Присъда по дело №2037/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта:	10
Дата:	22 февруари 2023 г.
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630202037
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Шумен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело частен
характер № 20213630202037 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия по първоначалната тъжба Х. К. К., роден на 11.09.1964г.
в гр. Шумен, живущ в **************, български гражданин, със средно образование,
разведен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2021 г. в с. Средня, обл. Шумен нанесъл лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, обусловени от съчетана травма в
областта на лицето, долни и горни крайници на Д. Г. К., с ЕГН ********** от гр. Шумен -
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като пострадалата отвърнала веднага на дееца със също
такава телесна повреда, поради което, на основание чл. 130, ал. 3 от НК НЕ МУ НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ.
ПРИЗНАВА подсъдимата по насрещната тъжба Д. Г. К., родена на ******** в гр.
Симитли, обл. Благоевград, живуща в **************, български гражданин, със средно
образование, пенсионер, вдовица, неосъждана, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА в това, че на 30.06.2021 г. в с. Средня, обл. Шумен нанесла лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, обусловени от множество травми в
областта на главата, шията, горни и долни крайници на Х. К. К., с ЕГН ********** от гр.
Шумен - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като пострадалия отвърнал веднага на дееца
1

със също такава телесна повреда, поради което, на основание чл. 130, ал. 3 от НК НЕ Й
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. К. К., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на
гражданския ищец по първоначалната тъжба Д. Г. К., с ЕГН **********, обезщетение за
причинените й с извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на 1 000
/хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието - 30.06.2021г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ гражданският иск на Д. Г. К. срещу Х. К. К. за неимуществени вреди
в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Г. К., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на гражданския
ищец по насрещната тъжба Х. К. К., с ЕГН ********** обезщетение за причинените му с
извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на размер на 1 000 /хиляда/ лева,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на деянието - 30.06.2021г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. К. против Д. Г. К. граждански иск за разликата до
пълния му размер за неимуществени вреди и 347,60 лв. - главница-обезщетение за
имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х. К. К., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на
Районен съд Шумен държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50
/петдесет/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. Г. К., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на
Районен съд Шумен държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50
/петдесет/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Оставя без уважение искането подсъдимия по първоначалната тъжба Х. К. К. да
бъде осъден да заплати на Д. Г. К. направените от нея разноски по делото.
Оставя без уважение искането подсъдимата по насрещната тъжба Д. Г. К. от
гр.Шумен да бъде осъдена да заплати на тъжителя по насрещната тъжба Х. К. К.
направените от него разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в 15-дневен срок от
днес.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 2037 по описа за 2021г. на ШРС

Постъпила е първоначална тъжба в Районен съд гр. Шумен от Д. Г. К. от гр. Шумен
против Х. К. К. от гр. Шумен, с която тъжителката повдига обвинение срещу подсъдимия за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 30.06.2021г. в с. Средня, общ. Шумен й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловено от съчетана
травма в областта на лицето, долни и горни крайници. Подсъдимият Х. К. К. е предаден на
съд по обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Предявен е и граждански иск от тъжителката по първоначалната тъжба Д. Г. К.
срещу подсъдимия Х. К. К. за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в
следствие на извършеното престъпление в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието. Съдът намери молбата за своевременно подадена и
процесуално допустима, поради което допусна за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявения от частната тъжителка, граждански иск, като уважи и искането й за
конституиране в качеството на граждански ищец.
Постъпила е и насрещна тъжба от Х. К. К. против Д. Г. К. с която тъжителя по
насрещната тъжба повдига обвинение срещу подсъдимата по насрещната тъжба за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 30.06.2021г. в с. Средня, общ. Шумен му е
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловени в
множество травми в областта на главата, шията, двата горни и двата долни крайника.
Предявен е и граждански иск от тъжителя по насрещната тъжба Х. К. К. срещу
подсъдимата по насрещната тъжба Д. Г. К. за неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание в следствие на извършеното престъпление в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и
сумата от 347,60 /триста четиридесет и седем лв. и шестдесет ст./ лева – имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието. Съдът намери молбата за своевременно
подадена и процесуално допустима, поради което допусна за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения от частния тъжител по насрещната тъжба, граждански иск,
като уважи и искането му за конституиране в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание частната тъжителка по първоначалната тъжба се явява лично и
с процесуален представител, който поддържа повдигнатото обвинение и моли съда да
признае подсъдимия Х.К. за виновен и да му наложи справедливо наказание, както и да бъде
уважен предявения граждански иск в пълния му размер. По отношение на насрещната
тъжба, процесуалния представител моли съда да признае доверителката й за невиновна и да
я оправдае, тъй като обвинението изобщо не е доказано и да отхвърли изцяло предявения
граждански иск.
В съдебно заседание частния тъжител по насрещната тъжба се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа повдигнатото обвинение и моли съда да признае
подсъдимата Д.К. за виновна и да приложи реторсия на основание чл.130, ал.3 от НК по
отношение на , както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият по първоначалната тъжба не
се признава за виновен в извършване на посоченото в тъжбата, деяние и дава подробни
обяснения в своя защита.
В хода на съдебното следствие, подсъдимата по насрещната тъжба не се признава
за виновна в извършване на посоченото в насрещната тъжба, деяние и дава подробни
обяснения.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тъжителката по
първоначалната тъжба и подсъдима по насрещната тъжба Д. Г. К. притежвала имот в с.
1

Средня, ********, който трябвало да се ремонтира. Майсторът, който бил нает да извърши
ремонта от дъщеря й – свидетелката Г.С., бил подсъдимия по първоначалната тъжба и
тъжител по насрещната тъжба Х. К. К. от гр. Шумен. Между подсъдимия по
първоначланата тъжба и тъжител по насрещната Х.К. и двете жени възникнали разногласия
относно свършената работа и нейното съответно заплащане. На 30.06.2021г. подсъдимия по
първоначалната и тъжител по насрещната тъжба К. отишъл в имота, за да си събере
инструментите, поради нежелание да продължи да работи. Към 11,15 часа на 30.06.2021г.
тъжителката по първоначалната и подсъдима по насрещната тъжба К. и свид. С.
пристигнали в къщата си в с. Средня и го заварили там. Между тях отново възникнал
скандал, като подсъдимия по първоначалната и тъжител по насрещната тъжба Х.К. тръгнал
да излиза от имота навън, но двете жени отказали да го пуснат и започнали да го дърпат. За
да се измъкне от тях, той с всичка сила избутнал тъжителката по първоначалната и
подсъдима по насрещната тъжба К. и тя паднала на земята. Подсъдимият по първоначалната
тъжба и тъжител по насрещната тъжба К. тръгнал към пътната врата, но свид. С. го хванала
за дрехата и не го пускала. Започнало взаимно дърпане и бутане посред двора между свид.
С. и подсъдимия по първоначалната и тъжител по насрещната тъжба К., в което се намесила
и станалата от земята тъжителка по първоначалната и подсъдима по насрещната тъжба К..
Тъжителката по първоначалната и подсъдима по насрещната тъжба К. дърпала за врата и
ръцете подсъдимия по първоначалната и тъжител по насрещната тъжба К.. В един момент,
без и трите лица да разберат кое как се е случило, първо на земята паднала свид. Г.С., върху
нея веднага паднал подсъдимия по първоначланата и тъжител по насрещната тъжба К., а
встрани до тях паднала и тъжителката по първоначалната тъжба Д.К.. Тогава свид. С.
усетила силна болка в левия си крак и по - точно в глезена, който имал и видима
деформация. Тя извикала на подсъдимия по първоначалната и тъжител по насрещната
тъжба К., че явно й е счупил крака, но той не повярвал на думите й. Изправил се и си
тръгнал бързо. По време на боричкането помежду им на подсъдимия по първоначалната и
тъжител по насрещната тъжба К. бил счупен втори пръст на лявата му ръка, като
механизмът на счупването остава неясен, предвид противоречивите показания на всички
раз0питани лица.
Видно от съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 190/2022г.
относно травмите на тъжителката по първоначалната и подсъдима по насрещната тъжба,
Д.К., на 30.06.2021г. същата е получила следните травматични увреждания: охлузване на
кожата в областта на носния корен и в областта на лявото крило на носа, петнисто охлузване
на кожата по гърба и върха на носа, кръвонасядания по външната страна на дясна мишница,
по задната страна на дясна мишница в средна и долна трета, петнисто охлузване на кожата
по задната страна на десния лакът с кръвонасядане около него, кръвонасядане и лек оток по
предно-вътрешната страна на дясно коляно, кръвонасядане по вътрешната страна на дясната
подбедрица, охлузване на кожата върху капачката на лявото коляно, дълбоко охлузване на
кожата на предната страна на лявата подбедрица с вторични възпалителни промени,
кръвонасядания по предно-вътрешната страна на лявата подбедрица, по външната страна на
лявото коляно, по външната страна на лявата подбедрица и палпаторна болка на седалището
двустранно без видими травматични увреждания. Двата вида увреждания – охлузвания и
кръвонасядания се причиняват от действието на твърди, тъпи предмети, като
кръвонасяданията са причинени по механизма на удар или притискане, а кожните
охлузвания – от допирателно действие на твърд, тъп предмет спрямо кожната повърхност в
увредените области. Установените травматични увреждания по К. могат да бъдат получени
по отразения в първоначалната тъжба, начин – при двукратно падане върху земната
повърхност. В резултат на установените травматични увреждания на Д. Г. К. е причинено
болка и страдание, видно от СМУ № 96/2021г.
Видно от комплексната съдебно медицинска експертиза, изготвена относно
травмите на подсъдимия по първоначалната и тъжител по насрещната тъжба Х.К., същият
2

на 30.06.2021г. е получил следните травматични увреждания: охлузвания на кожата в лявата
задушна област на главата, в областта на шията под левия долночелюстен ъгъл, в средната
трета на шията, вляво, под висулката на ухото, по външната страна на дясната
предмишница, по външната страна на лявото коляно, кръвонасядания в долната трета на
шията, в дясната странична част на шията, на предната коремна стена на нивото на пъпа, по
горната страна на лявото рамо, по задната страна на лявото бедро, частично отлепване на
епидермиса по външната страна на палеца на десния крак, травматичен оток на горната
междупръстова става на показалеца на лявата ръка, фрактура в основата на дисталната
фаланга втори пръст. Относно фрактурата вещите лица са посочили, че е причинена по
механизъм на диперфлексия /прекомерно сгъване/, което може да бъде получено при
механично сгъване или усукване на показалеца на дясната ръка, причинено от външна сила.
Вещите лица не приемат с категоричност причинно-следствена връзка между получените на
30.06.2021г. травматични увреждания по Х.К. и наличните урологични проблеми в
последствие.
В резултат на констатираните травматични увреждания на 30.06.201г. на Х.К. е
било причинено болка и страдание, видно от СМУ № 95/2021г., изключая фрактурата на
показалеца на дясната ръка.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия по първоначалната тъжба,
обясненията на подсъдимата по насрещната тъжба, от показанията на свидетелите Н.Ш.Ш.,
Н.С. К., Г. К. С. и М.А.М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са обясненията
на подсъдимите по първоначалната и по насрещната тъжба, въпреки, че всеки от тях излага
собствената си защитна теза и твърди, че не е нанасял удари на другия. От обясненията на
двамата се установява, че инцидентът е резултат от действията както на подсъдимия по
първоначалната тъжба, така и на подсъдимата по насрещната тъжба, като се е изразил във
взаимно дърпане, бутане и други подобни действия.
Показанията на свидетелката Г. К. С., въпреки, че е единствен свидетел-очевидец
на инцидента, като лично и от непосредствена близост възприело действията на тъжителите
и подсъдимите по първоначалната и насрещната тъжби, съдът не кредитира. Свидетелката
С. се намира в особено близки отношения с тъжителката по първоначалната тъжба – нейна
дъщеря е и е заинтересована от изхода на делото, поради което съдът я счита за напълно
предубедена. Показанията на свидетелката С. са едностранчива интерпретация на
заинтересовано от изхода на делото, лице.
Показанията на свидетелите Н.Ш., М.М. и Н. К. не допринасят съществено за
изясняването на делото, тъй като посочените лица не са очевидци на инцидента, а
предоставят основно информация за състоянието на тъжителите и подсъдимите по
първоначалната и по насрещната тъжба след сбиването. Свид. Ш., който въпреки, че се е
намирал в дворното место в деня на инцидента, не дава конкретни показания кой кого е
удрял, дърпал или бутал: „..Като кося видях, че се бутат нещо, че се карат. Не чух нищо,
само видях, че избяга майстора. Нещо се бутаха и избяга майстора. …Бутаха се, но не знам
кой кого бута.“ В основни линии показанията на посочените свидетели кореспондират на
приетата от съда фактическа обстановка, независимо от обстоятелството, че свидетелката К.
е бивша съпруга на подсъдимия по първоначалната тъжба и показанията й са повлияни от
личното им отношение.
Измежду приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са
приложените по делото съдебно-медицински удостоверения, както и от назначените и
изготвени съдебно-медицински експертизи, от които се установява, че получените от
3

тъжителите и от подсъдимите увреждания са им причинили болки и страдания. В съдебно-
медицинските удостоверения и експертизи са отразени обективно съществуващите
увреждания, причинени на тъжителите и подсъдимите, като в тях изрично е посочено, че
установените травматични увреждания могат да бъдат получени по време и начин,
съобщени от лицата.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени съобразно степента им на
достоверност, съдът прие описаната фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин. Безспорно са установените фактите, имащи значение за постановяване на крайния
съдебен акт, а именно - възникването на конфликт между тъжителите и подсъдимите по
първоначалната и по насрещната тъжба, който е резултат от действията и на двамата, в хода
на който същите са предприели описаните по-горе действия.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът приема на първо място, че
подсъдимия по първоначалната тъжба Х.К. е осъществил състава на престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, тъй като е нанесъл на тъжителката травматични увреждания, причинили
болка и страдание. Деянието е извършено с евентуален умисъл, като извършителя е
съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните му
последици.
От своя страна подсъдимата по насрещната тъжба Д.К. също е причинила болка и
страдание на тъжителя по насрещната тъжба. Деянието е извършено с евентуален умисъл,
като извършителя е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Доколкото инцидентът е възникнал като взаимно бутане и дърпане, при което
всеки от участниците в него е проявил активно агресивно поведение, а не е извършвал само
действия по отблъскване на нападение, не са налице основания да се счете, че който и да е
от тях е действал при условията на неизбежна отбрана.
При формирането на правните си изводи съдът отчете разпоредбата на чл.130, ал.3
от НК, според която, ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага
на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.
В същото време в Тълкувателно решение №51/89г. на ВС, ОСНК, се приема, че реторсия по
чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на
увреждане леки телесни повреди- само по чл.130, ал.1 или само по чл.130, ал.2 от НК.
Доколкото както тъжителката по първоначалната тъжба, така и тъжителя по насрещната
тъжба са получили увреждания, представляващи такива по чл.130, ал.2 от НК, не са налице
пречки за приложение на института на реторсията. В Решение №255/92г. на ВС, I н.о. се
приема, че в основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили
позициите си, като са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. В
настоящия случай съдът намира, че тежестта на деянията, осъществени от двамата, е сходна,
като при това положение приложението на чл.130, ал.3 от НК би осигурило постигането на
целите на специалната и генералната превенции. В тази връзка съдът съобрази константната
съдебна практика, според която при реторсията задължителният характер на присъдата се
разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба, и насрещно извършеното
деяние. В Решение № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о., ВС, се посочва
изрично, че при реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото
взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. Поради това съдът освободи от наказание
както подсъдимия по първоначалната тъжба, така и подсъдимата по насрещната тъжба за
извършените от тях престъпления по чл.130, ал.2 от НК.
По отношение предявените в съдебно заседание граждански искове съдът съобрази
4

установената съдебна практика, според която „При предявен и приет за разглеждане в
наказателния процес граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с
присъдата в тази част. Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от
гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД“ /Решение
№255/922г. на ВС, I н.о./.
По отношение предявеният от тъжителката по първоначалната тъжба, граждански
иск за неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът намери
същият за частично основателен, тъй като тъжителката безспорно е претърпяла морални
страдания от причинените телесни увреждания. Налице са и данни, съдържащи се в
показанията на свид. С. за наличието на определени усложнения в здравословното
състояние на лицето, предвид възпалението на охлузванията по коленете. Съдът намира
обаче, че размерът на предявения граждански иск е несъразмерно висок и не съответства на
претърпените страдания. По тези съображения, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, съдът счете за справедливо да уважи частично предявеният граждански иск, като осъди
подсъдимия по първоначалната тъжба да заплати на тъжителката по първоначалната тъжба
сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и
отхвърли искът в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.
По отношение предявеният от тъжителя по насрещната тъжба, граждански иск за
неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът намери същият
за частично основателен, тъй като тъжителя безспорно е претърпял морални страдания от
причинените му телесни увреждания. Не се установи и доказа твърдяното в насрещната
тъжба настъпило усложнение в здравословното му състояние да е в пряка причинна връзка с
процесното деяние /комплексната СМЕ/. Съдът намира, че размерът на предявения
граждански иск е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. По тези
съображения, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счете за справедливо да
уважи частично предявеният граждански иск, като осъди подсъдимата по насрещната тъжба
да заплати на тъжителя по насрещната тъжба сумата от 1 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането и отхвърли искът в останалата му част до пълния
предявен размер като неоснователен.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански за имуществени вреди от тъжителя по насрещната тъжба Х.К., съдът намира
същия за неоснователен, като отчете датите, отразени на представените документи, на които
са направени съответните разходи, както и факта, че урологичните му проблеми не са в
резултат на процесното деяние, съдът отхвърли изцяло иска, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия по първоначалната тъжба и подсъдимата по
насрещната тъжба да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове в размер
на по петдесет лева.
По отношение направените разноски съдът отчете константната съдебна практика,
според която при прилагане на реторсия разноските остават за сметка на страните така,
както са направени /Решение №255/92г. на ВС/. Поради това съдът не уважи претенцията на
страните за заплащане на разноски, направени във връзка с воденето на делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Съобщи за изтекли лични данни