№ 54
гр. Стара Загора, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Я.
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501789 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.269-
273 от ГПК във връзка с чл.42, ал.2 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.26, ал.2, с
чл.108 от ЗС.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК въззивната жалба от ответницата Н.И.Я. от гр.С.З., с
която атакува негативното за нея първоинстанционно Решение с №
169/09.04.2020г. по гр.д.№ 2469/2019г. по описа на РС- Казанлък, с което е
била обявена за нищожна упълномощителна сделка - пълномощно с
нот.зав.рег.№ 3 и № 4, том 1 от 18.07.2014г. на Д.И.Г.- Кметски наместник на
с.В., ***, поради липса на съгласие /волеизявление/ за упълномощаване,
обявен е за недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД договора за
покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №
136, том III, рег.№ 3692/24.07.2014г. на Нотариус П.И., рег.№ 308 на НК, с
район РС-Стара Загора, поради липса на представителна власт, признато е
било за установено, че на правно основание чл.108 от ЗС М.А.С. е собственик
на процесните недвижими имоти, и жалбоподателката е била осъдена да
предаде владението върху тях на ищцата и да й заплати разноските пред
първата инстанция. Счита атакуваното първоинстанционно Решение за
процесуално недопустимо, и алтернативно за материално неправилно,
постановено при наличие на множество нарушения на материалните правни
норми и процесуалните правила, като излага подробни свои фактически и
правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да прогласи
1
нищожността на Решението на РС и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав, или да го отмени и отхвърли всички предявени против нея
облигационни и вещни искове, със законните последици. Няма искания за
събиране и за представяне на нови доказателства пред настоящата въззивна
инстанция. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В
проведеното открито съдебно заседание по делото не се е явила въззивницата
или неин процесуален представител, и не са пледирали пред настоящата
въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор от ищцата М.А.С. от с.П., ***, която счита подадената въззивна
жалба против изцяло позитивното за нея Решение № 169/09.04.2020г. по
гр.дело № 2469/2019г. по описа на PC- Казанлък за изцяло за неоснователна,
поради която моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да я остави без
уважение, като потвърди атакуваното първоинстанционно Решение, като
правилно и законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Развива подробно
своите защитни тези в тази насока. Тя също няма свои искания за събиране и
за представяне на нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция.
Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В
този смисъл са допълнителните молби на двамата й наследници по закон-
пълнолетните й синове/конституираните след смъртта й на нейно място/
Д. Г. Д. и Д. Г. Д./и двамата от гр.С.З./, като и пледоарията на общия им
процесуален представител- адвокат.
Окръжният съд счита, че въззивната жалба е процесуално допустима,
родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, и съдът
следва да се произнесе по същността на правния спор, с който е бил сезиран.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в
атакуваната му част Решението на РС, и след връщането на делото от
касационната инстанция ВКС на РБ, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на всяка една от страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за
установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и
правна обстановка по делото :
Производството по настоящото в. гр. дело под № 1789/2021 год. на
СТОС е образувано, след като с решение под № 60153 от 23.11.2021 г.,
постановено по гр.д. с № 1576/2021 г. по описа на ВКС на РБ е отменено
решение № 260042 от 15.02.2021г. по гр.д.№ 1359/2020 г. на Старозагорския
окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав и делото е върнато на същия съд
за ново разглеждане от друг състав на СТОС.
Касационната инстанция е намерила, че обжалваното въззивно решение
е нищожно и следва да бъде прогласено за такова, тъй като от него е напълно
неразбираема волята на съда. Съставът на ВКС е счел, че въззивното решение
е с вътрешно противоречиви мотиви и диспозитив, които от друга страна са в
пълно несъответствие със съдържанието на първоинстанционното решение-
2
предмет на въззивното обжалване:
Посочват, че по отношение на иска за нищожност на
упълномощителната сделка по пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 3
и № 4, том 1 от 18.07.2014 г., поради липса на съгласие /волеизявление/ за
упълномощаването: От една страна, в мотивите на въззивното решение /стр.3,
абзац 3/ е прието, че „се явява напълно мотивиран, законосъобразен и доказан
извода на PC, че правното основание на предявения главен обуславящ иск по
чл.26, ал.2 от ЗЗД е в пълно съответствие с липсата на представително
правоотношение по пълномощното от 18.07.2014 г., а на стр.6,абзац 1-че
„формалната едностранна правна сделка, материализирана в процесното
пълномощно, е нищожна поради липса на воля по аргумент от чл.26, ал.2,
пр.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД.“. От друга страна, посочват, че в диспозитива
на решението въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №
169 от 04.04.2020 г. по гр.д.№ 2469 от 2019 г. на Казанлъшкия районен съд в
частта относно обявяване за нищожна на упълномощителна сделка по
пълномощното от 18.07.2014 г. на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД /поради
липса на волеизявление за упълномощаването/ и вместо това е постановил
ново решение за признаване за недействителна на тази упълномощителна
сделка.
По отношение на иска за недействителност на договора за покупко-
продажбата от 24.07.2014 г., поради липса на представителна власт посочват,
че: От една страна, в мотивите на въззивното решение /стр.8, абзац 1/,
въззивният съд е приел, че „атакуваното решение на PC следва да бъде
отменено в частта, с която атакуваният договор за покупко-продажба е обявен
за нищожен и следва да се прогласи неговата недействителност.“. В друга
част от мотивите /стр.7, абзац 21 обаче е посочено, че „обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено по същество,
но с правилната правна квалификация по отношение на предявения
установителен иск за обявяване висящата недействителност на оспорената
формална двустранна възмездна транслативна сделка по чл.42, ал.2 от ЗЗД,
вместо неправилно дадената от PC такава по чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД.“ В
диспозитива на решението въззивният съд е потвърдил първоинстанционното
решение в частта му за уважаване на предявения от М.А.С. срещу Н.И.Я. иск
с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
136, том III, рег.№ 3692 от 24.07.2014 г.- поради липса на представителна
власт. Същевременно, във въззивното решение е възпроизведено съдържание
на първоинстанционното решение, каквото то няма: Също така във
въззивното решение е посочено, че в първоинстанционното решение е дадена
неправилна правна квалификация на иска за недействителност на договора за
покупко-продажба от 24.07.2014 г. /дадена била правна квалификация по
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, вместо по чл.42, ал.2 ЗЗД/, а видно от мотивите и
диспозитива на първоинстанционното решение, съдът е квалифицирал
иска за прогласяване на недействителността на договора за покупко-
3
продажба от 24.07.2014 г., като иск с правно основание именно чл.42, ал.2
ЗЗД.
На трето място, ВКС посочва, че по иска за осъждане на ответницата да
предаде на ищцата имота- предмет на атакувания договор за покупко-
продажба от 24.07.2014 г., във въззивното решение липсват мотиви. На стр.8,
абзац 3 обаче е посочено, че този иск е вещен и с правно основание чл.108 ЗС,
поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Същевременно в диспозитива на въззивното решение е отменено
първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.108 ЗС и вместо
него е постановено ново решение за осъждане на ответницата да предаде
имота на ищцата на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Съставът на ВКС сочи, че горепосочените противоречия от една страна
между диспозитива и мотивите на въззивното решение и от друга страна-
между първоинстанционното решение и възпроизведеното във въззивното
решение съдържание на това първоинстанционно решение, правят волята на
въззивния съд напълно неразбираема, което води до нищожност на съдебното
решение.
Воден от горното, съставът на ВКС е прогласил постановеното
въззивно решение за нищожно и е върнал делото на Окръжен съд Стара
Загора за ново разглеждане от друг състав.
Указанията на ВКС са задължителни за настоящия въззивен състав
при новото разглеждане на делото съобразно специалната и императивна
разпоредба на чл.294, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК.
Пред първостепенният съд се установява следната фактическа
обстановка относно процесния случай:
От представените заверени копия на 2 бр.решения с № 09051 от 29.05.98
г. на ПК-с.О., ***, ведно с 4 бр. скици №1120/11.05.1998 г.,
№00947/14.11.2000 г., №353/10.05.1998 г. и №00948/14.11.2000 г., договор за
делба на земеделски земи №45, том І, с нот.зав. рег.№486 от 11.02.2000 г. на
Нотариус И.Т., договор за доброволна делба №47, том І, нот.зав.рег.№489 от
11.02.2000 г. на Нотариус И.Т. е видно, че ищцата М.А.С. е придобила
собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с.П., ***
сред които: Нива в местността „До гробищата“ с площ от 7.001 дка., четвърта
категория, съставляваща имот №096006 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: имот №096007 – нива на насл. на К.Г.Т., кад. №000591 –
отводнителен канал на Общинска, имот №096005 -нива на насл.на Т.Т.К., кад.
№000448 – полски път на Общинска, кад.№000269 – пасище, мера на
кметство с.П., кад.№000260 – водостоп. съор. на кметство с.П.; и Нива в
местността „Зад саите“ с площ от 7.247 дка., четвърта категория,
съставляваща имот №031031 по плана за земеразделяне, при граници и
съседи: имот №031011 - нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на
насл. на Н.Ж.Т., имот №031017 - нива на насл. на Р. и М.Г., имот №031016 -
нива на И.Д.И., имот №031009 нива на насл. на Д.В.М., имот №031030 - нива
на К.Д.М..
4
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти под №136,
том III, рег.№3692, нот.дело № 107 от 24.07.2014г. по описа на Нотариус П.И.,
с рег.№308 на НК с район РС-Стара Загора, М.А.С., действаща чрез
пълномощника си М.П.К. продала на Н.И.Я., следните свои собствените си
недвижими имоти: НИВА с площ от 7.247 дка., находяща се в местността
„ЗАД САИТЕ“, в землището на с.П., ***, четвърта категория, съставляваща
имот №031031 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот
№031011-нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на насл. на Н.Ж.Т. и
др., имот №031017 - нива на „ДИП“ ООД имот №031016 - нива на И.Д.И. и
др., имот №031009 -нива на С.М.К., имот №031030 - нива на К.Д.М.; и НИВА
с площ от 7.001 дка., находяща се в местността „ДО ГРОБИЩАТА“, в
землището на с.П., ***, четвърта категория, съставляваща имот №096006 по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000260 - водостоп.
съоръжение на ***, имот №000269 - пасище, мера на ***, имот №000448 -
полски път на ***, имот №096010 - нива на К.Д.М., имот №000591 -
отводнителен канал на ***, имот №096007 -нива на П.Д.П., за сумата от 3000
лв., която сума пълномощника на продавача заявил, че е получил напълно и в
брой от купувача при подписване на настоящия нотариален акт. Съгласно
абзац последен на нотариалният са посочени съответно представените пред
нотариуса документи в т.ч. пълномощно рег.№3 и рег.4, том 1 на кметски
наместник на с.В.-Д.И.Г..
От официално заверен препис рег.№4551/25.09.2019 г. на Нотариус
П.И., рег.№308 на НК, с район РС-Стара Загора на пълномощно нот.зав.рег.
№3 и №4, том 1 от 18.07.2014 г. на Д.И.Г.-Кметски наместник на с.В., *** е
видно, че М.А.С., с ЕГН-********** от с.П., *** упълномощава И.Н.Й.,
И.Г.В., М.П.К. и Д.И.Д. /всички с посочени ЕГН и адреси: гр.С.З./ заедно
и/или поотделно да извършва всякакви правни и фактически действия
/изброени-/ в т.ч. във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба,
замяна или друг възмезден способ/ съсобствения/ите ми/ни
/съ/наследствения/те поземлен/и/ имот/и, които са индивидуализира/и в
документи за собственост: -имот №031031 с площ от 7.247 дка. категория
4НТП, нива местност „Зад саите“ ***, с.П.; -имот №096006 с площ от 7.001
дка., категория 4НТП нива „До гробищата“ ***, с.П.; да продава, заменя,
дарява собствения/те й недвижим/и имот/и изброени по-горе на когото
намери за добре, при условия и начин на плащане-каквито прецени. В
пълномощното за упълномощител ръкописно е изписано името М.А.С. и е
положен подпис. Представени са официално заверени преписи рег.№4552 и
рег.№4553 от 25.09.2019 г. на Нотариус П.И., рег.№308 на НК, с район РС-
Стара Загора на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД и двете от
18.07.2014 г., в които за декларатор ръкописно е изписано името- М.А.С. и е
положен подпис. Оспорена е автентичността на подписите на
упълномощител и декларатор, положени в пълномощното зав.рег.№3 и №4,
том 1 от 18.07.2014 г. на кмет.наместник с.В. и двете декларациите зав.рег.№5
5
и №6 от 18.07.2014 г. на км.нам.с.В..
По искане на ищеца, пред първостепенния съд по реда на чл.207 и сл. от
ГПК е обезпечено и събирането на доказателствата чрез допускането и
назначаването на съответното съдебно-графическа експертиза, с оглед
установяване автентичността на подписа, положен за упълномощител и
ръкописният текст под упълномощител в пълномощно рег.№3 и рег.4, том 1
на кметски наместник на с.В., *** -Д.И.Г.. Съгласно приетото заключение на
СГЕ експертизата от предоставения в достатъчно количество и качество
сравнителен материал /свободни образци, условно свободни и свободни
образци на подпис и почерк, изпълнени от името на М.А.С. в документи и
експериментални образци на подпис и почерк, изпълнени от ищцата пред
вещото лице/ и при сравнителното изследване между съвкупността от общите
и частни признаци, притежавана от процесните подписи и тази,
индивидуализираща подписа на ищцата е налице сходство в някои от общите
признаци /направление на движението, степен на свързаност/, но с по-голямо
значение и по-голям брой различаващи се /степен на обработеност,
координация, темп, форма, наклон, разтегливост/ и със съществени и
устойчиви различия в частните признаци- ъгловото начало на първи елемент
на гл.б.“М“ в подписите, което не е характерно при сравнителните образци;
увеличена продължителност на движение в началото на първи елемент на
гл.б.“М“, което не се наблюдава в образците; добре оформени елементи с
дъговидна форма при изписването на гл.б.“М“, което не се наблюдава в
процесните подписи; устойчиво изписваните два нечетаеми елемента в
средната част на транскрипцията при подписите, което не е характерно в
образците; нисходящото оформяне на горната част от транскрипцията при
образците не се наблюдава; горната част на парафа е по-високо от
индивидуалната буква и средата на транскрипцията при обектите, а при
образците е по-ниско. Налице са както различия на общите признаци между
процесния ръкописен текст- 18.02.2014 г. и сравнителните образци на почерка
на М.А., изпълнен в пълномощното от 27.02.2014 г. нотариално заверено от
Кметски наместник на с.П., *** като различие в степента на обработеност и
на темп на изписване, формата на движение и в наклона, така и на
приоритетни частни признаци- края на втори елемент на гл.б.“М“ при
процесния ръкописен текст по правописа, който при сравнителния образец е с
намалена разтегливост; под редовия елемент на б.“р“ при обектите по
правописа, а при образеца е с увеличена разтегливост по вертикала; връзката
между втори и трети елементи на б.“к“ при обектите-сляпо, а при образците
интервално; началото на б.“с“ при обектите по правописа, а при образците с
увеличена продължителност на движението; главна б.“С“ при обектите се
изписва по правописа, а при образците с увеличено количество на движението
на ръката; овалният елемент на б.“д“ при обектите се изпълнява интервално
от втория му елемент, а при образците слято. Установените различия в
общите и частните признаци се явяват твърде съществени и не могат да бъдат
обяснени с вариантност и вариционност, необичайност, подложка, психични
6
и физически заболявания, поради което могат да бъдат основание за
категоричен извод, че процесният ръкописен текст не е изпълнен от М.А.С..
От цялостното изследване /анализ и оценка на резултатите от разделното и
сравнително/ в.л. е установило наличие на признаци, потвърждаващи
извършена имитация, както на подписите, така и на ръкописния текст в
процесните документи- инициалите на гл.б.“М“ са изпълнени по коренно
различен начин. Елементите на процесните подписи са оформени със забавен
темп, вълнообразни, ъгловити, начупени движения на ръката и изписани два
нечитаеми елемента и разтеглен по вертикала параф, а при транскрипцията на
образците е опростена, изпълнена с по-висока степен на обработеност и темп.
Съгласно заключението подписът за упълномощител и ръкописният текст
„М.А.С.“ в процесното пълномощно рег.№3 и рег.4, том 1, както и подписът
за декларатор и ръкописният текст „М.А.С.“ в декларация за гражданство и
гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД и в декларация по чл.264, ал.1
от ДОПК не са изпълнени от ищцата М.А.С., с ЕГН-**********. Съдът
приема заключението на СГЕ за аргументирано с подробен сравнителен
анализ на оспорените документи / оригиналите, които в.л. е ползвало/ и в
безспорен откъм автентичност сравнителен материал, включващ почерк и
подпис, с категоричен извод за имитация, поради което го кредитира като
доказателство по делото. Заключението е оспорено от ответника, но не са
направени доказателствени искания и в тази връзка не са събрани
доказателства, опровергаващи изводите на вещото лице.
По делото е разпитан св.Н.Д.П.. В показанията си свидетелят
установява, че познава ищцата от дете, тъй като е роден и живее в с.П., а от
2003г. до 2018 г. е бил кмет на с.П. и от 2019 г. е кметски наместник на
селото. Като кмет е помагал преди години на М.А.С. при оформяне на
документи за отопление пред Социални грижи. Знаел, че С. има земеделски
земи. Служебни бележки за Социални грижи, изготвяла Д.Д.Д., която
обработвала и земите на С.. Месец февруари 2014 г. заверил на М. С.
пълномощно, с което тя упълномощавала Д.Д.Д. да получи документи –
скици и данъчни оценки за сключване договор за аренден договор. Това
пълномощното му било дадено от Д.Д.Д.. Тъй като С. трудно се предвижвала
отишъл лично у дома й и след като й прочел пълномощното, тя написала
трите си имена и се подписала пред него. С. знаела за това пълномощно. То
било за получаване на скиците и данъчна оценка. Това пълномощно
предоставил за експертизата по делото. Рентата се получавала в стопанския
двор. Познавал цялото село и много често минавал покрай дома на М. С.,
която била самообслужваща се. Между с.В. и с.П. нямало автобусна линия.
През 2019 г. от сина на С. разбрал, че земи на майка му били продадени.
Безспорно законно право на всеки съд /в случая първоинстанционния
РС-Казанлък/ е да изгради изводите си по делото само по отношение на
събраните годни доказателства, като обсъжда всички събрани отделни по вид
и количество доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Действително
РС няма за задача да изследва мотивите за сключване на една или друга
7
правна сделка между страните, а единствено и само нейното съответствие със
законовите разпоредби- тоест да извърши служебната проверка за твърдяното
от ищеца евентуално нарушение на закона, както и да провери дали чрез една
външна формална изрядност не се цели и постига забранения от закона краен
резултат- тоест заобикалянето на закона. При извършената от въззивния съд
проверка във връзка с направените от въззивния жалбоподател оплаквания за
евентуално допуснати закононарушения в атакуваното Решение на
първоинстанционния съд, ОС- Ст.Загора констатира, че не са допуснати
никакви съществени закононарушения на процесуалните правила. Поради
което ОС- Ст.Загора счита, че при решаване на спора по делото РС-Казанлък
е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно,
предвид което изцяло неоснователни и недоказани се явяват оплакванията на
въззивниците в тази им част. Първоинстанционният съд подробно е изследвал
цялата фактическа обстановка и е разгледал доказателствата по делото, както
всяко едно поотделно, така и в тяхната съвкупност и пълнота.
Съгласно гореизложеното и задължителното за съдилищата и за
страните по делата разяснение, дадено в т.2 от ТР под № 5/12.12.2016г. на
ВКС по тьлк.д. с № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС- София, договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт /какъвто
очевидно е процесния случай/ е в състоянието на висяща недействителност и
не поражда целените с него правни последици. Ако мнимо представляваната
/продавачката- ищца/ откаже да потвърди договора съобразно нормативните
правила на чл.42, ал.2 от ЗЗД /какъвто очевидно е процесния случай/, тя
окончателно отклонява произтичащите от него правни последици от
своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в
нейния интерес недействителност.
Нещо повече в мотивите на същото ТР под № 5/12.12.2016 год. на ВКС
на РБ ясно, точно и категорично е записано, че /т.6. от мотивите/, че мнимо
представляваният може да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2
ЗЗД както дори извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да
направи чрез предявяването на установителен иск с правна квалификация чл.
42, ал.2 ЗЗД, или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение
срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод
изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора,
сключен от негово име без представителна власт.
Както субективното потестативно (преобразуващо) материално право на
мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно
действие във времето висящо недействителния договор, така и неговото
субективно материално право да се позове на тази недействителност, респ. - и
процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния
иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна
квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато
недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с
8
неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му -
съразмерно дела му от наследството; същото се отнася и за универсалните
правоприемници на юридическо лице, от чието име е сключен договора без
представителна власт.
Видно от задължителните указания /на основание чл.294, ал.2 от ГПК/,
дадени с отменителното Решение на ВКС на РБ с № 60153 от 23.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1576/2021 г. по описа на ВКС на РБ “видно от
мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, съдът
/първоинстнционният/ е квалифицирал иска за прогласяване на
недействителността на договора за покупко-продажба от 24.07.2014 г.,
именно като иск с правно основание именно чл.42, ал.2 ЗЗД.”
След позоваването (извънсъдебно или пред съда) от страна на мнимо
представлявания на недействителността, когато от висяща тя става
окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените с него правни последици (насрещни права и
задължения за страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1
ЗЗД), всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора,
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато недействителният договор е бил
сключен при липса на учредена представителна власт, извън пределите на
учредената такава или след нейното отпадане, връщането на даденото се
дължи в хипотезата на начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), а
когато представителната власт е отпаднала с обратно действие във времето
след сключването на договора, връщането на даденото се дължи в хипотезата
на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД).разпоредба на чл.26, ал.1 от
ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства- следователно една
правна сделка е нищожна, когато противоречи на императивна правна норма,
и нищожният поради противоречие със закона договор между страните пряко
цели постигане на забранен резултат чрез нарушаване на императивни правни
норми. Поради което недействителността и нищожността е пряка и
непосредствена последица от порока на сделката, а не от начина, по който
субектите упражняват собствените си права. Следователно правното
основание за нищожност „противоречие със закона" е общо и е налице
единствено и само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е
предвидено, като специално основание за недействителност, каквито са тези
по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.27 от ЗЗД.
В този смисъл изцяло неоснователни, недоказани и необосновани се
явяват оплакванията във въззивната жалба на жалбподателката и нейния
пълномощник от една страна, че първостепенният съд е посочил неправилна
правна квалификация на предявения иск, а от друга страна в тази връзка че се
произнесъл и по непредявен иск.
Именно в тази насока първоинстанционният РС- Ст.Загора напълно
обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че при
9
така безспорно установените факти, доказателства и обстоятелства по делото,
че съгласно установената съдебна практика, предметът на спора по делото и
обемът на дължимата защита се определят от страните, като съгласно чл.8,
ал.2 от ГПК именно те посочват фактите, на които основават исканията
си и представят съответни доказателства за тях, като при разглеждането
на спора съдът не е обвързан от посочената от страните правна
квалификация, а последната се определя от съответния съд при
посочения от страните предмет в исковата молба /от посочените факти,
обстоятелства и доводи/ и е длъжен да се произнесе именно по тях,
включително и настоящия въззивен съд съгласно нормата на чл.269 от
ГПК.
Безспорно е било установено от РС-Казанлък, че въззиваемата-ищца
М.А.С. не е подписвала пълномощно за продажба на процесиите имоти, че не
е познавала и никога не е виждала упълномощените лица, никога не е
посещавала кметството на с.В., ***, *** и не е подписвала процесното
пълномощно и съпровождащите го декларации. Поради което се явява
напълно мотивиран, законосъобразен и доказан извода на РС, че правното
основание на предявеният главен обуславящ иск е именно по чл.42, ал.2 във
връзка с чл.44 от ЗЗД и е в пълното съответствие с липсата на представително
правоотношение по пълномощното от 18.07.2014г. със заверен подпис и
съдържание на кметски наместник на с.В..
Същото е в пълно съответствие и със задължителното ТР под № 5/2016г.
на ВКС- София, в което подробно са изложени съображенията за
разграничаване законовите хипотези на „нищожност поради липса на
съгласие“ и „недействителност на договор поради липса на
представителна власт“. Поради това и съобразявайки указанията на ВКС,
както и съдебната практика по въпроса, въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд напълно правилно е приел в постановеното
решение, че направените от ищцата уточнения на петитума не представляват
промяна в основанието на иска, в който наведените факти и обстоятелства и
търсена защита, се свеждат именно до искане за прогласяване на
недействителността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нот.акт под №136, том III, рег.№3692/24.07.2014г. на Нотариус
рег.№308 на НК, поради сключване на тоз договор без представителна власт
по смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД, който не е бил потвърден от лицето, в чиято
полза е бил сключен този договор без представителна власт.
В обжалваното решение, противно на изтъкнатите възражения във
въззивната жалба, районният съд изчерпателно е аргументирал изводите си
защо направеното уточнение от ищцата на петитума в горния смисъл, по
своята същност представлява изменение на предявения иск (което не налага
изменение на петитума), както и не е позоваване на друг юридически факт,
респ. не е въвеждане на ново основание. В тази връзка именно съгласно
разясненията, дадени в задължителното за съдилищата и за страните по
делото ТР с №5/12.12.2016г., постановено по тълк.д. под № 5/2014г. на
10
ВКС, в обжалвания акт е подчертан изводът, че с направеното уточнение
не се променя предмета на иска, нито търсената с него защита, тъй като
изложените с исковата претенция факти и обстоятелства обосновават искане
за обявяване недействителността на договора за покупко- продажба на
недвижими имоти, обективиран в процесния нотариален акт от 24.07.2014г.
на Нотариус при Нотариалната камара поради липса на представителна власт
на пълномощника, както и определят правилната правна квалификация на
предявения иск, която нееднократно в открито с.з. по делото е била
поддържана от ищеца, а именно - нормата на чл.42 ал.2 от ЗЗД. Процесният
договор за покупко-продажба, сключен чрез мним представител,
неразполагащ с представителна власт, не е относително недействителен
спрямо мнимо представлявания - ищцата, тъй като последната е страна по
този договор.
С предявеният иск в настоящото производство въззиваемата С. не е
потвърдила договора, а напротив - поради това този договор не е породил
действие и за отсрещната страна- купувач по сделката, както и не е настъпил
транслативния ефект по чл.24, ал. 1 от ЗЗД. За да обоснове предявения иск за
прогласяването "нищожността" по процесната възмездна двустранна
транслативна сделка, обективирана в съответния нот.акт, ищцата е
поддържала, че упълномощителната сделка, въз основа на която
упълномощената се е разпоредила от името на ищцата в полза на купувачката
е нищожна поради липса на изразена правновалидна воля от лицето, което се
сочи за упълномощител, поради което продавачът не е изразил воля за
отчуждаване на процесния недвижим имот. При така релевираните
фактически твърдения РС правилно и обосновано е подвел и квалифицирал
под точно приложимата правна норма, като дал и правилната правна
квалификация на предявеното спорно материално право, а именно по чл.42,
ал.2 от ЗЗД. Тъй като ищцата по същество поддържа, че упълномощителната
сделка е нищожна, това обстоятелство не обуславя автоматично начална
недействителност (нищожност) на оспорения договор за покупко- продажба
поради липса на съгласие, а неговата висяща недействителност по смисъла на
чл.42, ал.2 от ЗЗД. Но и в двата случая този порок във волята на страната
предпоставя непораждането на правното действие на съответната
атакувана правна сделка. След позоваване от страна на мнимо
представлявания на недействителността от висяща тя се превръща в
окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да
бъде потвърден и да породи целените с него правни последици съгласно
чл.42, ал.2 от ЗЗД. Следователно, дадената и посочената от ищеца
неправилна правна квалификация на предявеното спорно материално право
/че оспорената транслативна сделка е нищожна поради липса на съгласие/ по
никакъв начин не обвързва първоинстанционния съд, който трябва да
определи надлежната и правилната правна квалификация, като приведе
твърдените от ищеца факти и обстоятелства под приложимата правилна
правна норма и да даде поисканата от ищцата по вид и обем съдебна защита
11
съгласно чл.2 от ГПК. Въззивният съд констатира, че макар РС при
формиране на своето вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал. 2 във вр. с
чл.12 от ГПК, да е разгледал всички фактически твърдения, обуславящи
уредената в чл.42, ал.2 от ЗЗД висяща недействителност на процесната
транслативна сделка /сключване на договора за покупко-продажба чрез мним
представител, без представителна власт въз основа на нищожно пълномощно
и липсата на потвърждаване от мнимо представлявания на извършените от
негово име правни действия без надлежно учредена представителна власт/ е
дал неправилна правна квалификация на повдигнатия пред него с исковата
молба материалноправен спор. Но това обстоятелство не е довело до порок в
съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като
първоинстанционният съд съобразно основания принцип за диспозитивното
начало в българския граждански процес изцяло се е произнесъл по
наведените фактически твърдения от ищеца в уточнената й искова
молба/сключване на оспорения договор за покупко- продажба от мним
представител въз основа на нищожна упълномощителна сделка/, в който
смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС- София.
Следователно неправилната правна квалификация, под която РС е подвел
предявеното спорно материално право представлява нарушение на
материалния закон, което трябва да бъде съобразено от настоящия въззивен
съд.
В тази връзка и съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти
трябва да бъдат извършени в нотариална форма/с нотариален акт/, като
страните по това материално правоотношение могат да бъдат представлявани
от пълномощник, и по този начин последиците от изразената от
пълномощника правновалидна воля непосредствено ще се отразят в
патримониума на упълномощителя съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД. Безспорно е
установено и доказано пред РС, че оспорената двустранна възмездна
транслативна сделка е сключена чрез пълномощник, който е изразил воля от
името на продавачката. От допуснатата, изслушана и приета без възражения
от страните съдебно- почеркова експертиза се изяснява по несъмнен и
безспорен начин, че подписът за "Упълномощител", чиято вярност е
предмет на процесното нотариално удостоверяване, не е изпълнен от
ищцата, от чието име е било удостоверено, че изхожда. В този смисъл тъй
като с предявяване на отрицателния установителен иск с правно основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД ищцата е поискала от РС със сила на присъдено нещо да се
установи недействителността на транслативния договор, сключен от мнимия
й представител, позоваването на висящата недействителност е
равнозначно на отказ за потвърждаване на договора и тя се превръща в
окончателна недействителност. Следователно изначало процесният договор
за покупко- продажба не е породил целените от мнимия представител /мним
упълномощен/ и купувача по него правни последици, поради което
предявените отрицателни установителни искове са основателни и трябва да
12
бъдат изцяло уважени, ведно с всички законни последици от това.
От своя страна предявеният иск с правно основание по чл.42, ал.2 от ЗЗД
за установяване висящата недействителност на оспорения договор за
покупко- продажба по процесния нот.акт е облигационен, а не вещен по
чл.108 от ЗС, както е приел РС/, поради което за правилното решаване на
предявения по настоящото исково производство материалноправен спор е
ирелевантно обстоятелството дали купувачът е добросъвестен или
недобросъвестен владелец /респективно дали в неговия патримониум е
възникнало субективното право за заплащане на извършените от него
подобрения в процесния имот/, както и дали може надлежно да упражни
насрещно дилаторно /правоотлагателно/ потестативно право- тоест да
задържи недвижимия имот до заплащане на направените от него подобрения
по реда на вещния закон- чл.72, ал.3 от ЗС. Ето защо предвид
гореизложеното и поради тези правни съображения, неоснователни се
явяват и всички релевирани във въззивната жалба правни доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт на РС.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, съответства на общите крайни правни съображения и
изводи на РС, то обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
изцяло потвърдено по същество, включително и по отношение и на правилно
и законосъобразно определената правна квалификация по отношение на
предявения установителен иск за обявяване висящата недействителност на
оспорената формална двустранна възмездна транслативна сделка именно по
чл.42, ал.2 от ЗЗД.
В тази връзка направено въззивно оплакване в процесната жалба, че
атакуваното първоинстанционно Решение било недопустимо, като
произнесено по непредявен иск, когато РС бил излязъл извън спорния
предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищцата,
когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран, въззивният ОС- Ст.Загора счита, че
когато в решението си РС е разгледал спорното материално субективно право
/претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска, определяйки правилната правна
квалификация на спора/, независимо от сочената такава от ищеца в исковата
молба, атакуваното в тази му част Решение на РС не е процесуално
недопустимо, а се явява материално правилно и законосъобразно, тъй като
задължение на съда е да даде правилната правна квалификация, въз основа на
твърденията в исковата молба, какъвто очевидно е и процесния казус.
Ето защо в заключение въззивната инстанция приема, че атакуваното
решение на РС-Казанлък следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.1-4 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати само на въззиваемия Д. Г. Д. от гр.С.З. направените от него разноски
13
пред всички съдебни инстанции /включително и пред въззивната инстанция
при първоначалното гледане на делото и съответно и пред касационната
инстанция/ общо в размер на 950 лева за възнаграждение на един
пълномощник- адвокат от които сумата от 450 лв. съгласно Договор за правна
защита и съдействие № 0209720/23.12.2020г., /при първоначалното въззивно
производство/, както и сумата от 500 лева съгласно Договора за правна
защита и съдействие с № 0209734/30.03.2021г. /на лист 20 от гр. дело с №
1576/21 год. на ВКС на РБ/, ведно със законните последици от това, съобразно
константната практика на Върховните съдилища в тази насока.
Въпреки цената на облигационните искови претенция в размер на 3 000
лв./под законовата граница от 5 000 лв./, поради наличието и на вещен иск по
чл.108 от ЗС, на осн. чл.280, ал.2, т.1, пр.3 от ГПК, това въззивно съдебно
Решение може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от
връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора
пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 и
чл.78- 81 от ГПК във вр. с чл.42, ал.2 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.108 от ЗС,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 169/09.04.2020г., постановено по
гр.д.№ 2469/2019г. по описа на Районен съд Казанлък, бл.Старозагорска като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.И.Я.- ЕГН *** от гр.С.З., *** да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН
********** от гр.С.З., *** направените по делото разноски в размер общо на
950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, пред всички проведени до настоящия
момент съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София,
при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14