№ 815
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500834 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата пред първата инстанция- Б. Г.
Г. срещу Решение № 182 от 13.01.2025 година по гр.д. № 3348/24 година на
СГС, ГО, I-10 състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от ищцата
срещу ответника- Столична община, иск по чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за
сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв./при съобразяване разпоредбата на чл.264
ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат от травматични увреждания, настъпили
на 19.10.2021 г. в гр.София, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и относно
имуществените вреди за разликата над 1190 лв. до 2380 лв. ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановеното
от СГС, решение в обжалваната му част. Твърди се, че неправилно
1
първоинстанционният съд бил приел, че е налице съпричиняване на
пострадалия, което представлявало нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че
това, че ищцата живее близо до мястото, където е претърпяла инцидента, не
означава, че същата е допринесла за настъпването на инцидента. Неправилно
съдът бил посочил, че е налице принос на пострадалата, тъй като неравността
била видима и известна на ищцата и същата можела да премине на другия
тротоар, където повърхността била равна. Задължение било на Общината да
поддържа тротоара целогодишно във вид, в който същият да се ползва по
предназначение. Следвало да се посочи, че тротоара се ползвал и от
пешеходци, които не са в безупречно здравословно състояние. Съдът не бил
отчел и факта, който се установявал от снимките, че тротоара, където ищцата
претърпяла инцидента бил стеснен, което затруднявало заобикалянето на
препятствието. На мястото на инцидента освен надигане на бордюра имало и
дънер, както и избуяла и неотстранена растителност, която се разпростирала
извън ограденото пространство около дънера, която растителност „маскирала“
действителните размери на препятствието и пречела да се възприемат
неговите граници. Отделно от това липсвали предупредителни знаци.
Действително, ищцата била на преклонна възраст, но по начина по който
съдът бил подходил, я бил обвинил за настъпването на инцидента като приел,
че ищцата следвало да преминава през заобиколен път. Ищцата се била
движело правомерно по тротоара поради което по отношение на нея не било
налице противоправно поведение, за да се приеме наличие на съпричиняване.
В този смисъл, обжалваното решение не било съобразено със съдебната
практика по този въпрос. По отношение размера на присъденото обезщетение
се излагат доводи, че същото не отговаря на критериите на чл.52 ЗЗД за
справедливост, тъй като не било съобразено с травматичните увреждания на
ищцата и продължителния период на търпените от нея болки и страдания. Не
били съобразени от съда претърпените от ищцата спешни оперативни
интервенции по наместването на дясното бедро с поставяне на вътрешен
имплант; ищцата била претърпяла и пред-оперативни и пост-оперативни
интервенции. Сочи, че ищцата била обездвижена за голям период от време,
през който период била изцяло зависима от чужда помощ. Позовава се на
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът
не бил взел предвид и, че към настоящия момент десния крак не се бил
възстановил напълно, а оздравителния процес продължавал. Вследствие на
2
травмата кракът бил станал по-къс и ищцата куцала значително като се
придвижвала с помощта на две „канадки“. Тези увреждания давали отражение
върху качеството на живот на ищцата, който бил влошен вследствие на
инцидента. Завинаги била ограничена физическата й активност. Не било взето
предвид и психическото страдание на ищцата от това, че същата била станала
непълноценен човек и жена. Ищцата имала и множество белези, от които
изпитвала неудобство в естетическо отношение.
Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което ищцовата претенция да
бъде уважена като се увеличи размера на присъденото обезщетение до сумата
от 50 хиляди лева. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв.
По въззивната жалба е постъпил отговор от оветника в
първоинстанционния съд – Столична община, в който отговор се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Правилно било прието от
съда наличие на съпричиняване от страна на ищцата – инцидентът бил
настъпил в светлата част на денонощието, както и, че ищцата живеела на
същата улица в непосредствена близост до посадъчното гнездо на отрязаното
дърво, т.е. тя ежедневно минавала покрай това място. С оглед на това, че
преди години ищцата била претърпяла операция за смяна на тазобедрената
става, то тя следвало да преминава внимателно покрай мястото. Счита, че
размера на присъденото от СГС, обезщетение, отговаря на полученото от
ищцата телесно увреждане и същото било обсъдено в мотивите на
обжалваното решение на с.4. Доводите в обратния смисъл намира за
неоснователни. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивницата на 27.01.2025 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 10.02.2025 г.
