Р
Е Ш Е Н И Е
№
36
гр.
*****, 04.05.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в публичното
заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Й.Д., като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 3 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С НП № ***/17.12.2014 г. на Председателя
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр. ***** за извършено
нарушение на т. 3.5.2 от Лицензия № Л-***-**13.08.2004 г. на осн. чл. 206, ал.
1 от Закона за енергетиката на „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ***** ******-*, бул. „********
*********” № ***, представлявано от П.Т., П.В., М.Б. и Р.Г.Ц., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 20000.00 лв. (двадесет
хиляди лева).
Постъпила е жалба от „Енерго-Про
Мрежи” АД гр. *****, представлявано от П.Т., П.В., М.Б. и Р.Г.Ц., против НП. В
същата е изложил подробни съображения, че последното е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло НП, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят „Енерго-Про Мрежи” АД
гр. *****, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. И.Й.А.
от ВТАК. Последният поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени НП като неправилно
и незаконосъобразно, за което излага съображения.
Ответник-жалба Комисия за енергийно и
водно регулиране гр. ***** (с
предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране гр. *****), редовно призован, се представлява в съдебно заседание
от младши експерт Т.И.Б.. Същата взема становище, че жалбата е неоснователна.
Моли съда да потвърди издаденото НП.
Районна прокуратура гр. *****, уведомена
от предишно съдебно заседание чрез прокурор Никола Пашов, не се представлява и
не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод на направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните
и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е допустима. Същата,
разгледана по същество, е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 12.03.2014 г. в 11.03 часа с оглед осъществяване
на регулаторен одит на „Енерго-Про Мрежи” АД гр. ***** била извършена проверка
от Г.В.П. – главен експерт в Главна дирекция „КРС” – ДКЕВР, в присъствието на Д.М.Г.
- външен експерт, К.С.Г. – специалист измерване при РОЦ ***** ********* и *******
и Л.Й.Б. - специалист измерване при РОЦ ***** ********* и ******* в обект,
находящ се в гр. *****, община *****, ул. „***** ***********” № **, с абонатен
№ **********, собственост на ЕТ „М.В.”. При същата се установило, че СТИ
/електромер/ с фабричен № *******, тип ** *** ** на фирма Крижик, производство
2003 г., е монтирано в електромерно табло
на фасадата на сградата на клиента, без пломба на врата, с
неработеща ключалка. СТИ имало пломба на клемореда РРТ 001/12289 и пломба за последваща
метрологична проверка М 03/022 201. В регистъра на СТИ на „Енерго-Про Мрежи”
АД, поддържан съгласно Раздел VІ „Регистър на измервателната система” от
Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, за описаното
СТИ като година на метрологична проверка е записана 2003 година, а като година
за следваща метрологична проверка на същото била записана 2009 година. Проверяващите
служители установили, че посоченото СТИ било с изтекъл срок на последваща
метрологична проверка. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № ***-*-*-*/13.03.2014 г.
Впоследствие бил изготвен АУАН № ***-***/02.07.2014
г. от Г.В.П. – главен експерт в Главна дирекция „КРС” – ДКЕВР в присъствието на
свидетеля Д.М.Г.. В същия било вписано, че жалбоподателят не е поддържал СТИ
/електромер/ на абонатен № **********, с фабричен № *******, тип ** *** ** /еднофазен/
на фирма KRIZIK, с пломба за последваща метрологична
проверка М 03/022 201, и за това на 13.03.2014
г. в гр. *****, община *****, област ****** *******,
ул. „***** ***********” № ** е нарушил т. 3.5.2 от
издадената му лицензия № Л-***-**13.08.2004 г., с което е осъществил състава на
чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. АУАН е подписан от актосъставителя,
свидетеля, свидетели при връчване на акта и упълномощен представител на жалбоподателя.
На последния е връчен препис от документа на 02.07.2014 г.
Въз основа на АУАН е изготвено НП № ***/17.12.2014
г. на председателя на ДКЕВР. В последното е отразена по идентичен начин, както
в АУАН, фактическата обстановка. Адм.-наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е
осъществил състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката и на последния е
наложена имуществена санкция в размер на 20000.00 лв. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 01.04.2015 г., видно от приложената
разписка. Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН – входирана е при
ответник-жалба под № Е-13-45-214/08.04.2015 г.
По делото са представени Лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-***-**13.08.2004 г., Решение № ПАМ-5/20.12.2013
г., извлечение от Протокол № 67/12.05.2014 г., Доклад с вх. № Е-Дк-169/12.05.2014
г., Правила за измерване на количеството електрическа енергия и др.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон.
В
АУАН липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение - неизпълнение
на възложено по закон задължение - по място и време на неговото извършване.
Отразен е моментът на извършване на проверката, който с оглед останалите факти,
изложени от актосъставителя, не съвпада с датата на извършване на нарушението.
В случая не се касае за продължено нарушение, за да се приеме, че признаците на
състава се проявяват перманентно във времето. Касае се до неизпълнение на
задължение поето по издадената лицензия, което е обвързано със срок във времето
– в случая краен срок за представяне на СТИ за метрологична проверка до края на
2009 г. Следователно, ако е налице нарушение, то е осъществено чрез бездействие
в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото
поведение - 01.01.2010 г. Посоченото представлява нарушение по чл. 43, т. 3 и 4
от ЗАНН. Така изложеното е относимо и към НП. По отношение на последното АНО е
допуснал нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
При това положение, АУАН се явява
съставен след изтичане на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона
срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране,
част втора, част втора „а” и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Едва в редакцията на ал. 2 на чл. 34
от ЗАНН от 27.07.2012 г. се прие, че за нарушение на Закона за енергетиката,
Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове
по прилагането им, не се образува адм.-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от
откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване
на нарушението. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН имат давностен характер, поради
което нормите, които ги уреждат са материални и имат действие само занапред,
освен ако не е изрично предвидено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Изводът, който
се налага е, че считано от извършване на нарушението – 01.01.2010 г. до
съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен
срок, поради което образуването на административно наказателното производство
със АУАН от 02.07.2014 г. се явява недопустимо. Като не е отчел изтичането на
предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е предприел
санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал
порочно НП.
Освен изложеното по-горе, следва да се
отчете, че към датата на постановяване на решението е изтекла и абсолютната
погасителна давност, която е четири години и половина по силата на чл. 81, ал.
3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, която е друго самостоятелно
основание за отмяна на оспореното НП. Така е, защото в чл. 82 от ЗАНН е уреден
въпроса за давността за изпълнение на наложеното наказание при влязло в сила
НП. Липсва уредба по въпроса за прилагане института на абсолютната давност за
периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на НП.
В чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН е посочено, че не се образува
административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
това е предвидено в друг закон. В Закона за енергетиката въпросът също не е
уреден. Чл. 11 от ЗАНН обаче препраща към НК доколкото в този закон не се
предвижда друго. Предвид изложеното, съдът счита, че в конкретния случай следва
да се приложат разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно които наказателното преследване се изключва с изтичане на
абсолютна давност от четири години и шест месеца, при предвидено наказание
глоба.
По изложените съображения съдът
намира, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Като
такова същото следва да се отмени.
Водим от горното, Районният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/17.12.2014
г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр. *****,
с което за извършено нарушение на т. 3.5.2 от Лицензия № Л-***-**13.08.2004 г. на
осн. чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, ***** ******-*, бул. „********
*********” № ***, представлявано от П.Т., П.В., М.Б. и Р.Г.Ц., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 20000.00 лв. (двадесет
хиляди лева), като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. ****** ******* в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Районен съдия: