Решение по дело №761/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 57
Дата: 2 май 2025 г.
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20241230200761
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Петрич, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200761 по описа за 2024 година
Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на
чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. П. С., ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 21-0000555 от 13.08.2024 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Благоевград, с което на Г. П. С. ЕГН: **********, му са наложени следните
административни наказания, както следва, а именно: на основание чл.93в, ал.17, т.1 от
ЗАвПр е наложено административно наказание- глоба в размер на 1500 лева за нарушение
по чл. 36, §1, т. I от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание чл.93, ал.1, т.1 от същия
закон му е наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 лева за нарушение
по чл. 55а, т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление, С. в жалбата си навежда изводи,
че същото е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, издадено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли за отмяната му. Същия
счита, че посочените данни в него не водят до яснота за какво нарушение му била
ангажирана наказателната отговорност.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. С допълнителни
писмени бележки представени по делото, поддържа изложеното в жалбата.
Ответната страна - Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, редовно
призована, не изпраща представител. В придружителното писмо към жалбата и приложената
административно-наказателна преписка изразява становище по жалбата – твърдят
неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното Наказателно
постановление, като издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
1
За ТО- Петрич към РП- Благоевград, редовно уведомени по реда на чл.62 ЗАНН-
представител не се явява.
Съдът, след като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.06.2024 г. свидетелите Г. С. Г. и С. Х. Г. и двамата инспектори в ОО „АА“- гр.
Благоевград към ИА „АА“ София, изпълнявали служебните си задължения. Същите са били
командировани от ОО „АА“- гр. Благоевград на ГПКП за да извършат съвместни проверки с
гранична полиция относно нерегламентиран превоз на пътници и международен превоз на
пътници. На процесната дата, са спрели за проверка МПС Мерцедес 614 Д ВАРИО с рег. №
**** от категория М3. В хода на проверката, около 11:19 часа, проверяващите установили, че
въззивникът извършвал международен случаен превоз на пет броя пътници до страна
членка на ЕС с маршрут от Р. Гърция до Р. България, видно от пътен лист № 187155 от
17.06.2024 г. със заверено копие № ********** към лиценз на Общността за превоз на
пътници. В хода на проверката било установено, че МПС-то е с монтиран аналогов тахограф
Kienzle 131827” сер. №4450835. Проверяващите поискали от жалбоподателя да им
представи тахографските листове за период от 19:54 часа BG време на 19.05.2024 г. до 09:00
часа BG време на 23.06.2024 г. през предходните 28 дни. Вместо това, той не е представил
изисканите тахографски листове, а единствено само този от 23.06.2024 г., за периода от 09:00
часа до 11:20 часа в момента на спирането. Същия представил и карта на водача с
N0000000132539001, която е била извадена от дигитален тахограф в 19:54 часа на 19.05.2024
г., установено от проверката направена от компютъра, с който са разполагали свидетелите по
време на проверката.
Освен горепосоченото, проверяващите установили, че процесния автобус не разполагал и с
попълнен пътен формуляр, който да съответства на Приложение № 24 към Наредба № 11 от
книжка с N2000520 c съдържаща пътни формуляри.
На място на С. бил съставен АУАН № 00247/23.06.2024 г., в който е било посочено, че е
нарушил разпоредбите на чл. 36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) 165/2014, и чл.55а, т.2 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го е подписал, вписвайки в
него, че няма възражения по същия.
В срока по чл.44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение срещу АУАН.
Подаденото възражение не било прието от съответния АНО и на 13.08.2024 г., въз основа на
съставения АУАН, началника на ОО „АА“- Благоевград, издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него. За пълнота, следва да се подчертае, че в
Наказателното постановление са били изрично посочени, обстоятелствата, поради които
възражението не е било прието, а също така, че посочените обстоятелства от въззивника по
никакъв начин не следвало да третират конкретния случай, като маловажен. По този начин
приел, че С. е нарушил разпоредбите на чл.36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) 165/2014, и чл.55а,
2
т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, и му наложил за първата нарушена разпоредба
административно наказание- „глоба“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 93в, ал.17, т.1
от ЗАвПр и за втората нарушена разпоредба административно наказание- „глоба“ в размер
на 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от същия закон.
В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителя Г. С. Г. и свидетеля-
очевидец, вписан в акта С. Х. Г..
Приобщени като писмени доказателства в административната преписка са Заверено копие
на възражение с рег. № 52-00-29-3133/25.06.2024 г. с приложени заверени копия на: служебна
бележка; граждански договор от 23.06.2024 г.; служебна бележка № 0004/23.06.2024 г.,
попълнен след проверката; пътен формуляр № 4 с имената на друг водач- Н.З.; Заверено
копие на обратно разписка № PS1000 PSDJR4; заверено копие от длъжностна
характеристика на актосъставителя; заверено копие на Заповед № РД-01-66/29.02.2024 г.;
заверено копие на Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г.; заверено копие на Заповед №
105/28.02.2024 г.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал – както писмените така и гласните доказателства на
разпитаните свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите- служители на
ОО „Автомобилна администрация“- като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви
основания или съмнения в истинността на показанията и в добросъвестността на
свидетелите, при изпълнението на служебните му задължения. Преди разпита им,
свидетелите са с разяснени права и с наказателна отговорност по чл.290 НК и за съда не е
налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост. Ето защо съдът няма
основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетелите и ги кредитира
напълно като достоверни.
Съдът не кредитира представената по делото служебна бележка (находяща се на лист 25 от
делото), издадена на 24.06.2024 година (ден след проверката и датата на издадения АУАН)
от „Н.Е.Т“ ЕООД, удостоверяваща обстоятелства, относими по делото. От една страна този
документ не е бил представен по установения образец- удостоверение на дейности,
попадащи в обхвата на Регламент ЕО № 561/2006 г., а отделно от това същият е следвало да
бъде представен по време на проверката, а не в последствие, за да се установи връзката
между превозвача и водача. Този факт, внася в решаващия състав съмнение, относно
достоверността на удостоверените с въпросния документ обстоятелства, тъй като видно от
съдържанието му става ясно, че същият е датиран с дата 24.06.2024 г., т.е след осъществената
проверка, преди тази дата няма никакви данни относно връзката между превозното
дружество и жалбоподателя, а само обстоятелство че последният е преминал инструктаж. В
този смисъл в и Решение № 10 от 11.01.2023 г. по к.а.н.д. № 1028/2022 г. на АдмС-
Пазарджик, в което е изложено, че законодателят е въвел задължение за представяне на
документите именно към момента на проверката, за да се избегнат злоупотреби с
последващо съставяне на документи с невярно съдържание или само за целите на съдебното
3
производство. Последващото им представяне съдебната практика еднозначно приема, че е
ирелевантно и не може да бъде основание за отмяна на НП. Ето защо, решаващият съдебен
състав прие, че този документ не следва да бъде кредитиран като доказателство,
установяващо реалната връзка между водача и превозното средство.
Изложената и приета за установена от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и еднопосочен начин от останалите събрани по делото писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като обективни,
пълни, последователни и изчерпателни. Съдът констатира липса на противоречия
между кредитираните гласни доказателства и събраните писмени такива по делото,
изключая разгледаното по-горе, поради което не следва да излага съображения на
основание чл.305 ал.3 НПК- per argumentum a contrario.

Съдът, преценявайки установените факти по делото и доводите на страните, приема за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се явява неоснователна, с оглед
на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер, като съществено при
него е установяването на извършено деяние, което да има признаците на административно
нарушение по смисъла на ЗАНН. При това производство, се прилагат съответно правилата
на НПК, тъй като съгласно чл.14 от НПК, административно отговорното лице (обвиняемия)
се счита за невиновен до доказване на противното (ППВС № 10/1973 г.). Следва да се
подчертае, че за да се счита едно наказателно постановление правилно и законосъобразно,
по безспорен начин следва да са стриктно спазени уредените в ЗАНН изисквания които
касаят на първо място съставянето на акта, а на следващо издаването на наказателното
постановление.
Тъй като районният съд, по обжалвани наказателни постановления, е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН, длъжен е да провери законността, т.е. дали са
приложени по правилния начин процесуалния и материалния закон, без да почива върху
посочените основания на въззивника, както е уредено и в разпоредбата на чл. 314, ал.1 от
НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на
адмнистративнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН и НП се
съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчно ясна и недвузначна степен
нарушенията, за които е повдигнато обвинение. Посочени са дата и място на извършване на
4
всяко от нарушенията, обстоятелствата при които е извършено всяко от тях, както и
нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен по
административнонаказателен ред и срещу какво следва да се защитава, т.е. в случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП на процесуално основание,
тъй като при реализиране на административно наказателна отговорност на жалбоподателя,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство.
По приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:
Относно нарушението на разпоредбата на чл.36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014
г.:
Съгласно чл.36, §1, т. (i) от Регламент № 165/2014 г. на ЕП и на Съвета относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и
за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, която разпоредба е озаглавена „записи, извършвани от водача“,
когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф,
водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на
контролен орган: тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача
през преходните 28 дни.
В конкретния случай, и след безспорното доказване, че процесния автобус е бил монтиран с
аналогов тахограф, се установява, че жалбоподателят по никакъв начин не е представил
тахографските листи за предходните 28 календарни дни, а само за текущия ден в който е
управлявал автомобила. В горепосочената разпоредба, за да бъде прието за изпълнено
задължението за предоставянето на тахографските листове, следва да са кумулативно
налични две предпоставки, а именно: да бъдат приложени както от текущия ден в който е
проведена проверката, така и да бъдат представени тахографските листове и от предходните
28 календарни дни. В този смисъл, съдът по никакъв начин не приема изложените в жалбата
доводи и твърдения на жалбоподателя, че същия не е бил длъжен да ги представи,
основавайки се на разпоредбата на чл. 34, ал.3 от същия Регламент, тъй като посочва, че въз
основа на същата „Държавите- членки не налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в
превозното средство“. Напротив, цитираната разпоредба на Регламента сочи противното,
а именно, че на водачите им е вменено такова изискване.
Ето защо съдът е на мнение, че тези съображения изложени от въззивника са неоснователни
и недоказани. В този смисъл, и тъй като същия е фигурирал като водач на процесното
превозно средство в момента на проверката, жалбоподателят е следвало да е в състояние да
разполага с конкретните тахографски данни. Съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014 г., чл.2,
5
т.2, б.“а“: „тахограф“ или „контролни уреди за регистриране на данните за движението“
означава уреди, предназначени да бъдат монтирани в пътни превозни средства, за да
показват, регистрират, разпечатват, съхраняват и извеждат автоматично или
полуавтоматично данни за движението, включително за скоростта, на тези превозни
средства в съответствие с чл. 4, пар.3 и за определени периоди на дейност на техните
водачи;“, а съгласно буква „ж“: „аналогов тахограф“ означава тахограф, който използва
тахографски лист в съответствие с регламента. Т.е. от това се стига до извода, че при всеки
превоз тахографа следва да бъде включен, за да отчита подлежащите на регистрация данни
за движението на съответното МПС. Въпреки тези нормативни изисквания, и въпреки
наличието на аналогов тахограф, с който е било оборудвано проверяваното МПС,
жалбоподателят, в качеството му на водач на проверяваното МПС не е предоставил на
проверяващите изисканите документи, и то при положение, че от изведените данни от
неговата лична дигитална карта е установено при проверката, че същия е бил на работа на
19.05.2024 г. до 19:54 часа, съгласно данните извадени от картата. Негово задължение е било,
както е описано и в издаденото НП, да предостави на проверяващите изисканите листи за
периода от 19.05.2024 г. от 19:54 часа до 09:00 часа на 23.06.2024 г. Жалбоподателят
твърди, в жалбата си, че не е бил на работа и в проверяваното моторното превозно средство
в проверявания период. Същевременно, по делото не се събраха доказателства, същият да е
установил това обстоятелство по надлежния ред, нито пък е установил поради каква
причина същия не е бил на работа, поради което дори да се приеме, че е налице хипотезата
на чл. 11, ал.3 от Директивата на 2006/22, той по никакъв начин не е представил такъв
удостоверяващ документ за доказване на неговото отсъствие, а съгласно Регламента той е
длъжен да представи изисканите от контролните органи документи, въпреки че и дори да не
е бил той водач през време на контролирания период. Т.е. резултатите (машинните
показания) на тахографския апарат задължително следва да съществуват през времето по
което процесния автобус е осъществявал превози и същите следва да са на разположение и
да се представят на контролните органи.
Следва да се отбележи, че същия не е разполагал с тахографските листове за отразения
период, на която дата е безспорно установено, че конкретното МПС е осъществило превоз до
Република Гърция, факт който по никакъв начин не е оспорен от страната.
Според чл.36, §3 от Регламента, оправомощените служители на контролен орган могат да
проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., чрез анализ на тахографските
листове, на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от
тахографа или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг
съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадената разпоредба, като чл.
29, § 2 и чл.37, §2 от регламента.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прецени, че правилно АНО е приел, че въззивника е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.. Съгласно цитираната
разпоредба когато водачът управлява моторно превозно средство, оборудвано с аналогов
6
тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител
на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача
през предходните 28 дни. Без съмнение приложимата по отношение на нарушението по т.1
от наказателното постановление е тази сакнционна норма на чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, в
която е предвидено административно наказание- глоба в размер на 1500 лева. Предвид това,
че разпоредбата предвижда наказание глоба във фиксиран размер, без възможност за
преценка, поради което и АНО е наложил такова наказание съобразявайки се с чл.27, ал.5 от
ЗАНН.
Относно нарушението на разпоредбата чл. 55а, т.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на
МТС:
Съгласно чл.55а, т.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, „ при извършване на случаен
превоз до държави- членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните
документи: … т.2- пътен формуляр (приложение № 24).
