№ 1602
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110104933 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Е.-П.П.” АД срещу Й. К. АЛ.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 50 ПИКЕЕ
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните парични вземания: сумата от 196,56 лв., представляваща главница за
корекция на сметка за потребена ел. енергия за обект с клиентски № ********** и
абонатен № **********, находящ се в ***, начислена за периода от 22.11.2016 г. до
21.11.2017 г., за която е издадена Фактура № ФП0273969964/13.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 39,48
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода
от 28.12.2018 г. до 15.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 261005/08.02.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1311/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 21 с-в.
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице облигационно
правоотношение по доставка на ел. енергия, по силата на което абонатът е потребител
на доставяната от ищеца електрическа енергия. Излага се, че ищцовото дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена
техническа проверка на 21.11.2017 г., при която са направени замервания с еталонен
калибриран уред и специализиран софтуер, е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3 и 1.8.4. има показания за отчетена ел. енергия – общо 1200 квтч., която
не е визуализирана на дисплея, за което е съставен Констативен протокол № 1104099.
В БИМ след извършена експертиза е установено, съгласно Констативен протокол №
2368/06.12.2018 г., че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера. Съставено е Становище от 11.11.2018 г. за начисляване на ел. енергия,
което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.3. и регистър 1.8.4. Поддържа се, че процесната сума се дължи на основание чл. 50
ПИКЕЕ, която предвижда възможност за оператора на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и
1
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.
енергия за период не по-дълъг от една година. Издадена е фактура № ********** от
13.12.2018 г., с която е определена цената на реално консумираната ел. енергия,
натрупана в скрития регистър, а именно 196,56 лв. за периода от 22.11.2016 г. до
21.11.2017 г. Пояснява се, че макар корекционната процедура да е проведена по
отношение на друго лице, то задължението да заплати коригираното количество ел.
енергия е на ответника, в качеството му на собственик на обекта от 2015 г., който не е
изпълнил договорното си задължение да уведоми ищцовото дружество за смяната на
собствеността на имота. Навежда се довод, че въпреки че е извършена корекция на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, натрупаната електрическата енергия в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от абоната, поради което дължи заплащането
на цената й, съгласно чл. 200, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Посочва се, че в издадената
фактура за процесното задължение е посочен срокът за плащане на сумата, а именно до
27.12.2018 г., като абонатът до настоящия момент не е заплатил същата, поради което
дължи обезщетение за забава върху главницата в размер на 39,48 лв. към 15.01.2021 г.
В този смисъл се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.-П.П.” АД е депозирал писмен отговор, в
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва се изцяло дължимостта
на задължението, обективирано в процесната фактура, както и всички документи във
връзка с нейното издаване. Счита, че не са налице предпоставките за извършване на
преизчисляване на количеството потребена ел. енергия. Твърди, че не е изпълнено
задължението на ищцовото дружество и свързаното с него „Електроразпределение
Север“ АД за извършване на периодични проверки на СТИ и за поддържане в
изправност на ел. съоръженията. Оспорва констатациите обективирани в КП №
1104099/21.11.2017 г., което е съставен от служители на „Енерго-Про Мрежи“ и по
своя характер е частен свидетелстващ документ, защото не е издаден от орган на
държавната власт и защото материализира удостоверително изявление на своя издател.
Излага се, че частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена
сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си, факти какъвто е и
настоящия случай. Твърди се, че този документ по своя характер представлява
извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна, в случая „Енерго-Про
Мрежи“ АД. Сочи се, че подписаните лица в КП на „Енерго-Про Мрежи“ АД, не
притежават правомощие да извършват такива проверки, тъй като не са изрично
упълномощени от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, каквито са изричните изисквания на закона. Оспорват се начинът и методиката,
по които е начислена сумата. Намира, че фактурата, издадена на В.Я.И., не може да го
обвърже по никакъв начин. Навеждат се подробни доводи относно липсата на правна
възможност към датата на проверката ищцовото дружество да извършва едностранна
корекция на сметката на потребителя. Счита, че текстът на чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други
хипотези на несъответствие на данните. Дори и да се приеме, че посочената разпоредба
може да се приеме за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя,
то същата не може да се приложи, тъй като след отмяната на разпоредбите на чл. 41-44
и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверката. Излага се, че
в противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел. енергия ищецът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ регистър енергия, като липсват
доказателства ответникът да се е съгласявал с такъв начин на отчитане и
остойностяване на енергията, а и не е законово регламентиран. Сочи, че отчитането в
скрития регистър е в противоречие с чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) и чл. 32, ал. 2 от
Наредба №6/24.02.2014 г., тъй като по този начин потребителят няма как да бъде
2
информиран за консумираната от него ел. енергия и за цената, която дължи за нея.
Твърди, че няма данни към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития
регистър да са нулеви, като е технически възможно да се извърши манипулация и
начисляване преди монтирането без потребителят да може да разбере за това.
Поддържа, че за да се манипулира електромерът по този начин е необходим
специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва
СТИ и БИМ, а също така, за да се оперира с него до степен, която би позволила
манипулация на регистрите, са необходими специални технически компютърни
познания, които средният потребител не притежава. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на претендираното с процесната фактура задължение. Излага
доводи за неоснователност и на акцесорната претенция за лихви за забава. Посочва, че
фактурата от 13.12.2018 г. не му е била надлежно връчена и е узнал за нея едва на
08.02.2021 г. с образуваното срещу него заповедно производство. Твърди, че до
настоящия момент редовно е заплащал задълженията си за месечно потребление, но
сумата по процесната фактура не е претенирана. Навежда довод, че не е изпаднал в
забава по задължението си, тъй като не е знаел за наличието му. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по
назначената комплексна съдебна електротехническа и компютърна експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 3521/21.07.2021 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 21.10.2021
г., че между тях е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на
електроенергия за обект находящ се в *** с клиентски № ********** и абонатен №
**********. Това обстоятелство се потвърждава и от представената справка №
68227/21.01.2021 г., издадена от Агенция по вписванията, от която е видно, че на
26.10.2015 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния обект на
потребление, поради което на основание чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение №
ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г. има качеството на
потребител на електрическа енергия за битови нужди.
Установява се от Констативен протокол № 1104099/21.11.2017 г., че служители
на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско
измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на
потребление. Констатирани са показанията по тарифа 1.08.0, 1.8.1. и 1.8.2., но са
установени показания и по тарифа 1.8.3 от 876 кВтч, както и по тарифа 1.8.4 от 324
кВтч. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с
пломба № 482832. Монтирано е ново и изправно СТИ. Протоколът е подписан от
съставителите и двама свидетели, поради отсъствието на клиента.
Видно от Протокол за монтаж/демонтаж на електромер № 103359/17.06.2016 г.
електромер с фабричен № 1114021666885039 е тип Iskra ME162, произведен 2016 г. и
монтиран при нулеви показания за нощна и дневна тарифи.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен Констативен протокол за
метрологична експертиза на средство за измерване № 2368/06.12.2018 г. на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален
отдел Варна, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик,
пломбиран с пломба № 482832. Посочено е, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел. енергия
по тарифа Т3 от 876,1 кВтч и тарифа Т4 от 324,1 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Изяснява се, че електромерът съответства на метрологичните характеристики
3
и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, както
и че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Със становище от 06.12.2018 г. е начислена допълнителна ел.енергия в размер на
общо 1200 кВт. за периода от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г. , въз основа на констативен
протокол № 2368/06.12.2018 г.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № **********/13.12.2018 г. за сумата от 196,56 лв. за
процесния обект на потребление. В изпълнение на задължението по чл. 24, ал. 2 ОУ
доставчикът на ел. енергия е изпратил писмо с изх. № 50677_КП1104099_2/13.12.2018
г. до посочения като абонат В.Я.И., което няма данни да е получено нито от това лице,
нито от ответника – собственик на процесния обект на потребление. В този смисъл
следва да се приеме, че ответникът е научил за извършената корекция начислената
допълнително стойност на ел. енергия в резултат на същата с връчване на препис от
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1311/2021 г. Същата е получена от
длъжника и ответник в настоящото производство на 24.02.2021 г., като е депозирано
възражение на 04.03.2021 г., но съобразно направеното признание на факт в отговора
на исковата молба (л. 55 от делото), ответникът е бил уведомен за извършената
корекция и задължението по процесната фактура на 08.02.2021 г.
По делото е изслушано заключение по допусната комплексна съдебна
електротехническа и компютърна експертиза. В заключението е посочено, че с
предоставения от производителя на процесното СТИ софтуер е възможно
параметризиране и четенето на данни, но промяна на показанията (добавяне) за
преминалата електроенергия в регистрите е невъзможна. Изложено е, че хипотетично е
възможно създаването на подобен злонамерен софтуер от лице, запознато със
схемотехниката и софтуера на СТИ Iskra ME 162, възползвайки се от евентуални
пропуски при проектирането и изработката му, но на вещото лице експерт К.К. –
инженер компютърна техника и технологии, не му е известно да съществува. Изяснява
се, че при нормална (неманипулирана) схема на присъединяване на абонат към ел.
разпределителната мрежа на ЕРП цялото количество потребявана ел. енергия от
абоната преминава през измервателната му схема (при битови абонати) и се отчита от
СТИ, като се отчита в две тарифи – регистри Т1 (1.8.1) и Т2 (1.8.2), но в процесния
случай в СТИ фигурират добавени нови тарифи 1.8.3 и 1.8.4, което определя наличието
на софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер, свързано с
неправомерна параметризация и неправилно отчитане на изразходваната
електроенергия. Осъществена е с помощта на специализирана техника и парола за
достъп до второ ниво. Пояснява се, че промяната на тарифната схемма се изразява в
разпределянето на част от изразходената електроенергия към тарифи Т3 и Т4, като
данните остават „скрити“ (невизуализирани) и не се отчитат от инкасатора. Вещите
лица са категорични, че стойностите, записани в регистри 1.8.3 и 1.8.4, общо в размер
на 1200 кВтч, са на потребена енергия. Отчитайки обстоятелството, че електромерът е
монтиран нов на процесния обект на потребление при нулеви показания на първа и
втора тарифи, вещите лица са достигнали до фактическия (доказателствен) извод, че
показанията в регистрите 1.8.3 и 1.8.4 не могат да бъдат различни от нулеви. Според
заключението не е възможно да се определи каква част от дневната или нощната
електроенергия са записани в „скритите“ регистри. Установява се, че процесното СТИ
е одобрен тип, преминало е метрологична проверка през 2016 г. и метрологичната му
годност е 6 години. При изслушването им в съдебно заседание вещите лица поясняват
и допълват, че без да е отварян физически електромерът, без да се достига до неговия
чип, е невъзможно да се нанесат показания, но в случая няма данни СТИ на абоната да
е отваряно, като категорично поддържат извода си, че начисленото в резултат на
корекционната процедура количество електроенергия е реално преминало през
електромера на ответника. Отговаряйки на въпросите на съда в о.с.з. на 21.10.2021 г.
вещото лице Кирил М. заявява, че не може да се установи началният момент, в който е
4
започнало натрупването в скритите регистри. Ескпертите застъпват становището, че
количеството невизуализирана и преминала през електромера ел. енергия е точно
определено, а самата стойност е определена по цени за технологични разходи и е
съобразена с утвърдените от ДКЕВР цени, действащи през процесния период.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго-про
Продажби” АД следва в условията на пълно и главно доказване да установи
основанието и размера на вземането си – наличието на валидно правоотношение по
доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от
отчетеното. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
Безспорно е, че ответникът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т.
42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на
ищеца. Макар и в процесната фактура да е посочен като получател друго лице, същата
е издадена за собствения на ответника обект на потребление, поради което задължен за
сумата по корекцията е именно ответникът в качеството му на потребител на ел.
енергия за процесния електроснабден имот – арг. чл. 4, ал. 1 ОУ.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С тази норма
законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както
процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при
констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване
на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи“
са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране (чл. 47, вр. чл. 41 и чл. 45), така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел. енергия в хипотезите, в които не
следва да се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 -
47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д.
№ 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194
АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отмен ен от деня на обнародването на
съдебното решение – в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от
ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 21.11.2017
г., тоест след тяхната отмяна.
В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това
обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл. 41 -
47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ (чл. 48 -
чл. 51). Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.
За извършената от „Е.-П.П.“ АД корекция, ищцовото дружество е посочило, че
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. В случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
5
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът
на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-
дълъг от една година. В конкретния казус проверяваният електромер е Iska Me162 и не
е включен в системата за дистанционен отчет. СТИ не е било параметризирано да
отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, но е
отчетена електроенергия и в регистъри 1.8.3 и 1.8.4.
Според актуалната съдебна практика на ВКС застъпваният от
първоинстанционните и въззивните съдилища извод, че липсата на приложим
материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, не може да бъде заменена по аналогия с правни норми от други
източници на правото, е неправилен. Възприема се, че при отсъствието на специална
нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД,
според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договор за продажба следва да понесе своята договорна
отговорност. Основание за заплащането на дадено количество електроенергия по
договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото, като
разпоредбата на чл. 183 ЗЗД не изисква виновно поведение на потребителя за да
възникне задължението за заплащане на цената.
Така съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 124/18.06.2019
година, постановено по гр. д. № 2991/2018 г. и Решение №150/26.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 4160/2018 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така в
Решение № 76/08.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2209/2020 г. и Решение №
75/13.04.2020, г. постановено по гр. д. № 2206/2021 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІV г.
о., правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата
и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на
разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от
неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната
страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за
продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на
ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока. Тава прави правилото на чл. 183 ЗЗД приложимо при липсата на
специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за
електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребената електроенергия. Посоченото разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на
договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението
на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за продажба на
електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в
зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва
доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, съответно
юридическо лице-нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора
за продажба (чл. 183 и следващите от ЗЗД), съответно на договора за търговска
продажба (чл. 318 и следващите от ТЗ). И при двете правоотношения за крайния
снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да
прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и
6
да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа
енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния
клиент), а за купувача - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги
обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на
породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това
важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено
неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане
на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за
крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а
парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за
реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори
да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6
от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр.
98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се
коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа
енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на
обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 г. на Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено
по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на
ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по
чл. 48 - чл. 51, до отмяната на същите през 2018 г. В случаите когато тези правила не
уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на
ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита
на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа
на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода
на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение
се установява по съдебен ред. В този смисъл – Решение № 124/13.09.2021 г. по гр.д. №
1899/2020 г. на ВКС, IV г.о.
В конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в
невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4 на процесния електромер количество
електроенергия в размер на 1200 кВтч, в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че
това количество действително е доставено и потребено от абоната. Съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.),
7
първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения случай
наличието на процесното количество електроенергия в невизуализираните регистри
1.8.3 и 1.8.4 на електромер с фабричен № 1114021666885039 е установено именно с
Констативен протокол № 2368/06.12.2018 г. на БИМ, РО-Варна, от метрологичната
експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно който при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия по тарифа Т3 от 876,1 кВтч и тарифа Т4 от 324,1 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Това количество ел. енергия е отчетено по
тарифи 1.8.3 и 1.8.4 според вещите лица като следствие на външно неправомерно
въздействие върху тарифните зони на СТИ, като са включени нормално
неизползваните тарифи, неактивни по заводска настройка, отчета по които не е
визуализиран на дисплея на електромера. Така част от преминалата през
измервателното устройство ел. енергия не се инкасира и се постига целта да остане
незаплатена.
Констативният протокол № 1104099/21.11.2017 г. при извършената от „Енерго-
Про Мрежи“ АД проверка съдържа същите данни, удостоверяващи релевантните за
самата проверка обстоятелства: че показанията, отразени в протокола, са снетите от
СТИ към момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и
запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на демонтажа;
че номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че самият протокол е
съставен в момента на демонтирането. Настоящият състав възприема заключението на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебна електротехническа и компютърна,
според която натрупването на съответното количество ел. енергия в невизуализираните
регистри 1.8.3. и 1.8.4 общо от 1200 кВтч е вследствие на констатирано неправомерно
софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера. Макар и заключението да
е бланкетно оспорено от ответника, като необосновано, същият не е поискал
допускането на повторна експертиза, за да бъде проверена неговата правилност.
Направените от вещите лица изводи, напълно кореспондират с останалия събран
доказателствен материал по делото, житейската логика и правилата на науката. След
изследване на електромера, експертите сочат, че процесното количество ел. енергия
реално е преминало през същия и съответно потребено от абоната. Както КП на БИМ,
така и изготвената ескпертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в
„скритите“ регистри е отчетено точно, тъй като към датата на проверката – 21.11.2017
г., процесното СТИ е било в метрологична годност и при проверките за точност на
отчитане на същото не са констатирани грешки извън допустимите. Изтъкнатата от
експертите невъзможност да се определи със сигурност точният момент, от който е
започнало натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение към
валидността на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия,
тъй като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е имало
смяна на абоната, а вещите лица, са категорични, че електромерът е монтиран на
обекта на ищецаа нов, следователно с нулеви показания по регистри 1.8.3 и 1.8.4, респ.
натрупването на процесното количество ел. енергия по този регистър е станало след
монтажа.
Видно от протокол № 1103359/17.06.2016 г. електромерът с фабричен №
1114021666885039 е произведен през 2016 г., а е монтиран с нулеви показания по
първа и втора тарифа. Според показанията на вещото лице К.М. в о.с.з. на 21.10.2021 г.
допълнително начисленото количество ел. енергия от 1200 кВч е възможно да бъде
потребено в процесния период, а теоретично и за 10 дни може да бъде консумирана
тази ел. енергия. Следователно, потребената при редовни отчети за периода ел. енергия
в обекта и допълнително начислените 1200 кВтч ел. енергия е възможно да бъдат
доставени. Ирелевантно е каква част от процесното количество ел. енергия е
наптрупано в периода от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г., посочен в Становището за
8
начисление на електрическа енергия на „ЕРП Север“ АД и фактура №
**********/13.12.2018 г. Посоченият период е определен спрямо изискванията на чл.
50 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба гласи, че в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът
на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-
дълъг от една година.
При обоснованата по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в настоящия
случай, последното изискване отпада (така Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., ВКС, III г. о.). Съобразно нормата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, дължима е
стойността на цялото доставено и потребено от абоната, но останало незаплатено от
последния количество електроенергия, независимо от периода на потреблението. Както
бе изяснено по-горе, допълнително начисленото количество ел. енергия от 1200 кВтч е
точно определено, а самата стойност, посочена във фактура № **********/13.12.2018
г. за сумата от 195,56 лв., е определена по цени за технологични разходи и е съобразена
с утвърдените от ДКЕВР цени, действащи през процесния период.
Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за изтекла
погасителна давност за вземането на ищеца по процесната фактура за неоснователно,
доколкото съобразно посочения във фактурата падеж за плащане на задължението –
27.12.2018 г., съгласно чл. 26, ал. 1, 4 и 6, вр. чл. 18а от ОУ, към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2021 г. не е изтекъл
тригодишния давностен срок, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК
погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в
заповедното производство – така т. 9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 50 ПИКЕЕ се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г. ,потребителят следва да заплати електрическата
енергия, изчислена по реда на чл. 24 и чл. 25 в 10-дневен срок след получаване на
справката за извършената корекция.
Както бе изяснено по-горе, до посочения за потребител В.Я.И., а не до
ответника, е изпратено писмо с изх. № 50677_КП1104099_2/13.12.2018 г., в което е
посочено, че „Е.-П.П.“ АД е изчислило и коригирало сметката за електроенергия,
съгласно приложена справка за корекция при измерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, като в резултат на преизчислените количества за
клиентски номер ********** и абонатен номер ********** е издадена процесната
фактура на стойност 196,56 лв. със срок на плащане 27.12.2018 г. От представеното
известие за доставяне (л. 21 от делото) обаче не може да се направи извод, че писмото е
получено нито от посочения за потребител В.Я.И., нито от друго лице. Ищецът не
твърди, респ. не сочи доказателства, че справка за извършената корекция, съгласно чл.
28, вр. чл. 24 от ОУ, е получена от ответника. Следователно, съобразно горецитираната
практика на ВКС и чл. 28 от ОУ, потребителят не е бил поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията преди образуване на заповедното
производство, а същият е узнал едва на 08.02.2021 г., т.е. след процесния период
28.12.2018 г. – 15.01.2021 г., за който се претендира мораторна лихва за забава. В този
смисъл за исковия период ответникът не дължи обезщетение за причинени вреди
9
поради неточно изпълнение на паричното задължение в темпорално отношение на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният иск за сумата от 39,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
28.12.2018 г. до 15.01.2021 г., като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, съобразно
уважаването на главния иск и отхвърлянето на акцесорния такъв, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за
които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 528,79 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
депозит за СТЕ, както и сумата от 62,46 лв., представляваща направени в заповедното
производство съдебни разноски. Съдът преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК
на ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждене за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, както и с оглед кумулативно обективно съединените искове,
същото се явява към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на съдебни разноски в размер на сумата от
83,63 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на СТЕ, както
и сумата от 8,36 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни
разноски. Следва да бъде изяснено, че ищцовото дружество е надвнесло държавна
такса в размер на 25 лв., предвид обстоятелството, че първоначално исковете са били
предявени като осъдителни и след дадените от съда указания с Разпореждане №
3014/20.04.2021 г. за довнасяне на дължимата държавна такса, ищецът е пояснил с
молба от 07.05.2021 г., че е допуснал техническа грешка при формулиране на
осъдителен петитум, а исковете се предявяват като установителни, но същевременно е
заплатена и допълнителна такса от 25 лв. Надвнесената такса обаче не следва да бъде
възлагана в тежест на ответника, както се посочва в списъка по чл. 80 ГПК на ищеца, а
подлежи на възстановяване.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. К. АЛ.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 196,56 лв. (сто деветдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща главница за корекция на сметка за потребена ел. енергия за
обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в ***,
начислена за периода от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г., за която е издадена Фактура №
ФП0273969964/13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 29.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 261005/08.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1311/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 21 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 39,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
28.12.2018 г. до 15.01.2021 г.,
ОСЪЖДА Й. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.-П.П.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 528,79 лв. (петстотин
двадесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.-П.П.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два
10
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.-П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Й. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 83,63 лв. (осемдесет и
три лева и шестдесет и три стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.-П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Й. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8,36 лв. (осем лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11