Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 20.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 272 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Басейнова дирекция „Черноморски район“
– гр. Варна, депозирана срещу Решение № 260093/24.09.2021г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 39/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 135/15.10.2020г., издадено
от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, с което на „К.Г.И.“
АД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева
на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 от Закона за водите.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на административно наказателното производство не е допуснато констатираното от
районния съд съществено процесуално нарушение и спирането на производството е
било постановено в съответствие със законовите изисквания, при което административно
наказващият орган е издал процесното наказателно постановление в рамките на
регламентирания срок. Релевира доводи за законосъобразност на санкционния акт и
по същество, поради което отправя искане за отмяна на съдебното решение на
районния съд и за потвърждаване на наложената на ответника имуществена санкция.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, „К.Г.И.“
АД, ***, депозира писмено становище чрез адвокат И.Б.от Адвокатска колегия -
Варна, в което обективира становището за неоснователност на оспорването. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
От директора на БДЧР е издадено Разрешително
№ 2159 0267/17.01.2018г. с титуляр „К.Г.И.“ АД, *** за водовземане от подземни
води чрез водовземно съоръжение - каптиран извор „Ловджийска чешма“, с цел и
обект на водовземането: водоснабдяване за други цели /противопожарни нужди/ към
почивна база „Ловец“, разположена в същия недвижим имот, за нуждите на
дейността на титуляра. Разрешителното било с начален срок на действие:
17.01.2018г. и краен такъв -16.01.2028г., получено на 23.01.2018г.
На 20.03.2018г. при
извършена контролна проверка на място и по документи на обект: каптиран извор „Ловджийска
чешма“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 58222.502.61 по КК и КР на
гр. Велики Преслав, община Велики Преслав, област Шумен, във връзка с
изпълнение на условията на Разрешителното, е констатирано, че водовземното
съоръжение - каптиран извор „Ловджийска чешма“ не е оборудвано за експлоатация
със сертифицирано водомерно устройство за измерване на ползваните водни обеми
за разрешената цел на водовземане и в БДЧР не било постъпвало уведомление за
монтаж на разходомер и готовност за пломбирането му, в съответствие с
посоченото в т.1.1 от Раздел „Условия за монтиране на водомери за измерване на
ползваните за различни цели водни обеми“ към Приложение от издаденото
разрешително. Съгласно разписаното в посочената клауза, титулярът следва да
оборудва водовземното съоръжение със сертифицирано четиризначно водомерно
устройство за измерване на ползваните водни обеми за разрешената цел на
водовземане не по-късно от 15 дни след на влизане в сила на разрешителното, а
именно - до 22.02.2018г., като при монтирането на водомерното устройство
следвало писмено да се уведоми БДЧР.
С оглед констатираното
бил съставен Констативен протокол с № 57 от 20.03.2018г., обективиращ описаните
по-горе обстоятелства. Предвид установеното от „К.Г.И.“ АД, *** нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, чрез неизпълнение на посоченото условие
по т.1.1 към Приложение от издаденото Разрешително, било изпратено Уведомително
писмо изх. № 24-00-543/18.05.2018г. до нарушителя за съставяне на АУАН. Поради
неоткриването му на известния адрес по седалището и адреса на управление на
търговеца, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, на 13.06.2018г. е съставен АУАН
против „К.Г.И.“ АД, ***, в отсъствие на представител на дружеството. На основание
чл.43, ал.4 от ЗАНН, АУАН бил изпратен за връчване чрез Община Варна, Район
Одесос и предвид неоткриване на нарушителя, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН
производството по административно наказателната преписка било спряно на
27.07.2018г. с отбелязване в акта от длъжностно лице към БДЧР.
АУАН № 120 от 13.06.2018г.
/бланков № 000117/ бил връчен на законния представител на нарушителя на 04.09.2020г.
при извършване на проверка на място на обекта на водоснабдяване и подписан от
лицето с възражения. Дружеството посочило, че не е монтирало измервателно
устройство за отчитане на ползваните водни обеми от каптажа, предвид
обстоятелството, че разрешителното е издадено за цел „противопожарни нужди“ и
същите се доказват с документ, издаден от Регионално звено на „ПАБ“.
Административно
наказващият орган счел за неоснователни възраженията на дружеството и въз
основа на съставения АУАН, на 15.10.2020г. издал обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка и съобразявайки приобщените доказателства, районният съд достигнал
до извод, че в хода на административно наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправомерно спиране на
санкционното производство от страна на компетентните длъжностни лица, с оглед
липсата на доказателства за реализирано щателно издирване за соченото за
нарушител лице, съответно за издаването на процесното наказателно постановление
в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, а именно след изтичане на регламентирания
6-месечен срок от датата на съставяне на АУАН. По тези съображения предходната
съдебна инстанция отменила атакувания пред нея правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени доказателства, представени съответно с наказателното
постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния и процесуалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият касационен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка по делото, въззивният съд е достигнал до
правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Касационната инстанция напълно споделя съображенията на решаващия съд за
допуснатите от административно наказващия орган нарушения на материалния и
процесуален закон, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
мотивите на районния съд. По делото няма спор, че съставеният в отсъствие на
представител на търговеца АУАН, е бил изпратен за връчване по седалището му,
като в тази връзка служители на Район „Одесос“, община Варна са посетили
седалището на дружеството на 20.07.2018г., за което са изготвили Протокол за
посещение, приложен по делото. Това е единственият документ, свидетелстващ за
направен опит за връчване на акта на представител на търговеца, независимо, че
в него не са отразени обстоятелства относно часа на посещението и броя
направени опити за деня, като от страна на административно наказващия орган не
са представени каквито и да било доказателства за предприети стъпки за
последващо установяване на контакт със соченото за нарушител лице. Вместо това,
непосредствено след изготвяне на посочения протокол за посещение, а именно на
27.07.2018г., е разпоредено производството да бъде спряно по реда на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН чрез съответното отбелязване в акта. В тази връзка следва да се
отбележи, че цитираното правило вменява задължение за контролните органи да
осъществят щателно издирване на нарушителя, а такова в случая не се доказва да
е било извършвано – не само заради краткия период между датата на посещението
на адреса и разпореденото спиране, но и заради липсата на данни за направени
опити да се потърси лицето и чрез обявения му телефонен номер или чрез
електронната му поща. Неосъществяването на визираното от ЗАНН щателно издирване
резултира в неправомерно спиране на административно наказателното производство,
при издаването на процесното НП на 15.10.2020г. се явява несъобразено с
императивното правило на чл.34, ал.3 от ЗАНН и резонно е било отменено от
предходния съдебен състав, извел аналогични правни изводи на гореизложените.
Горното мотивира настоящия състав да
приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260093/24.09.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 39/2021г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.12.2021г.