Определение по дело №301/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20237180700301
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Пловдив

 

Административен съд Пловдив, ХХХ състав, в закрито заседание, в състав

                                       СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков административно дело № 301, по описа на съда за 2023 г., намери за установено следното:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Предмет на настоящото дело е иск на Е.Й.С., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 1509 лв. представляваща имуществени вреди вследствие на отменен АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. на Стефан Петров- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив.

Ищецът твърди, че издадения АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. е бил впоследствие отменен с Решение № 49/25.10.2019 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, като задълженията на жалбоподателя били погасени по давност. Въпреки горното, било образувано изпълнително дело № 546/2020 г. по описа на ЧСИ Минка Цойкова, по което била изтеглена претендираната от ищеца сума от 1509,42 лв.

Ответникът, в писмен отговор счита исковата молба за недопустима, алтернативно за неоснователна.

След извършена служебна проверка, съдът намери исковата молба за процесуално недопустима, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на настоящото производство.

Видно от представените от ответника писмени доказателства, с АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. на Стефан Петров- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив по отношение на ищеца в настоящото производство  били установени задължения за данък върху превозните средства  за периода 01.01.2009-31.12-2018 г. в общ размер на 1371,71 лв. и лихва за забава за посочения период в размер на 633,53 лв.

Със заявление вх. № 19П-9613/30.08.2019 г., постъпило дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, жалбоподателят поискал да бъде приложена по АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. погасителна давност за задълженията му за периода 01.01.2009-31.12.2013, както и съответните лихви за просрочие до 2019 г..

В срока по чл. 155 ал.1 от ДОПК, директорът на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив издал решение № 49/25.10.2019г., с което заявление вх. № 19П-9613/30.08.2019 г. било изцяло уважено. Решението не подлежало на обжалване.

С покана за доброволно изпълнение, ищецът бил поканен във връзка с  АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. да заплати сумата от 831,25 лв. главница, 321,64 лв. неолихвяема сума, 108 лв., разноски и такса за ЧСИ в размер на 144 лв.- общо 1509, 42 лв., която сума ищецът претендира по настоящото дело.

Така изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.  В случая е налице ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда от ищеца, представляваща събраната по изпълнителното дело сума местни данъци и такси и лихви може да бъде претендирана. Конкретен законов ред за възстановяване на недължимо платени или събрани суми, съставляващи публични държавни вземания, е предвиден в чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В чл. 129, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че инициативата за възстановяване на неправилно събрани недължими данъчни задължения може да започне, както по инициатива на данъчните органи, така и по инициатива на лицето, от което е събрана неправилно сума. Именно това е реда по който ищеца по делото може да защити правата си, а издадените актове за прихващане и възстановяване, респективно отказите, подлежат на оспорване по реда на обжалване на ревизионните актове- чл. 129 ал.7 от ДОПК.

По адм. дело № 310/2023 г. по описа на АС Пловдив не се установява ищецът да е използвал процедурата по чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, която да е приключила с акт за прихващане или възстановяване, т. е. налага се извода, че не е изчерпан специалния ред за възстановяване на недължимо събраните суми. В този смисъл е и писмения отговор на ответника, с който се иска прекратяване на производството като процесуално недопустимо.

От друга страна, видно от представените по делото писмени доказателства и по- специално Решение № 49/25.10.2019 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, въпросният АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. не е изцяло обжалван, а само в частта относно задълженията за периода 01.01.2009-31.12.2013 г. и лихвите за просрочие за 2013-2019 г., респективно е отменен само в тази част. За останалите вменени на ищеца задължения за местни данъци и лихви,  АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. на Стефан Петров- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е влязъл в сила и начислените в него суми  могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Липсват данни ищецът да е обжалвал  АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. по съдебен или административен ред в частта, в която директорът на дирекция „МДТ“ не  е бил сезиран и не се е произнесъл с решение № 49/25.10.2019 г. Съгласно чл. 204 ал.1 от АПК обаче, иск по ЗОДОВ може да се предяви само след отмяната на административния акт по съответния ред.  

При този изход на спора съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, врчл. 144 АПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед изложеното, съдът

       

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  иска на Е.Й.С., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 1509 лв. представляваща имуществени вреди вследствие на отменен АУЗД № 400 от 15.05.2019 г. на Стефан Петров- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 301/23 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Е.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

        ОПРДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване  с частна жалба в седмодневен срок от връчването му пред ВАС.

 

СЪДИЯ: