Решение по дело №3993/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260447

 

гр.Бургас, 12.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3993 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „***“ с ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 630-F541254/22.05.2020г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”  в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че декларацията е била подадена с КЕП на 27.01.2020г., поради което и към датата на съставяне на АУАН нарушението е било вече отстранено. Счита се, че са допуснати съществени пороци в административнонаказателното производство, доколкото липсва посочване на място и дата на извършване на нарушението. Счита се, че неправилно АНО не е посочил за колко и кои лица следва да бъде подадена декларация Образец 1, което внася неяснота относно извършеното нарушение и ограничава правото на защита на санкционирания субект, а отделно от това и нарушава правилото на чл. 18 ЗАНН. Под евентуалност се излагат подробни доводи за  маловажност на нарушението, като се иска от съд да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. 

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв Бойчев – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че въобще не е бил обсъждан въпросът за вината, както и че АУАН и НП не са били надлежно връчени. Претендира разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Янчева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е формално, а наложената санкция – в минимален размер и поради това счита, че НП следва да се потвърди изцяло. Претендира присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложената разписка на л. 15 гръб НП е връчено на пълномощник на 12.06.2020г., а жалбата е депозирана на 17.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

            При извършване на проверка и съпоставка между водените от НАП регистри на задължените лица и подадените Декларации по КСО св. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, констатирала, че едноличният търговец, в качеството му на осигурител е следвало да подаде декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец Ноември 2019г. в срок до 27.12.2019г. Това не било сторено, а декларацията била подадена едва на 27.01.2020г. В тази връзка св. М. преценила, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО.  Актът бил съставен на 12.03.2020г., в присъствието на упълномощен представител (противно на становището на жалбоподателя лицето, на което е бил връчен акта е било надлежно упълномощено с пълномощно, приложено на л. 18), който го подписал и получил препис от него, посочвайки че се касае за неволен пропуск, който веднага е бил отстранен след констатирането му. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения.

            След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 2019г. и на основание чл. 355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.   

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. От формална страна, обаче не са спазени изискуемите от чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН реквизити и по двата акта. Това е така по следните причини:

            Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес. Законът с разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН изрично предписва, че за да бъде валидно съставен АУАН, а в последствие и издадено НП, освен всичко останало следва да са посочени и нарушените правни норми – т.е. да е дадена правна квалификация на нарушението, което се твърди, че санкционираният е извършил. Липсата или неправилната правна квалификация представлява съществено нарушение на нормативните изисквания, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на АНО не може да бъде „санирано“ в по-късен етап от административнонаказателното производство, а влече като правна последица отмяна на издаденото НП.

            В конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 2019г., като дори изрично е посочено, че Наредба № Н-8 е била отменена. Към датата на довършване на деянието обаче – 28.12.2020г.  Наредба № Н-13 изобщо не е била част от действащото право. Тази Наредба е издадена на 17.12.2019г. , обнародвана е в ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г. и влиза в сила на 03.01.2020г. поради което и няма как към 28.12.2020г. санкционираният субект да е извършил нарушение на чл. 2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от нея. Към датата на деянието, обществените отношения, касателно подаване на декларация Образец 1 са се уреждали все още от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.).

            Вярно е, че към датата на съставяне на АУАН Наредба № Н-8, вече е била отменена, но съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН – за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това означава, че щом актосъставителят и АНО са решили да ангажират отговорността на жалбоподателя за неподаване в срок на декларация Образец 1, което е следвало да стане до 27.12.2019г., то и в АУАН и НП е следвало да се даде правна квалификация на нарушението по действалата към онзи момент Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.), а не по Наредба № Н-13. Подвеждането на нарушението под недействаща и необнародвана към онзи момент Наредба представлява съществено нарушение на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което няма как да бъде „санирано“ и което води до незаконосъобразност на НП.

            Няма как да се сподели тезата, че щом в АУАН и НП е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, действала и към момента на нарушението, то това е достатъчно и препращането към Наредбата не е определящо. Действително общото задължение за подаване на декларации е уредено в чл. 5, ал. 4 КСО, но съгласно чл. 5, ал. 6 КСО - съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят именно с Наредбата – т.е. именно в подзаконовия нормативен акт се съдържат конкретни задължения, от към срокове, ред, съдържание и т.н., които задължените субекти следва да съблюдават, за да изпълнят общото си задължение, регламентирано в КСО, респективно неизпълнението на тези конкретни задължения влече до санкция съгласно чл. 355, ал. 1 КСО. Именно поради това препращането към Наредбата не е самоцелно или маловажно, а тъкмо напротив – само посредством цитиране на коректните разпоредби на Наредба може да се изпълни изискването за фактическо и юридическо описание на нарушението. В случая АНО не е изпълнил това си задължение и позовавайки се на Наредба Н-13 той е допуснал съществено нарушение, което е довело до издаване на незаконосъобразно НП, което следва да се отмени само на това основание.

            С оглед пълнота съдът счита, че в случая че деянието носи признаците и на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН.

            Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

            Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение и че не са допуснати съществени нарушения при квалификацията му, в конкретния случай от това нарушение не са могли да възникнат никакви вредни последици за фиска. Дължимите вноски са заплатени коректно много преди съставяне на АУАН. Жалбоподателят съвестно е подал декларация по електронен път, веднага след като е констатирал пропуска си. В крайна сметка една от основните цели на подаването на декларации е да се определят на тяхна база дължимите вноски, които в случая са били коректно платени в срок. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат маловажност на случая на административно нарушение.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатско хонорар в размер на 150 лева, като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл.19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 630-F541254/22.05.2020г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „***“ с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция”  в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на ЕТ „***“ с ЕИК: *** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.