№ 1
гр. В., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20211320201145 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на
РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Д. ИВ. М. от с. Г., обл. В.,
ЕГН**********.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител адв. М. от ВАК на предложеното за настаняване лице заяви в
с.з.,съдът да се съобрази със заключението на съдебно-психиатричната експертиза, и лицето
да се настани на задължително лечение.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От разпитаните в процеса свидетели И.М., Л.С., В.Ф. и Ю.Б., се установява, че осв. М.
преди година ударил баща си със стол, излизал от банята и си разтварял халата, вследствие
на което родителите му го завели на психиатър. След това М. казал на майка си по
телефона, че е скочил в Д.. С велосипед се спуснал по стръмното и паднал. Психиатърът д-р
К. изписал на М. „Л.“, но М. не го пиел.
Психиатърът д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от категорията на
на чл. 146, ал. 1 , т. или т. 2 от ЗЗ, че се налага да се извърши съдебно-медицинска
експеретиза, която да установи психичното заболяване на лицето и необходимостта от
настаняване на задължително лечение на същото.
Освидетелстваният не заема становище в с.з. дали желае доброволно да се явява на
медицински прегледи при психиатър.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. при ДПБ – гара К. по извършената
1
съдебно-психиатрична експертиза, осв. М. страда от Остро полиморфно разстройство,
Параноиден синдром, което е от кръга на визираните в чл. 146, ал 1. точка 1 от 33 психични
разстройства. Във връзка това вещите лица предлагат М. да бъде настанен на задължително
лечение - стационарна форма на основание чл. 162 от 33 за срок от два месецав ДПБ – гара
К., считано от влизане на решението в сила. Приема се в заключението на експертизата, че
М. не може да изразява информирано съграсие.
Поведението на лицето дава основание на вещите лица да направят предложение за
задължително стационарно лечение в ДПБ – К.. Твърди се, че М., поради заболяване в
момента представлява опасност за близките си и околните и може да извърши престъпление.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на
психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради
заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност
за близките му и за околните.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и
безпристрастно извършена, поради което я кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице изискванията на
чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на М..
Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на
освидетелствания М.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а
именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции.
На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради
заболяването си представлява опасност както за близките си, така и за околните и може да
извърши престъпление. По делото безспорно се установи агресивно поведение спрямо
околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на
околните.
При това положение, съдът намира, че осв. М. следва да бъде настанен на задължително
стационарно лечение в за срок от два месеца в ДПБ – гара К., считано от влизане на
решението в сила.
По делото се установи, че у освидетелствания М. не е налице способност да изразява
информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи лицето
В.Й.И. – Началник отдел „Здравеопазване“ при Община – Л., за изразяване на информирано
съгласие вместо освидетелствания М..
Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето, Съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. ИВ. М. от с. Г., обл. В., ЕГН: **********, на задължително лечение в
ДПБ – гара К., при стационарна форма на лечение за срок от ДВА месеца, считано от
влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – Началник отдел „Здравеопазване“
при Община – Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания С..
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването
на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3