Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№……………../15.11.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа т.д.
№ 611 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност
срещу „Л.П.“ АД за обявяване за нищожно/недействително по отношение на
кредиторите на банката на подробно описаното в исковата молба прихващане,
извършено от ответника.
Съдът намира исковете за недопустими по следните съображения:
Предявените искове са с правна квалификация
чл. 3, ал.3 ЗБН и чл. 59, ал.5 ЗБН.
Исковете по чл.3, ал. 3 ЗБН са недопустими
поради наличие на пречката по чл. 299 ГПК. Налице е влязло между същите страни
и на същото основание решение №774/24.04.2017г постановено по т.д. № 3862/2015г
по описа на СГС, 6-ти състав.
Исковете по чл.59, ал. 5 ЗБН са
недопустими, тъй като са предявени след изтичане на преклузивния за това срок.
Предявяването им е ограничено от предвиден в
закона преклузивен срок, спазването на който е процесуална предпоставка за
тяхната допустимост. В различните редакции на чл.62, ал.1 ЗБН срокът е с
различна продължителност. Първоначално той е 2–годишен от откриване на
производството по несъстоятелност спрямо банката, а след измененията с ДВ, бр.
22 от 2018 г. е завишен на 5-години. Нормата на 62, ал.1 ЗБН е материалноправна,
поради което и за да може да се прилага за заварени правоотношения (т.е. такива
възникнали преди влизането й в сила), следва да има нарочна правна норма, която
придава обратното й действие. Такова действие придава разпоредбата на на § 7 от
ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. Същата е обявена за
противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 на Конституционния съд на
Република България, постановено по к.д. № 9/ 2020 г. Решението на
конституционния съд следва да бъде съобразено от настоящата съдебна инстанция,
тъй като е факт преди даване ход на устните състезания по делото. Зачитайки
силата на решението на конституционния съд, следва да се прием, че разпоредбата
на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. не може да се
приложи към предявените искове. Следователно и при липса на норма придаваща
обратно действие на закона, към предявените искове е приложима редакцията на
чл.62, ал.1 ЗБН от преди измененията ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., където срокът
за предявяване на исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН е 2 години, от
откриване на производството по несъстоятелност. Производството по
несъстоятелност спрямо банката е открито с решение от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 7549/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, следователно срокът по чл. 62, ал.1 ЗБН изтича
на 22.04.2017 г. Процесните искове са предявени на 15.04.2020 г, т.е. след
изтичане на преклузивен срок за това, с оглед на което те са процесуално
недопустими.
По изложените съображения исковата молба
следва да бъде върната върната.
При тези мотиви,съдът
Р А
З П О
Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба и прекратява производството по
т.д. №611 по описа за 2020 г. на СГС.
Разпореждането може да се
обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: