РЕШЕНИЕ
№210
гр. Велико Търново, 23.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ……………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. 533 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 144, ал. 2 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК
и вр. с чл. 9б, изр. ІІ от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/.
Образувано е по
жалба на *** Св. М., в качеството му на пълномощник на М.С.М. от гр. В. Търново,
срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №964-1/12.09.2017г.
на орган по приходите от Община Свищов, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ и отговор
на подадена от него жалба по административен ред срещу този акт на кмет на
Община Свищов с писмо изх. №94-Ж-89/03.07.2018г. Жалбоподателят твърди, че с
обжалваният акт неправилно са му определени задължения за такса за битови
отпадъци, като счита, че тези задължения са определени в нарушение на закона.
Счита, че не е бил надлежно уведомен за образуваното производство по реда на
чл. 107 от ДОПК за определяне на данък върху недвижими имоти и такса за битови
отпадъци, като препис от издадения АУЗД не му е бил редовно връчен. Счита че
таксата за битови отпадъци е определена в
нарушение на разпоредбите на чл. 66, ал. 3 и чл. 68 от ЗМДТ, а при определяне
на данъка не е съобразено обстоятелството, че имотите са съсобственост на две
лица. Моли обжалвания акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира за
разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – кмет на Община Свищов, чрез пълномощника си по делото, оспорва
подадената жалба като процесуално недопустима поради просрочие и моли съда да я
остави без разглеждане. Алтернативно излага съображения за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на обжалвания АУЗД.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
С АУЗД
№964-1/12.09.2017г. на Община Свищов на жалбоподателя М.М. са били определени
публични задължения за периодите 2014г., 2015г. и 2016г. – данъци върху
недвижимите имоти общо в размер на 812,34 лв.и лихви върху тях в общ размер на
167,74 лв. и такси за битови отпадъци в общ размер на 1 789,52 лв. и лихви
върху тях в размер на 352,81 лв. Задълженията са определени върху подадена
декларация по чл. 14 от ЗДМТ за притежавани от М. недвижими имоти в гр. Свищов
– земя с площ от 2 802 кв.м. и построена в нея сграда с РЗП общо 592,72
кв.м. Издадения акт е бил изпратен за
връчване на жалбоподателя по пощата, с обратна разписка съгласно чл. 29, ал. 3
от ДОПС, вр. с чл. 33 от ДОПК. Обратната риска е върната на подателя с
отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. В този случай от Община
Свищов са процедирали по реда на чл. 32 от ДОПК като са изготвили съобщение по
чл. 32, ал. 4 от ДОПК/стр. 70 то делото/, което са поставили на 15.01.2018г. и
свалили от таблото за обяви съответно на 29.01.2018г.
На 19.06.2018г.
срещу АУЗД №964-1/12.09.2017г. е била подадена жалба от М.М., заведена с вх.
№94-Ж-89/19.06.2018г. по описа на Община Свищов/стр. 62 от делото/. До
жалбоподателят е бил изпратен отговор от кмета на Община Свищов с писмо изх.
№94-Ж-89/03.07.2018г., в който липсва каквото и да е изявление от този орган, а
само уведомяване на жалбоподателя, че му се препраща становище от юрисконсулт
на Община Свищов/стр. 8 и сл. от делото/.
На 20.07.2018г.
е била подадена в АС – В. Търново жалбата, задвижила настоящото производство, в
която е посочено, че се подава срещу отговор на жалба до кмета на Община
Свищов, подадена по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК срещу Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №964-1/12.09.2017г.
Съдът намира
подадената жалба за процесуално допустима, а възраженията на ответната страна в
обратна насока за неоснователни по следните съображения:
Обжалваният АУЗД
№964-1/12.09.2017г. е бил издаден от орган по приходите при отдел „Общински
приходи” при Община Свищов, като с него по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето
от ДОПК са били определени задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци на М.М. за 2014г.
