Решение по дело №1305/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20171100501305
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 02.01.2018год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, III – В състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

Председател: Николай Димов

Членове: Велина Пейчинова

Яна Филипова  

                                                

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д. № 1305 по описа на Софийски градски съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца Х.М.Г. против Решение № 20447/08.12.2016г. по гр.д. 28987/2016г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 78 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Х.” ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225 КТ.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Въззивникът намира, че от ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 329/14.04.2016г., а не с представената от работодателя Заповед № 329/18.04.2016г. Във въззивната жалба се излагат съображения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведените в исковата молба оплаквания за незаконосъобразност на уволнението. Предвид релевираните оплаквания е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като вместо него бъде поставен друг, с които предявените искове бъдат уважени.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като атакуваната от работника заповед за налагане на дисциплинарно наказание е отменена от работодателя при условията на чл. 344, ал. 2 КТ. По същество на спора в отговора се излагат съображения, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 329/18.04.2016г., която не е оспорена от работника, поради което е произвела своето правно действие.

Софийски градски съд, като съобрази ангажираните от страните доказателства, намира от фактическа страна по спора следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото допълнително споразумение № 1561/31.03.2015г. се установява, че ищецът е заемал длъжността „специалист продажби” при ответното дружество.

Ведно с исковата молба е представена Заповед № 329/14.04.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в която е отбелязано, че е получена лично от работника на 15.04.2016г. Първоинстанционният съд е извършил констатация за идентичност между ангажираното от Х.М.Г. копие на заповедта и нейния оригинал в съдебно заседание на 20.10.2016г.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е представена Заповед № 329/14.04.2016г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение с отбелязване в левия горен ъгъл на документа, че заповедта е отменена на 15.04.2016г. на основание „постъпил болничен лист”. Първоинстанционният съд е извършил констатация за идентичност между ангажираното от ответника копие на Заповед № 329/14.04.2016г. и нейния оригинал в съдебно заседание на 20.10.2016г.

Ответникът представя Заповед № 329/18.04.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в която е отбелязано, че заповедта е връчена на работника при условията на отказ на 18.04.2016г. в присъствието на служителя на ответното дружество И.К..

От приетото по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение между страните работодателят е подал две уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 КТ до НАП. Експертът разяснява, че в първото подадено от дружеството уведомление на 20.04.2016г. е посочено, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 329/14.04.2016г. Вещото лице сочи, че работодателят е подал на 25.04.2016г. коригиращо уведомление до НАП, в което е посочено, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 329/18.04.2016г.

Страните не спорят, а и от представените по делото болничен лист № Е20165494796 от 07.04.2016г. и болничен лист № Е20165494797 от 12.04.2016г. се установява, че работникът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност в периода от 07.04.2016г. до 16.04.2017г. включително. Между страните не е спорно и обстоятелството, че работникът е уведомил работодателя за издадените болнични листа по електронен път, което се установява и от представеното извлечение от електронна поща.

Съдът въз основа на изложеното от фактическа страна и като съобрази наведените от страните пороци на атакувания съдебен акт, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.

На първо място във връзка с наведеното от въззиваемия възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени издадената от него заповед за уволнение. Законодателят е предвидил краен срок за извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения работник или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. Ако работодателят е отменил заповедта след предявяването на този иск компетентен да се произнесе по законността на уволнението е само съдът – по аргумент за противното от чл. чл. 344, ал. 2 КТ. Писменият акт на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ – за отмяна на уволнението /подобно на писмения му акт по чл. 335 КТ – за извършване на уволнението/ е от категорията едностранни писмени волеизявления, които пораждат действие от момента на получаването /узнаването/ им от техния адресат – съответния работник или служител. В представения от ответника екземпляр на атакуваната от работника Заповед № 329/14.04.2016г. има отбелязване, че заповедта е отменена от работодателя, но по делото не са ангажирани доказателства, че волята на работодателя е била доведена до знанието на ищеца преди депозиране на исковата молба на 31.05.2016г. С Решение № 1691/11.02.2005г. по гр.д. № 2667/2002г. по описа на ВКС, III ГО е разяснено, че работодателят може по свой почин да отмени издадена заповед за уволнение, но за валидността на това действие е необходимо това писмено изявление да е връчено на работника или служителя. Касационната инстанция е отбелязала, че фактическият състав по чл. 344, ал. 2 КТ следва да е реализиран преди отнасяне на спора пред съда. Съдът не споделя съображенията на въззиваемия, че работодателят с конклудентни действия, изразяващи се във връчване на работника на втора заповед за прекратяване на процесното трудово правоотношение е свел до знанието на Х.М.Г. отмяната на предходната заповед по чл. 344, ал. 2 КТ. Не би могло да се приеме, че работникът е узнал за отмяната на Заповед № 329/14.04.2016г. от представената по делото на лист 19 от първоинстанционното производство справка от НАП. В представеният документ в действителност е посочено, че процесното правоотношение е прекратено на 18.04.2016г., но доколкото извлечението е изготвено въз основа на подадени от работодателя уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ ( първоначално и коригиращо), които обаче не са отразени в справката, не би могло да се приеме, че заповедта на работодателя от 15.04.2016г. с правно основание чл. 344, ал. 2 КТ за отмяна на Заповед № 329/14.04.2016г. е сведена до знанието на Х.М.Г.. Посочените от въззиваемия Решение № 68/25.02.2011г. по гр.д. № 33/2010г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 304/27.02.2012г. по гр.д. № 1265/2011г. по описа на ВКС, IV ГО разглеждат хипотези, в които работникът независимо от обстоятелството, че е узнал за отмяната на заповедта за уволнение от работодателя я е атакувал пред съда. Както бе посочено, ответникът не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи извод, че ищецът е уведомен за акта по чл. 344, ал. 2 КТ.  Следователно целеният от ищецът правен ефект /отмяна на уволнението/ не е бил постигнат извънсъдебно по реда на чл. 344, ал. 2 КТ, поради което съдът е компетентен да разгледа спора.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, поради следните съображения:

Въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че атакуваната от работника Заповед № 329/14.04.2016г. не е била връчена на Х.М.Г.. Както бе посочено ведно с исковата молба е представен екземпляр от процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, който не съдържа изявление на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ, носещ подпис на законния представител на ответното дружество. В съдебно заседание на 20.10.2016г. първоинстанционният съд е констатирал идентичност между представения от ищеца препис от Заповед № 329/14.04.2016г. и оригинала на документа. Възраженията на ответника, че документът съдържа технически подправки не са подкрепени с никакви доказателства, като процесуалният представител на „Х.” ООД изрично в съдебно заседание 24.11.2016г. е оттеглил доказателственото си искане за изслушване на съдебно – техническа експертиза, която е допусната с определение на съда от 20.10.2016г. Ответникът не оспорва съществуването на атакуваната от работника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като следва да бъде отбелязано, че Заповед № 329/14.04.2016г. е посочена като основание за прекратяване на процесния трудов договор в изпратеното от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ. Предвид изложените съображения, съдът намира, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на работника именно със Заповед № 329/14.04.2016г., която е сведена до знанието на Х.М.Г..

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение работникът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към момента на връчване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност видно от ангажираните с исковата молба болнични листа. По делото не е спорно, че работникът е уведомил по електронен път работодателя за издадените болнични листа, което обстоятелство се установява и от представеното на лист 17 от първоинстанционното производство писмо, изходящо от управителя на „Х.” ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на работник, ползващ платен отпуск само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, което в случая не е сторено. Предвид изложеното и на основание чл. 344, ал. 3 КТ заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна, поради което съдът не дължи произнасяне по наведените в заповедта основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника.

Предвид основателността на исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ основателен се явява и предявеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Следва да се посочи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което връчената при условията на отказ Заповед № 329/18.04.2016г. не е породила правно действие, тъй като към този момент трудовият договор между ищеца и ответното дружество вече е бил прекратен. Страните не спорят, а и от извършената от първоинстанционния съд констатация на отбелязванията в трудовата книжка на работника се установява, че в периода от 15.04.2016г. до 15.10.2016г. Х.М.Г. не встъпил в ново трудово правоотношение, поради което и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ е основателен за сумата в размер на 4936.08 лева.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер на 995 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната в първоинстанционното производство и сумата в размер на 995 лева, заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на жалбоподателя във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20447/08.12.2016г. по гр.д. 28987/2016г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 78 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** извършено със Заповед № 329/14.04.2016г. на управителя на „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на длъжността „специалист продажби” в „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ сумата в размер на 4936.08 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 15.04.2016г. до 15.10.2016г.

ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 995 лева, представляваща сторени съдебни разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 995 лева, представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: