Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.01.2018год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, III – В състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател: Николай Димов
Членове: Велина Пейчинова
Яна Филипова
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д.
№ 1305 по описа на Софийски градски съд за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца Х.М.Г.
против Решение № 20447/08.12.2016г. по гр.д. № 28987/2016г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 78 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против „Х.” ООД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225 КТ.
Жалбоподателят
поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Въззивникът намира, че от ангажираните по делото доказателства по категоричен
начин се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено със
Заповед № 329/14.04.2016г., а не с
представената от работодателя Заповед №
329/18.04.2016г. Във въззивната жалба се излагат съображения, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведените в исковата молба
оплаквания за незаконосъобразност на уволнението. Предвид релевираните
оплаквания е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като вместо
него бъде поставен друг, с които предявените искове бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият поддържа, че
обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като атакуваната от работника заповед
за налагане на дисциплинарно наказание е отменена от работодателя при условията
на чл. 344, ал. 2 КТ. По същество на спора в отговора се излагат съображения,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 329/18.04.2016г., която не е оспорена от работника,
поради което е произвела своето правно действие.
Софийски градски съд, като съобрази
ангажираните от страните доказателства, намира от фактическа страна по спора
следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото
допълнително споразумение №
1561/31.03.2015г. се установява, че ищецът е заемал длъжността „специалист
продажби” при ответното дружество.
Ведно с исковата молба е представена Заповед № 329/14.04.2016г. за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в която е отбелязано, че е
получена лично от работника на 15.04.2016г. Първоинстанционният съд е извършил
констатация за идентичност между ангажираното от Х.М.Г. копие на заповедта и
нейния оригинал в съдебно заседание на 20.10.2016г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е представена Заповед № 329/14.04.2016г. за
прекратяване на процесното трудово правоотношение с отбелязване в левия горен
ъгъл на документа, че заповедта е отменена на 15.04.2016г. на основание
„постъпил болничен лист”. Първоинстанционният съд е извършил констатация за
идентичност между ангажираното от ответника копие на Заповед № 329/14.04.2016г. и нейния оригинал в съдебно заседание
на 20.10.2016г.
Ответникът представя Заповед № 329/18.04.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в която е отбелязано, че заповедта е връчена на работника
при условията на отказ на 18.04.2016г. в присъствието на служителя на ответното
дружество И.К..
От приетото по делото заключение по допусната съдебно
– счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено,
се установява, че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение между
страните работодателят е подал две уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 КТ до
НАП. Експертът разяснява, че в първото подадено от дружеството уведомление на
20.04.2016г. е посочено, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 329/14.04.2016г. Вещото лице
сочи, че работодателят е подал на 25.04.2016г. коригиращо уведомление до НАП, в
което е посочено, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 329/18.04.2016г.
Страните не спорят, а и от представените по делото
болничен лист № Е20165494796 от 07.04.2016г. и болничен лист № Е20165494797 от
12.04.2016г. се установява, че работникът е бил в отпуск за временна
нетрудоспособност в периода от 07.04.2016г. до 16.04.2017г. включително. Между
страните не е спорно и обстоятелството, че работникът е уведомил работодателя
за издадените болнични листа по електронен път, което се установява и от
представеното извлечение от електронна поща.
Съдът въз
основа на изложеното от фактическа страна и като съобрази наведените от
страните пороци на атакувания съдебен акт, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
На първо място във връзка с наведеното от
въззиваемия възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени издадената
от него заповед за уволнение. Законодателят е предвидил краен срок за
извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения
работник или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. Ако
работодателят е отменил заповедта след предявяването на този иск компетентен да
се произнесе по законността на уволнението е само съдът – по аргумент за
противното от чл. чл. 344, ал. 2 КТ. Писменият акт на работодателя по чл.
344, ал. 2 КТ – за отмяна на уволнението /подобно на писмения му акт
по чл. 335 КТ – за извършване на уволнението/ е от
категорията едностранни писмени волеизявления, които пораждат действие от
момента на получаването /узнаването/ им от техния адресат – съответния работник
или служител. В представения от ответника екземпляр на атакуваната от работника
Заповед № 329/14.04.2016г. има отбелязване, че заповедта е
отменена от работодателя, но по делото не са ангажирани доказателства, че
волята на работодателя е била доведена до знанието на ищеца преди депозиране на
исковата молба на 31.05.2016г. С Решение № 1691/11.02.2005г. по гр.д. №
2667/2002г. по описа на ВКС, III ГО е разяснено, че работодателят може по свой
почин да отмени издадена заповед за уволнение, но за валидността на това
действие е необходимо това писмено изявление да е връчено на работника или
служителя. Касационната инстанция е отбелязала, че фактическият състав по чл.
344, ал. 2 КТ следва да е реализиран преди отнасяне на спора пред съда. Съдът
не споделя съображенията на въззиваемия, че работодателят с конклудентни
действия, изразяващи се във връчване на работника на втора заповед за
прекратяване на процесното трудово правоотношение е свел до знанието на Х.М.Г.
отмяната на предходната заповед по чл. 344, ал. 2 КТ. Не би могло да се приеме,
че работникът е узнал за отмяната на Заповед
№ 329/14.04.2016г. от представената по делото на лист 19 от
първоинстанционното производство справка от НАП. В представеният документ в
действителност е посочено, че процесното правоотношение е прекратено на
18.04.2016г., но доколкото извлечението е изготвено въз основа на подадени от
работодателя уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ ( първоначално и коригиращо),
които обаче не са отразени в справката, не би могло да се приеме, че заповедта
на работодателя от 15.04.2016г. с правно основание чл. 344, ал. 2 КТ за отмяна
на Заповед № 329/14.04.2016г. е
сведена до знанието на Х.М.Г.. Посочените от въззиваемия Решение №
68/25.02.2011г. по гр.д. № 33/2010г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение №
304/27.02.2012г. по гр.д. № 1265/2011г. по описа на ВКС, IV ГО разглеждат хипотези, в които работникът независимо
от обстоятелството, че е узнал за отмяната на заповедта за уволнение от
работодателя я е атакувал пред съда. Както бе посочено, ответникът не е
ангажирал доказателства, от които да може да се направи извод, че ищецът е
уведомен за акта по чл. 344, ал. 2 КТ. Следователно целеният от ищецът правен ефект /отмяна на
уволнението/ не е бил постигнат извънсъдебно по реда на чл.
344, ал. 2 КТ, поради което съдът е компетентен да разгледа спора.
Разгледана
по същество въззивната жалба е основателна, поради следните съображения:
Въззивната инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че атакуваната от работника Заповед № 329/14.04.2016г. не е била връчена на Х.М.Г.. Както бе
посочено ведно с исковата молба е представен екземпляр от процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, който не съдържа изявление на работодателя
по чл. 344, ал. 2 КТ, носещ подпис на законния представител на ответното
дружество. В съдебно заседание на 20.10.2016г. първоинстанционният съд е
констатирал идентичност между представения от ищеца препис от Заповед № 329/14.04.2016г. и оригинала
на документа. Възраженията на ответника, че документът съдържа технически
подправки не са подкрепени с никакви доказателства, като процесуалният
представител на „Х.” ООД изрично в съдебно заседание 24.11.2016г. е оттеглил
доказателственото си искане за изслушване на съдебно – техническа експертиза,
която е допусната с определение на съда от 20.10.2016г. Ответникът не оспорва
съществуването на атакуваната от работника заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, като следва да бъде отбелязано, че Заповед № 329/14.04.2016г. е посочена
като основание за прекратяване на процесния трудов договор в изпратеното от
работодателя уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ. Предвид изложените съображения,
съдът намира, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на
работника именно със Заповед №
329/14.04.2016г., която е сведена до знанието на Х.М.Г..
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение
работникът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към
момента на връчване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност видно от
ангажираните с исковата молба болнични листа. По делото не е спорно, че
работникът е уведомил по електронен път работодателя за издадените болнични
листа, което обстоятелство се установява и от представеното на лист 17 от
първоинстанционното производство писмо, изходящо от управителя на „Х.” ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение на работник, ползващ платен отпуск само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, което
в случая не е сторено. Предвид изложеното и на основание чл. 344, ал. 3 КТ
заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна, поради което съдът не дължи
произнасяне по наведените в заповедта основания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника.
Предвид основателността на исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ основателен се явява и предявеният иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Следва да се посочи, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, поради което връчената при условията на
отказ Заповед № 329/18.04.2016г.
не е породила правно действие, тъй като към този момент трудовият договор между
ищеца и ответното дружество вече е бил прекратен. Страните не спорят, а и от
извършената от първоинстанционния съд констатация на отбелязванията в трудовата
книжка на работника се установява, че в периода от 15.04.2016г. до 15.10.2016г.
Х.М.Г. не встъпил в ново трудово правоотношение, поради което и искът с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ е основателен за сумата в размер на
4936.08 лева.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни
разноски в размер на 995 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в първоинстанционното
производство и сумата в размер на 995 лева, заплатен адвокатски хонорар на
пълномощника на жалбоподателя във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20447/08.12.2016г. по гр.д. №
28987/2016г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
78 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
извършено със Заповед №
329/14.04.2016г. на управителя на „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ Х.М.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** на длъжността „специалист продажби” в „Х.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на
основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ сумата в размер на 4936.08 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 15.04.2016г. до
15.10.2016г.
ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на
основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 995 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 995 лева, представляваща сторени
съдебни разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: