Решение по дело №134/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директор на Национално Тол Управление – Специализирано звено към АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура (АПИ) гр. София чрез пълномощник против Решение № 154/02.08.2023 на Ловешкия районен съд, постановено по АНД № 1075/2022 г.

По изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна при наличие на искане за присъждането му и се иска същото да бъде намалено до законово определения минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по делото В. Г. Д. от с. Бабово, община Сливо поле, област Русе – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник, с който оспорва същата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил наказателно постановление (НП) № BG02052022/5800/P8-851/31.10.2022 г. на Директор на Национално тол управление към АПИ гр. София, с което на В. Г. Д. на основание чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на хиляда и осемстотин лева за нарушение на чл. 179, ал.3а от същия закон и е осъдил АПИ гр. София да заплати на Д. сумата от деветстотин лева разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 02.05.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу В. Д., затова, че на 02.05.2022 г. в 17:41:56 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало ППС с рег. № [рег. номер], вид влекач, марка и модел Скания Г 420 ЛА 4Х2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона/над 12 тона оси. След извършена проверка е установено, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 02.05.2022 г. в 12:04:03 часа на Голец път I-4, отсечка 40+670, засечено с контролно устройство с идентификатор № 40252/АПИ/. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с посочен номер на нарушението.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е приел, че в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган се е произнесъл по преписката, преди да прецени всички обстоятелства и без дори да извърши проверка на спорните обстоятелства. Освен това е прието, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза. ЛРС е счел, че не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочена единствено санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното административно наказание - чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН и НП фактическа обстановка по делото, свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до това, че водачът управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва за превозното средство, което управлява, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Според ЛРС не е ясна волята на наказващия орган за какво точно нарушение санкционира жалбоподателя, дали за това, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, или за това, че не е изпълнил задълженията си за установяване на изминатото разстояние, което му е вменено с разпоредбата на чл. 139, ал.7 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивният съд.

Административнонаказващият орган (АНО) е длъжен в хода на административнонаказателното производство да установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, АНО следва да докаже по безспорен начин, че именно той е извършил вмененото му конкретно административно нарушение.

В случая касационната инстанция споделя мотивите на ЛРС, че АНО е допуснал процесуални нарушения – произнасяне при ненапълно изяснена фактическа обстановка, непълно и неточно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Тези нарушения са съществени, защото ако не бяха допуснати, АНО би могъл да стигне до друг извод. Освен това по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя в производството пред ЛРС.

Настоящият касационен състав намира, че Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на съдебното производство. Разгледано е направеното възражение, свързано с допуснатите в АУАН и НП неточности в посочения адрес на жалбоподателя и правилно е прието, че това не е съществено нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП. Правилни и законосъобразни са изводите на ЛРС, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

В чл. 221, ал. 2 от АПК е предвидено, че когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. В случая настоящият касационен състав препраща към мотивите на ЛРС.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Твърденията и възраженията в нея, както и твърденията на касационния жалбоподател в съдебно заседание чрез пълномощник са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, представляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на производството, следва да бъде уважено направеното в срок искане на ответника чрез пълномощник за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. в размер на четиристотин и петдесет лева. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в случай, че такова бъде претендирано от ответникът.

В чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасящ се до възнагражденията по административнонаказателни дела за една инстанция е регламентирано, че ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба или санкция.

В чл. 7, ал.2, т.2 от тази Наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв.

На жалбоподателя в производството пред ЛРС(ответник по касация в настоящото съдебно производство) е наложено с НП административно наказание глоба в размер на 1800 лв. и това е материалния интерес, върху който следва да се изчисли размера на адвокатското възнаграждение. Изчислен в съответствие с посочените норми на Наредба № 1, минималният размер на адвокатското възнаграждение при този материален интерес е в размер на 480 лв., а ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в по-малък размер – 450 лв. Това означава, че направеното искане от касационния жалбоподател за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, като се присъдят на ответника претендираните от него разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/02.08.2023 на Ловешкия районен съд, постановено по АНД № 1075/2022 г.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на В. Г. Д. от с. Бабово, община Сливо поле, област Русе, [улица]сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие.

Решението е окончателно.