Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                        06.02.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 29.01.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Жанета Сарафова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4560 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от Теленор България ЕАД срещу Б.  И. Г., в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Б. И. Г. било образувано ч.гр.д №6556/2017г., 5 с-в по описа на PC Стара Загора. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 555.64 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. По повод Договор за мобилни услуги от дата 15.07.2015г., сключен за мобилен номер 0894/047850 по програма Go Web Unlimited 13.90 лв., ответникът Б. И. Г. била абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с абонатен номер №********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 15.07.2017г. Във връзка с мобилен номер 0894/047850 бил сключен и лизингов договор, като абонатът взел мобилно устройство марка TABLET модел Prestigio Quantinum 5487 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0894/047850 било фактурирано под абонатен номер №*********. За потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0894/047850 за периода от 01.08.2015г. до 30.11.2015г. ищецът издал следните фактури: фактура №**********/01.09.2015г. за отчетения период на потребление 01.08.2015 - 31.08.2015г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в размер на 148,89лв., платима в срок 16.09.2015г. и фактура №**********/01.10.2015г. за отчетения период на потребление 01.09.2015 - 30.09.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 13.90лв., 8.99лв. - дължими лизингови вноски, и 148.89лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №**********/01.09.2015г., като общо дължимата сума по фактурата възлизала на 171.78лв. Срокът за плащане на втората месечна фактура №**********/01.10.2015г. бил 16.10.2015г. Длъжникът изпаднал в забава на 17.10.2015г., плащане не било регистрирано, поради което на 21.10.2015г. достъпът до услуги бил преустановен. Била сторнирана сумата в размер на -4,93лв., начислена била дължимата се лизингова вноска в размер на 8.99 лв. и бил отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 171,78 лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 175,84 лв., платима в срок 16.11.2015г. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 175,84лв., Теленор е прекратило едностранно индивидуалния договор на Б. И. Г. за ползвания абонамент и издало по абонатен номер №********* на дата 01.12.2015г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 555,64лв., която включвала сумата по незаплатената фактура 175,84лв., начислена неустойка в размер на 200,00лв. и остатъкът от лизинговите вноски на стойност 179,80лв. За тази обща сума било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, като обща сума по крайна фактура №**********. Тъй като издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за ищецът се породил правен интерес дапредяви настоящия иск. Претендира заплащането на сумата за потребени далекосъобщителни услуги в размер на 175,84лв. Освен това поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, счита договора за предсрочно прекратен, поради което се дължи неустойка. Предвид споразумението, сключено с Комисията за защита на потребителите, ищецът претендира не първоначално начислената неустойка в размер на 200,00лв., а неустойка в размер на три месечни такси - 41,70лв. Освен това поради предсрочното прекратяване на договора за лизинг, счита, че ответникът дължи остатъка от лизинговите вноски в пълне размер, а именно сумата от 179,80лв.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. И. Г., че същата дължи на ищеца сумата в размер на 175,84лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 01.08.2015г. до 30.11.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата; да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 41,70лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0894/047850 с абонатен номер №*********; да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 179,80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.12/2015г. до м.06/2017г. по Договор за лизинг от 15.07.2015г. за мобилен номер 0894/047850 с абонатен номер №*********. Претендира разноските в настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.  И. Г., чрез особен представител адв. Н.М.. Взема становище за допустимост и неоснователност на исковете. Оспорва фактите, изложени от ищеца в исковата молба и документите, които не били подписани от ответницата. Счита, че били налице несъответствия между заявената в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в петитума на исковата молба претенция по основание и размер. Претенциите били недоказани и необосновани, не ставало ясно как били изчислени по основание и размер. Нямало данни фактурите да са били стигнали до ответницата, като клаузата от общите условия, уреждаща неполучаването на фактурата, била неравноправна и нищожна. Неустойката за прекратяване на договора не се дължала, тъй като на ответницата не било съобщено за това прекратяване. Аналогично било положението и по отношение на третата искова претенция на ищеца - за заплащането на сумата от 179.80лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №6656/2017г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 555,64лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по фактура №**********/01.12.2015г., 108,00лв. – мораторна лихва за забава за периода от 17.12.2015г. до 15.11.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №4194/05.12.2017г., с която е разпоредил на ответницата да заплати на “ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД претендираните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копие на Договор за мобилни услуги, ведно с договор за лизинг; Общи условия на Теленор е видно, че между страните има сключен договор за предоставяне на GSM услуги и договор за закупуване на мобилно устройство на изплащане. Ответникът не е оспорил сключването на тези договори, предвид което съдът приема за безспорно, че между страните са налице облигационни правоотношения. По делото са представени и приети като доказателства копие на Фактура №7229560115/01.09.2015г., Фактура №7230859050/01.10.2015г., Кредитно известие №7232314803/01.11.2015г., Фактура №7233627676/01.12.2015г., от които се установява, че ищецът е начислил задължение по двата договора с ответника за предоставените му от ищцовото дружество GSM услуги и устройство на лизинг на обща стойност 175,84лв. Освен това ищецът е начислил и остатъкът от лизинговите вноски за устройството на лизинг в общ размер 179,80лв.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника; реалното изпълнение  да е възможно.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил посочените GSM услуги и е предоставил мобилно устройство на изплащане на ответника, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито размера на потребените от него услуги, нито тяхната цена, нито сумата на лизинговите вноски. Ответникът не е представил доказателства, от които може да се направи извод, че не е ползвал услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите. Не е представил доказателства и за плащането на претендираните суми. Оспорва се получаването на фактурите, с които ищецът е начислил задълженията. Съдът намира, че с оглед клаузите на договора ответникът е бил известен за датата, на която се отчита потреблението му на далекосъобщителни услуги, както и датата, на която се дължат лизинговите вноски за устройството на изплащане. Получаването на съответната фактура е резултат от собственото активно поведение на ответника. Ответницата не е проявила нужната грижа за получаване на информация за размера на дължимата стойност на потребените от нея далекосъобщителни услуги, което не я освобождава от задължението да ги заплати.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът едностранно прекратил договора и начислил неустойка с Фактура №7233627676/01.12.2015г. за сумата от общо 555,64лв., от които 175,84лв. били незаплатени суми по предходни фактури за ползваните мобилни услуги, 200,00лв. била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 179,80лв. били незаплатените лизингови вноски. Впоследствие било постигнато споразумение с Комисията за защита на потребителите, съгласно което дължимата неустойка за абонатите при предсрочно прекратяване на договори е в размер на три месечни абонаментни такси, поради което ищецът претендира в настоящото производство неустойка в размер на 41,70лв.

 Във връзка с оспорванията на ответника съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, Ответницата е ползвала далекъобщителни услуги в общ размер на 139,88лв. Към тази сума са фактурирани и четири дължими лизингови вноски в общ размер на 35,96лв., като по този начин задължението с настъпил падеж възлизало на 175,84лв. – включено във Фактура №7233627676/01.12.2015г. Поради предсрочното прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги е начислена неустойка в размер на 200,00лв., както и остатъка от лизинговите вноски по договора за лизинг в общ размер 179,80лв. Сумите не били заплатени от ответницата.

      Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 175,84лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договорите между страните, както и сумата от 179,80лв. за незаплатени лизингови вноски поради предсрочното прекратяване на договора за лизинг. С оглед на обстоятелството, че ответникът не е заплатил в срок дължимите суми по договорите, на основание Общите условия на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно договора, като е начислил неустойка в размер на три месечни абонаментни такси в размер на 41,70лв., съобразно споразумението с Комисията за защита на потребителите. Относно размера на неустойката ищецът не следва да доказва действително претърпени вреди. Поради тази причина и предявеният иск за неустойка се явява основателен и следва да бъде уважен. Следва да се отбележи, че по договора страните са договорили по-висок размер на неустойка, от който ищецът се отказва с предявяването на настоящата претенция.

Следва да се отбележи също, че дори ищецът да не бе прекратил едностранно договорите поради неизпълнението на задълженията на ответницата, това би довело до по-неблагоприятни  последици за нея, тъй като срокът на договорите е изтекъл към настоящия момент и тя би дължала договорените такси за предоставяне на далекосъобщителни услуги за целия период на договора, а не само за три месеца, като по този начин задължението й към ищеца би било много по-голямо.

Предвид обстоятелството, че за сумата от 175,84лв. като част от общо претендираните по Фактура №7233627676/01.12.2015г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, макар и с по-голяма по размер претенция, съдът следва да уважи предявения иск като установителен.

Претенциите за лизингови вноски и за неустойка са предявени като осъдителни и като такива следва да бъдат уважени.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 75,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 180,00лв., представляващи платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, 300,00лв. за възнаграждение за особен представител и 200,00лв. за възнаграждение на вещо лице.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №4194/05.12.2017г. за държавна такса в размер на 25,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. Г., ЕГН **********,*** дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, изпълнение на парично задължение в размер на 175,84лв. /сто седемдесет и пет лева и 84 стотинки/ за незаплатени далекосъобщителни услуги по Фактура №7233627676/01.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4194/05.12.2017г. по ч.гр.дело №6556/2017г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН **********,*** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 41,70лв. /четиридесет и един лева и 70 стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0894/047850 с абонатен номер №*********; сумата от 179,80лв. /сто седемдесет и девет лева и 80 стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.12/2015г. до м.06/2017г. по Договор за лизинг от 15.07.2015г. за мобилен номер 0894/047850 с абонатен номер №*********, както и направените разноски по делото в размер на 755,00лв. /седемстотин петдесет и пет лева/, представляващи платените от ищеца държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице.

ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН **********,*** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00лв. /сто и осемдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4194/05.12.2017г. по ч.гр.дело №6556/2017г. по описа на РС гр.Стара Загора.

  

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: