гр.София,
22.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Силвия Тачева
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№7881 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №55699 от 05.03.2019год.,
постановено по гр.дело №19880/2017г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, е признато за
установено по отношение на ответника Р.Д.Т. с ЕГН:**********, че ищците А.Б.Г.
с ЕГН*********, Г.Б.А. с ЕГН**********, Б.А.Н. с ЕГН**********, Е.Г.Н. с ЕГН**********,
С.Г.Н. с ЕГН**********, К.С.А. с ЕГН**********, А.Р.А. с ЕГН********** и С.Р.А.
с ЕГН**********, са собственици на основание давностно владение, осъществявано
в периода от втората половина на 1999г. до момента на постановяване на
решението, на част от недвижим имот, целият представляващ нива, извън урбанизирана
територия, находяща се в землището на село Чепинци, район Нови Искър, Столична
община, местността „Кремички път“, цялата с площ от 4300,00 кв.м, преставляваща
имот с пл. № 1140, записана в кадастрален лист № Б-8-7-А по неодобрен
кадастрален план за землището на село Чепинци от 1980 година, обозначен по
букви А-Б-В-Г-А в скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от
диспозитива на Решение от 17.06.1999 г., постановено по касационно
административно дело № 16 по описа на СГС, III с-в за 1999 г., с площ
1443кв.м., показана по букви и цифри 1-12-11-10-9-8-7-За-3-2-1 съгласно
комбинирана скица №1 от основното заключение на вещото лице, представляваща
част от имот с №160001 по картата на възстановената собственост на с. Чепинци с
площ 3720кв.м. показан по букви и цифри А-Б-За-7-З-И-А съгласно комбинирана
скица №1 от основното заключение на вещото лице, който имот е идентичен с ПИ с
идентификатор 80409.5824.332, площ 3720кв.м. и начин на трайно ползване нива,
съгласно Заповед № КД-14-36/18.3.2014г. на изп.директор на АГКК, ЕККАТЕ 80409,
р-н Нови Искър, общ. Столична. Със същото решение са отхвърлени предявения от
ищците иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати
всякакви неоснователни действия, с които им пречи да упражняват правото си на
собственост върху частта с площ 1443,00 кв. м. от описания недвижим имот,
включително маркиране на частта от процесната нива като част от негов собствен
имот. Ответникът е осъден да заплати на ищците 460,93лв. разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение в частта с която уважен предявения положителен
установителен иск, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника Р.Д.Т.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесулания и материалния закон при
разглеждане на спора, тъй като в
определението по чл.140 от ГПК не е посочил правната квалификация на исковете във
връзка с чл.124 ГПК и дали се касае за добросъвестно или недобросъвестно владение,
както и не е посочен точният период. В нарушение на процесуалния закон
неправилно били отхвърлени конкретни и ясни доказателствени искания, както и
било ограничено доказването със свидетелски показания само с по един свидетел
за ищеца и ответника. Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че ищците имат нива, отразена в КККР като ПИ с идентификатор
80409.5824.33, защото този имот бил заличен като номер и скиците от 02.10.2013
г. не съответстват на действащата КККР, а ищците само са отбелязани като евентуални
носители на материално право, което не е доказано по граници с иск за
материално право спрямо ответника, поради което не може да бъде обект на
давностно владение. Твърди също така, че ищците не са доказали непрекъснато и
необезпокоявано владение на имота през целия период, както и идентичност на
имот №1140 с имот №7398 с площ по графични данни от около 7000кв.м., заснет в
стар кадастрален план през 1947г. на район „Стара планина- Яката“. Не била
доказана и идентичност на местност „Кремички път" с местност „Долето“.
Ответникът бил въведен във владение на възстановения му имот от ОСЗ Нови Искър,
а ищците не били въведени във владение на претендирания от тях имот. Претендира
отмяна на решението в обжалваната от него част и отхвърляне на положителния
установителен иск за собственост, както и присъждане на направените разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемите ищци оспорват същата
като неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено. Излагат подробни
съображения относно правилността на решението в обжалваната част. Претендират
разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият
състав намира, че не се установява да са допуснати твърдените от жалбоподателя
процесуални нарушения при разглеждането на делото от първостепенния съд. В
исковата молба ищците са посочили, че предявяват иск за установяване правото им
на собственост на основание чл.79, ал.1 от ЗС- непрекъснато владение в
продължение на 10 години. В определението по чл.140 от ГПК съдът е възпроизвел
искането на ответника, като е посочил и конкретен период- от 1999 година до
настоящия момент. Правилно и в съответствие с правната квалификация е
разпределена и доказателствената тежест между страните.
От
заключението на вещото лице по СТЕ и допълнителната такава се установява, че
имотът с площ от 4300 кв.м., описан в диспозитива на решението на СГС, ІІІв
състав от 17.06.1999г. по к.адм.д.№16/1999г. е идентичен с имот пл.№1140 в
кад.лист №Б-8-7-А по неодобрен кадастрален план на село Чепинци от 1980г. с
площ от 4300 кв.м., а част от същия имот, с площ 1443 кв.м. се припокрива с част
от ивот №160001 по картата за възстановена собственост на с.Чепинци (по цифри и
букви- 1-2-3-3а-7-8-9-10-11-12-1 от скицата на вещото лице към заключението на
л.127 от първоинстанционното дело). Имот №160001 по КВС е напълно идентичен с
ПИ с идентификатор 80409.5824.332 по одобреното със заповед №КД-14-36/18.03.2014г.
(на л.67 от първоинстанционното дело) на изп.директор на АГКК изменение на КК и
КР.
От
показанията на разпитаните свидетели Ц.Ц.(в първата инстанция) и К.Д.(във
въззивната инстанция) безспорно се установява явното, непрекъснато и
необезпокоявано владение от страна на ищците на процесния имот за периода от
1999 година до 2017г., за когато е посочено в исковата молба, че ответникът за
първи път е предприел действия смущаващи владението им. Свидетелката Ц.заявява,
че има имот в същата местност и знае къде точно е имотът на ищците. От 1999г.
имотът бил стопанисван и обработван от ищците, не познава ответника и
наследодателката му и не ги е виждала. До 1999г. имотът бил градина със сливи,
след това зеленчукова градина и накрая- люцерна. Свидетелят Д. дава точно
описание на формата, площта и местоположението на имота. Заявява, че местността
„Долето“ е на около 500 метра източно от местността „Кремички път“ и била
различна местност. Ищците обработвали нивата от 1999 година, през последните 10
години садили люцерна, а преди това било зеленчукова градина. Съдът кредитира
показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са логични,
безпротиворечиви и взаимно се потвърждават, както се подкрепят и от заключението
на вещото лице по СТЕ. От друга страна съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ответника- В.П.и П.С., тъй като са твърде общи, не установяват
нито точното местонахождение, нито границите и площта на имота. Освен това и
двамата свидетели заявяват, че са посещавали спорадично имота във връзка с
извършването на селскостопанска работа и то преди 20-25 години.
Предвид
изложеното се установява наличието на всички необходими предпоставки за
признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот вследствие на
изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност за периода от 1999г. до
2017г., като владението им е било явно, непрекъснато и необезпокоявано.
Останалите
изложени от ответника съображения и доводи са ирелевантни за предмета на спора
при заявеното от ищците придобивно основание.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по
жалбата имат право на разноски, но не претендират такива.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№55699 от 05.03.2019год., постановено по гр.дело №19880/2017г. по описа на СРС,
ГО, 32 с-в в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/