Р Е Ш Е Н И Е
№ 2036
гр. Пловдив, 17 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2252 по описа
на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с
чл.211, във връзка с чл.214, ал.1, т.1 от Закон за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Д.А.К., ЕГН **********, чрез адв.Т.А.-пълномощник, против Заповед №
8121К-7706 от 25.08.2023г. на министъра на вътрешните работи, в нейната т.2, с
която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл.215, ал.5 от ЗМВР временно
е отстранен от длъжност „Разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към РУ-Стамболийски при
ОДМВР-Пловдив и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак
и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта.
Жалбоподателят
оспорва заповедта по съображения за незаконосъобразност. Твърди, че в оспорения
акт не е посочено защо се приема, че ако служителят продължава да изпълнява
служебните си задължения това ще затрудни разкриването на обективната истина. В
заповедта липсват и мотиви (фактически основания), като не е налице втората
материалноправна предпоставка по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от подателя и от адв. А.- пълномощник.
Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Допълнителни съображения по съществото на спора се излагат в представена по
делото писмена защита.
Ответникът –
Министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител по пълномощие,
оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е в съответствие с материалните разпоредби
и с целта на закона. В писмени бележки доразвива становището си.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
От
доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят заема длъжността
„Разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към РУ-Стамболийски при
ОДМВР-Пловдив.
Назначена е
била проверка от министъра на вътрешните работи по повод извършеното в с.
Цалапица убийство на Д. Н. М. от гр.Стамболийски и множеството публикации в
средствата за масово осведомяване за допуснати пропуски в действията на
полицейските органи във връзка с разследване на престъплението. С министерска
заповед била назначена комисия, която приключила проверката със съставяне на
Доклад рег. № 4575р-1571/23.08.2023г., в който установила, че жалбоподателят в
качеството на разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ Стамболийски,
ОДМВР-Пловдив не е изпълнил изискването по чл. 67 от ЗМВР, че като полицейски
орган предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления, с което е
извършил дисциплинарно нарушение- неизпълнение разпоредбите на ЗМВР, деяние,
съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР- злоупотреба с доверие, за което
се предвижда дисциплинарно наказание- уволнение. Според комисията са налице
данни за нарушаване на етичните правила по т.15, 19, 24 и 78 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР и това поведение на жалбоподателя е
станало достояние на длъжностни лица извън МВР и граждани чрез множеството
публикации в средствата за масово осведомяване, поради което са налице данни за
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, съставомерно по чл.203,
ал.1, т.13 ЗМВР, за което също се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. Въз основа на констатациите си комисията е предложила на министъра с
оглед първоначално получените данни за извършени от жалбоподателя в качеството
на разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ Стамболийски, ОДМВР-Пловдив
тежки дисциплинарни нарушения по чл.203, ал.1, т.8, пр.2 и т.13 ЗМВР да се
образува дисциплинарно производство и да се прецени необходимостта от
временното отстраняване на служителя по чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР.
Със Заповед №
8121К-7706/25.08.2023г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 207,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу Д.К.,
като с т.2 от заповедта, на основание
чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го е отстранил временно от длъжност „ разузнавач V степен в
група „Криминална полиция“ към
РУ-Стамболийски при ОДМВР-Пловдив и е разпоредил да му бъдат иззети служебната
карта, личния знак и служебното оръжие. Като мотиви по т.2 в заповедта е
посочено, че заеманата от служителя длъжност му предоставя възможност да
въздейства на граждани, да възпрепятства и затрудни разкриването на обективната
истина при воденето срещу него дисциплинарно производство. Прието е, че като
разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ-Стамболийски инспектор К. има
възможност да ползва информационните фондове на МВР, да се сдобие с лични данни
и адреси на граждани, имащи отношение към случая на Д. М. от с.Цалапица.
Инспектор К. отговорял за района на с.Цалапица и като полицейски служител можел
да оказва натиск върху близките на М. и други жители на селото, с което да
попречел на разкриването на обективната истина.
С Покана №
349р-29005/25.08.2023г. жалбоподателят е бил поканен да се запознае с
горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи и да даде писмени
обяснения в срок до 17,30ч. на 30.08.2023г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка
с чл.211 от ЗМВР, от адресат на акта, против индивидуален административен акт,
за който е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.
Относимите към
правния спор факти се установяват от административната преписка. Не се спори
между страните, че към момента на издаване на атакуваната в настоящето
производство заповед, жалбоподателят е заемал длъжността „ разузнавач V степен
в група „Криминална полиция“ към РУ-Стамболийски при ОДМВР-Пловдив.
Спорът е правен
относно правилното приложение на материалния закон.
Съгласно
чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен
от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно
производство по чл.207 и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа,
образувал дисциплинарното производство. Следователно, за да бъде отстранен
служителят от длъжност, е необходимо да са налице две предпоставки: първата –
да е налице образувано дисциплинарно производство по чл.207 ЗМВР и втората –
служебното положение на отстранения служител да е пречка за разкриване на
обективната истина във връзка с доказването на дисциплинарното нарушение. В
случая са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.214, ал.1,
т.1 ЗМВР.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за липса на втората предпоставка. В мотивите на
оспорената заповед изрично е посочено, че жалбоподателят е разузнавач V степен
в група „Криминална полиция“ към РУ-Стамболийски при ОДМВР-Пловдив и като такъв
е бил длъжен да предотврати, пресече, разкрие и разследва престъпления, както и
да избягва тенденциозно, грубо и непрофесионално отношение към близките на Д. М.
и като не е изпълнил тези свои служебни задължения е допуснал деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и
уронване престижа на службата и е осуетил своевременното разкриване на тежко
криминално престъпление и задържане на извършителите, което престъпление е
предмет на многобройни репортажи и коментари в медиите от месец юли 2023 г. и
до момента, повод за гражданско недоволство и протести. В този смисъл недоказано
и противоречащо на съдържанието на заповедта е твърдението за липса на
конкретни мотиви за отстраняването на жалбоподателя от длъжност. Напротив, в
достатъчна степен ясно и точно са посочени мотивите за отстраняването, като е
спазено също изискването за форма.
Дали
жалбоподателят действително е извършил дисциплинарни нарушения и каква
дисциплинарна отговорност следва да понесе, са въпроси на друго производство,
поради което тези възражения няма да бъдат коментирани.
За настоящия
казус е от значение, че проверката е установила действия на жалбоподателя,
които представляват нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т. 1 и
т.4 ЗМВР, осъществяващи съставите на дисциплинарни нарушения по чл.203, ал.1,
т.8, пр.2 и т.13 ЗМВР, за които се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание уволнение, поради което временното отстраняване от длъжност на
жалбоподателя е необходимо и задължително с цел събиране на доказателства за
безспорното установяване на дисциплинарните му нарушения. Служебното положение
на жалбоподателя като разузнавач в група
„Криминална полиция“ към РУ-Стамболийски му дава достъп до
информационните фондове на МВР и възможност евентуално да използва служебна
информация за себе си, като я манипулира, както и да извършва действия, с които
може да затрудни разкриването на обективната истина, защото му дава възможност
да повлияе на обясненията на колегите си, ако от тях в хода на дисциплинарното
производство се искат такива, както и да окаже въздействие върху други
свидетели. В този смисъл напълно обосновано е становището на ответника, че
целта на закона е да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарното
производство при спазване на принципа за истинност по чл.7 АПК, издирване и
доказване с допустимите от закона средства на действителните факти по случая,
поради което е необходим баланс при спазване на този принцип и принципа за
съразмерност. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за несъответствие на оспорената част от заповедта с целта на
закона.
Поради
изложеното процесната заповед, в обжалваната част, се явява законосъобразна,
издадена в съответствие с материалния закон и с целта му, както и постановена
при липса на съществено нарушение на процесуалните правила и жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.К.,
ЕГН **********, против Заповед № 8121К-7706/25.08.2023г. на министъра на
вътрешните работи, в нейната т.2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл.215, ал.5 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност „Разузнавач V
степен в група „Криминална полиция“ към РУ-Стамболийски при ОДМВР-Пловдив и е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: