В., който бил сприхав, неконтактен
и саможив. Свидетелят не знаел, че той има сестра докато не постъпила при
него полицейска преписка, инициирана по нейна жалба във връзка със
смъртта на брат й. При извършената проверка, от съседи на В. разбрал, че
през последните месеци единствено са виждали непознато момче, което го е
посещавало 2-3 пъти и е престоявало 20-30 минути. Не са виждали лица да
полагат грижи за В.. Свидетелят имал контакти с него преди смъртта му, през
4
лятото на изминалата година – през юни и юли. Оплаквал се от болки в
коремната област, имал оттоци по краката, разширени вени и споделил, че
търси някой, който да го изгледа срещу преписване на имота, в който живее,
но не споменал конкретен човек.
Според заключението на изготвената по делото комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, от представената
медицинска документация е видно, че към датата на подписване на двата
нотариални акта 06.08.2021г., В.М. е страдал от следните заболявания:
хронична язва на стомаха, пенетрираща в черния дроб (по анамнестични
данни от 30 години), състояние след оперативно отстраняване на жлъчния
мехур по повод жлъчно-каменна болест (2012г.), двустранна нефролитиаза
(от 2016г.), хидронефроза в дясно, аневризма с пристенни тромби в коремна
аорта, оклузии и стенози на артериите на долните крайници (от м 06.2021г.),
емболия на лява външна илиачна артерия, наложила оперативна
емболектомия (м.06.2021г.), остра тромбоза на дясна външна илиачна
артерия, довела до гангрена на подбедрица и ходило, наложила ампутация (м.
07.2021г.), хоспитализация с диагноза паралетичен илеус, без оперативна
интервенция (02-04.08.2021г., липса на зъби, Кахексия. Видно от
медицинската документация, В.М. е провел двудневно болнично лечение
преди процесните сделки, по повод болки и подуване на корема, повръщане.
Изписан е в задоволително общо състояние „спокоен, Афебрилен“. Към
датата на сделката (06.08.2021г.) е бил с кахектично телосложение, с
анемичен синдром, с ампутиран долен десен крайник, с невъзможност за
самостоятелно придвижване, най-вероятно с хронични болки в корема,
бъбреците и долните крайници, без данни за ментални проблеми. Осем дни
по-късно е починал в УМБАЛ „Канев“ АД, където е бил докаран в крайно
тежко състояние, неконтактен, с анамнестични данни , че не се е хранил от
около седмица, поради това, че е повръщал храната. Анамнестичните данни
се подкрепят и от находките установени при аутопсията му, при която е
установен и възпалителен процес в белите дробове с дисемнация в мозъка,
което е непосредствената причина за настъпилата смърт. Никъде в наличната
медицинска документация на В.М. не се описват диагнози или синдроми,
съпроводени с белези на умствена недоразвитост или оглупяване към датата
на процесните сделки, поради което вещите лица правят извод, че М. е бил с
нормален интелектуален капацитет. За него няма данни да е провеждал
5
лечения или консултации в ЦПЗ Русе ЕООД. В материалите по делото не
съществуват описания на психични или поведенчески смущения към датата
на сделките, поради което вещите лица считат, че не е била нарушена
базисната годност на В.М. за адекватна оценка на обстоятелствата и за
адекватни мотиви, решения и действия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за унищожаване на сделки е конститутивен. Тежестта на
доказване на потестативното право на унищожаване пада изцяло върху ищеца.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че конкретна правна сделка
е унищожаема на основанието, на което се е позовал. В конкретния случай се
твърди, че продавачът е бил умишлено въведен в заблуждение от купувача, че
със сключените сделки прехвърля имотите си срещу задължението за
издръжка и гледане, каквото не е поето, а е извършена продажба.
Измамата е основание за унищожение на договора, когато страната по
сделката е била подведена от другата страна или трето лице да я сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение - чрез създадена у нея невярна представа
за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения
и правните й последици. Действалата при измама страна е сключила сделката
именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни представи, с
очаквания за други правни последици и не би я сключила ако не е била
въведена в заблуждение.
Настоящият съдебен състав не приема за основателно възражението на
ответната страна за недопустимост на предявения от ищцата иск с правно
основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД. На унищожаемостта действително може да се
позове само засегнатата от порока страна, но това не изключва и нейните
наследници. Цитираното от процесуалният представител на ответника
Определение № 385 от 18.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 417/2008 г., II т. о., ТК
не дава основание за различни изводи.