2015г. и 2016г. Този акт е бил изпратен за връчване по реда на чл. 29, ал. 3 то ДОПК, но не е бил редовно връчен на получателя. Това е така, тъй като
извършеното отбелязване в обратната разписка за връчването, посочва
обстоятелство, което не попада в хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ДОПК, която
визира начини на удостоверяване на връчването. След това органите по приходите
на Община Свищов са пристъпили към връчване по ред на чл. 32 от ДОПК в
нарушение на изискванията по чл. 30, ал. 1 от ДОПК. Нито едно от изискванията в
посочената разпоредба не е било налице, нито пък това обстоятелства е било
удостоверено по начина, указан в ал. 2 на чл. 32 от ДОПК, а не се твърди
наличие на изключението по ал. 3 на чл. 32 от ДОПК. При това положение, дори и
да са спазени формално изискванията по чл. 30, ал., ал. 4 – 7 от ДОПК, при
липса на законово регламентираните предпоставки за приложение на процедурата по
чл. 32 от ДОПК в конкретния случай, съобщението не може да се счита за редовно
връчено. Липса доказателства за предприети действия по връчването чрез
останалите посочени в чл. 30 от ДОПК способи, не се и твърдят такива от
ответната страна.
Поради това
подадената жалба срещу АУЗД с вх. №94-Ж-89/19.06.2018г. по описа на Община
Свищов е била процесуално допустима за разглеждане от решаващия орган по чл.
107, ал. 4, изр. първо от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗДМТ.
По подадената жалба обаче не се е произнесъл
органа по чл. 4, ал. 5, пр. ІІ от ЗМДТ – началникът на отдел „Общински приходи”,
който следва да упражни правомощията на териториален директор на НАП по чл.
107, ал. 4 от ДОПК. Има изпратено писмо, с уведомителен характер, което явно е
целяло да запознае жалбоподателя със становище на служител при общината. Това
писмо няма характер на акт на решаващ орган, тъй като не обективира никакво
волеизявление по адрес на повдигнатия с жалбата по административен ред правен
спор. От друга страна становището на юрисконсулт при Община Свищов, дори и да
съдържа предложение за решаване на правния спор, не представлява решение по
него, а и авторът на становището няма качество на решаващ орган по чл. 152, ал.
2то ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
В този случай, съгласно
чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето
на решаващия орган в срока по чл. 155, ал.
1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част,
който текст следва да намери приложение в случая по силата на препращащите
разпоредби на чл. 144, ал. 2 от ДОПК, вр.с
чл. 4, ал. 1, изр. посл. от ЗМДТ. Жалбата до съда, задвижила настоящото
производството, е подадена директно до АС – В. Търново на 20.07.2018г., в срока
по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, приложим съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваният АУЗД
№964-1/12.09.2017г. е бил издаден от орган по приходите при отдел „Общински
приходи” при Община Свищов, като с него са определени задължения за данъци
върху недвижимите имоти общо в размер на 812,34 лв.и лихви върху тях в общ
размер на 167,74 лв. и такси за битови отпадъци в общ размер на 1 789,52
лв. и лихви върху тях в размер на 352,81 лв. за притежаван от жалбоподателя
недвижими имот земя с площ от 2 802 кв.м. и построена в нея сграда с РЗП
общо 592,72 кв.м. за 2014г. 2015г. и 2016г. Видно от представените по делото
нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти №114, том VIII, рег. №9298,
дело №617/2003г.; №120, том VIII, рег. №9322, дело №621/2003г.; №198, том VIII, рег. №9746,
дело №646/2003г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот №114, том VIII, рег. №9285,
дело №616/2003г. на нотариус с район на действие РС – Свищов, жалбоподателят М.С.М.
и Д.Й.М.са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Няма
данни съществувалата съсобственост върху този недвижим имот да е била
прекратена по реда на чл. 33 и сл. от ЗС. В този случай, съгласно разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ/ред. ДВ бр. 117/1997г./ когато върху облагаем недвижим имот
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на
няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. В обжалвания АУЗД липсва посочване
на начина по който са определени данъчните задължения, в т. ч. за притежаваната
от жалбоподателя идеална част от имота и оттам за конкретния размер на неговото
задължение. Поради това размерът на данъчното задължение за данък върху
недвижимите имоти не е правилно определен.
Неправилно на посоченото основание е определен и
размерът на дължимите задължения за такса за битови отпадъци. Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ/ред. ДВ бр. 95/2009г./ таксата се заплаща
от лицата по чл. 11, т. е. от собствениците или ползвателите на имота. Тук
приложение следва да намери отново правилото на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ и всеки
от съсобствениците ще дължи такса съобразно своя дял от притежавания недвижим
имот.
Извън това, съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ/ред. ДВ бр. 101/2013г./ не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. В случая е налице предложение второ от цитираната разпоредба, като
жалбоподателят е подал за процесните периоди 2014г., 2015г. и 2016г. декларации
по образец до Община Свищов, с които е декларирал, че имотът не се ползва през
съответната година/вж. декларации и обр. разписки за връчване стр. 14 и сл. от
делото/.
Тези доказателства и изявлението на жалбоподателя
обаче изобщо не са били отчетени при издаването на обжалвания АУЗД, където
изобщо не са изложени мотиви дали е налице обстоятелство, предполагащо
освобождаване от заплащането на такса за битови отпадъци.
По тези съображения съдът намира обжалвания акт за
незаконосъобразен, издаден при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с разпоредбите на ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК определя като
приложим процесуалният ред за обжалване на ревизионните актове и спрямо тези
актове, издавани на основание чл. 107 от ДОПК. Правомощията на съда при
разглеждане и решаване на административни дела с предмет обжалване на
ревизионни актове по ДОПК са ясно и изчерпателно регламентирани в чл. 160, ал.,
ал. 1 – 5 от ДОПК и спрямо тези разпоредби са неприложими разширителното
тълкуване и правоприлагането по аналогия. Ясно е посочено, че в хипотезата на
чл. 160, ал. 1 съдът е инстанция по същество,
като само в случаите, изрично посочено в ал. 3 на чл. 160 от ДОПК съдът
след като отмени обжалвания акт връща преписката на компетентния орган по
приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Цитираната разпоредба се отнася за
случаи, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по
същество, което не се отнася за категорията актове, каквито са ревизионните.
По настоящото дело, вследствие на допуснатите
съществени процесуални нарушения, не е определен правилно размер на публичните
задължения в съответствие с процесуалните правила и приложимия материален
закон, а съдът не разполага с друг способ да даде търсената защита освен да
постанови отмяна на акта. С оглед на гореизложеното
обжалваният АУЗД следва да бъде отменен. Тъй като в случая произнасянето на
съда е в хипотезата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК и естеството на акта не позволява
решаването на делото по същество, преписката следва да се върне на
компетентният орган при Община Свищов за издаване на нов акт, съобразен с
представените по делото доказателства – декларации от жалбоподателя, че имотите не се
ползват целогодишно и обстоятелството, че е налице съсобственост върху
процесните имоти.
В заключение и
само за пълнота на изложението следва да
се посочи, че исканията на жалбоподателя, отправени с представена писмена
защита от пълномощник и касаещи образувано изпълнително производство пред
частен съдебен изпълнител, не могат да бъдат изобщо предмет на разглеждане от
административен съд в производство по оспорване на административен акт. Същите
претенции могат да отправени до компетентния съд по реда на ГПК.
При този изход
на делото и направеното изрично искане съдът следва да присъди на жалбоподателя
претендираните и доказани разноски по производството, възлизащи на сума в общ
размер на 950 лв. и представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното
и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по декларация №964-1/12.09.2017г. издаден от орган
по приходите при отдел „Общински приходи” при Община Свищов.
ВРЪЩА делото
като преписка на Община Свищов за издаване на нов, законосъобразен акт,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението на съда.
ОСЪЖДА Община Свищов
да заплати на М.С.М. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 950/деветстотин
и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: