Решение по дело №204/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 220
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700204
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

        220                                                     04.10.2021г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и девети септември                                   две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                  2.НИКОЛЕТА КАРАМФОЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 204 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.Д.М.З. *** като пълномощник на „С.С.“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** и законен представител прокуриста П. И. И. с адрес за призоваване: гр.К., ул.“Г.“ № **, партер обжалва решението по а.н.д.№1053/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на посочена в АУАН и НП нарушена разпоредба от приложимата Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията /отм./, предвид бланкетния характер на чл.114, т.2 от ЗТ, възможността по Наредбата за неспазване на определени изискванията означени със „*“ да се допускат предписания и действие на нова Наредба, която по правилото на чл.3 от ЗАНН следва да се приложи. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В писмена молба пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

            В писмен отговор пълномощникът на ответната ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №К-14809/28.02.2020г. на директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр.София към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „С.С.“ АД за нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ на основание чл.208 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел, че при извършена проверка от служители на КЗП в хотел „С. Г. М. С.“ в гр.К., ул.“Ц. С.“ №**, стопанисван от касатора е установено, че обектът е кетогоризиран с Удостоверение за утвърдена категория „пет звезди“, издадено на 12.05.2016г. Съгласно изготвения по време на проверката чек лист по реда на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията /отм./ стая 104, предназначена за хора с намалена подвижност, не отговаря на част от изискванията на Наредбата относно височината на леглото, разстоянието между него и стената, височината на гардероба, широчината на светлата част на вратата на банята, мястото на сешоара и душа, като не е имало шпионка на вратата на стаята и закачалки на нивото на инвалидна количка. Описаните констатации са обективирани в Констативен протокол, връчен на представител на обекта.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазване на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. Липсата на посочване в АУАН и НП на конкретната правна норма от приложимата Наредба /отм./ съдът е приел за несъществен порок предвид конкретното текстово посочване на нормативните изисквания, чието нарушаване дееца не е оспорил. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд за отсъствие на съществено процесуално нарушение досежно начинът на правна квалификация на нарушеното правило за поведение. Вярно е, че нормата на чл.114, т.2 от ЗТ е препращаща относно изискванията за определената категория, на които следва да отговарят предоставените в обекта туристически услуги към правилата на наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ. Тази наредба обаче е цитирана с пълното й наименование в АУАН и НП, като в описателната част на обвинението са посочени конкретните нормативни изискванията, за чието неспазване е ангажирана отговорността на дружеството и обема на установените несъответствия. Този начин на описание на деянието прави обвинението пълно откъм фактическа страна и дава възможност на дееца за го разбере и да организира защитата срещу него.

Нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложима от АНО, т.к. Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията е отменена след издаване на НП /отм., ДВ, бр.59/03.07.2020г./. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложима и за съда, т.к. изискванията на новата Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости /обн. ДВ, бр.59/03.07.2020г./ съдържа идентични нормативни правила за туристическия обект.

Правилен е извода на съда за съставомерност по чл.208, ал.1 от ЗТ.

Доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че в деня на нарушението 08.01.2020г. дружеството осъществява хотелиерство в категоризиран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 от ЗТ и  предоставя туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената му категория „пет звезди“ в нарушение на задължението по чл.114, т.2 от ЗТ във вр. с правилата на отменената Наредба по чл.121, ал.5 от ЗТ, идентични с действащата такава. Нормативната възможност по Наредбите да се издават предписания за неспазване на определени изискванията означени със „*“ не санира нарушението и неговото санкциониране посредством съставяне на АУАН и издаване на НП. Възможността за издаване на предписания е диспозитивна. Това ще рече, че преценката е предоставена на АНО и е мислима при маловажност на случая, какъвто настоящия не е предвид множеството несъответствия, за наличието на които страните не спорят. Тези несъответствия се установяват от гласните доказателства и писмо С-03-1480/04.03.2020г. от прокуриста на дружеството, приети от районния съд.

Наложената за деянието имуществена санкция е справедлива в минималния размер на приложимата санкционна разпоредба при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.

На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.13/2020г./ касаторът дължи заплащане на КЗП на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №14/29.04.2021г. по а.н.д. №1053/2020г. на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА „С.С.“ АД да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                   2.