Съгласно утвърдената съдебна практика, фактическият състав на
измамата, като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки
включва следните елементи: 1) да е сключена (извършена) сделка; 2) едната
(измамената) страна по сделката да е била в заблуждение; 3) заблуждението
да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката (когато сделката е
едностранна - от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва
6
от него - аргум. от чл. 44 от ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в
последния случай другата страна по сделката (адресатът на едностранната
сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4) сделката
да е сключена (извършена) поради (вследствие) заблуждението. Въвеждането
в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или
поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице
умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав
на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно
нейното съдържание, респ. - относно вида и характера й. Тъй като измамената
страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите
действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е
принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът
и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните
последици, които ще настъпят след сключването (извършването) й.
Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна
представа, което го е подтикнало, мотивирало ("подвело", какъвто е
терминът, употребен в чл. 29 от ЗЗД) да сключи (извърши) сделката, това
лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да
настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това,
неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите
за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено
създадената невярна представа у измамената страна относно правните
последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от
третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези
мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би
била въведена в такова заблуждение, не би сключила (извършила) сделката –
Решение № 193 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г., IV г. о., ГК
В конкретния случай, няма основание да се приеме, че процесните
сделки са сключени от В.М. следствие на умишлено предизвикана и/или
поддържана у него невярна представа за последиците на сделките. От
събраните по делото доказателства се установява, че независимо от
причините, същият не е имал приятели, близки и роднини, които да са
запознати добре с живота му, с неговите намерения и очаквания, с
проблемите, които е имал и причините поради които е предприемал действия
7
в една или друга насока, включително и да се разпореди с притежаваното от
него недвижимо имущество. Безспорно се установява обаче, че през
последните месеци от своя живот същият е имал нужда от чужда помощ,
осъзнавал е това обстоятелство и е търсил такава, което еднозначно
установяват всички разпитани по делото свидетели, включително и
полицейският инспектор Т., за когото не би могло да има съмнение, че по
някакъв начин е заинтересован от изхода на настоящото производство. Също
така няма никакво основание по делото да се приеме, че В.М. въпреки
влошеното си здравословно състояние е имал влошена способност за
адекватна оценка на обстоятелствата и за адекватни мотиви, решения и
действия. Липсват доказателства по делото, от които да бъдат изведени
точните мотиви за сключване на процесните сделки, да се установи какви
нужди и очаквания е имал прехвърлителя, като всички тези обстоятелства
единствено могат да се предполагат съобразявайки здравословното му
състояние. Установеното от свидетелите като негово желание да намери
човек, който да го гледа срещу прехвърляне на имота му, евентуално и
възможността това прехвърляне да стане по силата на алеаторен договор за
издръжка и гледане не би могло да бъде достатъчно основание да се приеме,
че е сключил договор за продажба поради въвеждането му в заблуждение. За
да бъде прието, че е налице такова, следва бъдат установени факти и
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи категоричен извод
за осъществен фактическия състав на измамата посочен по-горе, а не само да
се предполага, че е възможен. Възможни са и други мотиви у М. за сключване
на процесните сделка, като категоричното желание имуществото му да не
бъде наследено от ищцата, независимо от причините за това. Безспорно се
установява, че през последните дни и седмици (вероятно и месеци) от живота
на В.М., човекът, който е бил на-близко до него и го е подпомагал, дори и да
не е по най-добрия възможен начин е бил ответникът. Последният е знаел за
постъпването му в болница, за изписването му, за влошаването му, дори и за
смъртта му. Организирал е и е заплатил погребението му. Ищцата като негова
най-близка роднина и наследник по закон, не е имала никакви контакти със
своя брат, дори не е знаела за тежкото му здравословно състояние, не са
поддържали никакви отношения. Неговите познати в село **** дори не са
знаели, че той е имал сестра. Поради това не би могло да се приеме, че с
процесните сделки, с които ищцата е „ощетена“ като наследник са нелогични
8
с оглед отношенията ми (по-скоро липса на такива), независимо от причината.
На следващо място и двете атакувани сделки са формални, за тях са
изготвени нотариални актове, текста на които не предполага възможност за
противоречивото им тълкуване. Това обстоятелство и удостоверителната и
разяснителната функцията на нотариуса и неговата добросъвестност (която се
предполага) са допълнително основание да се приеме, че В.М. е съзнавал
ясно какво е естеството на сделките и е желаел настъпване на техните
последици.
Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че предявените искове
с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД се явяват недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на предявените като главни искове, съдът
следва да се произнесе по предявените като евентуални искове с правно
основание чл. 31 ЗЗД
Когато ищецът основава иска си за унищожаване на договора на
обстоятелството, че при извършване на сделката страната, която е била
дееспособно лице, не е могла да разбира или да ръководи постъпките, той
трябва да докаже това обстоятелство. /В този смисъл решение №451 от
18.06.2009г. на ВКС по гр.д.№564/2008г. на ІІІг.о./ Неспособността на
прехвърлителя да разбира и ръководи действията си към момента на сделката
трябва да е установено по несъмнен начин /Решение №144 от 20.05.2009г. на
ВКС по гр.д.№4497/2007г. на ІVг.о./.
От доказателствата по делото не би могъл да бъде направен извод, че
към 06.08.2021г. В.М. не е могъл да разбира или да ръководи постъпките си.
В този смисъл е и заключението на вещите лица по изготвената комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза. Сериозното
увреждане на здравето му и тежкото състояние в което се е намирал към него
момент не могат да обосноват извод, че е била засегната способността му за
адекватна оценка на обстоятелствата и за адекватни мотиви, решения и
действия.
На следващо място, дори и да не бъдат споделени тези изводи на съда
и да се приеме, че тежкото му здравословно състояние, включително и
продължителното му недохранване е довело до нарушаване на функциите на
мозъка, съответно и до състояние да не разбира и да не може да ръководи
действията си, то не са налице предпоставките на чл. 31, ал.2 ЗЗД и ищцата не
9
би могла да претендира за прогласяване недействителността на процесните
договори на това основание, доколкото е безспорно, че не е било направено
искане за поставяне на В.М. под запрещение преди да почине. Както е и
посочено по-горе, от съдържанието на процесните сделки не би могъл да бъде
направен извод за недееспособността му. Възможни са различни негови
мотиви за сключването им, включително и за уговарянето на ниска продажна
цена, която уговорка не би могла да обоснове извод за недееспособността на
М..
И на последно място следва за пълнота да бъде отбелязано, че
атакуваните две сделки са формални и съставените за тях нотариални актове
в частта, в която нотариусът е удостоверил, че е прочел на страните
съдържанието им и след тяхното одобрение са подписани, имат характера на
официален свидетелстващ документ и както такъв се ползват както с
формална, така и с материална доказателствена сила и обвързва съда да
приеме, че удостоверените от нотариуса факти са се осъществили, в това
число и че страните по сделката ясно и недвусмислено са изразили съгласи за
сключването й, освен ако не бъдат събрани доказателства категорично
установяващи противното, т.е. да се оборят констатациите на нотариуса. В
случая такива доказателства не са налице. По тези съображения, само на
основание, че е възможно, но не е установено категорично, че В.М. към
момента на сделките не е могъл да разбира или да ръководи постъпките си,
същите не биха могли да бъдат прогласени за недействителни. Поради това и
настоящият съдебен състав е приел, че поисканото от ищцовата страна
заключение от вещо лице диетолог не би допринесло за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Принципът за правна стабилност следва
да има приоритет над този за справедливост, доколкото последният има
преди всичко субективно измерение, справедливостта за ищцата и ответника
по делото би имала различни измерения. Поради това без да бъде
категорично установено, че В.М. не формирал самостоятелно и категорично
желание за сключване на сделките, то те ни би могло да бъдат прогласени за
недействителни.
По изложените съображения и предявените в условията на
евнетуалност искове с правно основание чл. 31 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на
10
ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски за
настоящото производство в размер на 3100лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
ул. „****“ *** *** против П. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******
искове за прогласяване недействителността на договори за дарение на
недвижими имоти и за продажба на недвижими имоти, обективирани в
Нотариален акт № ***, том. 4, рег. № ***, дело № *** от 06.08.2021 г.и
Нотариален акт № ***, том 4, рег. № ***, дело № *** от същата дата на
нотариус Р.П., с № *** в регистъра на НК, с район на действие РС - Русе,
сключени между В.А.М., поч. на 14.08.2021г. и П. Г. Г. при измама, като
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
ул. „****“ *** *** против П. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******
искове за прогласяване недействителността на договори за дарение на
недвижими имоти и за продажба на недвижими имоти, обективирани в
Нотариален акт № ***, том. 4, рег. № ***, дело № *** от 06.08.2021 г.и
Нотариален акт № ***, том 4, рег. № ***, дело № *** от същата дата на
нотариус Р.П., № *** в регистъра на НК, с район на действие РС - Русе,
сключени между В.А.М., поч. на 14.08.2021г. и П. Г. Г., поради това, че
първият от тях не е бил в състояние да разбира и да ръководи действията
си, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. А. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „****“ ***,
*** да заплати на П. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******* сумата
от 3100лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11