№ 329
гр. Ловеч, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20234310100360 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от Д. Л. Ф. от гр.София, представлявана от пълномощника си адв.Е.
И. от АК-гр.Пловдив срещу К. И. К. и П. П. К., двамата от с.И, Община-гр.Ловеч, в която твърди, че е собственик
на ПИ с идентификатор 32500.521.12 по КККР на с.И, идентичен с УПИ XIV-6, заедно с изградените в него
сгради 32500.521.12.1, 32500.521.12.2, 32500.521.12.4 и 32500. 521.12.5 съгласно нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №25, том IV, peг.№3165, дело №283/2021 год. на Нотариус **** с peг.№**** на НК.
Ответниците се легитимират като собственици на имот с идентификатор 32500.521.11, идентичен с УПИ
V-6, въз основа на Договор за делба от 31.03.1989 год., извършен с праводателката на ищцата и нейна майка
М.И.Т. /починала/.
Пояснява, че през 2021 год. възложила на инж.Г. Г. да извърши заснемане на място на имота, за да бъде
инициира процедура по чл.54 от ЗКИР за поправка на фактически грешки, изразяващи се в неправилното
отразяване в кадастралната карта като една селскостопанска сграда с идентификатор 32500.521.12.3 на две от
съществуващите в имота сгради, представляващи стопанска постройка и гараж, както и за заличаването на част
от селскостопанската сграда, тъй като тя не съществува в имота. Със Заповед 18-2013/24.02.2022 год. на
Началника на СГКК-гр.Ловеч е одобрен изготвения от инж.Г. Г. проект за изменение на КККР и промените са
нанесени в КККР. При извършване на заснемането е установено, че част от сграда с идентификатор
32500.521.11.2, собственост на ответниците е разположена в имота на ищцата. Частта от сградата, попадаща в
имота на ищцата е заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на приложената скица на поземлен имот №15-
649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч. Твърди, че не притежава специални знания и не може да посочи каква
е квадратурата на частта от сграда с идентификатор 32500.521.11.2, изградена в нейния имот и какви са
координатите на тази част по геодезични точки.
Цитира т.3 на TP №4 от 06.11.2017 год. по тъл. д.№4/2015 год. на ОСГК на ВКС, където е пояснено, че
неоснователността на действия по смисъла на чл.109 от ЗС, които пречат на собственика да упражнява правото
си на собственост в пълен обем може да бъде установена понякога от самото естество на извършеното от
ответника нарушение. С тълкувателното решение е разяснено, че такива са случаите, в които ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия
състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот -
1
в този смисъл е и Решение № 67/22.07.2022 год. по гр.д. №2852/2021 год. на ВКС, I г.о.
На ищцата е разяснено от нейната майка М.И.Т., че сградите с идентификатори 32500.521.12.4,
32500.521.12.5 и 32500.521.11.2 са изградени от първия ответник К. К., който по професия е строител, като
понастоящем и двамата ответници поддържат неоснователното ограничаване на собствеността й, отказвайки да
премахнат частта от сградата, навлизаща в имота й.
Ответниците по настоящето дело не са собственици на реалната част от имота на ищцата на основание
способа, регламентиран с чл.79, ал.1 ЗС, тъй като придобиването на реалната част от собствения на ищцата имот
по давност чрез присъединяването й към имота на ответниците с идентификатор 32500.521.11 е недопустимо,
защото не са изпълнени изискванията на чл.200, ал.1 от ЗУТ, съгласно който реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от същия закон. С Решение №60108 от
14.01.2022 год. по гр.д.№123/2021 год. на ВКС, 1-во гр.отд., Решение №56 от 19.06.2019 год. по гр.д.№3297/2018
год. на ВКС, 2-ро гр.отд., Решение №83 от 29.10.2019 год. по гр.д.№2238/2018 год. на ВКС, 2-ро гр. отд.,.
Решение №62 от 29.03.2016 год. по гр.д №5628/2015 год. на ВКС, 1-во гр.отд. и Решение №67 от 16.06.2017 год.
по гр.д.№3533/2016 год. на ВКС, 2-ро гр.отд. са изведени следните разрешения : дори да са налице
предпоставките на Закона за собствеността за придобиване на реална част по давност, следва да се извърши
преценка дали новообособените имоти /завладяната част и остатъкът от имота/ отговарят на изискванията на
чл.19 ЗУТ, за да не се допусне нарушаване на правилата за минималната площ и лице за урегулираните имоти и
по този начин да се затрудни строителството в тях или ползването им по предназначение. С чл.200, ал.2 ЗУТ е
регламентирано изключение от това правило, тъй като по силата на тази разпоредба правилото по алинея първа
не се прилага, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. Според изведеното в
горецитираните съдебни актове становище, съдът е длъжен служебно да следи за спазването на материално-
правните предпоставки на нормата на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ.
С Решение №60108 от 14.01.2022 год. по гр.д.№123/2021 год. на ВКС, 1-во гр. отд., съставът на ВКС се
позовава на приетото в решение №154/21.12.2020 год. по гр. д.№4689/2019 год. на ВКС, 1-во г.о., а именно, че на
давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от
съседен имот при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е длъжен да заплати придаваемите
части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се
позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял
10 години, придаваемите части от съседния имот; по-специално - не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ
собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10
години; изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ
към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. Аналогично разрешение е изведено с Решение
№14/13.09.2022 год. по гр.д. №1600/2021 год. на ВКС, II г.о., с което е прието, че по силата на чл.200, ал.1 ЗУТ
реално опредЕ. част от поземления имот, би могла да бъде придобита по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл.19 - както по отношение на завладяната реална част,
така и по отношение на останалата реална част от имота. Съставът на ВКС сочи, че с чл.200, ал.2 ЗУТ е
регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ - при първоначално урегулиране с регулационен
план на неурегулирани дотогава имоти, но не и при „фактическо присъединяване". Присъединяване на реална
част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ,
може да се извърши само по реда на чл.15 ЗУТ по общата воля на собствениците на съседните имоти.
Собственият на ищцата недвижим имот попада в границата на с.И, Община-гр.Ловеч, т.е. в границата на
урбанизирана територия по смисъла на § 5, т.6 ДР ЗУТ, на чл.3, ал.4 ЗАТУРБ и чл.22, ал.1 ЗАТУРБ, поради което
са приложими изискванията на чл.200 от ЗУТ. В случая завладяната от ответниците реална част от имота на
ищцата не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ за площ и лице, поради което осъществяваното от тях
владение не е годно да ги направи собственици на основание придобивна давност. С оглед на обстоятелството, че
не е налице хипотезата на чл.17 от ЗУТ (първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани
дотогава имоти), респ. не е извършено прехвърляне по реда на чл.15 ЗУТ и не е осъществено владение въз основа
на предварителен договор, е изключена приложимостта на изключението по чл.200, ал.2 ЗУТ. Съобразно
2
изведеното в горецитираната съдебна практика, нормата на чл.200, ал.2 ЗУТ не намира приложение при
„фактическо присъединяване" в резултат от приобщаване на място на реална част от имот към съседен, без това
да е предвидено с ПУП по чл.17 ЗУТ. С оглед на изложеното, процесната реална част се явява собственост на
ищцата, а упражняваната от ответниците фактическа власт е лишена от противопоставимо на ищцата основание.
Предвид на обстоятелството, че частта от сградата с идентификатор 32500.521.11.2, незаконно изградена
в собствения на ищцата недвижим имот й пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост, за нея
възниква правния интерес от предявяване на следния иск :
Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди съда във верността на твърденията й да осъди
ответниците да премахнат тази част от сграда с идентификатор 32500.521.11.2 по КККР на с.И, Община-
гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
селскостопанска сграда, която попада в имота на ищцата и която е разположена от регулационната граница между
ПИ 32500.521.11 и ПИ 32500.521.12 в собствения на ищцата ПИ 32500.521.12 и обозначена между точки А, Б, В,
Г, Д и Е на приложената скица на поземлен имот №15649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч.
Моли съда да осъди ответниците след премахване на частта от сградата да извозят строителните
отпадъци.
Моли съда, на основание чл.59 от ЗЗД да осъди ответниците да заплатят на ищцата по 50 (петдесет) лв.,
всеки от тях или общо 100 (сто) лв. обезщетение за периода 15.03.2018 год. - 15.03.2023 год. за ползването на
процесната част от ПИ 32500.521.12, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното й плащане.
Моли съда, да й присъди и сторените разноски.
Моли съда, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да присъди на адв.Е. И. адвокатско възнаграждение за
оказаната на колега безплатна правна помощ.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на исковата молба от страна на ответниците не е представен по
делото.
Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, не се явява лично. Не се явява и нейния
пълномощник адв.Е. И.. Ищцата сезира съда със заявление вх.№7420/02.07.2024 год., в което моли съда да даде
ход на делото, като не възразява да се изслуша в.л.С. С., въпреки, че заключението й е извън срока по чл.199 от
ГПК. Няма въпроси към вещото лице и моли съда да приеме експертизака. В същото заявление конкретизира
петитума на предявения негаторен иск, както следва : Моли да бъдат призовани на съди след като се убеди във
верността на твърденията им да осъди ответниците да премахнат, като извършат следните дейности на обща
стойност от 1 507,68 лв. с ДДС, а именно : демонтаж на 72 кв.м. на ламаринено покритие, демонтаж на 16 м.
улуци, демонтаж на 72 кв.м. покривна конструкция, депомнат на 1,26 куб.м. тухлени зодове, прехвърляне на
12.30 куб.м. сроителни отпадъци до 3 м. хоризонтално или 2 м.вертикално, на тази част от сграда с
идентификатор 32500.521.11.2 по КККР на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповд №РД-18-10/17.04.2007
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение селскостопанска сграда, която попада имота на
ищцата и която е разположена на регулационната граница между ПИ 32500.521.11 и ПИ 32500.521.12 в
собствения на ищцата ПИ 32500.521.12 и обозначена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на приложената скица на ПИ
№15-649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч. Моли съда да осъди ответниците след премахване на частта от
сградата да извозят строителните отпадъци, като натоварят и разтоварят тези боклуци и отпадъци в размер на
12,30 куб.м. и осъществят превоз с камион на обща стойност а тази дейност в размер на 439,28 лв. с ДДС.
Съдът, видно от Протокол от 03.07.2024 год. е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на
петитума на исковата молба по чл.214, ал.1 от ГПК, без уважение.
Ответникът К. И. К., редовно призован, се явява лично, а ответницата П. П. К., редовно призована, не се
явява, като и двамата в хода на исковото производство се представляват от адв.С., която от името на
доверителите си пледира съдът да постанови решение, с което да отхвърли и двата иска, с които е сезиран като
неоснователни и недоказани и да присъди на доверителите й направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. За да иска постановяване на решение в този смисъл адв.С. изтъква, че на
първо място е налице грешка в кадастралната карта, както по отношение на отразяване на имотната граница, така
и по отношение на отразяване на сградите в имотите, намиращи се на тази граница. Иска се премахване на част
3
от сграда, защото в противен случай следва да бъдат премахнати сградите на ищцата, тъй като те имат общ зид.
Позовава се на заключението на в.л.С. С., от което се установява, че сградите в имота на доверителите й не е
една, а са три на брой самостоятелни, като едната от тях дори попада точно в границите на парцела, но на
парцела чиято регулационна граница между двата имота не е приложено, поради което не може да бъде имотна
граница. Счита, че това е от съществено значение за отхвърляне на исковете, с които е сезиран съда, защото по
начина, по който са предявени от ищцата, тя не държи сметка за действителното местоположение на границата
между двата имота, която реално съществува и представлява общия зид на сградите там. Намира за абсурдно да
се приеме, че ще иска премахвае на част от сградата и нейните сгради да останат на тази вярна имотна граница, а
на нейните доверители да бъдат премахнати част от сградите. Цитира казаното от в.л.С. С., че тези сгради са
строени по едно и също време и с едни и същи материали и със съгласието на страните. Подробни съображения
относно неоснователността на исковата претенция излага в писмена защита, представена в определения от съда
срок.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност взаимна връзка и обусловеност, доводите на страните, по вътрешно убеждение,на основание чл.12 от
ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните
факти :
Като доказателство по делото е представено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№25, том IV, рег.№3165, дело №283/29.06.2021 год. на Цветозар Петров – Нотариус, вписан в регистъра на НК
под рег.№****, с район на действие РС-гр.Ловеч, който нот.акт е вписан в АВ-гр.Ловеч с вх.рег.№3544 от
29.06.2021 год., Акт №25, том 9, дело №1685, съставен въз основа приложените към молбата на Д. Л. Ф. писмени
доказателства, с който на основание чл.587, ал.1 от ГПК, е призната Д. Л. Ф. за собственик по силата на покупко-
продажба и приращение на следния недвижим имот, а именно : Поземлен имот с идентификатор 32500.521.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-10 от
17.04.2007 год. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 03.02.2015 год., с адрес на поземления имот : с.И, ****, целият с площ от 814 кв.м., трайно
предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/,
предишен идентификатор : 43952.521.12, номер по предходен план : 2000014, при съседи : 32500.521.120,
32500.521.11, 32500.521.111, 32500.521.10, заедно с построената в имота : Сграда с идентификатор
32500.521.12.1, със застроена площ 67 кв.м., брой етажи : 2, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна,
заедно с попадащата върху имота търпима Сграда с идентификатор 32500.521.12.2, със застроена площ 4 кв.м.,
брой етажи : 1, предназначение : постройка на допълващото застрояване и заедно с попадащата върху имота
нетърпима Сграда с идентификатор 32500.521.12.3, със застроена площ 291 кв.м., брой етажи : 1, предназначение
: селскостопанска сграда.
Налице е скица на ПИ №15-649763/14.06.2022 год. относно Поземлен имот с идентификатор 32500.521.12
в с.И, Община-гр.Ловеч, издадена от СГКК-гр.Ловеч, в който за собственик имота в площ 814 кв.м. е записана Д.
Л. Ф. – идеална част 814 кв.м. площ от правото на собственост по нот.акт №25, том 9, рег.№3543, дело 1685 от
29.06.2021 год. на СВ-гр.Ловеч. Скицата е издадена въз основа на заявление вх.№01-331743/13.06.2022 год.
Попадащите върху имота сгради са : 1.Сграда с идентификатор 32500.521.12.1 : застроена площ 67 кв.м., брой
етажи : 2, предназначение : Жилищна сграда, еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор 32500.521.12.2 : застроена
площ 4 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : Постройка на допълващото застрояване, 3.Сграда с идентификатор
32500.521.12.4 : застроена площ 70 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : Селскостопанска сграда, 4.Сграда
32500.521.12.5 : застроена площ 28 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Гараж.
Представен като доказателство е проект за изменение на КККР, неправилно отразени сгради в с.И – чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР – нови идентификатори на сгради : 32500.521.12.4,5 с възложител Д. Л. Ф. до „АГМ-
Ловеч“ООД с Управител инж.Г.Г.. Като обяснителна записка на проекта за изменение на КККР съставителят
инж.Г.Гергиев посочва, че в КККР на с.И погрешно са нанесени селскостопански сгради в п.и. 32500.521.12. Това
наложило ново заснемане на тези сгради и нанасянето им в КККР на с.И. с настоящият проект се отразяват
действителните граници на заснетите сгради, измерени на място на терена. Новите сгради получават следните
нови идентификатори : 32500.521.12.4, 5, старата сграда 32500.521.12.3 се заличава и остава в историята.
Имотната граница между двата имота не се променя, тъй като същата съответства на регулационната граница по
ПУП на с.И. На място са измерени видимите ъгли и необходимите ширини и дължини на сградите. Заснемането е
4
извършено с тотална станция по полярен метод от геодезически точки чиито координати са измерени и
определени с GPS и GNSS в реално време /RTK/. Като изходни за заснемането са използвани геодезически точки,
определени с помощта на глобална навигационна спътникова система /GNSS/ Hi Target V200 по реда на чл.35,
ал.1, т.2 от „Инструкция №РД-02-20-25 от 20.09.2011 год. за определяне на геодезически точки с помощта на
глобални навигационни спътникови системи“. При определянето на точките е използван кинематичен метод в
реално време /RTK/, осъществен в двучестотни фазови измервания с фиксирани решения. Геодезическите точки
са стабилизирани с метални болтове и тръбички, съгласно §1, т.15 от ДР на Инструкцията. Изрично в
обяснителната записка са изброени приложените материали : писма от СГКК за цифров модел и идентификатори,
нот.акт и договор за доброволна делба, ПУП на с.И, геодезически измервания и изчисления, кадастрален регистър
на новите имоти, ръчна скица и скици-проект, цифрови данни.
На името на ищцата по делото е издадено е удостоверение за факти и обстоятелства по териториалното и
селищното устройство изх.№7006-109-1/08.06.20211 год. от Община-гр.Ловеч във връзка с подадено заявление
вх.№7006-109/04.06.2021 год. от Д. Л. Ф., в уверение на това, че : Поземлен имот с идентификатор
№32500.521.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед
№РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на АГКК, описани в скица а ПИ №15-538436/21.05.20221год., издадена от
СГКК-гр.Ловеч, съответства на УПИ ХIV-5 от кв.2 по действащия подробен устройствен план на с.И, Община-
гр.Ловеч, одобрен със Заповед №557/10.07.1987 год., последно изменение със Заповед №1/03.01.1988 год. За
населеното място няма одобрен предходен подробен устройствен план.
Община-гр.Ловеч е издала удостоверение за идентичност на УПИ изх.№КАО-11-39/03.05.2017 гд., на
М.И.Т. във връзка с подадено заявление вх.№КАО-11-39/25.04.2017 год. от М.И.Т., с адрес : с.И, Община-
гр.Ловеч, ****, чрез пълномощника си Д. Л. Ф., в уверение на това, че : Поземлен имот с идентификатор
№32500.521.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед
№РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на АГКК, описан в скица ПИ №15-5647 от 06.01.2017 год., издадена от
СГКК-гр.Ловеч, е идентичен с имота, описан в точка №2 от Договор за доброволна делба с дата 31.03.1989 год.,
вписан в РС-гр.Ловеч с вх.№623/31.03.1989 год., т.237, стр.176.
С удостоверение изх.№АО-23-003/18.01.2017 год. Община Ловеч, след направена справка в
„Класификатора на адресите секции /участъци/“ и ПНЖ-1 Списъци от преброяване на населението и жилищния
фонд е удостоверила, че ПИ с идентификатор 32500.521.12 по кадастралната карта на с.И, Община-гр.Ловеч,
описан в договор за доброволна делба вх.№623/31.03.1989 год., том 2, стр.176 е с административен адрес : с.И,
Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, ул.“Зеленика“№010.
На името на ищцата е издадено удостоверение за търпимост на строежи, на основание §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ изх.№7008-150-1 с дата 10.06.2021 год., в уверение на това, че : Едноетажна постройка на допълващото
застрояване с идентификатор №32500.521.12.2, находяща се в ПИ с идентификатор №32500.521.12 по КККР на
с.И, община-гр.Ловеч, одобрен със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, отразена в скица №15-
538436/21.05.2021 год., издадена от СГКК-гр.Ловеч, попадаща в УПИ ХIV от кв.2 по плана на с.И, Община-
гр.Ловеч, одобрен със Заповед №557/10.07.1987 год., за която няма строителни книжа, но била допустима по
правилата и нормите, действали по време на строителството и действащия ПУП за УПИ ХIV, от кв.2 по плана на
с.И, Община-гр.Ловеч, одобрен със Заповед №1/03.01.1988 год. представлява търпим строеж по смисъла на §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗУТ. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №02935.521.12.3,
находяща се в ПИ с идентификатор №32500.521.12 по КККР на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед
№РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, отразена в скица №15-538436/21.05.2021 год., издадена от СГКК-
гр.Ловеч, попадаща в УПИ ХIV от кв.2 по плана на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрен със Заповед №557/10.07.1987
год., за която няма строителни книжа, не е била допустима по правилата и нормите, действали по време на
строителството и действащия ПУП за УПИ ХIV, от кв.2 по плана на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрен със Заповед
№1/03.01.1988 год., не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ §127 от ПЗР на ЗУТ. Това
удостоверение е издадено да послужи пред Нотариус, то има удостоверителен характер и не подлежи на
обжалване.
Съдът още с подаване на исковата молба е сезиран с доказателствено искане от страна на ищцата за
допускане назначаването на съдебно-техническа експертиза, които е уважил, допускайки комплексна такава с
в.л.инж.Л. М. /геодезист/ и в.л.инж.С. С. /инженер-конструктор/, като при съобразяване на въпросите към тях и
5
най-вече молба вх.№9915/23.10.2023 год. на в.л.С. С., е възложил първо в.л.геодезист М. да отговори на
поставените въпроси, а впоследствие и вещо лице С.. Вещо лице М. в констативно-съобразителната част на
заключението посочва, че са проучени всички приложени по делото документи. Направени са справки в СГКК,
от система „КАИС“ на АГКК е закупен цифров модел от кадастралната карта на процесните имоти, взета е
извадка от кадастралния план на с.И, Община-гр.ловеч, извършено е геодезическо заснемане на границите на
процесните имоти и сгради с високоточен GPS CHCNAV-M6, в мрежата на 1YOKTO и с тотална станция
SOKKIA SET 5F, като резултатите от заснемането са нанесени на комбинираната скица – Приложение 1.
Експертът е уточнил, че двата имота /този на ищцата Д. Л. Ф., собственик на ПИ 32500.521.12 по КККР на с.И,
идентичен с УПИ ХIV-6, кв.2, с изградените в този имот сгради и на ответниците по делото К. И. К. и П. П. К.,
собственици на ПИ 32500.521.11, идентичен с УПИ V-6, въз основа на договор за делба с нот.акт №25, том IV,
рег.3165, дело 283 от 29.06.2021 год., с който е призната за собственик Д. Л. Ф., на ПИ 32500.521.12 по КККР,
урбанизирана територия, заедно с построените в този имот сгради/ са урбанизирана територия, за ниско
застрояване и са идентични с УПИ ХIV-6 и V-6 от кв.2 на с.И. В КРП на с.И, одобрен през 1987 год. и изменен
през 1989 год., процесните сгради не са нанесени всичките и не е направена процедура за неговото попълване за
нанасянето им. Представена е извадка от този план, на която се вижда, че е извършена процедура по попълването
му със жилищни сгради и в двата имота, както и на две сгради – гаражи в процесните имоти, изградени на
калкан на границата от страната на улицата.
На представената сателитна снимка – Приложение 4, която е най-старата сателитна снимка на района от
19.03.2002 год. ясно се виждат процесните сгради, като с изработване на кадастралната карта те са нанесени в
нея.
От геодезическото заснемане и съгласно действащата кадастрална карта, се установява, според експерта
М. следното : По кадастралната карта, сграда 32500.521.11.2 попада в ПИ 32500.521.12 с площ 32 кв.м. и е по
точки – А, Б, В, Г, Д, А. Съгласно извършеното геодезическо заснемане, извършено от СТЕ, се установява, че
границата между двата имота не е нанесена така, както на терена и както са изградени процесните сгради. Те са
изградени на калкан, с обща стена и поради това са изградени едновременно. Според експерта се касае за грешно
отразена граница в кадастралната карта, която преминава по общата калканна стена на процесните сгради, която е
по точки Б, която е идентична с точката от геод.снимка на СТЕ 23, 24, 25 /идентична с т.Г/, 26, 27, 28 /която на –
20 см. от т.А и е в рамките на допустимата точност по ЗКИР, 20, която е на границата между двата имота и ПИ
32500.521.10 /УПИ IV-5, кв.2/ Между т.20 и т.25 /Г/ има остатък от оградна мрежа и старата ограда между
имотите. От направения оглед на имотите и от снимковия материал, който представя СТЕ се установява, че
сградите и в двата имота в дъното, между точки 23, 24, 25, 26, 27, 28 са премахнати, като са останали само
ивичните основи.
На въпроса относно проследяването движението по всички действали кадастрални и регулационни
планове до КК на с.И, както и по действащия РП на селото и откога сградите в процесните два имота са нанеси в
тях и по какъв начин, вещото лице М. е отговорило, че кадастралния и регулационен план на с.И, Община-
гр.Ловеч е одобрен със Заповед №557/10.07.1987 год. на Председателя на ОНС – Изпълнителен комитет гр.Ловеч
и изменен със Заповед №1/03.01.1989 год. на Председателя на ОНС- изпълнителен комитет гр.Ловеч.
Кадастралната карта на с.И е одобрена със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК-гр.София,
изменена със Заповед №18-2013/24.02.2022 год. на Началника на СГКК-гр.Ловеч. В кадастралната карта,
процесните сгради са нанесени още с одобрение на КККР на с.И, но впоследствие е установено, че сградите са
нанесени грешно в кадастралната карта и е извършено изменение на КККР със Заповед на началника на
Службата по кадастъра гр.Ловеч за вярното им отразяване.
Вещото лице инж.М. пояснява, че сградите и в двата имота с една обща калканна стена, като между точки
Б-23-24 са изградени по права линия, след което под прав ъгъл границата завива на север към точка 25, след това
под прав ъгъл за запад към точки 26, 27, 28, 20. Договорът за доброволна делба не е представен като
доказателство по делото, но се съдържа към тази експертиза. Касае се за договор от 31.03.1989 год., с който
стария парцел V-6 от кв.2 се разделя на две, като ответниците К. И. К. и П. П. К. получават парцел V-6 с площ –
830 кв.м., а М.И.Т. получава парцел ХIV-6. Със Заповед №1/03.01.1989 год. на Председателя на ОНС –
изпълнителен комитет гр.Ловеч е изменен КРП като е нанесена делбата. От геодезическото заснемане и от
съвместно изградените на терена сгради, се установява, че тази граница не е реалната граница между двата
имота. Реалната граница е по калкана на изградените сгради. В кадастралната карта са заснети само крайните
6
точки на границата между двата имота, без да са отразени шупките на изградените сгради и тази граница е
дублирала регулационната граница, а не реалната делба между двата имота.
В заключението си вещото лице пояснява също, че процесните сгради са в режим на търпимост, тъй като
са изградени преди срока по § 127 на ПЗР на ЗУТ. Изградени са с една обща калканна стена и събарянето им по
отделно е невъзможно без да се събори и другата сграда.
В заключението си в.л.инж.С. С. изтъква, че част от сграда с идентификатор 32500.521.11.2 с площ 32
кв.м. попада в ПИ с идентификатор 32500.521.12, съгласно извършеното геодезическо измерване от инж.Л. М..
От огледа на място това в.л. е установило, че сграда с идентификатор 32500.521.11.2 и сгради с идентификатори
32500.521.12.4 и 32500.521.12.5 имат общ зид. Освен това сграда с идентификатор 32500.521.11.2 не е заснета
правилно от кадастралната карта, тъй като тя реално се състои от две части – гараж с надстройка в източната част
и спомагателни помещения в западната. Геодезичната експертиза не е отразила точно площите на отделните
части от сградата, както и мястото на преградните зидове, поради което е направила изчисленията мащабно на
база на представената комбинирана скица, сателитните изображения и измереното от нея на място.
За да се премахнат тези части от сграда с идентификатор 32500.521.11.2, които попадат в ПИ с
идентификатор 32500.521.12 трябва, според експерта С., да се извършат следните демонтажни работи : демонтаж
на ламаринено покритие на стойност 306,36 лв.; демонтаж на улуци – 92,92 лв.; демонтаж на покривна
конструкция – 655,78 лв.; демонтаж на тухлени зидове – 29,05 лв.; прехвърляне на строителни отпадъци до 3 м
хоризонтално или 2 м вертикално – 172,29 лв.; натоварване и разтоварване боклуци и отпадъци и превоз с камион
от 11 до 15 км – 366,07 лв. или общо демонтажи работи на стойност 1 622,47 лв. с включен ДДС на стойност
324,49 лв. всичко стойността на демонтажните работи възлиза на 1 946,96 лв.
Вещото лице С. С. е изчислила, че наемната цена на кв.м. за ползването на 32 кв.м. от ПИ 32500.521.12,
върху която попада сграда с идентификатор ПИ 32500.521.11.2 за периода 15.03.2018 год.-15.03.2023 год. е 69,90
лв.
При така установената фактическа обстановка, районният съд достигна до следните правни изводи
:
Предявеният обективно съединен иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС е допустим, но
неоснователен.
Негаторният иск по чл.109, ал.1 от ЗС може да се уважи само ако действието, което пречи на ищците да
упражняват своето право на собственост е противоправно, както и когато се пречи на упражняването на правото
на собственост с неоснователно действие. Недопустимо е с този иск да се иска ревизиране на издадено
строително разрешение – Решение-1784-61-I ГО, СП-61, бр.9, с.74; Р-2560-68-I ГО, Спр.69, бр.6, с.8. Негаторният
иск се явява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем
на правото на собственост, като този иск може да бъде упражнен успешно и срещу съсобственик и то не само по
отношение на трети на съсобствеността лица, а и по отношение на друг съсобственик – Решение-2177-73- I
ГО,Сб.73-с.75.
Искът по чл.109, ал.1 от ЗС може да се води не само когато собственикът е лишен изцяло, но и когато е
лишен частично от ползването на вещта – Решение-3553-80- I ГО, Спр.81-бр.4-с.10.
Предмет на доказване по гражданските дела, каквото е и настоящото исково производство, с което РС-
гр.Ловеч е сезиран, са фактите, които са от значение за основателността, респективно неоснователността на
предявения иск. Не подлежат на доказване такива обстоятелства, които не са свързани с предмета на делото –
Решение №854/11.10.1999 год., II г.о. на ВКС.
В настоящият казус, съдът още с протоколно определение №637/20.09.2023 год. и в съответствие със
законовите изисквания на чл.146, ал.1 от ГПК е направил доклад по делото, като при разпределяне на
доказателствената тежест в процеса е уточнил, че в тежест на ищцовата страна е да посочи, чрез провеждане на
пълно и главно доказване фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, че е собственик на недвижимия
имот, както и твърденията си за осъществили се факти от обективната действителност, изразяващи се в
извършени от посочените в исковата молба двама ответника действия или бездействия, с които те й пречат да
упражнява в пълен обем правото си на собственост.
7
Съдът приема за доказано от страна на ищцата единствено правото й на собственост върху поземлен имот
с идентификатор 32500.521.12, находящ се в с.И, Община-гр.Ловеч, ****, целият с площ от 814 кв.м., трайно
предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, чрез
представянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №25, том IV, рег.№3165, дело
№283/29.06.2021 год. на Цветозар Петров – Нотариус, вписан в регистъра на НК под рег.№****, с район на
действие РС-гр.Ловеч, който нот.акт е вписан в АВ-гр.Ловеч с вх.рег.№3544 от 29.06.2021 год., Акт №25, том 9,
дело №1685 и скица на ПИ №15-649763/14.06.2022 год. на ПИ с идентификатор 32500.521.12 на СГКК-гр.Ловеч,
който факт не се оспорва и от ответниците в хода на процеса.
Доказателства от къде произтича собствеността на ответниците по делото не са представени, но яснота по
този въпрос внесе в.л.Л. М., чрез представянето на Договор от 31.03.1989 год. От този договор, приложен на
стр.131 от делото, се разбира, че на 31.03.1989 год. между К. И. К., П. П. К., от една страна и от друга М.И.Т. е
сключен договор, за следното : Страните по този договор са съсобственици на парцела V,пл.№6 в кв.2 по плана
на с.И, Община-гр.Ловеч по договор за покупко-продажба от 13.07.1988 год. с ОНС-гр.Ловеч, с права : първите
двама на ½ идеална част и последната ½ идеална част. През 1989 год. въпросната парцела е урегулирана в два
парцела V и ХIV със същите планоснимачни номера и квартал. Така посочените новообразувани парцели
страните са поделили, както следва : К. И. К. и П. П. К. получават в свой реален дел и собственост парцел V, пл.
№6, кв.2 от 830 кв.м., при подробно описани граници, а М.И.Т. получава в свой реален дял и собственост
парцела ХIV, пл.№6 в кв.№2 по плана на с.И, при конкретизирани граници.
Според съда ищцата в хода на процеса не проведе пълно и главно доказване на следните релевантни
факти, а именно, че сочените от нея ответници са тези, които трябва да премахнат част от сграда с
идентификатор 32500.521.11.2 по КККР на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрен със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
на ИД на АГКК, с предназначение селскостопанска сграда, която попада в нейния имот и която е разположена от
регулационната граница между ПИ 32500.521.11 и ПИ 32500.521.12 в собствения на ищцата ПИ 32500.521.12 и
обозначена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на приложената скица на ПИ №15-649763/14.06.2022 год. на СГКК-
гр.Ловеч. Прави впечатление, че ищцата не представи в хода на делото важни за спора писмени доказателства,
въз основа на които съдът да си изясни от къде произтича собствеността на всяка една от страните, което е от
съществено значение за разрешаване на спора и оттам да се иска произнасяне на съда с осъдителен диспозитив, с
който да осъди ответниците да премахнат част от сграда с конкретно посочен идентификатор.
Очевидно е, че с представената не от ищцата, а от в.л.М. към изготвената от него съдебно-техническа
експертиза, Договор от 31.03.1989 год., се установява безпорно, че е налице доброволна делба, която са
направили ответниците с наследодателката на ищцата М.И.Т.. По отношение на последната ищцата не представи
в хода на процеса удостоверение за наследници, от което да е видно, че се явява нейна пряка наследница по закон.
Следователно ищцата само навежда твърдения за наличието на договор за доброволна делба от 31.03.1989 год.,
както и че М.И.Т. е нейна майка, без да прилага, подкрепящи тезата й в нарушение на текста на чл.154, а.1 от
ГПК.
Не само навеждането на твърдения, които остават голословни и не подкрепени с доказателства от страна
на ищцата, но на съда прави впечатление и изтъкнатото от самата Д. Ф. в обстоятелствената част на исковата й
молба на стр.2, което съдът си позволява да цитира дословно : „На ищцата е разяснено от нейната майка М.И.Т.,
че сградите с идентификатори 32500.521.12.4, 32500.521.12.5 и 32500.521.11.2 са изградени от първия ответник К.
К., който по професия е строител, като понастоящем и двамата ответници поддържат неоснователното
ограничаване на собствеността й, отказвайки да премахнат частта от сградата, навлизаща в имота й, което съдът
приема като съдебно признание на факт и го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, на основание
чл.175 от ГПК, че сградите, които са три на брой са изградени от първия ответник по делото, който по професия е
строител.
Според съда ищцата не доказа , чрез провеждане на пълно и главно доказване фактическите си твърдения,
посочени в исковата молба, за осъществили се факти от обективната действителност, изразяващи се в извършени
от посочените в исковата молба двама ответника действия или бездействия, с които те й пречат да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. Искането й за осъждане на ответниците да премахнат тази част от сграда с
идентификатор 32500.521.11.2 по КККР на с.И, Община-гр.Ловеч няма как да бъде уважено от съда, защото по
мнението на в.л.С. С., изразено в с.з. на 03.07.2024 год., за да се премахне сграда с идентификатор 32500.521.11.2
8
трябва да се премахне изцяло и наполовина този зид, тъй като той е общ и за двете сгради. Следователно за да не
се разрушат постройките на ищцата не трябва да е премахне целия, не може да се премахне и половината, което
означава, че ще се разрушат постройките на ищцата без този зид. Сградата не може да продължи да съществува, а
според това вещо лице трябва да се изготви проект с указание за премахване с цел безопасността на обекта, както
и за сградата с цел да продължи да се използва по предназначение. След като има общ зид за две постройки,
които са изградени на регулационна линия, според вещото лице инж.С. би следвало да се изградени по едно и
също време едновременно от едни и същи хора, на имотната граница, която е на двата имота ,като тази нейна теза
напълно кореспондира с цитирания по-горе Договор за доброволна делба от 31.03.1989 год., сключен между
ответниците и наследодателката на ищцата. Съдът дава вяра на комплексната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л.М. и С., тъй като същата е напълно безпристрастна и обективно направена, след анализ на
всички събрани по делото доказателства, направени справки в СГКК-гр.Ловеч и след извършено геодезическо
заснемане на границите на процесните имоти, изработен нагледен снимков материал, която експертиза не бе
оспорена от ищцата. От заключението на експертите може д се изведе категоричният извод, че вътрешна
регулация по новообразуваните парцели никога не е прилагана, поради което и неправилно е отразена като
имотна граница между имотите на страните вместо да бъде отразена като вярна имотна граница съществуващата
на място реална такава по калканните стени на сградите в двата имота, доколкото с оглед текста на чл.29, ал.1, т.3
от ЗКИР, кадастралната карта трябва да съдържа сградите, съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти в тях и идентификаторите им. В този смисъл нормата на чл.24, ал.1 от ЗКИР, на която се
позовава ищцата не може да се приложи изолирано, а следва да се приложи при систематично тълкуване на вече
цитираната норма на §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР и тази на чл.2, ал.1, т.3 от ЗКИР. Видно от петитума на исковата
молба е, че ищцата иска премахване на сграда с идентификатор №32500.521.11.2, която е неточно отразена в КК,
тъй като включва три сгради, от които едната е гараж, представляващ безпорно установено търпим строеж.
С оглед на всички тези съображения настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищцата
против ответниците, на основание чл.109, ал.1 от ЗС, с която тя иска съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответниците да премахнат тази част от сграда с идентификатор 32500.521.11.2 по КККР на с.И, Община-
гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
селскостопанска сграда, която попада в имота на ищцата и която е разположена от регулационната граница между
ПИ 32500.521.11 и ПИ 32500.521.12 в собствения на ищцата ПИ 32500.521.12 и обозначена между точки А, Б, В,
Г, Д и Е на приложената скица на поземлен имот №15649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч, се явява изцяло
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
По обективно съединения облигационен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Неоснователността на негаторния иск означава, че е неоснователен и облигационният осъдителен иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
С предявяването му ищцата иска от съда да осъди ответниците да й заплатят по 50 (петдесет) лв., всеки
от тях или общо 100 (сто) лв. обезщетение за периода 15.03.2018 год. - 15.03.2023 год. за ползването на
процесната част от ПИ 32500.521.12, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното й плащане.
Предпоставките за предявяване на този облигационен иск са следните : 1/.имуществено разместване
между ищцата и ответниците, в резултат на което ответниците са се обогатили за сметка на ищцата; 2/.връзка
между обедняването на ищцата и обогатяването на ответниците; 3/.липса на основание за имуществено
разместване; 4/.липса на друго средство за правна защита на правата на ищцата – това е и правният интерес от
предявяването на иска по чл.59 от ЗЗД. върху ищцата тежи задължението да докаже, както основанието, така и
размера на този иск, което в хода на делото не бе направено от страна на Д. Л. Ф., което прави този й иск изцяло
неоснователен и недоказан.
По разноските.
При този изход на процеса съдът намира за изцяло неоснователна и недоказана и претенцията на ищцата
против ответниците за заплащане на направените от нея съдебно-деловодни разноски.
При този изход на процеса ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените в хода
на делото разноски, възлизащи в размер общо на сумата 2 300 лева, от които 2 000 лева адвокатски хонорар и 300
лева депозит за съдебно-техническата експертиза, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за което съдът съобрази
9
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Л. Ф., ЕГН-**********, с настоящ адрес : **** срещу К. И. К. и П.
ПЕТОВА К., двама с адрес : с.И, Община-гр.Ловеч, ****, обективно съединен негаторен иск с правно основание
чл.109, ал.1 от ЗС, с който се иска да бъдат осъдени ответниците К. И. К. и П. ПЕТОВА К. да премахнат тази част
от сграда с идентификатор 32500.521.11.2 по КККР на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-
10/17.04.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение селскостопанска сграда, която попада в
имота на ищцата Д. Л. Ф. и която е разположена от регулационната граница между ПИ 32500.521.11 и ПИ
32500.521.12 в собствения на ищцата Д. Л. Ф. ПИ 32500.521.12 и обозначена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на
приложената скица на поземлен имот №15649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Л. Ф., ЕГН-**********, с настоящ адрес : **** срещу К. И. К. и П.
ПЕТОВА К., двама с адрес : с.И, Община-гр.Ловеч, ****, обективно съединен облигационен осъдителен иск с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да й заплатят по 50 (петдесет) лв., всеки от тях
или общо 100 (сто) лв. обезщетение за периода 15.03.2018 год. - 15.03.2023 год. за ползването на процесната част
от ПИ 32500.521.12, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Л. Ф., ЕГН-**********, с настоящ адрес : **** срещу К. И. К. и П.
ПЕТОВА К., двама с адрес : с.И, Община-гр.Ловеч, ****, за заплащане на направените от нея съдебно-деловодни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Д. Л. Ф., ЕГН-**********, с настоящ адрес : **** да заплати на К. И. К. и П. ПЕТОВА К.,
двама с адрес : с.И, Община-гр.Ловеч, **** сумата в размер общо на 2 300 /две хиляди и триста/ лева,
представляваща съдено-деловодни разноски, включващи 2 000 лева адвокатски хонорар и 300 лева депозит за
съдебно-техническата експертиза, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10