РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.04.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова ч. гр. д. № 4837 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на 435 и сл. ГПК.
Образувано е
по ЖАЛБА, вх. № 07109/07.02.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ,
депозирана от адв. Г.Х., в качеството му на пълномощник на „П.к.“ ЕООД, ЕИК *******,
срещу действия на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20148380409692, изразяващи се
в отстраняването на жалбоподателя, поради това че не е надлежно уведомен за
изпълнението, от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с идентификатор:
68134.1945.1094.1, находяща се в гр. София, район „Витоша“, в.з. „Н.К.“, ул. „*******и
срещу действия, изразяващи се в определянето на трето лице за пазач на така
описания недвижим имот, поради неспазване на изискванията на чл. 486, ар. 2 ГПК
и чл. 470 ГПК.
Жалбоподателят
поддържа, че не е собственик на посочения имот, тъй като същият бил апортиран в
капитала на друго дружество –„Р.П.****“ ЕАД, ЕИК *******през 2014 г. Твърди се,
че описът бил извършен по искане на взискателя „М.Плод.Б“ ЕООД в полза на
когото бил издаден Изпълнителен лист от 10.10.2018 г. и било образувано изп.д.
№ 2785/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ. Излага, че по и.д. №
2785/2018, впоследствие присъединено към и.д. № 9692/2014 г. по описа на ЧСИ Б.,
поканата за доброволно изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ГПК, без да са
спазени изискванията на закона относно брой посещения и период между тях. Сочи,
че бил уведомен за насрочения за 31.01.2019 г. опис по телефона, чрез разговор
със счетоводител на дружеството-длъжник. Процесуалният представител на длъжника
– адв. Г.Х. бил уведомен за насрочения опис едва на 29.01.2019 г. в кантората
на ЧСИ М.Б..
Жалбоподателят
оспорва назначаването на физическо лице, определено от ЧСИ Б., за пазач на
процесния имот. Поддържа, че третото лице било назначено за пазач въпреки
несъгласието му и в противоречие с разпоредбите на чл. 486 ГПК. Посочва, че не
му била предоставена възможност за отбелязване на възражения в протокола. Твърди,
че има сключен договор за охрана на процесния имот, а служителите на
охранителната фирма не са допускани до обекта от представителите на охранителната
фирма, назначена от определения от ЧСИ Б. пазач. Счита, че назначаването на „Д.
г.“ ООД за пазач на имота цели единствено натоварване на длъжника с
допълнителни разноски. Релевира възражение за несъразмерност на наложената
обезпечителна мярка (възбрана на описания недвижим имот) и размера на вземането
на взискателя „М.Плод.Б“ ЕООД.
Писмени
възражения по реда на чл. 436 ГПК са постъпили от присъединените взискатели по
изпълнителното дело Министерството на регионалното развитие и благоустройството
и „Т.“ ЕООД. Същите излагат подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на жалбата.
Частен
съдебен изпълнител М.Б. подробно в представените мотиви е изложил съображения
за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и мотивите
на частен съдебен изпълнител М.Б., прие следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК (описът и назначаването на
пазач, на които длъжникът е присъствал, чрез процесуалния си представител, са
извършени на 31.01.2019 г., а частната жалба е депозирана на 07.02.2019 г.), от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна,
предвид следните съображения:
Изпълнително
дело № 20148380409692 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2014 г.,
издаден от СРС, 82 състав по гр. д. № 23553/2014 г. В молбата си взискателят е възложил
на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ и е поискал пълно имуществено
проучване на длъжника. Впоследствие по делото са присъединени взискателите ТД
на НАП, НАП, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕТ „Д.-С.С.“, М.Д.Д., „М.Плод.Б“ ЕООД, Столична община, дирекция
„Общински приходи“.
От данните
по приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че принудителното
изпълнение е било насочено върху недвижим имот, собственост на длъжника,
представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Витоша“,
местност в.з. „Н.К.“, заедно със съответстващото на сградата право на строеж
върху УПИ, със застроена площ на сградата 685,18 кв.м, която сграда се състои
от две части – жилищна част и част на басейн, свързани с топла връзка помежду
си. По делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим, с
който „А.“ ООД продава на „П.к.“ ЕООД гореописания недвижим имот за продажна
цена в размер на 1 500 000 лева.
В
хода на изпълнителното производство върху масивната жилищна сграда, без УПИ, в
който е построена, е вписана възбрана с вх. рег. № 3073 от 24.01.2018 г., том II,
№ 52 от Службата по вписванията в гр. София.
От
материалите по приложеното копие от и.д. № 6962/2014, както и от представените
от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че съгласно Учредителен
акт от 28.08.2014 г. на акционерно дружество „Р.П.****“ ЕАД, ЕИК ********,
капиталът е формиран от непарична вноска на вносителя и акционер-учредител „П.к.“
ЕООД, представляваща процесния недвижим имот. От справка в Търговския регистър
по електронната партида на дружеството-правоприемник е видно, че апортът на
масивната жилищна сграда е вписан по партидата на „Р.П.****“ ЕАД в Търговския
регистър на 21.10.2014 г. От приложените множество справки от Служба по
вписванията по изпълнителното дело се установява, че апортът не е вписан в
Имотния регистър съгласно изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ.
С молба с
вх. № 01642 от 11.01.2019 г. „М.Плод.Б“ ЕООД се присъединява като взискател по
и.д. № 6962/2014 на ЧСИ М.Б., а с молба вх. № 03979 от 24.01.2019 г. същият депозира
искане за извършване на опис и оценка на процесния недвижим имот.
Уведомлението
за насрочения на 31.01.2019 г., от 09.00 часа, опис на недвижимия имот, е
връчено на длъжника по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител –
адв. Г.Х., на 29.01.2019 г., видно от разписка за връчване, намираща се на л.
487 от изпълнителното дело.
На
31.01.2019 г. ЧСИ М.Б. съставя протокол за опис на процесния недвижим имот, в
който удостоверява, че за длъжника се е явил адв. Г.Х., а по време на налагане
на възбраната върху имота, същият е бил във владение на длъжника по негови
сведения. В протокола е удостоверено още, че имотът се предоставя за управление
на трето лице – Т.А., посочено от взискателя, което трето лице е сключило
договор за охрана с „Д.Г.“ ООД. Протоколът носи подпис на ПЧСИ А.П., на адв. Д.П.за
взискателя, на адв. Г.Х. – за длъжника, на пазача на имота Т.А., на вещото лице
С.К., и на представител на НП. От приложения по делото договор за охрана с
назначената от пазача охранителна фирма „Д.Г.“ ООД е видно, че уговореното
месечно възнаграждения е в размер на 4 000 лв. без ДДС.
Безспорно се
установява от представените писмени доказателства, а също и по реда на чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, че собствеността върху процесния недвижим имот е прехвърлена от
длъжника „П.к.“ ЕООД на трето лице - „Р.П.****“ ЕАД с апорт, вписан в Търговския
регистър преди вписване на възбраната, наложена по изпълнително дело № 20148380409692 по описа на ЧСИ М.Б..
Установи се
също, и доказателства за обратното не са ангажирани, че към датата на вписване
на възбраната апортът не е вписан в службата по вписванията по реда на чл. 73,
ал. 5 ТЗ.
Изложеното
обосновава изводът, че към датата на вписване на наложената възбрана собственик
на процесния имот е било третото лице „Р.П.****“ ЕАД по силата на извършения
апорт, вписан в Търговския регистър на 21.10.2014 г. – арг. от 73, ал. 4 ТЗ.
В конкретната хипотеза обаче приложение намира
разпоредбата на чл. 453 ГПК, която повелява, че прехвърляне и учредяване на
вещни права от длъжника в полза на трето лице, които не са били вписани в
службата по вписванията преди вписване на възбраната, не могат да бъдат
противопоставени на взискателя и на присъединилите се кредитори. Следователно насочването
на принудителното изпълнение върху това имущество е законосъобразно.
От справка в
Службата по вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на длъжника „П.к.“ ЕООД, актуална към 18.01.2019 г. (на л.
451 от изп.дело) става ясно, че преди извършването на разпоредителната сделка с
процесния имот - апорт в капитала на „Р.П.****“
ЕАД на
21.10.2014 г., в имотния регистър е вписана възбрана върху същия с по-ранна
дата 02.01.2014 г. в полза на кредитора М.Д.Д. (молба за вписване на възбрана
на л. 403) – присъединен взискател по изпълнителното дело 20148380409692 по
описа на ЧСИ М.Б.. Това означава, че разпоредителната сделка с възбранения имот
е не само непротивопоставима на взискателите поради невписването ѝ в
Имотния регистър, но се явява и относително недействителна спрямо тях съобразно
разпоредбата на чл. 452 ГПК.
Макар че извършването
на опис на недвижим имот, който не е собственост на длъжника, да не попада в
лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване в
изпълнителното производство, то горните изводи свидетелстват за наличието на
правен интерес у длъжника за подаване на настоящата жалба. За целите на
изпълнителното производство и спрямо взискателите, длъжникът се счита
собственик на имота, предмет на принудителното изпълнение, което обуславя и
правния му интерес от подаване на частната жалба.
Съгласно чл.
435, ал. 2, т. 3 ГПК, длъжникът може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; а съгласно т. 5 на същата разпоредба - определянето
на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователна жалбата в частта ѝ, с който се
обжалва отстраняването на длъжника от имота, за това че не е уведомен надлежно,
тъй като предвидените като обжалваеми действия по отнемане на движима вещ и
отстраняване от имот са тези по чл. 521 и чл. 522 от ГПК. Те са приложими в
случаите на принудително предаване на присъдена вещ или имот, и са регламентирани в Дял III,
„Изпълнение на непарични вземания“, глава 47 ГПК. В случая принудителните
действия по настоящото изпълнително дело са предприети за удовлетворяване на
паричното вземане на взискателя, при което са приложими правилата на Дял II
"Изпълнение на парични вземания", а не тези на Дял III
"Изпълнение на непарични вземания" глава 47 "Принудително
отнемане на вещи", вкл. и нормите на чл. 521 и чл. 522 от ГПК.
Ето защо,
жалбата в частта ѝ, с която се обжалват действията на ЧСИ поради
отстраняване на длъжника от имота, като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
Жалбата в
частта ѝ, с която се обжалват действията на ЧСИ поради определяне на трето
лице за пазач, обаче се явява основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 486, ал. 2 ГПК изрично сочи, че управлението върху имота се предава на
трето лице, само ако длъжникът не го стопанисва добре или пречи на огледа от
трети лица.
Съгласно алинея 1 на същата разпоредба, имотът
се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, като за длъжника
възниква задължение да го управлява като добър стопанин. От тълкуването на
цитираните разпоредби следва, че по правило описаният имот се предава за пазене
на длъжника, а назначаването за "пазач" на вещта на лице, различно от
длъжника, представлява изключение от общия принцип "имотът се оставя във
владение на длъжника", предвид което така извършеното от съдебния
изпълнител действие е незаконосъобразно.
При
проверката на съставения от съдебния изпълнител протокол за опис не се установи
да са удостоверени обстоятелства, представляващи предпоставки за назначаване на
пазач на имота, а именно лошо стопанисване на имота или възпрепятстване на
огледи от страна на длъжника. В кориците на изпълнителното дело също не са
налице други данни за наличието на тези предпоставки, удостоверени от съдебния
изпълнител в протокол или друг негов акт.
Назначаването на Т.А. е направено
при извършване описа на имота, т. е. преди да имат възможност трети лица да
искат огледи, поради което и съдът приема, че не е установено длъжникът да е
препятствал огледите. По делото липсват доказателства, от които да бъде
формиран извод, че имотите не са стопанисвани добре от длъжника, поради което и
това основание имотът да бъде оставен във владение на трето лице не е
установено по делото. Нещо повече, с настоящата жалба е представен Договор за
охрана и денонощно наблюдение на процесния имот, сключен между длъжника по
изпълнителното дело и „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД за месечно
възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Настоящият
състав приема, че посоченото в мотивите на съдебния изпълнител основание
имотите да бъдат оставени във владение на трето лице, а именно незаявяване на
желание лично от страна на длъжника да бъде пазач на имота, е неоснователно с
оглед цитираната по-горе приложима нормативна уредба.
С оглед
изложеното съдът приема, че жалбата, в частта ѝ, с която се обжалват
действията на ЧСИ по определяне на трето лице за пазач на имота, се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена.
По отношение
на оплакването в жалбата във връзка с 442а ГПК -
посочената разпоредба е приета със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.)
и с нея е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК тази несъразмерност се релевира чрез възражение пред съдебния изпълнител,
който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. В
случая по делото няма данни, а и не се твърди в жабата да е налице отказ на ЧСИ
по подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното пред жалбоподателя е
открита възможността да подаде възражение пред съдебния изпълнител в случай, че
твърди, че е налице хипотезата на чл.
442а ГПК.
Страните не претендират
разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА, вх. №
07109/07.02.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., депозирана от адв. Г.Д.Х.,
пълномощник на длъжника „П.к.“ ЕООД, ЕИК
*******, в частта ѝ срещу
действия на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, по изп. д. № 20148380409692, изразяващи се в
отстраняване на длъжника от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.1945.1094.1, находяща се в гр. София, район „Витоша“,
в.з. „Н.К.“, ул. „******, като неоснователна.
ОТМЕНЯ действие на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ,
по изп. д. № 20148380409692, обективирано в Протокол за опис на недвижими
имущества от 31.01.2019 г. /л. 503 - 505 по изп. д./, изразяващо се в определяне
на трето лице - Т.Б.А., за пазач на недвижим имот, представляващ масивна
жилищна сграда с идентификатор № 68134.1945.1094.1, находяща се в гр. София,
район „Витоша“, в.з. „Н.К.“, ул. „******, като незаконосъобразно.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.