Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260584
Гр.
Пловдив, 28.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на единадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на секретаря АНЕЛИЯ
ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7677/2020г. по описа на
ПРС, ІV н.
с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.С.С., ЕГН **********
против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3966741, издаден от ОДМВР Пловдив, с който
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата
/ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и
в съдебно заседание, жалбоподателят С., чрез процесуалния си представител адв. З.Г.,
моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена
без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатски възнаграждения. Претендират се направените
разноски по настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.08.2020г. в 08:17ч. в общ.
Марица, с. Маноле, ул. 1-ва № 78, посока с. Рогош, било заснето извършено
нарушение за скорост с МПС – л. а. „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. № ****,
установено със система за автоматично фиксиране ТFR1-М № 529, като при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 73
км/ч или превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС е с регистриран собственик А.С.С..
За така констатираното нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на А.С.
е наложена глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви –
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков
материал, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ от 06.08.2020г., Протокол № 2-32-20/12.06.2020 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, справка за собственици на превозното средство л. а.
„Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. № ****, справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че е налице състава на административно нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 06.08.2020г. в 08:17ч. в общ. Марица, с. Маноле,
ул. 1-ва № 78, посока с. Рогош, жалбоподателят С., управлявайки л. а. „Мерцедес
ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. № ****, е превишил разрешената скорост с 23 км/ч, което
било установено с ATCC № ТFR1-М № 529, като при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била
установена скорост от 73 км/ч. Това се потвърждава и от приложения към
административната преписка снимков материал. Съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Дадената от наказващия орган правна
квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно
съответна на текстовото описание на нарушението.
За така установеното нарушение е
издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за
задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От
отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити
по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Електронният фиш правилно е издаден
по отношение на жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, доколкото от
данните по делото не се установява последният да се е възползвал от
възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.
Нарушението е заснето с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за
която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е
преминала съответната проверка. Действително приложеното по административната
преписка Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от Закон за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Наред с това съгласно представения по делото Протокол №
2-32-20/12.06.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща
проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността
на проверката на видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на
нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на
горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 76 км/ч. В
горепосоченият протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е
отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е
±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя
от измерената скорост 76 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 73 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащия се в
преписката Протокол за използване на АТСС от 06.08.2020г., който е задължителен
за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което
го е заснело. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален
свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за
съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената
по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в
случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката
дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът
на нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на начало и
край на работа на процесното АТСС.
Правилно и законосъобразно за така
установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1
т.3 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач,
който превиши разрешената скорост в населено място от 21 до 30 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид,
поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ
следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на
основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна
искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Възнаграждението следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв.
и 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по
делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №
3966741, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.С.С., ЕГН ********** на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата
/ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** ***
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.