Решение по дело №525/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

  № 38

 

                                   гр. Пловдив,  04.02. 2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                     

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 525 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „В.Д.Е.“ ООД против Решение № 275 от 20.05.2019 г., постановено по търг. дело № 146 по описа за 2019 г. на  Пловдивския окръжен съд, с което “В.Д.Е.”ООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „П.“АД, ЕИК ****,  сумата 179 292.37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от “В.Д.Е.” ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на „П.“АД, ***,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2017 г., до окончателното плащане; както и сумата 17 497.69 лв. – такси и разноски в производството по т.д. № 146/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено от местно некомпетентен съд, а по същество е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Искането е да се прекрати производството и делото да се изпрати на компетентния Софийски градски съд, евентуално – да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника „П.“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което се иска решението на ****ския окръжен съд в обжалваната му част да се потвърди, като на дружеството се присъдят направените във въззивното производство разноски..

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „П.“ АД против „В.Д.Е.” ООД обективно, евентуално съединени осъдителни искове, както следва: ответникът “В.Д.Е.” ООД да заплати на „П.“ АД сумата 179708.92 лв., частично от 215650.70 лв. (след изменение на първоначално предявения иск по размер, допуснато от ПРС по гр.д. № 19405/2017 г.),  поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поета от „В.Д.Е.” ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на „П.“АД, ***,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2017 г. или, при евентуална неоснователност на този иск, ответникът „В.Д.Е.” ООД да заплати на „П.“ АД същата сума от 179708.92 лв. частично от 215650.70 лв. като стойност на разходите, необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолацията на покрива на основание чл. 265, ал. 1, пр. ІІ ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

 Не следва да се обсъжда в настоящото производство повторно повдигнатото от ответника възражение за местна неподсъдност на спора пред Пловдивския районен съд, доколкото този процесуален спор е бил изчерпан по предвидения процесуален ред, с определение № 1273 от 18.06.2018 г., постановеното по ч.гр.д. № 1256 по описа за 2018 г. на  Пловдивския окръжен съд.

Предявените евентуално съединени искове се основават на следните, безспорно установени по делото обстоятелства:

 По силата на сключен между страните договор за изработка от 16.07.2007 г., ответното дружество “В.Д.Е.” ООД е изпълнило възложената му с договора  цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус, собственост на възложителя, намиращ се в гр.****, бул. „****“ **, като работата е била приета с двустранно подписан протокол образец 19 от 13.01.2008 г. и заплатена изцяло от възложителя, съгласно с уговореното в договора.

Безспорно установено е също, че с договора са предвидени  гаранции, обезпечаващи нормалното ползване на изпълнената от ответника хидроизолация за срок от 10 години, считано от датата на подписване на акт образец 19, като с анекс  от 18.07.2007 г. към договора, гаранционният срок е редуциран до 115 месеца, смятано от същата начална дата.

Уговорената гаранционна отговорност на изпълнителя в предвидения срок се отнася, както за всички извършени СМР, така и за вложените материали. Гарантирайки, че изпълнената цялостна хидроизолация на обекта няма да пропуска вода или влага през гаранционния период, с изключение на повреди, разкъсвания и др. причинени от монтаж на инсталации, както и при форсмажорните обстоятелства – пожар, земетресение и саботаж, изпълнителят се е задължил да отстрани настъпилите в същия период теч или влага за своя сметка. Предвидена е и възможността, в случай че изпълнителят не изпълни произтичащите от поетата гаранционна отговорност задължения, възложителят да отстрани причината за теча или влагата за своя сметка, като изпълнителят ще дължи заплащането на направените от възложителя в тези случаи разходи – чл. 30, ал. 2 от Договора.

Установено е по делото, че след изпълнението на хидроизолацията, в рамките на гаранционния период в сградата са се появявали влага и течове констатирани както следва:

С констативен протокол от 08.01.2010 г. (л. 24) е установен теч в производствения корпус на втори етаж, поради нарушена на места хидроизолация, вследствие извършване монтаж на инсталации в зоната на покрива от страна на наемателя „*****“ ЕООД. Засегнатите части от хидроизолацията са ремонтирани от представители на ответника за негова сметка, чрез полагане на нов слой хидроизолация на всички места, където са открити разкъсвания или пробиви.

Във връзка с извършените ремонтни работи, страните са сключили анекс от 11.01.2010 г. към договора за изработка от 16.07.2007 г., с който във връзка с констатирани нарушения на хидроизолацията на покрива на магазин за мебели и стоки за бита – собственост на „П.“АД, и извършени от изпълнителя СМР по възстановяване на хидроизолацията, описани в констативен протокол от 08.01.2010 г., е уговорен 10 годишен гаранционен срок за качеството на извършените работи.

С констативен протокол от 09.02.2017 г. са констатирани нови течове в покривната изолация на главния производствен корпус на сградата, причинени от отлепване на шевовете по платната /джоб – 4 чл./; разкъсване на платното от механично въздействие – 1 бр. и спукване на отдушници – 10 бр. Тези повреди също са били отстранени от и за сметка на ответното дружество.

От събраните по делото доказателства - свидетелски показания, се установява, че през периода 2010 г. – 2017 г. са се появявали и други случаи на теч в хидроизолацията, които ответникът своевременно е отстранявал, без за това да са съставяни констативни актове.

По делото е установено също, че случаите на проблеми с хидроизолацията, при които са констатирани течове от покрива на сградата, зачестили през 2017 г. и продължили след това. Последните отстранени от работници на ответното дружество повреди са от края на месец юли и началото на месец август 2017 г., след поредното уведомяване от ищеца. 

 Безспорно установено по делото е също, че през лятото на 2017 г., по поръчка на представителите на ищцовото дружество, експерти в областта на хидроизолациите изготвили експертно становище относно състоянието на покривната хидроизолация на сградата, чието крайна констатация била, че е нарушена способността на хидроизолацията на покрива да предпазва помещенията под него. Въз основа на това становище и едностранно изготвяни констативни протоколи за констатирани повреди в хидроизолацията и течове от покрива на сградата, ищецът е предприел продължителна кореспонденция с ответното дружество през периода м. септември 2009 г. до края на 2017 г. с искане за подмяна на хидроизолацията на обекта. Отказът на ответното дружество да извършва гаранционно обслужване на повредите в хидроизолацията след лятото на 2017 г. включително и да извърши исканата подмяна, е обусловило  правният интерес на ищеца от предявяване на исковете.

За да уважи главния предявен иск за ангажиране гаранционната отговорност на дружеството–изпълнител “В.Д.Е.” ООД, Пловдивският окръжен съд е приел, че:

- гаранционният срок по договора изтича на 23.01.2018 г.;

- недостатъците на изпълнението са се проявили в рамките на уговорения гаранционен срок, като ищецът е уведомил за това ответника отново в рамките на срока и след това, включително в хода на процеса;

- хидроизолацията продължава да е компрометирана, тъй като според вещото лице на много места съществувала възможност за пряк контакт между битума и фолиото, положено отгоре, като изолиращият слой между тях бил много тънък;

 - основна причина за това била неподходящо избрания метод за изолация – чрез недостатъчен по дебелина разделителен слой и с PVC-мембрана, поради което в рамките на поетата гаранционна отговорност, ответника дължал подмяна на цялата хидроизолация, необходимите разноски за което възлизали на 179 292.37 лв.

Решението е неправилно, тъй като решаващите изводи на първоинстанционния съд в подкрепа на това решение не съответстват на установените по делото факти.

Гаранционната отговорност поначало се носи независимо от момента на проявяване на недостатъка, но само в рамките на уговорения от страните гаранционен срок. 

В случая изясняването на въпроса за срока на гаранцията е от съществено значение за спора, предвид безспорното обстоятелство, че ответникът е изпълнявал поетите с договора задължения по гаранцията до месец август 2017 г. включително, като е преустановил изпълнението им по отношение на констатираните едностранно от ищеца течове и повреди в хидроизолацията след края на същия месец.

Според  Пловдивския окръжен съд, крайният срок на гаранцията по договора е 23.01.2018 г., уговорен с анекса от 11.01.2010 г., от което следвало, че и описаните през есента на 2017 г. течове попадали в гаранционния срок.

Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция, поради следното:

Предвид съдържащото се в чл. 1 от посочения анекс от 11.01.2010 г. изявление на страните, следва, че уговореният с този анекс гаранционен срок се отнася единствено до извършените от изпълнителя СМР по възстановяване на хидроизолацията, описани в Констативен протокол от 08.01.2010 г.  Този извод се подкрепя и от съдържащата се уговорка в чл. 3 от същия Анекс, според която, всички останали клаузи на сключения договор от 16.07.2007 г. и анекс към него от 18.07.2007 г. остават непроменени и запазват действието си между страните.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи следва да се посочи и обстоятелството, че анексът от 11.01.2010 г. не е отнесен изрично към изменението или отмяната на уговорките, съдържащи се в анекса от 18.07.2007 г., с който първоначално уговореният гаранционен срок е редуциран от 10 години /120 месеца/ на 115 месеца, както и че същият не съдържа и изрично постигнатото в анекса от 18.07.2007 г. съгласие /чл. 2/ за промяна на конкретно посочената уговорка по чл. 26 от договора за изработка.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че срокът на гаранцията е този, уговорен с анекса от 18.07.2007 г. т.е. 115 месеца от датата на подписване на протокол обр. 19 - 23.01.2008 г. и същият е изтекъл на 23.08.2017 г. Следователно, за проявилите се след тази дата дефекти и повреди в хидроизолацията, изпълнителят не носи гаранционна отговорност.

Независимо от изложеното, не са нелице и останалите, произтичащи от договора основания, за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника по предявения главен иск.

Както бе отбелязано по-горе, освен с уговорения срок, обхватът на гаранционната отговорност е ограничен, по волята на страните, до следните конкретно поети от изпълнителя задължения във връзка с реализирането й, при наличието на описаните в чл. 27 – чл. 29 от договора условия: да отстрани в срок от 24-часа настъпилите в гаранционния срок теч или влага за своя сметка; да възстанови извършените от възложителя за негова сметка разходи  по отстраняването на теча или влагата – чл. 30, ал. 2 от Договора.

Предявеният иск обаче е за заплащане на необходимите, а не на вече извършените разходи за отстраняване на констатираните недостатъци, каквото задължение изпълнителят не е поемал.

След като не са установени предвидените в сключения между страните Договор за изработка и Анекс от 18.07.2007 г. условия за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя по договора, предявеният на това основание главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли, след като се отмени постановеното в обратния смисъл решение на  Пловдивския окръжен съд.

Предвид изхода от спора във въззивното производство по главния иск, съдът ще следва да разгледа предявения осъдителен иск за същата сума на евентуално заявеното основание.

Искът се основава на релевираните в подкрепа на главния иск факти относно сключения между страните договор за изработка, изпълнението му, както и констатираните в периода след изпълнението недостатъци на изработеното. Предвид тези, поначало безспорно установени факти, ищецът основава евентуалния си иск на твърдението, че проблемите на хидроизолацията представляват скрити недостатъци, за които той, незабавно след проявяването им, е уведомил изпълнителя. Затова и иска да бъде ангажирана общата отговорност на ответното дружество за скрити недостатъци на основание чл. 265, ал. 1 пр. 2 ЗЗД, като същото бъде осъдено да му заплати исковата сума, представляваща разходите, необходими за поправката на работата.

Основното възражение на ответника по този иск се основава на изтекла погасителна давност.

Възражението е основателно.

Според разпоредбата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, правата на възложителя по чл. 265, ал. 1 – ал. 2 ЗЗД, в които е включено и правото да се търси заплащане на разходите, необходими за поправката на работата се погасяват с петгодишен срок от датата на извършването им. В случая този срок е изтекъл още в началото на 2013 г., поради което този иск също е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от спора, въззиваемият – ответник има право на разноски за по делото, възлизащи според представените списъци по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за извършването им както следва: 3585.85 лева разноски за внесена държавна такса за въззивната жалба и 4930 евро заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство; 375 лева разноски за възнаграждение на вещо лице и 5000 евро разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. От страна на представителя на въззиваемия „П.“АД е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Възражението е неоснователно.

Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен съгласно с чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1  от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззлиза общо на 10 230 лева, което дори е по-високо от уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, изчислено в български лева – 9642 лева за въззивното производство, съответно 9779.15 лева за първоинстанционното производство.  Следователно разноските следва да се присъдят в пълния им заявен размер за въззивното производство и допълнително над присъдения с първоинстанционното решение размер до действително извършените разноски или още 733,30 лева разноски за възнаграждение на вещо лице и 4988.40 евро за адвокатско възнаграждение.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

 

Р      Е     Ш     И     :

        

 

ОТМЕНЯ Решение № 275 от 20.05.2019 г., постановено по търг. дело № 146 по описа за 2019 г. на  Пловдивския окръжен съд, в частта с която „В.Д.Е.” ООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „П.“АД, ЕИК ****,  сумата 179 292.37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от „В.Д.Е.” ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на „П.“АД, ***,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2017 г., до окончателното плащане; както и сумата 17 497.69 лв. – такси и разноски в производството по т.д. № 146/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ АД, ЕИК **** против „В.Д.Е.” ООД, ЕИК **** иск за заплащане на сумата 179 292.37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от “В.Д.Е.” ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на „П.“АД, ***,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2017 г., до окончателното плащане, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ АД, ЕИК **** против „В.Д.Е.” ООД, ЕИК ****, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 179 292.37 лв., представляваща стойност на разходите за реализиране на строително-монтажни работи, които са необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на „П.“АД, ***, изработката на която му възложена с договор за изработка от 16.07.2007 г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2017 г. до окончателното плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК **** да заплати на „В.Д.Е.” ООД, ЕИК ****, сумата 733.30 лева разноски за възнаграждение на вещо лице и 4988.40 евро за адвокатско възнаграждение допълнително над присъдения размер на разноските с решението по т.д. № 146 по описа за 2019 г. на  Пловдивския окръжен съд, търговско отделение, ХVІ състав до пълния им размер, както и сумата 3585.85 лева разноски за внесена държавна такса за въззивната жалба и 4930 евро разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производство по в.т. д № 525 по описа за 2019 г. на  Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: