О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен,
22.01.2020 г.
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание
проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря …………………………………………… и в присъствието на прокурора
…………………………………………………… , като разгледа докладваното от съдията М.Данчев вчн дело №27 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във
връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение,
постановено в разпоредително заседание, в частта му относно произнасянето по
въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от подсъдимата
Н.Т.Т., чрез защитника й адв. Д.И. ***, против определение
от 16.12.2019г., постановено в разпоредително заседание по нохд
№ 1595/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен, частта му, в която районният
съд е приел и постановил, че на проведеното досъдебно производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, както и в частта
му, в която е отказано допускането и събирането на доказателства по искане на
защитата на подсъдимата.
С атакуваното определение,
постановено в разпоредително заседание, проведено на 16.12.2019г.,
първоинстанционният съд е приел и постановил, че на досъдебното производство не
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Съдът е преценил, че не
е необходимо да се събират други доказателства, а по искането на защитата на
подсъдимата за допускане до разпит на свидетели не се е произнесъл с мотив, че
не са посочени имената на същите.
В частната жалба, по повод на което
е образувано настоящото производство, депозирана от подсъдимата чрез защитника
й в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното
в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в
тази му част същото се определя като неправилно и незаконосъобразно. Във връзка
с оплакването касаещо допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, в жалбата се сочи, че
в обвинителния акт не са изложени никакви съществени елементи от фактическия
състав на описаното престъпление и в частност, че прокурорът не е изложил
никакви твърдения за факти, от които да е видно защо приема, че подсъдимата
като е заявила на 10.11.2014г., в качеството й на свидетел, пред разследващ
орган, че на 07.07.2014г. брат й С.Т.Т.и съпругата му С.Т.Т. силно
удряли с твърд предмет по вратата на дома й, носел брадва и нож и двамата
отправяли обиди и закани към нея и сина й, по този начин е потвърдила неистина.
По отношение на обстоятелствата, описани от прокурора се твърди, че са
ирелевантни за съставомерността по чл.290 ал.1 от НК, защото те не са относими не
са достатъчни за да бъде описано в обстоятелствената част на обвинителния акт
извършването на престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Обосновава се тезата, че
когато в обвинителния акт не са изложени никакви твърдения за факти, срещу
които подсъдимият да се защитава, а именно дали инкриминираният факт - този, че
подсъдимата Н.Т. е заявила пред разследващ орган като свидетел, че на 07.07.2014г. Стоян Тодоров и С.Т. силно са удряли с твърд
предмет по вратата на дома й, Тодоров носел брадвичка и нож и двамата отправяли
обиди и закани към нея и сина й - е възпрепятствал разкриването на обективната
истина по ДП № 1353/2014г. по описа на РУ на МВР - Сливен, включвал ли се е
този факт в предмета на доказване или е бил извън предмета на доказване по това
друго дело, т.е. защо прокурорът счита, че престъплението по чл.290 ал.1 от НК
е извършено от обективна страна, е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като нарушава правото на защита на подсъдимия, понеже същият е лишен от
възможността да разбере какво конкретно престъпление му е вменено с всички
негови съставомерни белези и кои са конкретните
факти, срещу които той следва да се защитава.
По отношение на оплакването свързано
с отказа на съда да допусне събирането на доказателства, в жалбата се сочи, че
тези доказателствени искания са били оставени без уважение с неадекватния и
несъстоятелен довод, че не се сочат имена на свидетели, по който начин
председателят на съдебния състав ясно е изразил обвинителния си уклон и
предубедеността си във вината на подсъдимата Т.. Обосновава се тезата, че исканията
за събиране на писмени и гласни доказателства, включително и чрез посочване на
конкретни лица с имена, които да бъдат разпитани като свидетели в процеса, са
насочени към установяване на фактическата обстановка, случила се на 07.07.2014г. и че това е необходимо именно за преценка дали с
изявленията на подсъдимата Н.Т. на 10.11.2014г. пред разследващия орган тя е
казала истина, или е потвърдила неистина. Твърди се, че фактическата обстановка
не е била установена поради некачествено водене на разследванията за това, а
пък по настоящото досъдебно производство такова въобще не е водено, т.е.
прокурорът и разследващия орган в настоящия случай не са извършвали процесуални
действия по изясняване дали заявеното от Н.Т. е истина или неистина.
Настоява се за отмяна на обжалваното
протоколно определение на първоинстанционния съд, с което е приключил разпоредителното
заседание и се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, за връщане на
делото за разглеждане на друг състав, който да бъде задължен да изиска
материалите по ДП № 1353/2014г. по описа па РУ на МВР Сливен и НОХД №
413/2018г. по описа на Сливенския районен съд, в които се съдържат имена на
свидетели, които са били разпитвани като такива, и такива които са давали
писмени сведения, но не са разпитвани като свидетели, за да може имената им да
бъдат посочени във връзка с искането за техния разпит като свидетели.
Настоящият съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на
защитника на подсъдимия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения,
като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка
на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна в частта й, с която се атакува определението на СлРС, постановено в разпоредително заседание в частта му, в
която районният съд е приел и постановил, че на проведеното досъдебно производство
не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Жалбата е
недопустима в частта й, в която определението се атакува в частта му, в която е
отказано допускането и събирането на доказателства по искане на защитата на
подсъдимата. Жалбата е недопустима и по отношение на искането в нея за връщане
на делото за разглеждане на друг състав, който да бъде задължен да извърши
определени действия касаещи събирането на доказателства.
Обжалваното протоколно определение
на Районен съд гр.Сливен от 16.12.2019г. в обжалваната му част досежно
въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е обосновано и законосъобразно.
Правилно и законосъобразно
решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата,
че в хода на проведеното досъдебно производство и в частност при изготвянето на
обвинителния акт са били допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата
и в частност да научи за какво престъпление е привлечена в това качество.
Оплакването в частната жалба, по
повод на която е образувано настоящото въззивно производство, за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство се свежда
до твърдението, че в обвинителния акт не са изложени никакви съществени
елементи от фактическия състав на описаното престъпление и в частност, че
прокурорът не е изложил никакви твърдения за факти, от които да е видно защо
приема, че подсъдимата като е заявила на 10.11.2014г., в качеството й на
свидетел, пред разследващ орган, че на 07.07.2014г.
брат й С.Т.Т.и съпругата му С.Т.Т.
силно удряли с твърд предмет по вратата на дома й, носел брадва и нож и двамата
отправяли обиди и закани към нея и сина й, по този начин е потвърдила неистина.
Внимателният преглед на
съдържанието на внесения обвинителен акт, по който е било образувано нохд № 1959/2019г. по описа на СлРС,
налага извод, че той отговаря на изискванията на чл.246 НПК.
В обстоятелствената част на същия
достатъчно ясно, точно и конкретно са посочени престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и
размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията
за прилагане на чл.53 от НК; обстоятелствата, които отегчават или смекчават
отговорността на обвиняемия; както и доказателствените материали, от които се
установяват посочените обстоятелства.
Деянието на подсъдимата е описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно, точно и конкретно.
Посочени са конкретните действия извършени от подсъдимата, обоснована е
правната квалификация на извършеното, изложени са достатъчно ясни и конкретни
съображения относно съставомерността на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Конкретно в тази част
на обвинителния акт съвсем ясно и точно е посочено, че подсъдимата на
10.11.2014г. е била разпитана като свидетел по досъдебно производство №
1353/14г. на РУ на МВР – Сливен и в показанията си пред разследващия полицай е
заявила, че на 07.07.2014г. брат й С.Т.Т.и съпругата му С.Т.Т. силно
удряли с твърд предмет по вратата на дома й, носел брадва и нож и двамата
отправяли обиди и закани към нея и сина й. Посочено е че, по този начин тя е
потвърдила неистина.
Неоснователно е оплакването, че
прокурорът не е изложил никакви твърдения за факти, от които да е видно защо
приема, че подсъдимата като е заявила на 10.11.2014г., в качеството й на
свидетел, пред разследващ орган, че на 07.07.2014г.
брат й С.Т.Т.и съпругата му С.Т.Т.
силно удряли с твърд предмет по вратата на дома й, носел брадва и нож и двамата
отправяли обиди и закани към нея и сина й, по този начин е потвърдила неистина.
В самата жалба се заявява, а и от съдържанието на обвинителния акт е видно, че
в него са коментирани обстоятелства и доказателства, които имат отношение към
преценката относно това дали заявеното от подсъдимата при разпита й в
качеството на свидетел е истина или не. Настоящият съд не споделя тезата, че тези
описани от прокурора обстоятелства, описани от прокурора са ирелевантни за
съставомерността по чл.290 ал.1 от НК, че не са относими, или най-малкото не са
достатъчни за да бъде описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние
престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Относимостта и
достатъчността на конкретните доказателства е въпрос по съществото на делото и излиза
извън обхвата на въпросите, които са предмет на разглеждане и преценка в хода
на разпоредителното заседание.
При това положение е очевидно, че
правото на защита на подсъдимата не е нарушено, тъй като с оглед на направените
по-горе констатации относно обвинителния акт, несъмнено не е налице затруднение
тя да разбере в какво точно се състои обвинението, което по отношение на
коментираните по-горе обстоятелства касаещи обстоятелствената част на
обвинителния акт действително е в достатъчна степен конкретно и ясно, както от
гледна точка на изложените фактически положения, така и с оглед обосноваването
на правната му квалификация и съставомерността му от обективна и субективна
страна.
Според настоящия съд, жалбата, с
която е сезиран и по повод на която е образувано настоящото производство, е
недопустима в частта й, в което определението на СлРС,
постановено в разпоредително заседание, се атакува в частта му, в която е
отказано допускането и събирането на доказателства по искане на защитата на
подсъдимата.
В разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК изрично е посочено в коя част подлежи на обжалване определението по чл.248
ал.1 от НПК, а именно: само по т.3 - допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници,
както и по т.6 – относно взетите мерки за процесуална принуда. В останалата му
част вкл. по т.7 – относно направените искания за събиране на нови
доказателства, определението постановено в разпоредително заседание не подлежи
на атакуване.
Недопустима е жалбата и в частта й,
в която се иска връщане на делото за разглеждане на друг състав, който да бъде
задължен да извърши определени действия касаещи събирането на доказателства. В
това производство въззивният съд няма такива
правомощия, доколкото дори да беше констатирал, че в хода на досъдебното производство
и в частност при изготвянето на обвинителния акт са били допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата и в частност да научи за какво престъпление
е привлечена в това качество, тогава би се стигнало до отмяна на определението
на районния съд, постановено в разпоредително заседание, като делото би се
върнало на прокурора.
С оглед на горните констатации въззивната
инстанция стигна до извода, че СлРС е постановил
обосновано, законосъобразно и мотивирано определение, с което правилно е приел,
че в хода на проведеното разследване не са допуснати сочените от защитата на
подсъдимата отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в наказателния процес.
В този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено. Жалбата против него следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна в частта й, с която се атакува
определението на СлРС, постановено в разпоредително
заседание в частта му, в която районният съд е приел и постановил, че на
проведеното досъдебно производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата. Жалбата следва да се остави без разглеждане
като недопустима в частта й, в която определението се атакува в частта му, в
която е отказано допускането и събирането на доказателства по искане на
защитата на подсъдимата. Жалбата следва да се остави без разглеждане като
недопустима и по отношение на искането в нея за връщане на делото за
разглеждане на друг състав, който да бъде задължен да извърши определени
действия касаещи събирането на доказателства.
Поради изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 16.12.2019г. постановено в разпоредително заседание по нохд № 1595/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата в частта й, в
която определението се атакува на в частта му, в която районният съд е приел и
постановил, че на проведеното досъдебно производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима жалбата в частта й, в която определението се атакува в частта му, в
която е отказано допускането и събирането на доказателства по искане на
защитата на подсъдимата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима жалбата в частта й по
отношение на искането в нея за връщане на делото за разглеждане на друг състав,
който да бъде задължен да извърши определени действия касаещи събирането на
доказателства.
Настоящото определение не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: