РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Павликени, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20244140100417 по описа за 2024 година
ИСК ПО чл.415вр.чл.422 от ГПК
Постъпила е искова молба от „***“ ЕАД гр. С. по предявени обективно
съединени искове по чл. 422 ал. 1 вр.чл. 415 ал. 1 от ГПК. В исковата молба се
твърди,че ответникът е собственик на топлоснабден имот в гр.С. община К. с.
жк *** бл.*** вх *** ет.*** ап.*** като е бил клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153 ал.1 от ЗЕ за периода м. 05.2020- м 04.2022г и реално е потребявал
топлинна енергия, която не е заплатил. По ЧГрД№ ***/20234г е издадена
заповед по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и след
разпореждане от съдия, е предявена настоящата искова молба.Твърди,че
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
клиенти за битови нужди в гр.С., изготвени от „***“ ЕАД, одобрени от КЕВР,
влезли в сила, са регламентирани отношеН.та между топлофикационното
дружество от една страна и клиентите на ТЕ без да е необходимо изрично
приемане от страна на клиентите. Твърди се, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ /чл.106а ал.3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли
в сила ОУПТЕ от ищеца за потребители на битови нужди в гр.С., одобрени с
Решение от 2016г на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“,в сила от
10.07.2016г, като в чл.31 ал.1 от ОУ е определен редът и срокът за заплащане
на задължеН.та от клиентите на ТЕ- в 45дни от датата на публикуване на
ежемесечните фактури на интернет страницата на продавача. Твърди,че
сградата-ЕС е сключила договор за извършване на дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „***“ АД. Съгласно чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за
ТЕ за топлоснабдеН. имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски,а след края на отоплителН. сезон са изготвяни изравнителни сметки от
1
фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение съгласно чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г за
топлоснабдяването, издадена от МЕЕР,обн в ДВ бр 34/24.04.2007г. За
процесН. имот са издадени изравнителни сметки, представляващи сума за
доплащане. Претендира се сумата от 2596.39лв., представляваща: 2182.09лв
главница-стойност на незаплатена ТЕ за периода м 05.2020г-м.04.2022г ,
ведно със законната лихва от 10.10.2023г до изплащане на вземането,
378.81лв. мораторна лихва за забава от 15.08.2021г-11.09.2023г, суми за
дялово разпределение :25.60лв. главница за периода м.06.2021г-м.
04.2022г,ведно със законната лихва от 10.10.2023г до окончателното
изплащане и 9.98лв лихва за периода 16.10.2020г-11.09.2023г. Претендира за
направени разноски по заповедното и настоящото производство.
В дадеН. на ответника срок е постъпил писмен отговор. Твърди,че искът е
неоснователен..Твърди,че вземаН.та по фактура от 30.04.2021г за период
01.05.2020г-30.06.2020г за отопление и за подгряване на вода както и за
период 01.07.2020г-30.04.2021г за отопление и за подгряване на вода са
погасени по давност, както и е погасена по давност и мораторната лихва за
тази сума. Твърди,че ищцата е заплатила дължимите суми. Оспорва
начисляването на суми по протокола от ОСЕСН за дялово
разпределение.Претендира за направени разноски.
Като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК ,вр.чл.415 ал.1
от ГПК вр. чл.79 ал.1 пр1 от ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. По делото
безспорно е установено, че ответникът е собственик на имот в гр.***, който е
бил топлоснабдяван, т. е налице облигационно отношение между
страните.Представен е НА от 28.12.2009 на нот рег № *** в НК с район на
действие съдебН. район на СРС ,с който ответника е признат за собственост
по завещание от наследодателя Н. Н. П. ПроцесН.т недвижим имот е в сграда
етажна собственост и е топлофициран. Съгласно решение 221/11.07.2011г по
ГрД№5/2010г на второ ТО при ВКС е прието, че собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост се смята за
потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата топлинна енергия.Налице е валидно възникнало
договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на
топлинна енергия на основание чл.149 от ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл.150 от
ЗЕ. Такива са представени по делото. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите се
и да заплащат цена на топлинна енергия при условията и реда на наредба по
чл.36 ал.3 от ЗЕ. Ответникът се явява безспорно клиент /потребител/ на
2
топлинна енергия за процесН. недвижим имот.
Въз основа на заявление по ЧГрД№ ***/20234г е издадена заповед по чл.410
от ГПК, съгласно която е разпоредено длъжникът В. Д. К. от гр. П. да заплати
на „***“ ЕАД гр. С. сумата от 2182.09лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 05.2020г-04.2022г за процесН. неднижим имот,
собственост на ответника, ведно със законната лихва от 10.10.2023г до
окончателното изплащане, както и сумите 378.81лв. лихва от 15.08.2021г-
11.09.2023г, 25.60лв. сума за дялово разпределение за периода 06.2021г-
04.2022г, ведно със законната лихва от 10.10.2023г до окончателното
изплащане на вземането и 9.89лв. лихва от 16.10.2020г-11.09.2023г и 101.93лв
направени разноски.Длъжникът е направил възражение по заповедта, че не
дължи сумите по нея и в указаН. от съда срок е предявена настоящата искова
молба.
По делото се установява от представени писмени доказателства: договор от
29.08.2002г, протокол от ОСЕС от 28.08.2002г, споразумителен протокол от
29.08.2002г,договор от 03.06.2020г., че за сградата-етажна собственост, в
която се намира имотът на ответника има сключен договор за извършване на
дялово разпределение на топлинна енергия в фирма „***“АД като сумите за
ТЕ за имота са начислявани от ищеца о прогнозни месечни вноски и след края
на отоплителН. сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Видно е,че ответника е
титуляр на партида за ап.11 в гр. *** по договорна сметка *** и номер на
инсталация ***. Издадена е фактура №***/30.06.2021г на стойност 997.73лв.
за доставена топлинна енергия от 01.05.2020г. -30.06.2020г и от 01.07.2020г-
30.04.2021г. със срок за плащане 14.08.2021г. Издадена е фактура №,
**********/30.06.2022г на стойност 1118.22лв. за доставена топлинна енергия
от 01.05.2021г. -30.06.2021г и от 01.07.2021г-30.04.2022г. със срок за плащане
14.08.2022г. Представено е извлечение от сметка за абонат с номер на
инсталация ********** към 11.09.2023г общо в размер на 2596.39лв., от
които 2207.69лв. салдо главница и 388.70лв. салдо лихва.
По делото е изготвена ССчЕ и вещото лице дава заключение, че не са му
представени от ищеца данни ответникът да е заплащал суми за ТЕ в процесН.
период като към 11.09.2023г ответникът дължи на ищеца сумите 2182.09лв.
главница от които 1794.12лв. сума за топлинна енергия за отопление и
387.97лв. сума за БГВ или общо главница 2182.09лв и 379.23лв. лихва за
забава , от които 374.61лв. лихва за ТЕ и подгрявяне на вода и 4.62лв. лихва
върху главницата по фактурите за дялово разпределение/.
В съдебно заседание ответникът е представил доказателства за платени
суми от 18.03.2024г , от 11.11.2024г. и от 22.04.2024г.Вещото лице по
допусната ССчЕ дава заключение, отчитайки тези плащаН. като се погасяват
най-старите задължеН., че остатъкът от неплатената главница е 254.82лв, а
размерът на неплатената лихва по главницата е 379.23лв.
Съдът намира, че претенциите на ищеца не са погасени по давност с оглед
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК т. е не е изтекла
годишната давност съгласно разпоредбата на чл.111б „в“ от ЗЗД и ТР
3
№4/2013г/18.06.2012г на ОСГК на ВКС за вземаН.та на топлофикационни
дружества.Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид
и фактите,настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право и чл.76 изр 3 от ЗЗД и че следва да се отчете извършеното
плащане като погасяване на най-старите задължеН., т е следва да отчете
плащаН.та на ответницата след завеждане на исковата молба. Съдът
кредитира заключението на вещото лице и намира, че исковата претенция
следва да бъде уважена до размера, посочен от вещото лице, а именно за
главница 254.82лв. и 379.23лв. лихва, а за разликата до претендираните суми
за главница 2207.69лв и лихва общо 388.70лв., следва да се отхвърли исковата
претенция като неоснователна, отчитайки и извършеното плащане от
ответницата, като следва ответницата да заплати и законната лихва върху
уважената главница от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане
Съгласно приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне по разноските по заповедното производство, като съгласно
указаН.та, дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен
диспозитив. По заповедното производство с издадената заповед за
изпълнение по ч.410 от ГПК са присъдени в полза на кредитора разноски в
размер на 101.93лв., от които 51.93лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. С оглед уважената част от иска, следва ответницата да
заплати на ищеца направените разноски съразмерно тази част, а именно
28.64лв.
По настоящото исково производство ищецът е направил разноски от
205.35лв. платена ДТ , 500лв. за ССчЕ, като съдът определя възнаграждение
за юлисконсулт в размер на 100лв. Или общо направените от ищеца разноски
са 805.35лв. С оглед изхода на делото следва ответницата да заплати на ищеца
направените разноски съразмерно уважената част от иска или 198.16лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. К. с ЕГН ********** от гр. ***, че
същата ДЪЛЖИ на „***“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявана от А. С. А. и И. И. Е. , с процесуален представител юрисконсулт Р. П.,
сумите 254.82лв/двеста петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ цена на
ползвана и неплатена топлоенергия за имот в гр.*** за периода 05.2020г-04.2022г, ведно със
законната лихва от 10.10.2023г до окончателното изплащане, както и 378.81лв. /триста
седемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ лихва от 15.08.2021г-11.09.2023г, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 2207.69лв. главница, за законна лихва върху разликата от
уважената главница 254.82лв. до претендираната такава 2207.69лв. от 10.10.2023г до
окончателното изплащане, както и законна лихва за разликата от 378.81лв. до
претендираната 388.70лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. К. с ЕГН ********** от гр. *** №3 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от А. С. А. и И. И. Е.
сумата 28.64лв./двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ направени разноски в
4
заповедното производство по ЧГд№***/2023г на ПРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Д. К. с ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от А. С. А. и И. И. Е. сумата
198.16лв./ сто деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ съразмерно уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението
на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5