Определение по дело №672/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 606
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Милен Василев
Дело: 20221001000672
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 606
гр. София, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20221001000672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 21.06.2022 г. на ищеца „Мусала Ив“ ЕООД /в несъстоятелност/
и частна жалба от 29.06.2022 г. на синдика на „Мусала Ив“ ЕООД срещу определението от
26.05.2022 г. по т. д. № 1830/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-22 състав, с което е върната
исковата молба.
В жалбите се твърди, че неправилно и извън компетентността му СГС е преразгледал въпроса за
надлежното упражняване на правото на подаване на възражение по чл. 690 ТЗ, в отклонение от
вече приетото от съда по несъстоятелността с определение от 26.08.2021 г. по т.д. № 199/2020 г. на
СГС, в което възражението е разгледано по същество. Сочи се, че неправилно е прието и, че
смъртта на управителя на дружеството Г. Д. води до прекратяване на правата на процесуално
представителство за адв. В. Х.. Поддържа се, че липсва настъпило основание за прекратяване на
упълномощаването по чл. 41 ЗЗД. Не било отчетено и специфичното положение на управителния
орган на дружеството при открито производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Ответникът „Портал“ ЕООД в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва
частните жалби.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частните жалби, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Мусала Ив“ ЕООД /в несъстоятелност/ с искова
молба от 8.09.2021 г., с която срещу „Портал“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за
признаване за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата 132 535,04 лв. по влязло в сила
решение от 24.11.2010 г. по т.д. № 119/2010 г. на СГС, от които: 1) 38 797,08 лв. – главница за
неизплатени възнаграждения за извършени и приети СМР, заедно със законната лихва от 1.07.2021
г. до изплащането, 2) 11 627,79 лв. – законна лихва върху главницата за периода до 11.01.2010 г., 3)
45 572,01 лв. – законна лихва върху главницата за периода 11.01.2010 г. – 30.06.2021 г., 4)
1
29 632,01 лв. – главница, 5) 1 703,20 лв. – неустойка, 6) 5 202,95 лв. – остатък от присъдени
съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност с
решение от 1.06.2020 г. по т.д. № 199/2020 г. на Софийския градски съд, като в срока по чл. 685,
ал. 1 във вр. с чл. 632, ал. 3 ТЗ ответникът „Портал“ ЕООД е предявил процесните вземания с
молба с вх. № 333528/30.06.2021 г. Вземанията били включено от синдика в списъка на приетите
вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, но в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу тях ищецът подал
възражение с вх. 338958/21.07.2021 г. След проведено производство по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ с
определение от 26.08.2021 г. съдът по несъстоятелността не уважил възражението и потвърдил
приемането на вземанията. Твърди се, че ищецът не дължал вземанията, тъй като същите били
погасени по давност. Твърди се, че в образуваното изпълнително производство срещу ищеца
последното изпълнително действие било извършена на 23.03.2016 г., поради което давността била
изтекла на 23.03.2021 г. – преди предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност.
Исковата молба и възражението по чл. 690 ТЗ са подадена от адв. В. Х. въз основа на
приложено пълномощно от 10.02.2020 г., с което Г. С. Д. в качеството си на управител на „Мусала
Ив“ ЕООД е упълномощил същата да представлява дружеството по образуваното срещу него т.д.
№ 199/2020 г. на СГС за откриване на производство по несъстоятелност във всички инстанции,
както и с право на представителство по предявени установителни искове по чл. 694 ТЗ и да
предявява такива.
В отговора на исковата молба ответникът „Портал“ ЕООД е възразил срещу допустимостта на
исковата молба, която не била подадена от легитимирано лице, тъй като с прекратяването на
дейността на дружеството, постановена на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ, и прекратяване на правомощията
на органите му, следвало да се считат и прекратени правомощията на всички пълномощници, вкл.
и на адвоката, подал исковата молба и възражението по чл. 690 ТЗ.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът допълнително е посочил, че
едноличният собственик и управител на ищцовото дружество Г. Д. е починал.
С определение от 20.04.2022 г. СГС е изискал служебна справка по реда на Наредба № 14/2009
г. относно вписаните данни в НБД за лицето Г. С. Д.. От изготвената такава е видно, че лицето е
починало на 6.05.2020 г. /л. 96 от делото на СГС/.
За да постанови обжалваното определение от 26.05.2022 г., с което исковата молба е върната,
съдът е приел, че към датата на подаване на възражението по чл. 690 ТЗ и на подаване на исковата
молба адв. В. Х. не е разполагала с надлежна представителна власт по отношение на ищцовото
дружество. Прието е, че смъртта на едноличния собственик и управител на 6.05.2020 г. е довела до
прекратяване на упълномощаването на адвоката, тъй като липсва волеизявяващ и волеобразуващ
орган, който да може да потвърди действията на адвоката. Поради това не следвало да се дават
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, доколкото евентуалното потвърждаване на
представителната власт от наследниците на починалия ще бъде извършено след преклузивните
срокове по чл. 690 и чл. 694 ТЗ.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частните жалби са подадени срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и са допустими. Разгледани по
същество са основателни.
Преди всичко неправилно първоинстанционният съд е приложил последиците за недопустимост
2
на иска /по чл. 130 ГПК/ спрямо приети от него за нередовни процесуални действия на ищеца –
подаденото възражение по чл. 690 ТЗ и исковата молба. Макар нередовността на процесуалното
действие да е частен случай на недопустимост на същото, то законът е предвидил, че тази
недопустимост може да доведе до неблагоприятни последици за страната само, ако съдът е
изпълнил служебното си задължение да й даде указания за отстраняване на нередовността в
определен срок /чл. 101, ал. 1, чл. 129, ал. 1 ГПК и др./, а страната не изпълни указанията. Ако
страната изпълни указанията, то процесуалното действие се санира със задна дата от момента на
извършването му – чл. 101, ал. 2, чл. 129, ал. 5 ГПК. В конкретния случай именно нередовност е
констатирал СГС – извършени без представителна власт процесуални действия по подаването на
възражение по чл. 690 ТЗ и на исковата молба. За отстраняване на тези нередовности съдът обаче
не е дал указания до ищцовото дружество. Ирелевантно за изпълнение на тези задължения на съда
е обстоятелството дали дружеството има действащ органен представител – начинът на изпълнение
на указанията е грижа на самата страна. Прекратяване на производството обаче не може да се
постанови без даването на подобни указания. Това само по себе е достатъчно за
незаконосъобразността на обжалваното определение.
Независимо от горното следва да се посочи, че е неправилен и самият извод за нередовност на
посочените процесуални действия на ищеца. Както бе посочено, съдът е приел, че те са извършени
без представителна власт, тъй като действието на пълномощното от 10.02.2020 г. в полза на
упълномощената адв. Х., е било прекратено поради прекратяване на ищцовото дружество на осн.
чл. 157, ал. 1 ТЗ поради смъртта на 6.05.2020 г. на едноличния му собственик Г. Д.. Според чл. 41,
ал. 1 ЗЗД „пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със
смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а
когато упълномощител или пълномощник са юридически лица – с прекратяването им “.
Разпоредбата е в този вид от приемането на ЗЗД през 1950 г., към който момент под
прекратяване на юридическо лице “ се е влагал различен от сегашния смисъл. Изяснено е в
правната теория, че „прекратяването на юридическо лице“ е аналог на смъртта на физическо лице,
като това „прекратяване“ настъпва с преустановяване съществуването на юридическото лице като
правен субект, като в „процеса на ликвидация ЮЛ още съществува, затова след пълното
прекратяване отпада представителната власт“[1]. Следователно, под „прекратяване на
юридическо лице“ се разбира не прекратяване на дейността, а прекратяване на съществуването на
ЮЛ, което при търговските дружество настъпва със заличаването им от търговския регистър,
докогато дружеството продължава да съществува като правен субект. Смъртта на органния
представител, който е подписал пълномощното от името на дружеството, не води до прекратяване
на упълномощаването.
Настоящото ищцово дружество, спрямо когото е и открито производство по несъстоятелност,
не е заличено от търговския регистър. Смъртта на едноличния собственик на капитала води
единствено до прекратяване на дейността на дружеството /чл. 157, ал. 1 ТЗ/, до каквото води и
постановеното решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Дружеството обаче продължава да съществува, в
противен случай спрямо него не може да се провежда производство по несъстоятелност. По този
причина спрямо процесното пълномощно от 10.02.2020 г. не е настъпило прекратително основание
по чл. 41, ал. 1 ЗЗД, а представителното правоотношение между дружеството и упълномощения
адвокат продължава да съществува. Ето защо както възражението по чл. 690 ТЗ, така и исковата
молба са подадени от лице с надлежна представителна власт и не са нередовни на това основание.
3
С оглед на изложеното частните жалби се явяват основателни, поради което обжалваното
определение следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
[1] така В. Таджер, Гражданско право на НРБ, Обща част, дял ІІ, изд. 2001 г., стр. 668; К. Таков, Доброволно
представителство, изд. 2008 г., стр. 408.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 26.05.2022 г. по т. д. № 1830/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-22 състав, с което е върната исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4