РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
Град Пловдив, 07 февруари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на девети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 3315 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Р.И.С., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на ПАМ № 19-0325 - 000075
от 09.10.2019 г. на началник Районно управление Първомай към ОД на МВР –
Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта, както и липса на мотиви. Посочва, че в акта
липсват мотиви, тъй като само на фактите от АУАН, на които се е позовал
административният орган, било недостатъчно, за да обоснове налагането на
принудителната мярка. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като със заповедта бил наложен максималният срок от една година. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник на РУ - Първомай
при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от
заповедта, същата е връчена на 11.10.2019 г., а жалбата е подадена на 25.10.2019
г. чрез административния орган, при наличието на правен интерес, а по същество
за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0325-000075 от 09.10.2019
г. на началник на РУ- Първомай при ОД на МВР-Пловдив.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е
издадена от В.К.К. – началник РУ Първомай при ОД на
МВР – Пловдив. По делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, известна на
съда, са определени групите длъжностни лица, сред които и началниците на РУ на
МВР, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя С.
санкция по чл.171, т.2А, б.“б“от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година.
По същество съдът намира, че издадената заповед е
правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
При извършена проверка на водача Р.И.С. на
09.10.2019 г. около 00:35 ч. в гр. Първомай на ул. „Александър Стамболийски“ до
фирма Витал, Р.С. като водач на МПС Рено Меган Сценик, рег. № ***, негова собственост, отказва проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за медицинско изследване. Установено било, че водачът не
носи свидетелство за регистрация на МПС. Посоченото било квалифицирано като нарушение на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 180, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
На водачът бил съставен АУАН № GA 119257 от
09.10.2019 г., с който е иззет СУПМС № ***, контролен талон № *** и два броя
регистрационни табели с номер ***
По делото се събраха доказателства, от които е видно, че е установено
твърдяното от компетентния орган нарушение. В представения по делото АУАН
водачът е посочил, че отказва проверка, няма изрично посочени възражения
относно констатираното нарушение. АУАН е връчен чрез отказ с подпис на един
свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес. С административната
преписка е приложен и талон за медицинско изследване № 0048828, от който става
ясно, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с Алкотест
Дрегер 7510ARBA – 0058 за употреба на алкохол. Последното е удостоверено
с подписа на мл. автоконтрольор Т.Х. и подписа на
свидетеля на отказа да подпише талона – А.А..
При така събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство и за нарушение на закона.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът
съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал.
2А, б. "б" от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
При тази законова регламентация, необходимата материално правна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред - управление
на МПС и отказ на водача да бъде изпробван техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая водачът
нито е допуснал да му бъде извършена пробата на място с техническо средство,
нито е направил медицинско изследване чрез даване на биологични проби за
изследване, тъй като е отказал да получи издадения му талон за медицинско
изследване.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за
установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. На
водачът е съставен АУАН, посочен по-горе в изложението.
В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението
относно отказа на водача С. да бъде извършена проверка на място и да даде
кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта не е оборено от
жалбоподателя, напротив – това обстоятелство не се и оспорва нито в жалбата,
нито пред съда в проведеното съдебно заседание. От жалбоподателя се твърдят
единствено процесуални нарушения в издадения АУАН и процесната
заповед.
Възраженията относно допуснати процесуални нарушения не се споделят от
настоящата инстанция.
Съдът намира, че в оспорената заповед са изложени въз основа на
изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК фактическите и правни основания за
издаването му, за да бъде наложена административната мярка по чл. 171, т.2А
б."б" от ЗДвП. В процесната заповед
подробно е описана фактическата обстановка, която недвусмислено сочи на
извършеното нарушение, подкрепена и от събраните по делото доказателства. Не се
споделят възраженията, че не било описано в достатъчна степен нарушението - същото
е индивидуализирано и откъм място на извършване.
Не се споделят и възраженията за липсата на мотиви относно наложения
срок на приложената мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от една
година. Съдебната практика на ВАС сочи по този въпрос като обективна мярка за
срока на наказанието установените промили алкохол в кръвта на водача, създаващ
предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая обаче
водачът е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство и не се е
подложил на медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му.
Съгласно чл. 174, ал.1-3 от ЗДвП са степенувани наказанията – лишаване
от правоуправление и глоба за водачи, за които е установено определено
съдържание на алкохол в кръвта, в зависимост от количеството на промилите. Като
най-тежка мярка законодателят е предвидил тази по ал.3 на сочената разпоредба -
за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С други думи – законът презумира по-висока
степен на обществена опасност на деянията, свързани с отказ на водача да бъде
изпробван за алкохол, съответно да даде кръвна проба за алкохол, отколкото в
случаите, когато същият е дал такава.
Поради това съдът намира, че в случая продължителността на срока на административната
мярка е определен от органа съобразно степента на обществена опасност на
деянието, като е наложил максимума на предвиденото в закона прекратяване на
регистрацията от 1 година.
При това положение съдът намира за спазени всички кумулативни и
алтернативни изисквания на сочената норма за налагането на предвидената в този
случай ПАМ.
Затова съдът приема, че са били налице основания за издаване на
обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка "Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от една година", с оглед установеното от
фактическа страна, е било задължително.
Посочените обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно
установени, поради което издадената заповед съдът намира за правилна и
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.С., ЕГН **********,***, против заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0325 - 000075 от 09.10.2019 г. на началник Районно
управление Първомай към ОД на МВР – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: