Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 20 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени искове с правно основание искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, съответно чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Р.
- К.” ЕАД, ЕИК*******, твърди, че на 21.12.2016 г. между
ответника “М.Е.” АД, ЕИК********, като координатор на
балансираща група по смисъла на Закона за Е.та и ищеца като участник в
балансираща група, е сключен договор за участие в комбинирана балансираща група
за периода от 00.00 часа на 01.01.2017 г. до 24.00
часа на 31.12.2017 г. Твърди, че на същата дата идентични договори са сключени
между ответника и всяко от дружествата “Л.Е.” ЕАД, ЕИК ********, “Х.К.” ЕООД, ЕИК ********, “КК
Х.” ООД, ЕИК ********и “Х.Е.Р.” ЕООД, ЕИК ********. Твърди, че с договорите е създадена
специална индивидуална виртуална група “Венчър”, с координатор “М.Е.” АД, в която участват производителите
на електрическа енергия. Твърди, че целта на обособяването на виртуалната група
била участниците в нея, като агрегират производството
си и компенсират вътрешния си небаланс, да съставят общ прогнозен график, с
който да участват в сетълмента на всички участници в
балансиращата група на координатора “М.Е.” АД. Твърди, че по силата на договора координаторът “М.Е.” АД е поел отговорност пред “ЕСО” ЕАД за балансиране и обмен на
електрическа енергия на енергийните обекти на участниците, членове на неговата
комбинирана балансираща група, включително и членовете на виртуална група “Венчър”,
като преразпределя разходите за небаланс между тях в съответствие с правилата,
установени в договора.
Твърди, че всеки от участниците във виртуална
група “Венчър” е изпълнил точно и
добросъвестно договорените си задължения. Твърди, че в чл. 14.7., предл. първо
от договорите страните са уговорили помежду си начина на определяне на средната
годишна цена за небаланс за 1 МВтч – като частно между сумата от месечните
плащания на участниците във виртуална група “Венчър” за небаланс по чл. 14.5. от договорите за една година (от
месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г.) и общото количество
електроенергия в МВтч, произведена от участниците във виртуалната група за
същия период. Твърди, че съгласно чл. 14.7., предл. второ от договорите, в
случай, че средната годишна цена за небаланс надвишава 4,10 лева, то “М.Е.” АД се задължава да възстанови на
съответния участник пропорционална на неговото годишно плащане част от разликата
между сумата на годишните плащания на участниците във виртуална група “Венчър”
и произведението от общото количество електроенергия в МВтч,
произведена от участниците във виртуална група “Венчър” (ОПВ) за същия
период и уговорения в договора праг от 4,10 лева. Твърди, че срокът за плащане
на това задължение е до 20.01.2018 г.
Ищецът твърди, че след изтичането на 2017 г.
съгласно изчисленията по чл.14.7., предл. първо от договорите, средната годишна
цена за небаланс на виртуална група “Венчър” за 2017 г. е в размер на 6,28 лева, като съответната част,
дължима от координатора на балансиращата група към всеки от участниците е
следната: 29 780,51 лева на “Р. - К.” ЕАД, 19 908,07 лева на “Л.Е.” ЕАД, 4 205,46 лева на “Х.К.” ЕООД, 13 064,98 лева на “КК
Х.” ООД и 22 563,80 лева на “Х.Е.Р.” ЕООД. Твърди, че ответникът е поканен да заплати
посочените суми, но не е заплатил същите до датата на подаване на исковата
молба.
Ищецът твърди, че считано от 20.01.2018 г.
ответното дружество е изпаднало в забава за изпълнение на паричното си
задължение. Твърди, че дължимата от ответника законната лихва за периода от
21.01.2018 г. до 02.01.2019 г. включително върху главницата на всеки от
участниците във виртуалната група е, както следва: 2 876,25 лева на “Р. - К.” ЕАД, 1 922,75
лева на “Л.Е.” ЕАД, 406,17 лева на “Х.К.” ЕООД, 1 261,84 лева на “КК Х.” ООД и 2 179,25 лева на “Х.Е.Р.” ЕООД.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от
17.12.2018 г., сключен между него, като цесионер, и “Л.Е.” ЕАД, “Х.К.” ЕООД, “КК Х.” ООД и “Х.Е.Р.” ЕООД, като цеденти, останалите
участници във виртуалната група са му прехвърлили вземанията си от “М.Е.” АД, произтичащи от съответния договор
за комбинирана балансираща група, сключен между съответния участник и “М.Е.” АД. Твърди, че ответникът е уведомен
за извършеното прехвърляне.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да
му заплати следните суми: сумата от 29 780,51 лева, представляваща сума за
възстановяване съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в
комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД като координатор и “Р. - К.” ЕАД като участник,
сумата от 19 908,07 лева, представляваща сума за възстановяване съгласно
чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща група,
сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД като координатор и “Л.Е.” ЕАД като участник, което вземане е прехвърлено от “Л.Е.” ЕАД на ищеца по силата на договор за
цесия от 17.12.2018 г., сумата от 4 205,46 лева, представляваща сума за
възстановяване съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в
комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД като координатор и “Х.К.” ЕООД като участник, което вземане е
прехвърлено от “Х.К.”
ЕООД на ищеца по силата на договор за цесия от 17.12.2018 г., сумата от
13 064,98 лева, представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7,
предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на
21.12.2016 г. между “М.Е.”
АД като координатор и “КК Х.”
ООД като участник, което вземане е прехвърлено от “КК
Х.” ООД на ищеца по силата на договор за цесия от 17.12.2018
г., сумата от 22 563,80 лева, представляваща сума за възстановяване
съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща
група, сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД като координатор и “Х.Е.Р.” ЕООД като участник, което вземане е прехвърлено от “Х.Е.Р.” ЕООД на ищеца по
силата на договор за цесия от 17.12.2018 г., и сумата от 8 646,26 лева,
представляваща законната лихва за забава върху претендираните главници за
периода от 21.01.2018 г. до 02.01.2019 г. включително, и законната лихва върху
претендираните главници за периода от датата на подаване на исковата молба
(03.01.2019 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
В дадения срок ответникът “М.Е.” АД подава отговор на исковата молба,
в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Изложените
от ответника доводи за недопустимост на иска, касаят материално-правната
легитимация на ищеца и съответно основателността,
а не допустимостта на иска, поради което същите са относими към спора по
същество. Ответникът сочи, че договорът за цесия не е породил правно действие
спрямо “М.Е.” АД, тъй като последното дружество не
е уведомено за извършеното прехвърляне на вземания. Ответникът оспорва и
наличието на вземания на третите лица – цеденти, извършили прехвърляне на
вземания към ищцовото дружество.
Ответникът оспорва исковите претенции по
основание и размер. Сочи, че при подписване на договора с индивидуална
виртуална група “Венчър”
и определяне на цена за балансиране за 2017 г. са взети предвид обективни
обстоятелства, а именно: предоставените от ищеца небаланси за членовете на
виртуалната група “Венчър”
за периода месец януари 2016 г. – месец октомври 2016 г., както и
обстоятелството за максимално точното изпълнение на прогнозния график за
производство и реално произведена електрическа енергия. Ответникът сочи, че
ищцовото дружество не е изпълнило точно договорните си задължения и се явява
неизправна страна.
В допълнителната исковата молба ищецът
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Излага
обстоятелства относно връчването на уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че ако се приеме, че ответникът не е уведомен за прехвърлянето на
вземанията преди подаване на исковата молба, то същият следва да се счита
уведомен с връчването на исковата молба, към която са приложени уведомленията
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените възражения и оспорвания срещу предявените искове. Сочи, че
съобщенията за извършеното прехвърляне на вземания са връчени на представител
на ответното дружество едва на 12.02.2019 г., т.е. след подаване на исковата
молба. Оспорва твърденията на ищеца, че ответното дружество е отказало да
получи на 21.12.2018 г. пратка, изпратена по куриер “Спиди” АД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 21.12.2016 г. между ответника “М.Е.” АД, като координатор, и ищеца “Р. - К.” ЕАД, като участник, е сключен договор за участие в комбинирана балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и/или от централи с комбиниран цикъл на производство, който се подчинява на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 вр. с чл. 11, т.9 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в приложимата редакция към датата на сключване на договора - изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г.).
Не се спори между страните, че на 21.12.2016 г. такива
еднотипни договори са сключени между ответника “М.Е.” АД, като координатор, и всеки от цедентите
- “Л.Е.” ЕАД, “Х.К.” ЕООД, “КК Х.” ООД и “Х.Е.Р.” ЕООД, като участник. Поради това посоченото по-долу се
отнася за всеки от процесните договори.
В раздел І,
б. б) от договора е прието, че “балансиране” е компенсиране на разликата
между количествата реално произведена електрическа енергия от всички участници
в комбинираната балансираща група и количествата по регистрираните търговски
графици на ЕСО/НЕК.
В раздел І, б. з) от договора е прието, че “общ прогнозен график” е графикът за очакваното производство на електрическа енергия от енергийните обекти в индивидуалната виртуална група на участника, за период от 24 часа, който ще бъде предоставян на кооординатора на комбинираната балансираща група от участника – титуляр на индивидуалната виртуална група, според сроковете и условията на договора.
В раздел І, б. и) от договора е прието, че “търговски график” е агрегираният график за очакваното производство на електрическа енергия за период от 24 часа, получен като сбор от всички прогнозни графици, подаден от координатора на комбинираната балансираща група и регистриран и потвърден от НЕК в MMS системата на ЕСО според сроковете и условията на ПТЕЕ.
В раздел І, б. о) от договора е прието, че “недостиг на индивидуалната виртуална група” е количеството електрическа енергия, представляващо разликата между регистрираното по общия прогнозен график количество и реално произведеното от всички енергийни обекти в индивидуалната виртуална група за един период на сетълмент.
В раздел І, б. п) от договора е прието, че “излишък на индивидуалната виртуална група” е количеството електрическа енергия, представляващо разликата между реално произведеното от всички членове на индивидуалната виртуална група и регистрираното по общия прогнозен график количество за един период на сетълмент.
В раздел І, б. ц), б. ч) и б. ш) от договора е прието, че “(D)” е денят, в който се осъществува физическото производство на електрическа енергия; “(D-1)” е денят предхождащ деня на производството (D), в който се изпращат известията за регистриране на търговски графици за производство на ЕСО; “(D-2)” е денят, предхождащ деня D-1.
Съгласно чл. 2.1. от договора, участникът възлага, а координаторът се задължава срещу задължението на участника да заплаща определените административна такса и разноски за участие в комбинираната балансираща група, да предостави услуга по поемане на отговорност за балансиране и обмен на електрическа енергия пред ЕСО/НЕК на енергийните обекти на участника – титуляр на индивидуална виртуална група, чрез сключване на сделките за компенсиране на отклоненията между измерените количества произведена електрическа енергия от обектите на участника и валидираните от ЕСО търговски графици за всеки отделен период/период на сетълмент, както и да разпределя общия баланс между отделните индивидуални виртуални групи – членове на комбинираната балансираща група на координатора, чрез нетиране между отделните индивидуални виртуални групи посредством разпределение на общия небаланс в координираната балансираща група и управление на финансовите отношения, свързани с тези сделки.
Съгласно чл.
2.3. от договора, корординаторът на комбинираната балансираща
група “М.Е.” АД създава специална инвидивуална балансираща група, наричана виртуална група (ВГ)
“Венчър”, в която са включени
енергийните обекти на ищеца “Р.
- К.” ЕАД и на търговските
дружества цеденти - “Л.Е.” ЕАД, “Х.К.” ЕООД, “КК Х.” ООД и “Х.Е.Р.” ЕООД.
В чл. 14 от договора страните са договорили начина и цената за балансиране във виртуалната група, както и начина за определяне на коригираните цени за недостиг и излишък на участник в балансиращата група.
Съгласно чл. 14.6. от договора, участникът заплаща разноски за покриване на небаланси в комбинираната балансираща група само в случай на разлика в подадените от неговата индивидуална виртуална група общ прогнозен график и реалното производство.
Съгласно чл.
14.7. от договора, средната годишна цена за небаланс за 1 МВтч
във ВГ “Венчър”
се определя като частното между сумата от месечните плащания за небаланси
(недостиг и излишък) на участниците във ВГ “Венчър” за една година от месец януари до месец
декември включително, разделена на общото количество електроенергия в МВтч, произведена от участниците във ВГ “Венчър” (ОПВ)
за същия период. В случай, че средната годишна цена за небаланс надвишава 4,10
лева, то в срок до 20-то число на месец януари на следващата година
координаторът възстановява на участника пропорционална на неговото годишно
плащане част от разликата между сумата от годишните плащания на участниците във
ВГ “Венчър” и
4,1٭ ОПВ.
Представен е от ищеца “Р. - К.” ЕАД договор
за цесия от 17.12.2018 г., сключен между него, като цесионер,
и дружествата - “Л.Е.”
ЕАД, “Х.К.” ЕООД, “КК
Х.” ООД и “Х.Е.Р.” ЕООД, като цеденти. По силата на
договора всеки от цедентите прехвърля на “Р. - К.” ЕАД процесното
вземане си към настоящия ответник “М.Е.” АД, произтичащо от договора от 21.12.2016 г.,
представляващо пропорционална част от годишното плащане за 2017 г. на ВГ “Венчър”,
изчислено по реда на чл. 14.7. от съответния договор, с падеж 20.01.2018 г.,
ведно с всички му принадлежности, включително начислената лихва за забава,
считано от 21.01.2018 г.
Представени са от ищеца съобщения по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД на всяко от дружествата цеденти до
длъжника и настоящ ответник “М.Е.” АД, изпратени с писмо с обратна разписка на адреса на
управление на ответника. Същите са се върнали като неполучени, тъй като са
отказани от получателя. Към допълнителната искова молба са представени
съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратени от всяко от дружествата цеденти до ответника чрез нотариална покана, като е
удостоверено от нотариуса, че са връчени на ответника по чл. 47, ал. 5 от ГПК
на 05.02.2019 г. и съответно на 12.02.2019 г. чрез адв.
Й.Д..
Представени са покани, изпратени от “Р. - К.” ЕАД, съответно от дружествата цеденти и връчени на “М.Е.” АД, с която ответникът е поканен да възстанови съответната
дължима сума на основание чл. 14.7. от договора от 21.12.2016 г.
Представени са от ищеца протоколи за произведена електрическа енергия през 2017 г., фактури за начислена балансираща енергия за процесния период – 2017 г., издадени от “М.Е.” АД на съответен участник във ВГ “Венчър”, както и доказателства за извършено плащане на суми по фактури.
По делото е изслушано, оспорено от ответника в частта по задача 2 (размера на средната годишна цена за небаланс и суми за възстановяване) и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че изчислената средна годишна цена за небаланс за 2017 г. е в размер на 6,28 лева. Получената средна годишна цена за небаланс от 6,28 лева без ДДС надвишава с 2,18 лева определената в договора средна цена за небаланс от 4,10 лева без ДДС, договорена между страните.
Вещото лице С. дава заключение, че изчисленият общ размер на дължимата сума от ответника към участниците от балансиращата група съгласно чл.14.7. от процесните договори възлиза на 89 522,88 лева, от които 29 780,53 лева към “Р. - К.” ЕАД, 19 908,08 лева към “Л.Е.” ЕАД, 4205,47 лева към “Х.К.” ЕООД, 13 064,98 лева към “КК Х.” ООД и 22 563,82 лева към “Х.Е.Р.” ЕООД.
Вещото лице С.
дава заключение, че изчислената законна лихва за забава върху главниците за
периода от 21.01.2018 г. до 02.01.2019 г. е в общ размер на 8 629,01 лева,
от които: 2 870,51 лева – върху главницата от 29 780,51 лева,
1 918,92 лева - върху главницата от 19 908,07 лева, 405,36 лева -
върху главницата от 4 205,46 лева, 1 259,32 лева
- върху главницата от 13 064,98 лева и 2 174,90 лева - върху
главницата от 22 563,80 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-техническа експертиза (с допълнение) на вещо лице В.К.. Вещото лице дава заключение, че предоставенито от ищеца/участниците във ВГ “Венчър” прогнозни графици съгласно чл. 9.1.2. от договора не съответстват на количествата произведена електрическа енергия. Изчислява несъответствието, изразено в проценти и размера на предизвиканите небаланси.
Вещото лице К.
дава заключение, че цената за така реализирания небаланс е фактурирана и
заплатена от всеки от участниците във ВГ “Венчър” на “М.Е.” АД, а общият размер на платената цена за небаланси е
257 930,31 лева, от които “Р. - К.”
ЕАД – 85 802,66 лева, “Л.Е.” ЕАД – 57 358,50 лева, “Х.К.” ЕООД 12 116,65 лева, “КК Х.” ООД – 37 642,39 лева, “Х.Е.Р.” ЕООД – 65 010,11 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 79, ал. 1,
предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между страните са уредени от разпоредбите на Закона за Е.та и Правилата за търговия на електрическа енергия, издадени от ДКЕВР (обн. ДВ. – бр. 66 от 26.07.2013 г.) в редакцията, действаща към датата на възникване на правоотношенията.
За целите на поддържане на баланса между производство и потребление в електроенергийната система е уредена отговорност за балансиране и правила за графици на потребление и производство, регламентирани в Глава V и Глава VI на ПТЕЕ.
Формирането на балансиращи групи има за цел: въвеждане на нова организация при администриране на сделките с електрическа енергия, реалното им изпълнение и сетълмент, подобряване планирането на състава на генериращите мощности и определянето на балансиращите източници за поддържане на баланса на електроенергийната система, както и други цели, посочени в чл. 56, ал. 1 от ПТЕЕ.
Балансирането на електроенергийния пазар изисква от производителите на електрическа енергия като участници в пазара да прогнозират ежедневно производството на електрическа енергия (съгласно чл. 71, ал. 1 от ПТЕЕ). Такова задължение има като производители на електрическа енергия и ищецът по делото, и цедентите. Данните се подават от производителите в системата за администриране – MMS, поддържана от “ЕСО” ЕАД. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ПТЕЕ, общественият доставчик “НЕК” АД определя почасовите количества за следващия ден за производство на електрическа енергия на “квотните централи”, каквито са ищецът и цедентите, като така определените количества се прилагат към графика за производство са задължителни за производителите. Почасовите количества следва да съответстват на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозни режими на работа, както и на прогнозите на крайните снабдители, съгласно чл. 93а, ал. 3 от ЗЕ.
Неспазването от страна на производителите на регистрираните графици за количества електрическа енергия води до възникване на “небаланс” за производителя, съответно “небаланс на балансиращата група”, в която е включен производителят (съгласно чл.155 и сл. от ПТЕЕ). Съгласно чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ПТЕЕ, правилата за изчисляване на небалансите определят механизма на изчисляване на отклоненията между регистрирания график, измерените стойности на производители и потребители и физическите обмени между съответните мрежи или координатори на балансиращи групи. Независимият преносен оператор прилага еднакви принципи при определяне на небалансите и цените на балансиращата енергия към координаторите на стандартни и специални балансиращи групи.
Съгласно чл. 155, ал. 5 от ПТЕЕ, небалансите се определят на база агрегирани измерени стойности за производство, потребление и физически обмени, отнесени към координатор на балансираща група. Съгласно чл. 155, ал. 9 от ПТЕЕ, изчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс между отделните членове на балансиращата група, предвидени в договорите за участие в балансираща група, като производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници, заплащат разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в регистрираните графици и реалното производство.
В случая не се
спори и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответника
като координатор и ищеца като участник, съответно всеки от цедентите
като участник, е сключен договор за участие в комбинирана балансираща група за
периода от 00.00 часа на 01.01.2017 г. до 24.00 часа на 31.12.2017 г. Създадена
е специална индивидуална виртуална група “Венчър”, в която са включени енергийните обекти
на ищеца и на търговските дружества цеденти - “Л.Е.” ЕАД, “Х.К.” ЕООД, “КК
Х.” ООД и “Х.Е.Р.” ЕООД.
Не се спори, че ищецът “Р. - К.” ЕАД, както и всяко от дружествата - “Л.Е.” ЕАД, “Х.К.” ЕООД, “КК Х.” ООД и “Х.Е.Р.” ЕООД, е производител на електрическа енергия по смисъла на §1, т. 46 от ДР на ЗЕ, в случая производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Не се спори между страните, че ответникът “М.Е.” АД е координатор на специална балансираща група по смисъла на чл. 96а, ал. 1 от ЗЕ.
Основният спорен въпрос е свързан с изчисляването на балансираща енергия при небаланс по процесните фактури в специалната балансираща група с координатор ответника, предвид договореностите на страните за връщане на част от платената цена за небаланси при условията на договора.
Относно изчисляването и разпределението на разходите по възникналите
небаланси между отделните членове на балансиращата група, нормата на чл. 155,
ал. 9 от ПТЕЕ препраща към договорите за участие в балансираща група. Поради
това за начина на изчисляване на разходите за небаланси са приложими
разпоредбите на съответния договор.
В съответствие с цитираната разпоредба страните по процесните договори в чл.14 са уредили начина на изчисляване и разпределение на разходите по небалансите между отделните членове на балансиращата група. Договорено е между страните в чл.14.7. от всеки от процесните договори за участие в комбинираната балансираща група, че ако на годишна база средната годишна цена за небаланс надвишава 4,10 лева, то в срок до 20-то число на месец януари на следващата година координаторът възстановява на участника пропорционална на неговото годишно плащане част от разликата между сумата от годишните плащания на участниците във ВГ “Венчър” и 4,10 лева Х общото произведено от участника количество електрическа енергия.
Установява се от събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-техническата експретиза, че участниците във ВГ “Венчър” са платили начислените им суми за балансираща енергия. Поради това неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът и останалите участници във ВГ “Венчър” не са изпълнили задълженията си, касаещи нормата на чл. 14.7. от договорите.
Ирелевантни за предмета на спора са доводи на ответника в писмената защита относно преференциалната цена за закупуване на електрическата енергия, произведена от ищеца. Без правно значение за цената на небалансите е определената преференциална цена за произведената електроенергия от енергийнния обект на ищеца (съответно участниците във виртуалната група), както и какво количество се изкупува от обществения доставчик на такива преференциални цени, съгласно действащата законова уредба през процесния период – 2017 г. Начинът на изчисляване и разпределение на небалансите от координатора между участниците в една балансираща група, както е посочен по-горе, не се влияе от изкупуването на произведената електрическа енергия от участник в групата на преференциални цени по реда на ЗЕВИ, нито влияе на тази преференциална цена, определяна от КЕВР по специален ред.
В случая се установява от изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че изчислената средна годишна цена за небаланс за 2017 г. е в размер на 6,28 лева, т.е. надвишава с 2,18 лева определената в договора средна цена за небаланс от 4,10 лева. Поради това и на основание чл. 14.7. от договорите от 21.12.2016 г., за координатора на балансиращата група “М.Е.” АД е възникнало задължението да възстанови на всеки от участниците във ВГ “Венчър” пропорционалната на неговото годишно плащане част за процесния период – 2017 г. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, да е платил на участниците в балансиращата група процесните суми.
Неоснователно
е възражението на ответнвика за липсата на
материално-правната легитимация на ищеца “Р. - К.”
ЕАД да претендира сумите на останалите участници във виртуалната група, тъй
като договорът за цесия не бил съобщен на ответника и съответно не е породил
правно действие спрямо него. Съдът намира, че в случая се установява от
представените от ищеца съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че ответникът е
уведомен от всеки от цедентите за извършеното
прехвърляне на новия кредитор “Р.
- К.” ЕАД на
съответното вземане, възникнало на основание чл. 14.7. Дори да не бъдат приети
съобщенията, изпратени на вписания адрес на управление на “М.Е.” АД и отказани от него, то съобщенията са връчени на
представител на ответника на 12.02.2019 г., в хода на процеса, видно от
представените с допълнителната искова молба нотариални покани. Това е посочено
изрично и в допълнителния отговор на ответника. Следователно прехвърлянето на процесните вземания от цедентите
на ищеца е доведено до знанието на ответното дружество и
цесията е породила действие спрямо него и третите лица. В
допълнение, изходящите от цедентите съобщения по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД са приложени и към исковата молба, която заедно с приложенията
е връчена на ответника. С оглед на горното съдът намира, че следва да приеме за установено съобщаването
на ответника длъжник по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
на извършеното прехвърляне на вземанията и същото следва да бъде съобразено от
съда като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (така в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия има действие за ответника “М.Е.” АД и тъй като същият не твърди и не установява да е извършил плащане на прехвърлените от цедентите суми, то цесионерът ищец “Р. - К.” ЕАД се явява носител на прехвърлените вземания.
Относно размера на сумите съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което дължимите от ответника по чл. 14.7. от всеки от договорите от 21.12.2016 г. суми към “Р. - К.” ЕАД възлиза на 29 780,53 лева, към “Л.Е.” ЕАД – на 19 908,08 лева, към “Х.К.” ЕООД - на 4 205,47 лева, към “КК Х.” ООД – на 13 064,98 лева и към “Х.Е.Р.” ЕООД – на 22 563,82 лева. Доколкото до приключване на съдебното дирене, не е направено от ищеца увеличение на предявените искове по отношение на по-високия установен от съдебно-счетоводната експертиза размер на вземанията по договорите от 21.12.2016 г., то съдът се произнася в рамките на съдебно заявеното.
По изложените съображения съдът намира, че предявените главни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, съответно чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, са основателни в заявените от ищеца размери и следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаването на главните искове, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за законната лихва върху присъдените главници от датата на подаване на исковата молба (03.01.2019
г.) до окончателното й плащане.
Съгласно договореното в чл. 14.7. от всеки от договорите от 21.12.2016 г. ответникът се е задължил да възстанови пропорционалната сума в срок до 20-то число на месец януари на следващата година, т.е. за 2017 г. до 20.01.2018 г. От деня, следващ падежа на задължението по чл. 14.7. от процесните договори, т.е. считано от 21.01.2018г. ответникът изпада в забава, поради което от тази дата дължи и законната лихва за забава върху главниците. За периода от 21.01.2018 г. до 02.01.2019 г. включително, законната лихва върху присъдените главници е в общ размер на 8 629,01 лева съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за тази сума и да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до предявения размер от 8 646,26 лева като неоснователен.
По разноските:
Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 15 086,51 лева, от които 3 960,51 лева - държавна такса, 1 600 лева – депозити за вещи лица, 7 200 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство пред първа инстанция, 40 лева– държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 1 200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по обезпечителното дело пред ОС – Стара Загора, 420 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Апелативен съд – Пловдив при обжалване на определението в обезпечителното производство, 66 лева – такса на ЧСИ Г.К.по изпълнително дело № 20189240401435 за налагане на допуснатото обезпечение, 600 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ЧСИ Г.К.по изпълнително дело № 20189240401435. Представени са доказателства за получаването на адвокатското възнаграждение по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените в обезпечителното производство разноски се присъждат със съдебното решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход, поради което в настоящото производство следва да бъдат разгледани и претендираните от ищеца разноски в обезпечителното производство.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая минималното адвокатско възнаграждение в исковото производство, определено по чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3 475,08 лева без ДДС или 4 170,10 лева с ДДС. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника е основателно и уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство следва да бъде намалено до минималния размер от 4 170,10 лева с ДДС, доколкото са представени доказателства за начисляване на ДДС, и това да бъде взето при изчисляването на разноските по делото.
Съгласно представеното от ищеца към списъка на разноските определение № 1306/06.12.2018 г. по т.д. № 350/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора, предмет на обезпечителното производство е обезпечаване на бъдещия иск на “Р. - К.” ЕАД против ответника “М.Е.” АД за сумата от 29 780,51 лева по чл. 14.7. от договора за комбинирана балансираща група от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума от 21.01.2018 г. до завеждане на иска, която за периода от 21.01.2018 г. до 03.12.2018 г. е в размер на 2 622,34 лева, т.е. общия размер на цената на иска е 32 402,85 лева. Като взема предвид така посочената цена на иска и съгласно чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство възлиза на 1 016,04 лева без ДДС или 1 219,25 лева с ДДС. Следователно уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС не се явява прекомерно и в тази част възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
До приключване на съдебното дирене по делото не са представени доказателства, че е проведено производство представителство пред Апелативен съд – Пловдив за обжалване на определението на ОС – Стара Загора в обезпечителното производство, поради което не следва да се присъжда на ищеца уговореното за това адвокатско възнаграждение от 420 лева с ДДС.
Претендираните разноски в изпълнителното производство в общ размер на 666 лева не следва да се присъждат, тъй като не са свързани с производството по обезпечаване на исковия процес, а представляват форма на реализиране на обезпечението, което излиза извън обезпечителното производство по смисъла на Част четвърта от ГПК, и съдът, разглеждащ спора по същество, не е компетентен да се произнесе по тях. Същите следва да бъдат събрани по реда на чл. 79 от ГПК и чл. 78-79 от ЗЧСИ, който ред се явява специален по отношение на извършените пред съдебния изпълнител разноски.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 10 968,42 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 2 667 лева, от които 1 167 лева – депозит на вещо лице и 1 500 лева – адвокатско възнаграждение, което в представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой, поради което същият следва да се приеме за доказателство за получаването на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 0,53 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “У.Б.” АД, с титуляр: “Р. - К.” ЕАД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “М.Е.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Р. - К.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, съответно чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата от 29 780,51 лева (двадесет
и девет хиляди седемстотин и осемдесет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7, предл. второ от
договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016 г.
между “М.Е.” АД като координатор и “Р. - К.” ЕАД като участник, сумата от 19 908,07 лева (деветнадесет хиляди деветстотин и осем
лева и седем стотинки), представляваща сума за възстановяване съгласно чл.
14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща група,
сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД като координатор и “Л.Е.” ЕАД като участник, което вземане е
прехвърлено от “Л.Е.” ЕАД на “Р.
- К.” ЕАД по силата на договор за цесия от 17.12.2018 г.,
сумата от 4 205,46 лева (четири хиляди двеста и пет лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща сума за възстановяване
съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие
в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД като координатор и “Х.К.” ЕООД като участник, което вземане е
прехвърлено от “Х.К.” ЕООД на “Р.
- К.” ЕАД по силата на договор за цесия от 17.12.2018 г.,
сумата от 13 064,98 лева (тринадесет хиляди шестдесет и четири лева
и деветдесет и осем стотинки), представляваща сума за възстановяване
съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща
група, сключен на 21.12.2016 г. между “М.Е.” АД
като координатор и “КК Х.” ООД като участник, което
вземане е прехвърлено от “КК
Х.” ООД на “Р. - К.” ЕАД по
силата на договор за цесия от 17.12.2018 г., сумата от 22 563,80 лева (двадесет
и две хиляди петстотин шестдесет и три лева и осемдесет стотинки),
представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7, предл. второ от
договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016 г.
между “М.Е.” АД като координатор и “Х.Е.Р.” ЕООД като участник, което вземане е
прехвърлено от “Х.Е.Р.” ЕООД на “Р.
- К.” ЕАД по силата на договор за цесия от 17.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху присъдените главници за периода от 03.01.2019
г. до окончателното им плащане, и сумата
в общ размер на 8 629,01 лева (осем
хиляди шестстотин двадесет и девет лева и една стотинка), представляваща
законната лихва за забава върху претендираните главници за периода от
21.01.2018 г. до 02.01.2019 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 21.01.2018 г. до
02.01.2019 г. за горницата над 8 629,01
лева до предявения размер от
8 646,26 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “М.Е.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Р. - К.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 10 968,42 лева (десет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Р. - К.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “М.Е.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 0,53 лева (нула лева и петдесет и три стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :