Р Е Ш Е Н И Е
№ 261778/28.05.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5683 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от Община
А., Булстат **, с адрес: гр.А., ул. „Г. П.” № * срещу П.Н.М., ЕГН **********, с адрес
*** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на 7/8 ид.ч. от УПИ XIV- 865, кв. 61 по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.
Игнатиево, с площ от * кв.м., при
граници: от две страни улица,
УПИ *, УПИ * и УПИ *.
В исковата молба ищeцът твърди,
че по силата
на § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС е собственик на УПИ *, кв. 61 по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.
Игнатиево, с площ от 440,00 кв.м., при граници: от
две страни улица, УПИ *, УПИ * и УПИ *, като
имотът е отреден за жилищно строителство.
Сочи, че имотът е бил част
от парцел * в кв.47 по предходен план
на гр. Игнатиево,
одобрен със Заповед № *г. на Председателя на ОНС – В. и за него е бил
съставен Акт за държавна собственост
№ * г. на основание Заповед № * г. Излага, че държавата от
своя страна е придобила сонствеността по силата на
чл. 6 от ЗС. Предвид това ответникът
не би могъл
да придобие имота нито по
наследство, нито чрез покупко-продажба. Същевременно за имота е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *г., вписан в Служба по вписванията - Варна на *г., вх.
per. № *, акт № *, том *, дело № *, съгласно който ответникът е закупил 7/8 ид.ч. от процесния имот,
съсобствеността върху който е придобита от продавачите по наследство. Излага, че при
съставянето на нотариалния акт не са представени
документи удостоверяващи правото на собственост
на продавачите. Сочи че действително
със Заповед *г. върху имота било
отстъпено право на строеж на
Н. М. Ив., баща на ответника, починал
03.03.2012 г, върху парцел *
- *, кв.47 по предходен план на гр.
Игнатиево, община А., част от процесния
УПИ *, кв. 61 и е сключен типов Договор № * г., поради което Н.М. И. е вписан в разписния лист към плана
за дворищна регулация на кварталите.
Сочи и че безспорно изградените в имота сгради принадлежат
на наследниците на Н.М. И. Излага, че отстъпеното право на строеж
обаче не дава право на
собственост върху имота, в който е учредена суперфицията, а суперфициарният собственик става само негов
държател.Сочи, че с подадената от Н.М. И.молба вх. № * г. към Председателя на ОНС-А., за учредяване
на право на строеж върху
„общинско дворно място, представляващо парцел *, кв. 47 по плана на
с. Игнатиево“ е признато правото на собственост
на държавата, респективно на община А.. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Претендира присъждане на сторените
разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът П.Н.М. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В проведените съдебни заседания ищецът поддържа изразената
позиция по спора - ищецът чрез юрк. Д. М. и юрк. И.Д.
Ответникът П.Н.М. се явява във второ о.с.з., като сочи, че няма никакви претенции, както и че
няма доказателства, че е купил земята.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
По предявения отрицателен иск за собственост, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес
от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо
материално право доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на основание § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС на 7/8 ид.ч. от УПИ *, кв. * по действащия кадастрален и регулационен план на гр. И., с площ от 440,00 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ *****.
При установяване
правният интерес на ищеца от отричане правото на собственост на ответника,
последният трябва да изчерпи в същия процес всички придобивни основания, на
които то е могло да се породи, като с влизане на решението, с което
отрицателният установителен иск е уважен, правото му да се позове в следващ
процес на незаявените основания се преклудира (Определение № 330/05.07.2016 г.
по ч.гр.д. № 2108/2016 г. на IV г.о. на ВКС).
В случая от събраната
доказателствена съвкупност съдът намира за доказан правният
интерес за ищeца от търсената защита по следните съображения:
Съгласно неоспореното заключение на назначената по делото СТЕ, изготвено от
вещото лице инж. Ж.Б. и кредитирано от съда като пълно, обективно и компетентно, процесният
УПИ *, кв. * по действащия кадастрален и регулационен план на гр. И., община А. от * г., одобрен със Заповед № * г., с площ от * кв.м., попада с площ от 19 кв.м. в южен терен за улица
по предходния кадастрален и регулационен план за територията от * г., одобрен със Заповед № * г. на председателя на ОНС – Варна, както и с * кв.м. в парцел *.
Същевременно с исковата молба за
последният имот е представен Акт № * за държавна собственост от * г. на ОНС – А., от който се установява, че към момента на съставянето му –
1986 г., държавата е заявявала собственически права върху процесния имот, като
общината сочи, че нейн праводател по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС се
явява именно държавата.
От друга страна няма спор, а и видно от представения с исковата молба препис от Нотариален
акт № * г. на нотариус Б.В. ответникът е участвал като купувач в разпоредителна сделка за 7/8 ид.ч. от
процесния имот УПИ *, който нотариален акт е вписан в службата по вписванията.
Визираният нотариален акт от 2000 г., в който е обективирана сделката за
продажба на процесния имот притежава обвързваща доказателствена сила за
общината-ищец, третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота и правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение.
Констатираната колизия между притежаваните от двете страни титули за собственост
на процесния имот, обективно сочи, че ответникът заявява
противопоставими права и оспорва правата на ищеца, независимо
от изложеното от него пред съда във второ о.с.з., че няма претенция към имота, доколкото
наличието на нотариалния акт създава несигурност за тъврдяното правото на собственост на ищеца като се
нарушава и неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик
предвид възможността ответника, посочен в нотариалния акт за собственост, да се
разпореди с имота. Следователно налице са предпоставки за произнасяне по
същество по въпроса легитимира ли нотариалният акт от 2000 г. ответника като
собственик на УПИ *.
В тази връзка доколкото ищецът изрично е оспорил правото на собственост по
наследяване на продавачите по сделката от 2000 г. – Н.М. И., Ив. Н.М. и Ст.Н. Г., то ответникът-купувач следва да докаже, че преди него всеки от
продавачите е станал собственик на имота по силата на наследствено правоприемство.
Подобно доказаване в настоящото производство не е
проведено от ответника. Напротив.
Събраната доказателствена съвкупност, в частност АДС
№ * г., договор № * г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя,
строително разрешение № *, заповед № *г. на ИК на ОНС-А., писмо изх. № *г., молба от Н.И.до
Председателя на ОНС-А. от *г., схема за отстъпено
право на строеж, декларация от Н.И.от 15.04.1983 г., сочи, че в полза на Н.М.
Ив., бидейки един от частните праводатели на
ответника по сделката от 2000 г., е било учредено единствено ограничено вещно
право на строеж от държавата върху имота. Последният извод на съда не се
опровергава от представените разписни листи и от заключението на СТЕ сочещи, че
Н.М. И.е вписан като собственик на имот * по плана от 1965 и на процесния имот *, преди вписването на ответника като собственик по силата на НА от * г., доколкото вписванията в разписните листи не са годни да установят
пълно и главно правото на собственост, още повече че същите се основават на договора № * г., с който е учредено единствено ограничено вещно правно на строеж.
По отношение на останалите продавачи – Ив.Н.М. и Ст.Н.Г., по делото също не са събрани доказателства, които пряко или по косвен път
да установяват, че към датата на изповядване на покупко-продажбата същите са
притежавали право на собственост върху процесният
имот, било то по силата на наследствено правоприемство
или на друго годно придобивно основание.
Всъщност видно от описаните в нотариалния акт от 2000 г. документи
представени пред нотариуса, сред тях не се съдържа нито един който би могъл да
бъде тълкуван като титул за собственост върху имот *, което поставя въпроса по какъв начин нотариусът се е уверил, че
продавачите са собственици на продавания имот преди изповядване на сделката.
В обобщение гореизложеното мотивира съда да приеме, чеобвързващата
материална доказателствена сила на нотариалния акт е
оборена в настоящото производство и ответникът не би могъл да се легитимира
като собственик на процесния имот въз основа на
покупко-продажба от 2000 г.
От друга страна по делото не се установяват доказателства, от които да бъде
направен извод процесният имот да е имал друг
собственик до 1991 г., респективно на основание чл. 6 от ЗС в редакцията от
1951 г., отм. 1991 г., същият е станал
държавна собственост. При това положение и доколкото заключението на СТЕ сочи,
че според предвижданията на действащия регулационен план от 1993 г. процесният имот е бил предвиден за жилищно строителство, съдът
намира, че са налице кумулативно необходимите елементи от фатическия
състав на приетата през 1999 г. норма на § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС, съгласно която застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините.
Така мотивиран, съдът намира, че в настоящото производство се установи, че
ищецът се легитимира като собственик на процесния
имот на посоченото в исковата молба правно основание § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС, но не се установи противопоставимо право на собственост на ответника. Поради
това, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на
спора отправеното своевременно искане и представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца
сторените по делото разноски, които съобразно представените доказателства възлизат на общо 615,00 лв., от които 95,00
лв. заплатени държавни такси и 520,00 лв. депозит
за експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община А., Булстат **, с адрес: гр.А., ул.
„Г. П.” № *, срещу П.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, иск, че ответникът не е собственик на 7/8 ид.ч. от УПИ *, кв. * по действащия кадастрален
и регулационен план на гр. И., с площ
от * кв.м., при граници: от
две страни улица, УПИ ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Община А., Булстат **, с адрес: гр.А., ул.
„Г. П.” № * сумата от 615,00 лв., представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: