РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. В., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска П.а
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело №
20241420100566 по описа за 2024 година
С решение №455/28.07.2023 г. по гр.д.№81/2023 г. Районен съд В. е отхвърлил
иска с правно основание чл. 57, ал.1 от ЗЗД, предявен от "П и С" ЕООД, ЕИК: **
против Земеделски производител Й.Х.Д., ЕГН: ********** за връщане на движимите
вещи, описани в исковата молба, а именно 2 000.00 килограма Т., сорт „А.“, като
неоснователен и недоказан.
С постановеното решение районен съд В. е осъдил на основание чл. 57, ал. 2
ЗЗД Земеделски производител Й.Х.Д., ЕГН: ********** да заплати на "П и С" ЕООД,
ЕИК: ** сумата от 1400, 00 лева, представляваща стойността на невърнати 2 000.00
килограма Т., сорт „А.“, предадени на 28.09.2021 г. на Й.Х.Д., к а т о е отхвърлил като
неоснователен иска за 24000 лева, представляващ добити плодове от 2 000.00
килограма Т., сорт „А.“, като неоснователен и недоказан.
Районен съд В. е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.Х.Д., ЕГН:
********** да заплати на "П и С" ЕООД, ЕИК: ** сумата от 224.05 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, съобразно уважената
част от исковите претенции и е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК "П и С" ЕООД,
ЕИК: ** да заплати на Й.Х.Д., ЕГН: ********** сумата от 2834.64 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
С решение №91 от 14.02.2024 г. по гр.д.№469/2023 г. Окръжен съд В. е
обезсилил решение №455/28.07.2023 г. на Районен съд В. постановено по гр.д.
№81/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда на
предявените искове за договорна отговорност.
Пред районен съд "ПиС2015“ЕООД - гр.В. с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.В., ** представлявано от управителя Н.Х.П чрез адв.М. Г. е предявил
1
против Земеделски производител Й.Х.Д. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ** иск за
връщане на 2000 килограма семена „Т.” сорт „А.” в състояние, което е годно за
засяване съгласно агрономическите показатели за стопанската 2022/23г. и плодовете,
които ответникът дължи-40000кг добив на зърно от 100дка засята площ за стопанската
2021/2022 година. Евентуално, в случай че вещта е погинала или ответникът я е
отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание се претендира
действителната й стойност от 1400 лева или получената цена за нея ако последната е
по-висока както и стойността на плодовете в размер на 24000.00 лева. Претендира се
законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане плащане. Претендират се разноски.
Предявените искове са иск за реално изпълнение с правно осн. чл.79, ал.1 във
вр. с чл.252, ал.1, пр.1 ЗЗД, иск за обезпечение от неизпълнение в размер на
пропуснатите ползи - чл.82 във вр. с чл.252, ал.1 пр.2 ЗЗД и при условията на
евентуалност иск за обезщетение за неизпълнение по чл.82 ЗЗД. Предявен е иск по
чл.86 ЗЗД.
Окръженият съд при обезсилване на постановеното решение по гр.дело
№81/2023 г. е посочил, че така наведените в исковата молба твърдения по безспорен
начин налагат на извода, че ищецът поддържа съществуването на договорни
отношения с ответника и претендира отговорността му именно като такава от
неизпълнено договорно задължение да върне приетите за съхранение вещи /семена/.
Посочено е, че не са наведени твърдения за отказ или разваляне на договора, нито
твърдения, че този договор е недействителен, като основание за търсене не на
договорна отговорност, а на отговорност от неоснователно обогатяване. Следователно,
според районният съд за да се произнесе по отнователността на исковете, които в
случая са за реално изпълнение, за обезщетение от неизпълнение в размер на
пропуснатите ползи и евентуален иск за обезщетение за неизпълнение, районният съд е
следвало да даде отговор какъв е характера на сключения договор и носи ли
отговорност ответника за неговото неизпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника се намирали в добри
взаимоотношения,като основният предмет на дейност е земеделие и в това им качество
си извършвали услуги едни на друг, както и че са в роднински връзки- управителят на
дружеството е сестра на ответника. В тази връзка, през есента на 2021 година с оглед
дейността на дружеството било необходимо да закупи житна култура, представляваща
кръстоска между пшеница и ръж, с наименование „Т.“, сорт „А.”, която да засее и да
ползва добивите й. Закупил семена в количество от 2000 килограма от ЕТ”Х.М.Ц.” на
стойност 1400 лева , което му било предадено на 28.09.2021 година. Тъй като не
разполага със склад или друго подходящо помещение за съхранението му, помолил
ответника да съхрани в негов склад семената до времето, когато ще му потрябва за
засяването му. Той се съгласил да съхрани зърното временно и безвъзмездно и на
същата дата зърното било стоварено и съхранено в стоковата база на ответника в село
К. в 2 бега по 1000 кг.
Посочва, че житната култура трябвало да бъде насадена през есента -
октомври, най - късно ноември, в определените за това по агрокалендар срокове, като
за тази цел в началото месец октомври 2021 година поискал да му бъде предадено
зърното от помещенията на ответника. Последният отказал, без никакво основание,
като монгократно е посещавала ответника и е искал да му бъде върнато зърното, за да
може да го засее в сроковете. Количеството зърно било предвидено за засяване на 100
декара земеделска земя. След като до края на календарната 2021 година ответникът не
2
му предал зърното, ищецът не успял да засади тази земеделска култура и поради това
не успял да добие плодовете от тази вещ през стопанската 2021/2022 година. При
среден добив на зърно от 400 до 450 кг на декар, при засети 100 декара и при цена от
600 лева за тон, поради незасяването й, не е реализирала продукция в размер от средно
40 000 кг. И до настоящият момент не е предадено нито зърното, нито добивите от
него, като ответникът недобросъвестно държи вещта без никакво основание.
В исковата молба е поискано ако ответникът оспори, че е поканен да предаде
вещта, настоящата искова молба да се счита за покана за връщането й на вещта, ведно с
плодовете, които плодове са с оглед естеството на вещта са в количество и качество на
добива от зърното и се дължат от деня на недобросъвестното задържане.
В законовият срок от ответникът е постъпил писмен отговор, с който твърди,
че предявеният иск е недопустим. Оспорва изцяло твърденията на ответника, че
ищецът дължи връщане на оставено при него за пазене на Т. /изкуствен хибрид между
пшеница и ръж/. Договор за влог между страните няма сключван и ответникът никога
не се е договарял с ищеца да оставя при него подобна вещ /стока/, съответно не се е
задължавал да я пази и връща. Твърди, че представените с насрещния иск писмени
доказателства не доказват наличието на такъв договор. Реално предаване и приемане
на подобна вещ не е имало, съответно липсва съгласие на ищеца да приеме, пази и
върне подобна родово определена вещ. По аргумент от обратното основание, за
доказване на сключен между страните договор за влог се изисква писмена форма, тъй
като според чл.251, ал.1 от ЗЗД ограниченията за доказване със свидетелски показания
/чл. 164 ГПК/ не важат единствено, когато влогът е наложен от някое бедствие, като
пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава
на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места. В случая
ответникът не твърди възникването на изключителни или специални събития, които
биха могли да преодолеят изискването за писмена форма на договора за влог.
Оспорва като неотносима за спора представената с исковата молба
международна товарителница (CMR). Предмет на описания в нея транспорт са били 2
бигбег опаковки със семена /без да е посочено какви семена/ в общо количество 2 000
кг., но изпращач е фирма „С.с.“, а получател „Х.“, с място на разтоварване с.Б.. Според
записа в CMR стоката е била приета от превозвач „С.т.8“ООД в гр. Исперих и получена
от лице с фамилно име „П.“ на 28.09.2021г. Представена е фактура № 1-
467/22.11.2021г., която е с дата приблизително два месеца по-късно от датата на
разтоварване, посочена в товарителницата. Предмет на доставката са били 2 000 кг Т.
сорт „А.“, а не както е посочено в иска сорт „А.“, което е различно. Освен това мястото
на разтоварване е с.Б. като нито получателят, нито превозвача са направили бележка,
че мястото на разтоварване е различно от посоченото в товарителницата, ако се твърди,
че това е било с. К., Общ. В..
Твърди се също, че представеният приемо-предавателен протокол от
28.09.2021г. е изцяло непротивопоставим на ищеца. С него трети лица твърдят, че в
негов склад в с. К. са били разтоварени 2 000 кг Т. сорт „А.“. Твърди, че като частен
диспозитивен документ, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила. В
него ищецът не участва и с нищо не се задължава. Респективно след като ищеца не се е
задължил към ответника да пази и върне някаква вещ, няма как да е отказал връщането
й. Изложените в исковата молба твърдения са голословни и не са подкрепени с
доказателства.Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли исковите
претенции.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството
3
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото товарителница от 28.09.2021 г. се установява, че на
същата дата лицето В. П. е получил два броя биг - бега от по 1000 килограма зърно,
като в същата е отбелязано населено място село Б..
Видно от констативен протокол № 0002516 / 12.09.2022 година на Областна
дирекция по безопасност на храните - гр.В., с който е извършена проверка в складово
помещение на ЕТ Й.Х.Д., находящо се в село К. се установява, че към датата на
извършване на проверка в склада са открити налични семена, но не са открити такива
от сорт „Т.“.
За установяване обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно -
агротехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че след
като извършило оглед на място да установи дали е налично зърното, както и какво е
неговото състояние?”, в складовата база на „ЗП Й.Д.”в с.К., Област В., е установило, че
липсва каквото и да е количество зърно от културата Т.. Вещото лице е изчислило
също, че средният добив от зърно от културата Т. на декар за стопанската 2021/2022
година е 380 килограма. Действителната стойност на зърното за сеитба от същия вид и
качество към момента е 0,75 лева за килограм. Действителната стойност на добив на
100 декара засята площ с посочения вид и сорт зърно към момента е 24 700. Сумата е
получена в резултат на пресметнат добив от 100 декара, при среден добив 380
килограма от декар, което се равнява на 38 000 килограма. При средна цена на
килограм Т. към момента от 0,65 лева за килограм, се получава сума в размер на 24 700
лева. Стойността на 2000 килограма семена от Т. към момента на изготвяне на
заключението е 1500 лева, като сумата е получена, като резултат от 2000 килограма на
цена в момента на семената от 0,75 лева за килограм.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля М.В.Ц., без родство, дела и зависимости със страните по делото. Същата
заявява, че познава управителя на „ПиС2015“ ЕООД и г- н Й.Д.. Познава ги поотделно
и двамата са земеделски производители, и са работили с нея, имали са нужда от
консултация, тъй като е агроном и търговец. Доставяла е на „ПиС2015“ ЕООД „Т.“ в
края на 2021 г. за предстоящата есенна сеитба. Трябвало да достави 2 тона семена от
„Т.“. Намерила тези семена, били произведени от колеги в района на Разград и ги
договорили. От същия производител закупила семена „пшеница“ за друг клиент за с.Б..
Семената били доставени от производителя от Р.. Обикновено, когато има повече
заявки, се прави групажна пратка - това означава, че в камиона има доставка и на други
клиенти. В случая взела заявката от с. Б. „пшеница“ и два тона „Т.“ за „ПиС2015“
ЕООД. Изяснява, че това са големи товари и не могат да се прехвърлят самоволно и
леко, и след като е стоварена доставката в с. Б., камиона е закарал семената в с. К..
Разфасовките били два „бега“ по един тон. „Бег“ е една огромна торба, с подходяща
плетка, за да дишат семената, висока метър на метър. Не е присъствала на
разтоварването. Плащането от ПиС2015“ ЕООД“ било извършено след доставката на
свидетеля. Оформила първични счетоводни документи - товарителница не е оформила
в конкретния случай.Свидетеля изяснява, че има склад. Когато поръчва и се доставят
семената, не доставя в нейния склад, защото на клиента му е удобно да си получи
стоката при него, на място. Крайният клиент бил с. К. - „ПиС2015“ ЕООД.
Разпитан свидетеля В.Т. П., съпруг на управителя на дружеството „ПиС2015“
ЕООД - Н. П.а посочва, че в края на месец септември 2021 г. било заявено от фирма
„Х.“ да им се доставят два тона семе за посев „Т.“. Свидетелят действал от името на
„ПиС2015“ ЕООД. Същото им било доставено в края на септември и стоварено в
4
стопанския двор, в склада на Й.Д.. Лично свидетелят говорил с Й.Д., защото били в
добри отношения тогава, правили си услуги, стоварял е зърно при него. До този
момент не е имало никакъв проблем, мислел си, че и в този случай ще бъде така. Било
отворено помещението на Й.Д., но него го нямало, те го стоварили в самото
помещение. Два биг - бега по един тон. След 10-15 дни, когато дошло времето да се
сее, поискал семето, но той не го дал, отказал да им го предаде, но не обяснил защо.
Мястото където оставили зърното било като склад, то се затваря и се заключва. Там
имало и негова продукция - „слънчоглед“ и „пшеница“, нереализирана. Срокът да се
засади зърното е до края на месец октомври, началото до месец ноември, след това
трябва да се изчака една година, за да се засее. Това количество било за 100 дка. В
същата година бил засадил и друг сорт „Т.“, същият като този, около 450 кг на декар.
Подписал товарителница на шофьора, когато разтоварили, има копие и при него.
Спомня си, че на две места се подписал. Разтоварили зърното с фадромата на фирмата
„ПиС2015“ ЕООД. В същия ден имало при него още един колега и той му помогнал да
разтоварят. Колегата се казва - Ц.Т., той не е от с.К., а от гр.В.. Направило му
впечатление, когато разписал товарителницата, че пише, че стоката е разтоварена в с.
Б.. Попитал защо е така, а отговорът на шофьора бил, че основният товар е разтоварен
в с. Б., а само тези два „бека“ са останали за с.К. и на тръгване за прибиране е минал, и
е разтоварил в с. К.. Складовете в с. К. се заключват, складът на Й. се заключва, но в
този ден бил отворен.Свидетелят посочва, че съпругата му движи селскостопанския
бизнес на фирмата, той помага само, когато се появи стока. Няма генерално
пълномощно. За конкретния случая, нямал пълномощно. Други пъти е оставял в склада
изкуствена тор, но не подписвали документи, защото не са имали никакви търкания и
не е имало проблем помежду им. Когато получава стока, подписва товарителници на
шофьорите. Изяснява, че има собствен склад, който е вкъщи. Причината да не стовари
зърното в склада, в тяхната къща е, че камиона не желае да ходи до тяхната къща.
Разпитан свидетеля Ц.А.Т., без родство, дела и зависимости със страните по
делото пояснява, че е земеделски производител. Познава Й. и В.. Й. познава визуално.
Познавам и управителката на дружеството „ПиС2015“ ЕООД. В края на месец
септември 2021 г. бил при В. , разтоварили два чувала със семе, готово за сеене.
Чувалите били големи, по тон, разтоварили ги с една фадрома - трактор с фадромно
устройство. Тези чували ги докарал шофьорът - свидетелят, който бил в залата преди
него. Семето го разтоварили в стопанския двор, намира с е на влизане в с. К., вляво.
Камионът бил влекач с прицеп, той не можел да влезе в селото. Знае, че В. товари и от
този двор. Складът, в който оставили въпросните чували мисли, че е на Й.. Н.
/управителката на дружеството „П.и и синове 2015“ ЕООД/ е сестра на Й.. Складът бил
отключен. Това семе има проблем, че е третирано с препарати и ако не се засее същата
година, за следващата губи годността си. Тогава били в добри взаимоотношения. Й.
преди се занимавашл с коли, лека полека започнал да се занимава със земеделие. Има
уговорки и практика между земеделските производители да си ползват помещенията и
да си помагат. Фадромата, с която се разтоварило семето е „Болгар“, сега е оставил на
съхранение фадрома ЮМЗ. Никой не е плащал, за това, че ползва фадромата, това
било услуга. Той я съхранява в тях. Не знае дали В. е регистриран, като земеделски
производител. Знае, че обработва земята, не е имал проблеми, предполага, че е
регистриран, но не е сигурен, може и да не е. Има собствен склад, намира се в с.Ч..
Тези „биг бегове“ били за В., не са били за него, за да ги оставя в неговия склад. В с. К.
вратите на складовете и стопанския двор били отворени, но не знае дали се държат
постоянно отворени складовете там. Пояснява, че на неговото хале дори няма врати.
Биг беговете са тежки, за тях помогнали шофьорът и свидетеля. Фадромата я карал В..
5
Разпитан свидетеля В.Г.Д., без родство, дела и зависимости със страните по
делото пояснява, че познава Й.. Не познава сестра му, но познава В., който е
земеделски производител в с. К.. С Й. се срещали, когато трябва да се извърши ремонт
на машини. Неговите машини са стари и често ги поправя. В месеца поне два пъти.
Селскостопанският двор, в с. К. се намира на влизане в с. К., вляво, има една база в
началото - оградена, след това е неговата база. Има и други постройки там. След
неговата постройка има постройка на друг човек и след това има циментова площадка,
която си е на Й.. В склада на Й. има машини, когато няма продукция. Халето е около
150 кв. м.Когато няма продукция машините са вътре, когато има продукция машините
са навън. Мисли, че там има ЮМЗ. Той го държи в халето, когато няма продукция.В
склада държи неговото зърно. Разбира от зърно. В склада държи неговата продукция,
която е произвел - царевица, слънчоглед и жито. Той има хлебно жито за продаване.
Разликата между хлебното и другия вид жито прави, защото е земеделец. Знае какво
произвежда Й. и какво сади. Не му издава документ за извършения ремонт. Зависи от
ремонта на машината и какво се извършва. Посочва, че знае, че делото се води между
Й. и сестра му. Складът го посещавал много често, в месеца по два пъти със сигурност.
Понякога е оставал и по цяла седмица, ако е тежък ремонта.В едно и също помещение
се съхранява земеделската производителност и машините. Житото и продукцията са в
насипни състояния, докато си намери пазар. Ако има два- три вида зърно, на едно
място изсипва житото на другото място изсипва царевица.
Разпитан свидетеля И.Г.А., първи братовчед на Н. и Й., пояснява, че има
земеделски земи от баща му и в момента ги е дал на Й.. Преди години имало
некоректност от В. и оттогава си взел земята от него, и я дал да я обработва Данчо. В.
го бавел в даването на рентата. Помага на Й., когато има нужда. Помага му при
засяване на реколтата, при жънене, при оране. Освен рентата, той му дава и
допълнително зърно, тъй като има животни и той му дава допълнително зърно, за да ги
храни. Складът се намира в с. К. на влизане, вляво, има две сгради - едната се води
кантар, другото е халето. Има и други сгради, но са на друг човек, не знае какво има
там. В сградата Й. държи семе от реколтата, но я дели, защото не може да ги съчетава
една с друга. Понякога гледа да я продаде, но когато му остане, я вкарва вътре, в
халето. Той сее пшеница, царевица, слънчоглед. Не е сял фуражно зърно. Не е виждал
такова зърно през 2020 г. - 2022 г. Има ЮМЗ товарач, има приспособления за сваляне
на „биг бегове“ и има приспособена кука. В. се занимава със селскостопанската
дейност. Взимат се ренти. Той има склад в тях. В. притежава комбайн, трактори.
Къщата на В. е достъпна за едра техника, за да стигне до тях. Камион с прицеп 4 метра,
може да стигне до тях спокойно, няма опасност да скъса жица. Комбайнът е по-висок.
Складът е около 16-17 метра дълъг и около 10 метра широк. Фуражното зърно е
различно от хлебното зърно, засявал е заедно с него и горе-долу има представа. В
склада на Й. ходи по два -три пъти в седмицата, дали да му помага, или да се видят.
Помощта им е на приятелски отношения. Й., В. и Н. били в добри отношения до преди
четири години. Не знае дали преди време е имало практика да си помагат
производителите един на друг. Сега на си помагат, преди може да са си помагали.
Складът се заключва със секретен ключ и катинар. Вратата е двойна в едното крило
има малка врата, която е метална. Складът винаги е заключен, когато е ходил. Й.
държи ключовете от неговия склад. В с. К. се влиза само от едно единствено място, от
пътя към „Керамичната“, който идва откъм града.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
6
Съдът за да квалифицира правния иск за реално изпълнение чл.252, ал.1 пр.1
ЗЗД като приема, че между страните не е възникнало договорно правоотношение по
договор за влог в публичен склад по чл.574 ТЗ и страните по делото не са сключили
такъв договор. Съгласно чл.574 ТЗ договорът за влог в публичен склад се сключва в
писмена форма и се вписва в складов регистър. Същият е възмезден и формален. В
случая страните са уговорили бъзвъзмездно и неформално влагане на семената в склада
на ответника. Съгласно императивното правило на чл. 8 ЗСТЗ/отм./, договор за влог на
зърно в публичен склад ще е налице само ако влогоприемателят по него е „публичен
склад”, какъвто по смисъла на чл. 9 от същия закон е дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции с предмет на
дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи докато ответника
няма такава правноорганизационна форма.С оглед на това, не може да се счете, че при
приемането на процесното количество пшеница ответникът е действал в качеството си
на „публичен склад за зърно” по смисъла на чл. 9 ЗСТЗ/отм./. Ето защо, възникналото
по този повод правоотношение между него и ищеца не представлява договор за влог на
зърно в публичен склад по смисъла на чл.574 ТЗ. Съгласно чл.288 ТЗ за неуредените с
този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство, в случая чл.252 ЗЗД уреждаща договор за влог.
Съгласно чл.250 от ЗЗД, с договора за влог влогодателят предава движима вещ
на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и
върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
Договорът за влог е реален и се счита за сключен с предаване на вещта. Това обаче не
изключва необходимостта от постигане на съгласие за предмета и за сключването му
между конкретен влогодател и влогоприемател, което означава, че този, който твърди
да е сключил договор за влог, следва да докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства постигане на това съгласие.
По делото става ясно, че процесното количество 2 000.00 килограма Т., сорт „А.“
е било закупено от ищцовото дружество „ПиС2015” ЕООД, транспортирано от шофьор
на фирма „С.т.8”ЕООД-С.М. и стоварено в отворен склад в с.К. стопанисван от
ответника Й.Д.. Разстоварването било извършено в присъствието на представител на
ищеца – В. П., шофьора на фирма „Слави Транспорт 4”-С.М. и трето лице Ц.Т.,
познато на ищеца.
Няма никакви данни обаче, че по времето на разтоварване на процесната стока
да е присъствало лице, представител на ответника. Не се доказва, че съгласие за
приемане на вещите за съхранение е направено от законен представител, служител или
друго лице, действащо от името и за сметка на ответното дружество, за да се счита
ответника влогоприемател, от който да се иска плащане на обезщетение поради
невръщане. В този смисъл е Решение от 15.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 711-2006 г., I
о., ТК, според което „Договорът за влог е реален договор и се счита за сключен, едва
когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между
страните съгласие - влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне
на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на
възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по
договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене
на влогоприемателя“; Решение № 256 от 21.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 521-2004 г., II
т. о., ТК– „За сключване на договор за влог е достатъчно да се постигне съгласие
между договарящите за предаване на движима вещ от влогодателя на влогоприемателя,
както и да се предаде вещта за съхранение, като писмената форма на договора не е
7
задължителна и не въздигната от закона като условие за действителност.“.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на недвижимия имот, не го прави
поради това влогоприемател на всички вещи, находящи се в имота му, защото за
сключване на договор за влог е нужно доказване на съгласие на влогоприемателя да
приеме за съхранение вещ, да я пази и да я върне при поискване, независимо, че влогът
е реален договор и се счита сключен с предаване на веща. Оставянето на вещ в имота
на дадено лице не прави собственика влогоприемател, съответно не е достатъчно, за да
се приеме за доказано по делото възникване на правоотношение по влог. Ищецът, при
негова тежест, не доказва, че представител на ответника е приел вещите от името и за
сметка на ответното дружество. Ето защо ответникът не се установи да е страна по
договора за влог и оттук като такъв няма задължение да върне процесните 2000
килограма семена „Т.” сорт А. при поискване, нито носи имуществена отговорност
пред ищеца на това договорно основание поради невръщането им чрез заплащане на
вреда в размер на себестойността им.
С оглед изложеното предявеният иск за връщане на 2000 килограма семена „Т.”
сорт „А.” в състояние, което е годно за засяване съгласно агрономическите показатели
за стопанската 2022/23г. се явява неоснователен.
Тъй като не се установи ответникът Й.Д. да е страна по твърдяния договора за
влог с ищеца, ответникът не дължи и претендираните 40000кг добив на зърно от
100дка засята площ за стопанската 2021/2022 година, поради което предявеният иск за
обезпечение от неизпълнение в размер на пропуснатите ползи - чл.82 във вр. с чл.252,
ал.1 пр.2 ЗЗД се явява неоснователен.
При липсата на договорна връзка между страните, по която ответникът да е в
неизпълнения на задълженията за връщане на вложена вещ неоснователен се явява и
предявеният иск при условията на евентуалност иск за обезщетение за неизпълнение
по чл.82 ЗЗД ако вещта е погинала или ответникът я е отчуждил или изразходвал в
размер на 1 400.00 лева, представляваща действителната й или получената цена за нея
ако последната е по-висока както и стойността на плодовете в размер на 24000.00 лева.
С оглед изхода от в полза на ответника следва да се заплатят сторените съдебно-
деловодни разноски пред Районен съд В. по гр.д №81/2024 г. по описа на Районен съд
В., гр.д.№469/2023 г. по описа на Окръжен съд В. и съдебно-деловодните разноски в
настоящото производство .При обезсилване на решение и връщане на делото за ново
разглеждане на общо основание се дължат разноски и при новото разглеждане във
ВРС.Съответно съдът не констатира прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение .Разноските са както следва:
Пред Районен съд по гр.д №81/2024 г. ответникът е сторил съдебно-деловодни
разноски в размер на 3000.00лева, пред Окръжен съд В. по гр.д.№469/2023 г.
ответникът е сторил съдебно-деловодни разноски в размер на общо 2678.00
лева/представляващи 28.00 лева- държавна такса, 2650.00 лева/. Претендираните
440.00 лева адвокатски хонорар пред Окръжен съд В. не следва да се присъждат с
оглед факта,че това е втори хонорар за това производство.
В настоящото съдебно производство пред Районен съд В. по гр.дело №566/2024
г. ответникът е сторил съдебно-деловодни разноски в размер на 2600.00 лева –
адвокатски хонорар.
Заплатеният адвокатски хонорар пред посочените инстанции не е прекомерен с
оглед предявените искове съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, както
8
следва:
-иск за връщане на 20000 кг семена с цена на иска 1400.00 лева минималния
размер на адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2,т.2 е 440 лв.
- иск за плодовете, които ответникът дължи-40000кг добив на зърно от 100дка
засята площ за стопанската 2021/2022 година с цена на иска 24000.00 лева минималния
размер на адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 е 2650 лв.
- евентуално предявеният иск за действителната стойност на вещта от 1400 лева
или получената цена за нея ако последната е по-висока както и стойността на
плодовете в размер на 24000.00 лева, в случай че вещта е погинала или ответникът я е
отчуждил или изразходвал с цена от 25400.00 лева. минималния размер на
възнаграждение за първия иск съгласно чл.7, ал.2,т.2 е 440 лв. и съответно за втория
иск чл.7, ал.2,т.4 от наредбата 2682 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "ПиС2015" ЕООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление гр.В., ** против Земеделски производител Й.Х.Д., ЕГН:
********** с адрес ** за връщане на 2000 килограма семена „Т.” сорт „А.” в
състояние, което е годно за засяване съгласно агрономическите показатели за
стопанската 2022/23г., плодовете, които ответникът дължи-40000кг добив на зърно от
100дка засята площ за стопанската 2021/2022 година, както и евентуално предявеният
иск за действителната стойност на вещта от 1400 лева или получената цена за нея ако
последната е по-висока както и стойността на плодовете в размер на 24000.00 лева, в
случай че вещта е погинала или ответникът я е отчуждил или изразходвал.
ОСЪЖДА „ПиС2015" ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление
гр.В., ** ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Х.Д., ЕГН: ********** с адрес ** сторените съдебно
деловодни разноски както следва: по гр.д.№81/2023 по описа на Районен съд В. в
размер на 3000.00лева представляващи заплатена адвокатски хонорар, по в.гр.дело
№469/2023 г. по описа на Окръжен съд В. в размер на общо 2678.00 лева,
представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, по
настоящото съдебно производство по гр.дело № 566 по описа за 2024 г. на Районен съд
В. в размер на 2600.00 лева представляващи адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9