Налице е правен интерес за обжалване на решението в отхвърлителната
му част.
В частта в която ищцовата претенция е отхвърлена за разликата
над сумата от 50 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. досежно
неимуществените вреди, решението като необжалвано е влязло в
сила/определението по чл.264 ГПК също е влязло в сила/.
3
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден процес, както и е
допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че при
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се
съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта на крака,
причинено й било ограничение, а в последствие - затруднение на движенията
за срок от около няколко месеца, което обективно водело до дискомфорт и
трудности при придвижването и в ежедневието й. Лечението включвало
оперативна интервенция. Интензитетът на болката бил най-голям през
първите 10-12 дни след увреждането и след започване на натоварване на крака
и умерен - за около 4 месеца. Към настоящия момент били налице данни за
настъпили усложнения (скъсяването на десния крак с 2, 5 см, намален обем на
движения на дясната тазобедрена става с 28 % и дясната колянна става с 34
%), но поради извършена две години преди инцидента друга оперативна
намеса тазобедрено ендопротезиране (поставяне на изкуствената тазобедрена
става) на същия крак, не можело да се определи в какъв процент
усложненията се дължат на процесния инцидент и какъв - на предходната
операция (вещото лице сочело, че ищцата е имала ограничени движения и
преди слагането на изкуствената става, но липсвал документ до каква степен
движенията на крака са възстановени след смяна на ставата, като пълно
възстановяване след ендопротезиране не било възможно). При така
установените факти и при преценка на събраните доказателства за характера
на уврежданията, периода на лечение, трайните последици за здравето на
пострадалата, които обаче само частично се дължали на процесното
увреждане и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и
съобразявайки конкретните икономически условия и стандарт на живот към
момента на настъпване на злополуката - 2021 г., съдът е приел, че
справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лв.
4
Основателен бил и искът за присъждане на имуществени вреди от
увреждането. Установявало се от медицинската експертиза и представените
писмени доказателства, че във връзка с лечението на ищцата и извършената
операция били извършени разходи за закупуване на медикаменти и
консумативи в размер на 2 380 лв.
Основателно било направеното възражение за съпричиняване.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
можело да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Възражение за съпричиняване от страна на ищеца било
релевирано своевременно с отговора на исковата молба. Съпричиняването на
вредата изисквало наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения като обективен елемент от съпричиняването можел да се изрази в
действие или бездействие. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение №
1/2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият "не извършва
непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал
реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от
делинквента реална опасност в действителност". Пострадалият допринасял за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, а
именно: когато не е допринесъл за настъпване на събитието, "но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата". От показанията на свидетеля се
установявало, че процесният участък от тротоара, където се бил осъществил
инцидента, не бил зает изцяло от ограждението за дърво с надигнати и
неравни плочи и тревиста и храстовидна растителност, като частта от
тротоара встрани от ограждението, била широка между половин и един метър
и позволявало преминаване на човек. Произшествието било настъпило в
светлата част на денонощието, а съгласно показанията на свидетелката,
ищцата живеела в непосредствена близост, т.е. - била запозната с
особеностите на настилката. От това следвало, че доколкото неравността по
пътя била видима и известна на ищцата (която живеела наблизо), то било
напълно възможно при приближаване до неравността, същата да бъде
възприета и избегната от преминаващия пешеходец чрез преминаване по
частта от тротоара, която била с равна и неповредена настилка. Поради това
5
следвало да се приеме, че ищцата не е положила дължимата грижа към
собственото си здраве да бъде внимателна към състоянието на пътя, по който
преминава, в познат за нея участък. Въз основа на изложеното и поради
противоправно поведение на пострадалия - неполагане на дължима грижа да
се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на
дължимите обезщетения следвало да бъде намален с 50% (1/2) - до 25 000 лв.
за обезщетението за неимуществени вреди и 1 190 лв. за имуществените
вреди. С оглед искането, на ищцата следвало да се присъди законната лихва от
исковата молба до окончателното плащане.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като
съобрази доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:
За да бъде основателен иска по чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, следва
да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се
доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този,
който я твърди, в случая ищецът. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда
подлежат на установяване от ищеца.
Спорно пред въззивната инстанция е справедлив ли е определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и налице ли е
хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване от страна на пострадалата.
Относно размера на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
6
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Следователно определянето от страна на съда на справедлив размер на
обезщетение е резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по
различен начин и зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай,
включително по време, място и механизъм на настъпване на конкретните
увреждания, вида и тежестта им, конкретното им проявление по отношение на
физическите, психически и емоционални изживявания на увредения,
засягането на социалния му живот и икономическата му активност, начинът и
продължителността на преодоляването им, прогнозата за възможното
възстановяване на претърпялото ги лице в бъдеще - цялостно или не, както и
също конкретните възможности за тяхното репариране /заместване/ с парично
определим еквивалент от персонална, икономическа и социална гледна точка,
в зависимост от също конкретните икономически и социални условия по
място и време.
От събраните по делото писмени доказателства - медицински документи,
както и от съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа на тях, се
установява, че на 19.10.2021 г. около 15:30 ч. след излизане от аптеката в кв.
Челопечене ищцата е паднала, тъй като е стъпила на ръба на неподдържано
ограждение на премахнато дърво, което се намирана средата на тротоара.
Вследствие на процесното събитие, ищцата е получила "открито счупване на
долния край на дясната бедрена кост с рана в долния край на дясното бедро".
Счупването е получено при падане с цялата тежест на тялото върху
пострадалия крак, със засукване по надлъжната ос. При падането се е
образувал ъгъл по надлъжната ос на бедрената кост, където е краят на
металното стъбло на изкуствената става; ищцата е оперирана 2018 г. като й е
поставена изкуствена тазобедрена става на десния крак. Tравматичната
увреда е наложила провеждане на оперативно лечение - направено е открито
наместване на счупването и фиксация на бедрената кост с метална пластина и
винтове. Проведено е болнично лечение от 19.10.2021 г. до 01.11.2021 г. - 13
дни и домашно-амбулаторно – от 01.11.2021 г. със срок от около 5-6 месеца,
през което време ищцата е ходела на прегледи, превръзки, както и е
провеждала раздвижване в дома си. Ищцата е претърпяла непосредствено
7
след инцидента болки и страдания с голям интензитет за 10-12 дни, болки с
умерен интензитет за около 4 месеца, болки с по-голям интензитет, когато е
започнала да натоварва крака пълноценно, след което интензитетът на болките
е намалявал постепенно до края на първата година. Ищцата изпитва болки и
понастоящем — при влажно и студено време, при по-продължително ходене и
стоене права. Пострадалата е изпитвала неудобства в битово и хигиенно
отношение през първите 6 месеца, а в естетическо отношение /поради
останалите белези от интервенциите/ от инцидента до сега. Вещото лице сочи,
че с оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда
на ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение,
придружаващите заболявания и операция на долните крайници преди
инцидента, сегашното й състояние и възрастта й, може да се приеме, че тя ще
има оплаквания до края на живота си. На ищцата й предстои нова
операция за изваждане на металните импланти. Едва след извършването й
може да се направи преценка колко е продължил възстановителният период от
полученото увреждане. Вещото лице при извършения преглед на ищцата
констатира оперативен белег по външната повърхност на дясното бедро (33
см), скъсяването на десния крак с 2, 5 см, намален обем на движения на
дясната тазобедрена става с 28 % и дясната колянна става с 34 %, но не може
да се установи каква част от тези последици се дължат на процесното
увреждане и какъв - на предходна операция за смяна на тазобедрената става
(тазобедрено ендопротезиране - поставяне на изкуствената тазобедрена става,
извършено през м. януари 2018 г.).
Заключението не е било оспорено от страните, прието е от първата
съдебна инстанция за обективно и като такова е кредитирано, кредитира се и
от настоящата инстанция като компетентно изготвено, както и съответстващо
на събраните по делото доказателства.
Разпитаната на страната на ищцата, свидетелка С., нейна дъщерята сочи,
че вследствие на счупването майка й изпитвала силни болки. Получила рани
от залежаване още преди операцията, тъй като поради тежкото счупване не
можели да я местят. Болките продължили и след изписване от болницата.
Прибрали я с инвалидна количка. Ищцата не можела да става сама, нито да
ляга, била на пълно обслужване от близките си и винаги някой трябвало да е
до нея. Спряла да се храни, за да не се налага да ходи до тоалетна. Не можела
8
да спи. Изпитвала панически страх.
Ищцата не искала да общува с никой освен с близките си, които се
грижели за нея. Две седмици след операцията започнали домашни посещения
от рехабилитатор, който я учил да ходи с проходилка. Два месеца след това
започнала да използва патерици, а след това - т.нар. "канадки", които използва
и понастоящем. Последното се потвърждава и от разпита на свидетелката Г..
Ищцата преди инцидента не ползвала бастун. След операцията на
тазобедрената става ползвала за известен период от време патерици, но след
като й казали, че всичко е зарастнало нормално, ходела свободно без помощни
средства. Около 6 месеца след процесния инцидент й била необходима помощ
от близките. Ищцата изпитва страх при излизане навън, защото пак минава
през мястото, където е претърпяла инцидента, за да отиде до магазина, до
аптеката, но оттам й било най-удобно.
Както вече посочихме, обезщетението следва да бъде съобразено с
обществено-икономическите условия в страната към момента на деликта.
Данните за инфлацията в страната са публични и са обявени на сайта на НСИ
и същите за периода от настъпването на застрахователното събитие са както
следва: 2021 г. -7,75 %, 2022 г.- 16,88 % и за 2023 г.- 2,87 %. А минималната
работна заплата /МРЗ/ е съответно: за 2021 г.- 650 лв.
Следва да бъде съобразена и съдебната практика във връзка с
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за аналогични
травматични увреждания, която приема, че за подобни вреди обезщетението е
в рамките на около 50 хиляди лева, т.е. колкото е приел и
първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция намира, че така определеното от
първоинстанционния съд, обезщетение отговаря на критериите за
справедливост: същото е съобразено с интензитета на търпените от ищцата
болки и страдания, тяхната продължителност, както и неблагоприятния изход
за здравословното състояние на ищцата.
Размерът на обезщетението е съобразен с икономическите условия в
страната.
Налага се извод, че довода във въззивната жалба, изготвена от
процесуалния представител на въззивницата, за несъобразяване на размера на
обезщетението с принципа на справедливостта е неоснователен. Следва да
9
посочим, че в хода пред настоящата инстанция въззивната жалба беше
оттеглена в частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над 50
хиляди лева до 80 хиляди лева, т.е. налице е своеобразно признание, че
справедливия размер на обезщетението е такъв от 50 хиляди лева.
Относно съпричиняването:
От страна на ответника, въззивник е направено в срока по чл131 ГПК
възражение за съпричиняване. Нему е доказателствената тежест.
От показанията на свидетелката Г. се установява, че на мястото, където
ищцата е паднала е имало отрязано дърво- пън. Дървото е било оградено с
циментово ограждение, но същото се е било надигнало по всяка вероятност от
корените на дървото, нагоре над асфалта. Точно тогава е имало храсти отгоре,
т.е. липсва възможност да се извърши реална преценка в коя част следва да се
извърши преминаване, за да е безопасно същото.
Съгласно легалните дефиниции в § 1 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/.
По смисъла на този закон:
1. "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания.
2. "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която
са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на
тротоар на главната улица в квартал Челопечене към момента на увреждането
е имало надигане на елементи от настилката или растителност /неравност на
настилката/, се налага извод, че длъжностните лица на ответника не са
изпълнили задължението си да поддържат земното платно по такъв начин, че
да е безопасно за преминаващите пешеходци.
Задължение на Общината е да поддържа във вид, съответен на
предназначението на тротоара – придвижване на пешеходци по него
независимо от тяхната възраст и здравословно състояние.
10
Обстоятелството, че в района не са постъпвали сигнали за лошо
състояние на процесния тротоар не освобождава СО от задължението за
поддръжка на тротоара в състояние същият да се ползва по предназначение и
съответно удобен за придвижване на пешеходците. Инцидентът се е случил
м.10.2021г., а представените от ответника писма от район „Кремиковци“ в
смисъл, че такава поддръжка е осъществена, са датирани м.05.2024 г., т.е. тези
доказателства са неотносими към конкретния деликт.
Поради горните мотиви въззивната инстанция приема за неправилен
извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалата.
Следователно в обжалваната си част първоинстанционното решение е
неправилно и като такова следва да се отмени в частта, в която искът по
чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 25 хиляди лева до 50
хиляди лева. Вместо това ще бъде постановено друго, с което в полза на
ищцата/въззивник ще бъде доприсъдена сумата от 25 000 лв.
Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди:
Същата се основава на фактура № ********** от 28.10.2021 г. на стойност
от 2380 лв. с ДДС. Фактурата отразява стойността на плака за дистално бедро
и канюлиран винт /л.16 от първоинстанционното производство/.
Установява се от медицинската експертиза, че разходите са в причинна
връзка с процесния деликт.
С оглед горните мотиви първоинстанционното решение се явява
неправилно и в отхвърлителната част по претенцията за имуществени вреди.
Ето защо в полза на пострадалата ще бъде доприсъдена сумата в размер на
1190 лв.
Относно законната лихва липсват доводи във въззивната жалба поради
което въззивната инстанция по арг. от чл.269 ГПК не следва да излага мотиви.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските се разпределят по следния начин:
В полза на ищцата разноски се следват, но същата не е правила такива,
защото е освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК поради което не й се
11
присъждат.
В полза на ответника разноски се следват за отхвърлителната част на
претенцията за неимуществени вреди. Нему се следват такива за
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК и в
съответствие с изхода на спора на сумата от 187,50 лв./като също се взема за
база юриск.възнаграждение в размер на 300 лв./. СГС е присъдил
юриск.възнаграждение в размер на 204,62 лв. поради което за разликата над
сумата от 187,50 лв. първоинстанционното решение ще бъде отменено.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.в полза на адв. Б. се следва адв.
възнаграждение, което при съобразяване с изхода на спора възлиза в размер
на 3 179 лв. СГС е присъдил сумата в размер на 1 589,58 лв. или следва да
бъде доприсъдена сумата от 1 589,58 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса,
която с оглед изхода на спора възлиза на 1700 лв. СГС е присъдил сумата в
размер на 850 лв. или следва да бъде доприсъдена сумата в размер на още
850 лв. Ответникът дължи и разноски за вещо лице в размер на 400 лв., която
сума вече е присъдена в пълен размер в тежест на ответника.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски се следват, но
същата не е правила такива, защото е освободена на основание чл.83, ал.2
ГПК поради което не й се присъждат.
Процесуалният й представител адв. Г. Б. претендира
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. поради което съдът му определя
адв. възнаграждение в размер на 1 600 лв. при съобразяване с липсата на
фактическа и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, както и,
че производството по делото приключи в едно публично съдебно заседание
без допълнително събиране на доказателства.
Въззиваемият е направил разноски и такива му се присъждат на
основание чл.78, ал.4 ГПК вр. с чл.78, ал.8 ГПК в размер на 112,36 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият дължи държавна такса,
която с оглед изхода на спора възлиза на 523,80 лв.
Водим от горното, Апелативен съд-София,
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 182 от 13.01.2025 година по гр.д. № 3348 по описа за
2024 година на СГС, ГО, I-10 състав, в частта, в която е отхвърлен,
предявеният от ищцата Б. Г. Г., ЕГН **********, срещу ответника- Столична
община, иск по чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за сумата над 25 000 лв. до
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания в резултат от травматични увреждания, настъпили на
19.10.2021 г. в гр.София, кв.Челопечене, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и относно
имуществените вреди за разликата над 1190 лв. до 2380 лв. ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта за разноските в полза на Столична община за
сумата над 187,50 лв.
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, да
заплати на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****** – адв. Г.
Б., САК, по иска по чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 25 000 лв.,
представляваща доприсъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат от травматични увреждания, настъпили
на 19.10.2021 г. в гр.София, кв. Челопечене, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
в размер на 1190 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди
в резултат на претърпян деликт на 19.10.2021 г. в гр.София, кв. Челопечене,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адв. Г. К. Б., ЕГН **********,
САК, ******, сумата в размер на 1 589,58 лв., представляваща доприсъдено
адв.възнаграждение за процесуално представителство на Б. Г. Г., ЕГН
13
**********, пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на Софийски градски съд,
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, сумата в размер на 850 лв., представляваща
доприсъдена държавна такса за производството пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адв. Г. К. Б., ЕГН **********,
САК, ******, сумата в размер на 1 600 лв., представляваща
адв.възнаграждение за процесуално представителство на Б. Г. Г., ЕГН
**********, пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****** –
адв. Г. Б., САК, да заплати на Столична община, гр.София, ул.“Московска“ №
33, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата в размер на 112,36 лв., разноски
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на Апелативен съд- София,
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, сумата в размер на 523,80 лв.,
представляваща държавна такса за производството пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, с
изключение на частта относно имуществените вреди, в която решението по
арг. от чл.280, ал.3 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15