РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Благоевград, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100731 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление – гр.*****, офис–сграда ******, представлявано
от ***** - изпълнителен директор, чрез пълномощника си ******* – юрисконсулт против И.
Б. А., ЕГН **********, от гр. ******.
Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответницата И. Б. А., като заемополучател, е бил сключен на 19.12.2018 г. Договор за
паричен заем № 247955, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 650 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 136,40
лв., като общата сума била в размер на 786,40 лв. Поддържа, че кредитополучателят
следвало да погаси задълженията си по кредита на 22 равни двуседмични погасителни
вноски в размер на 35,75 лв. всяка, с краен падеж на целия заем - 23.10.2019г. Заявява, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми. Сочи, че с
подписване на 05.07.2021 г. на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 05.07.2021 г. „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответницата И. Б. А.,
произтичащи от процесния договор за потребителски заем. Излага, че ответницата е била
уведомен за така извършената продажба на вземането чрез изпращането на уведомително
писмо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като пълномощник на
предишния кредитор („Сити кеш“ ООД), като алтернативно уведомяването на ответницата
за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно
производство, с оглед връчването на същата на препис от приложеното към исковата молба
уведомление. Твърди, че задълженията на ответницата към настоящия момент били както
следва: 650 лв. - главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 136,40 лв. -
договорна лихва върху главницата за периода от 02.01.2019г. до 23.10.2019 г. и 302,37 лв. -
лихва за забава по договор за кредит за периода от 03.01.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 25.01.2022 година. Поддържа, че за посочените вземания на
26.01.2022г. по ч. гр. д. № 170/2022г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 88, срещу която ответницата подала възражение по чл.
1
414 ГПК.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В първото по делото открито
съдебно заседание, проведено на 17.10.2022г. от 09:30 часа, ответницата оспорва
предявените искове. В тази връзка заявява, че била заплатила всички суми по процесния
договор за кредит.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от
650 лв. - главница по Договор за паричен заем № 247955, сключен на 19.12.2018 г. между
„Сити кеш“ ООД и И. Б. А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземане“ ЕАД по силата на
Приложение № 1 от дата 05.07.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 05.07.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 136,40 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода от 02.01.2019г. до 23.10.2019 г.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за сумата от 302,37 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от
03.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2022 година.
За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 88 от 26.01.2022г. по ч. гр. д. № 170/2022г. на Районен съд –
гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414
ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем №
247955 от 19.12.2018 г., Погасителен план и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че
същият е бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответницата И. Б. А.
(като заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 650 лв., като последният се задължил със 22 двуседмични равни
месечни погасителни вноски в размер на 35,75 лв., т.е. до 23.10.2019г. да върне заемната
сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Заемополучателят е получил заемната сума
при подписването на процесния договор за заем, което е видно от чл. 4, ал. 1 от същия.
Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза (неоспорено от страните).
В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на
49,66 %, както и фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 %. Уговорено било (чл. 3, ал.
12), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 786,40
лв.
Между страните (чл. 6, ал. 2 от договора) било уговорено обезпечение на договора за заем,
а именно или банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на чл. 9, ал. 2 ОУ -
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители с размер на
осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти на минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя ;
2
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да предоставят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за полученият от тях доход. В чл.14, ал. 3 ОУ е предвидено, че неустойката важи и за всеки
случай, в които при сключен договора за заем е сключен и договор за поръчителство,
обезпечаващ изпълнението му, поръчителят не отговаря на установените в чл.9, ал. 2 от
Общите условия изисквания и в срок от 3 дни, считано от сключването на договор за заем не
се предостави друг поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия.
В чл. 8 от договора била определена неустойка, ако заемателят не предостави договореното
в чл. 6 в тридневен срок от сключването му или предостави обезпечение неотговарящи на
условията посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т.4 от Общите условия към договора за заем.
Размерът неустойката бил в размер на 753,60 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно
Погасителния план към договора за кредит.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 05.07.2021 година се установява, че „Сити кеш“ ООД (цедент) е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към
ответницата, произтичащи от процесния договор за заем.
Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от
Приложение № 1 от 05.07.2021г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от
договора за паричен заем, отнасящ се до ответницата, е визирано с отразяване на номера му,
датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са
достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.
Ответницата е била уведомена за извършената цесия в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответницата И. А. е била
известена за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело,
поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма
как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ
т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение
№ 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС).
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният
годишен процент на разходите /ГПР/ е над 70 %, а не посоченият неправилно в договора
49,66 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на
начислените от ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, е в размер на 1626,33 лв., от които изтеглената главница е само 650
лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е над 70 %. Става ясно от
заключението, че общата сума, която ответницата е заплатила във връзка с процесния
договор, е 605 лв. в периода 08.01.2019 г. – 05.11.2020 г. Всяко едно плащане е било
осчетоводявано при ищцовото дружество с датата, когато е било направено и е било
отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки. Разпределянето на постъпващите
плащания за погасяване на заемните задължения от страна на заемодателя (т. е.
прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната последователност: такси и
неустойка. С платената от ответницата обща сума ищецът е осчетоводил погасяване на
задължения за вноски по погасителен план (т. е. за такси и неустойка) в размер на общо 605
лв., от които 86,33 лв. са отнесени за такси и 518,67 лв. за неустойка. Ищецът не е отнесъл
нито едно от направените плащания към договорната лихва или главницата.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в
3
договора ГПР /49,66%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 19.12.2018 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Съдът намира, че клаузата за неустойка (чл. 6, чл. 8 от договора заем, чл. 9, ал. 2, чл. 14, ал.
2 и ал. 3 от ОУ) е нищожна поради следните съображения:
Понятието "добри нрави" касае морални категории и норми, на които чл. 26, ал.1 ЗЗД
придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване като последица влече порок на
сделката, приравнявайки го на противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако
със сделката са договорени необосновано високи цени, водещи и до неравноправно
третиране на икономически слабата страна, посредством ползването на липсата на
материални средства на едната страна за необосновано облагодетелстване на другата страна,
то сделката противоречи на добрите нрави, доколкото се стига до положение, при което се
ползва монополно положение. Следва да се има предвид, че критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /вж. Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009г., II т. о./. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна
функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава
многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. От съдържанието на чл. 8 от процесния договор е видно, че
размерът на уговорената неустойка – 753,60 лв., надхвърля значително и цялата заемна сума
(650 лв.). Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено,
заедно със всяка погасителна вноска по договора, както към вноските се добавя сумата от
59,87 лв.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение,
доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
4
задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на
главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване
на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка. Неустойката също се явява неравноправна, противоречи на
принципа за равнопоставеност и добросъвестност, като на практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Следователно
отсъства валидно съглашение за заплащане на неустойка.
По отношение на уговорените такси за събиране на вземането по процесния договор за
кредит, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава, съдът намира
следното:
Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
Клаузата за заплащане на допълнителни такси и разноски съдът намира за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно
ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски
потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа,
като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси
за това, че на падежа не е заплатил вноската си. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът,
размерът и действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на
разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи
на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на такси
за събиране на вземането, се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите
нрави.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК ответницата дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Общият размер на плащанията, сторени от ответницата (605 лв.) покрива част от
главницата. Ответницата дължи остатъка от главницата в размер на 45 лв., като за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 650 лв. искът за главница подлежи на
отхвърляне.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
5
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответницата, но тя не е
направила искане в тази връзка. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 1,73 лв. и в
исковото производство в общ размер на 2,88 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че И. Б. А., ЕГН
**********, от гр. ******, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление – гр*******, офис–сграда ******, представлявано от
***** - изпълнителен директор, следната сума, която е била предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 88 от 26.01.2022г., издадена по ч. гр. д. № 170/2022г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 45 лв. /четиридесет и пет лева/ - представляваща главница по Договор за паричен заем №
247955, сключен на 19.12.2018 г. между „Сити кеш“ ООД и И. Б. А., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за
събиране на вземане“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 05.07.2021 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 05.07.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/25.01.2022г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление – гр*******, офис–сграда ******, представлявано от ***** -
изпълнителен директор против И. Б. А., ЕГН **********, от гр. ******, с които се
претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответницата
дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с № 88 от 26.01.2022г., издадена по ч. гр. д. № 170/2022г. на Районен съд – гр.
Благоевград, а именно:
- 136,40 лв. /сто тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва върху
главницата за периода от 02.01.2019г. до 23.10.2019 г.
- 302,37 лв. /триста и два лева и тридесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 03.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2022 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Б. А., ЕГН **********, от гр. ****** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление – гр*******, офис–сграда ******, представлявано от ***** - изпълнителен
директор, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, както следва:
- сумата от 1,73 лв. /един лев и седемдесет и три стотинки/ – представляваща разноските,
дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 170/2022г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 2,88 лв. /два лева и осемдесет и осем стотинки/ – представляваща общ размер
на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 731/2022г. на РС – гр.
Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7