Съгласно чл.6, ал.1 ЗАвПр: Обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК,
адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой
копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
Видно от събраните по делото доказателства е, че жалбоподателят не е представил на
проверяващите попълнен пътен формуляр с изискуемата информация. Преценявайки и
другия приложен по административната преписка пътен формуляр /л. 28 от делото/, съдът
прави разлика между данните които следва да съдържа конкретния формуляр. В превоза
осъществен от С., този формуляр е празен, въпреки факта, че същия е разполагал с книжка
№ 200052 с бланкови пътни формуляри. Т.е. от страна на фирмата превозвач, задължението е
било изпълнено, т.е. да осигури превозния автобус с пътни формуляри с които да разполагат
водачите и които би следвало да бъдат попълнени от тях за съответния маршрут.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по отношение на санкцията за това
нарушение е допусната техническа грешка, както и че определеното наказание е при
нарушение на материалния закон. Напротив, настоящият съдебен състав застъпва
становище, че АНО е приложил по безспорен начин правилната разпоредба, тъй като от
проверяващите било установено, че в автобуса липсва попълнен пътен формуляр който е
задължителна предпоставка за осъществяване на превоза. Нормата на чл.55а, от
горепосочената Наредба не сочи, че превозвачът следва да попълва този формуляр, а само че
7
въпросния документ следва да бъде попълнен с необходимата информация и да е наличен в
МПС-то, което осъществява превоза на пътниците. Разпоредбата на чл. 93,ал.1, т.1 от
ЗАвПр, урежда че: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо
нарушение“, т.е. посочено е в законовата разпоредба, че съответното административно
наказание, следва да бъде наложено на водача, а не на превозвача. В казуса субект на
нарушението е водачът, а не превозвачът и поради тази причина, не следва да се търси
отговорност на превозвача, така, както се твърди от въззивника.
Административнонаказателно отговорен е водачът, в случая жалбоподателят, който е бил
водач на проверяваното МПС на посочените в санкционния акт време и място без да
разполага със задължителните и необходими документи за осъществяване на случаен превоз
по законоустановения начин.
За съставомерността на деянието е необходимо да бъде установен превозвача, а в случая от
приложения пътен лист, както и от протокола на крайпътната техническа проверка с №
89866, безспорно се установява, че превозвач е дружеството „Н.Е.Т“ ЕООД, с ЕИК: **** и №
на лиценз **********.
Според съда е налице субективна съставомерност на деянието по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, доколкото водачът следвало да се увери, преди започване на
превоза, че същия е обезпечен с всички нормативно изискуеми документи, вкл. че пътния
формуляр е попълнен с правилните данни. В случая очевидно водачът е пренебрегнал
изпълнението на това свое задължение.
Поради тази причина, съдът счита, че наказателната отговорност на дееца правилно е
ангажирана. Освен това, съдът следва да отбележи, че в представените писмени документи,
като доказателства по делото, по никакъв начин не се установява, че жалбоподателят е водач
на процесния превоз на конкретната дата. Пътния лист, който е представен е от дата
17.06.2024 г., и на него фигурира името на друг водач, а именно Н.З..
Отделно от това, въпреки, че е приложена служебна бележка за проведен инструктаж и
сключен договор, по никакъв начин не се установява, че към конкретната дата Т. е следвало
да бъде водач, тъй като изискания пътен формуляр не е попълнен по съответния ред, от
който да се установяват конкретни данни, необходими съгласно Наредба № 11 от 31.10.2022
г. на МТС, чл.55а, т.2, който текст изрично посочва да бъде подаден на проверяващите
попълнен пътен формуляр по Приложение № 24.
Според съда, няма основание да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, по отношение
на нарушението и с оглед неговия характер и обществените отношения, които засягат.
Следва да се подчертае, че постановения Регламент № 165/2014 г. на ЕП и на Съвета относно
тахографите в автомобилния транспорт цели, подобряване на социалните условия за
8
работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата
безопасност по пътищата. Поради това неспазването на общностните правила, които са
свързани с подобряване на пътната безопасност, всякога разкрива по- висока степен на
обществена опасност на деянието.
Съдът се солидаризира с АНО и възприема напълно мотивите му, изложени в постановеното
НП, с които възраженията на водача С. са били отхвърлени като неоснователни и негодни да
бъдат зачетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, са спазени всички процесуални права и норми. Същите са постановени от
оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са
приложени и съотносимите законови разпоредби към административното нарушение.
Наложените наказания са в законоустановен размер, като наказващият орган е съобразил
разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказанието в минимален размер. Ето защо,
атакуваното НП, като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има административно-
наказващият орган. По делото не е сторено искане от страна на АНО или негов процесуален
представител за заплащане на разноски, нито пък са представени доказателства за направени
от АНО разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0000555 от 13.08.2024 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ Благоевград, с което на Г. П. С., с ЕГН:
**********, му са наложени следните административни наказания, както следва, а именно:
на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание- ГЛОБА в
размер на 1500 лева за нарушение по чл. 36, §1, т. I от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от същия закон, му е наложено административно наказание-
ГЛОБА в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 55а, т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г.
на МТС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
9
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10