Решение по дело №1541/2017 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ IІ-26                                           20.08.2018г.                                Град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав

На двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :     РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                              2. ГАЛЯ БЕЛЕВА

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №1541 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №912 от 28.06.2017г. постановено по гр.д.№5037 по описа за 2016г., поправено с решение №1084 от 20.07.2017г. по същото дело, Бургаският районен съд е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ № 3, да заплати на Н.И.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 7, следните суми: 10 571,20лв. - обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане- ПТП на 19.06.2016г., настъпило при движение по автомагистрала „Тракия“ в посока Карнобат, в района на 326 км + 950 м поради внезапно изскочило на пътното платно диво животно- прасе, 3 000 лв. – за неимуществени вреди за същото ПТП, както и 1194,10 лв. за направените по делото разноски съразмерно с уважените искове. Със същото решение са отхвърлени исковете на Н.И.С. против Агенция „Пътна инфраструктура”, както следва: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - за разликата над уважения размер от 10571,20 лв. до предявения размер – 10984,50 лв.; и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над уважения размер от 3000 лв. до предявения размер от 10000 лв. Н.И.С. е осъден да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” сумата от 37,80 лв. за направените по делото разноски съразмерно с отхвърлените искове.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника: „ПСТ Груп” ЕАД, „Еко Ресурс – Р” ООД, „Понсстройинженеринг” АД и „Зебра” ООД.

Със същото решение, по предявените обратни искове районният съд е осъдил „ПСТ ГРУП” ЕАД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Бесарабия” № 114; „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД с ЕИК ********* гр.София, район „Оборище”, ул.”Чаталджа” № 3, ет.3 и „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002, да заплатят на Агенция „ПИ” по 3 392,80 лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и по 135,71 лв. – за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените против тях обратни искове. Отхвърлено е искането на А“ПИ“ за солидарно осъждане на „ПСТ ГРУП” ЕАД, „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД и „ЗЕБРА” ООД.

Срещу решението са подадени три въззивни жалби.

Първата е от „Зебра“ ООД и е подадена по пощата в законния срок, чрез управителя на дружеството Николай Димитров. С нея решението е обжалвано изцяло. По повод указанията, дадени от въззивният съд за отстраняване констатираните нередовности на жалбата, с нарочна молба управителят на дружеството е посочил, че въззивникът „Зебра“ ООД обжалва решението единствено в осъдителните му части- както в частта, с която е уважен иска против Агенция „Пътна инфраструктура“, така и в частта, с която е уважен обратния иск. Изложени са съображения за неправилна квалификация на обратния иск, както и за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Моли исковете да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност се иска отхвърляне на обратния иск на А”ПИ” срещу „Зебра“ ООД, а в случай, че и той бъде уважен е направено трето искане- дължимото обезщетение да се присъди съобразно дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД „Магистрали 2014”, а на жалбоподателя да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу тази жалба своевременно са постъпили отговори от А„ПИ” чрез юрисконсулт Михайлова и от Н.С. чрез адв.Сабриева, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения. Претендират се разноски.

Втората въззивна жалба е подадена по пощата в законоустановения срок от „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД, чрез управителя Камелия Динева. С нея решението на БРС е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са подробни съображения. Иска се решението на БРС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъдат отхвърлени исковете, предявени против дружеството като недоказани и необосновани, а на последното да се присъдят разноските по делото. Няма нови доказателствени искания. По повод констатираните от въззивната инстанция нередовности на тази жалба, с нарочна молба, подадена от адв.Витан Андреев като пълномощник на «Екоресурс- Р» ООД се уточнява, че решението на БРС се обжалва в осъдителните му части, с които са уважени исковете против АПИ и съответно- обратните искове. Претендират се разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор единствено от Н.С. чрез адв.Сабриева, който е постъпил първоначално по електронната поща на съда, а в оригинал същия е представен в съдебно заседание на 17.11.2017г. С него жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана, като се иска обжалваното решение да бъде потвърдено, а на страната да се присъдят разноските по делото.

Третата жалба също е подадена в законния срок, от „ПСТ ГРУП” ЕАД, чрез изпълнителния директор Камен Кичев. С нея решението на БРС е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени конкретни съображения. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а на жалбоподателя да се присъдят разноските по делото. Този въззивник няма доказателствени искания. Във връзка с указанията на въззивната инстанция за отстраняване нередовностите на третата жалба е постъпила нарочна молба, с която е уточнено, че решението на БРС е обжалвано в частта, с която са уважени осъдителните исковете на Н.С. против А”ПИ”, респективно- обратния иск срещу дружеството- въззивник, поради което се иска след отмяната им исковете да бъдат отхвърлени. Внесена е и определената от въззивната инстанция държавна такса. Ето защо следва да се приеме, че и тази жалба е редовна и допустима.

По допустимостта на жалбите съдът приема следното:

Жалбите са подадени в законния срок, от надлежно упълномощени представители респективно- законните представители/ на страни по делото, които имат правен интерес от обжалването му в атакуваните от тях части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Н.С. *** е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10984,50 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва считано от исковата молба, както и на обезщетение в размер на 10000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждане. Твърди, че на 19.06.2016г. при движение с личния си автомобил по автомагистрала „Тракия“ в посока Карнобат около 4.4.ч. в района на 326 км.+950 м. внезапно на пътното платно изскочило диво животно- прасе. Не успял да предотврати удара с животното, което се ударило в предната част на автомобила и му причинило значителни материални щети, описани в исковата молба, на стойност 10984 лв. Непосредствено след него в животното се блъснал и друг автомобил, който го прегазил повторно. Твърди, че веднага съобщил за инцидента на тел.112, а преди пристигането на служителите на МВР се отзовали органите на Областно пътно управление- Бургас. На мястото на ПТП бил съставен протокол, в който са отразени констатациите на служителя. Направени били и снимки на местопроизшествието. Водачът бил тестван за употреба на алкохол.

Сочи, че мястото, където е станало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и се управлява от ответника - А“ПИ“, който съгласно чл.3 ЗДвП бил длъжен да стопанисва и поддържа в изправност пътя, да го поддържа с изправна пътна маркировка, да осигури условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване. Заявява, че в конкретния случай било безспорно, че в процесния участък магистралата не била изправна, защото защитната мрежа, чието предназначение е да предотврати навлизането на животни на пътното платно, била скъсана или липсваща. Като стопанин на пътя А“ПИ“ не изпълнила задълженията си по чл.29 и 30 ЗП.

Ищецът заявява още, че при сблъсъка с животното изживял огромен шок, тъй като първоначално не знаел дали не е прегазил човек. Получил силен стрес и няколко месеца продължавал да изпитва панически страх само от мисълта, че се качва в лек автомобил, а така също отказвал да шофира, макар че му се налагало. Това създавало допълнителни неудобства за него и семейството му. Бил непрекъснато под напрежение, че случилото се може да се повтори. Процесното ПТП оставило трайна следа в съзнанието му, поради което се наложило да потърси специализирана медицинска помощ от психиатър, понеже нощем сънувал кошмари и се събуждал. Сънят му се разстроил и започнал да вдига кръвно. Последиците то стреса са отразили и на контактите му, станал затворен, започнал да избягва приятелски събирания. Все още смятал, че е оцелял по чудо и допълнително се травмирал от мисълта, че е можело да остави двете си деца сираци. Оценява претърпените неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП на 10000 лв.   Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответната агенция е представила своевременно отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които би могло да се установи, че вредите са причинени от противоправно действие или бездействие на агенцията, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Твърди, че е монтирала защитна преграда, която към датата на настъпването на ПТП била в отлично експлоатационно състояние. Конкретният участък от магистралата е бил изправен, с изпълнена стандартно оградна мрежа с ненарушена цялост. Заявява, че е била изправна по отношение на задължението си за поддържане на процесния пътен участък.

На основание чл.219 ГПК е привлякла за участие в процеса като трети лица - помагачи „ПСТ ГРУП” ЕАД; „ЕКО РЕСУРС–Р” ООД ; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД и „ЗЕБРА” ООД, които са обединили дейността си в гражданско дружество ДЗЗД „Магистрали 2014“. Ответната агенция заявява, че е сключила договор от 28.11.2014г. с това дружество за поддръжката на магистралата, в участъка, където станало процесното ПТП. В договора изрично било предвидено осигуряването на самоконтрол на качеството и безопасността на съоръжението от страна на изпълнителя. Т.е. А“ПИ“ не възлагала с месечни задания извършването на ремонти и поддържането на пътищата в добро експлоатационно състояние, а с чл.22, ал.5 от договора на изпълнителя било вменено задължението да предприеме необходимите действия за опазване пътищата и пътните принадлежности, както и за осигуряване безопасни условия за движение. Дружеството- изпълнител по договора било длъжно да осигурява превантивно и текущо поддържане на съоръжението.

Ответната Агенция е предявила и обратни искове против „ПСТ ГРУП” ЕАД; „ЕКО РЕСУРС–Р” ООД ; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД и „ЗЕБРА” ООД за присъдените в нейна тежест суми по главните искове, при условие, че бъде осъдена да заплати претендираните обезщетения на ищеца. Претендира разноски, Ангажира доказателства.

„ПСТ Груп“ ЕАД е представило своевременно отговор на обратния иск, с който оспорва исковете, предявени от С., както и обратните искове. Оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП и сочи, че той не установява механизма на ПТП, още повече, че е бил съставен след настъпването на ПТП. Сочи, че от доказателствата не може да се направи извод за наличието на взаимовръзка между настъпването на ПТП и последиците от него с поддържания от дружеството участък от пътя. Не била изяснена пътната обстановка и скоростта на движение на автомобила. Неподкрепено с доказателства било твърдението, че ПТП е в резултат на навлизане на диво прасе на платното на магистралата в процесния участък. Твърди, че не се установявало на мястото да е намерено дивото животно. По отношение на обратния иск сочи, че няма данни за неизпълнение или некачествено изпълнение на задълженията по чл.39 от договора с А“ПИ“. Представя отчети, според които не е установен пропуск в поддържането на процесния участък. Затова намира, че всички задължения на дружеството във връзка с договора са изпълнени надлежно. Намира, че липсват обстоятелства, обуславящи отговорността му по чл.49 ЗЗД. Оспорва доказателствата за претърпени имуществени вреди, като намира приложените фактури на по-ниска стойност от претендираната и моли този иск да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията на ищеца за неимуществени вреди намира, че представените от него доказателства не установяват претендирания размер на вредите, а констатациите от медицинския преглед установявали нормални показатели на жизнена дейност, докато твърденията за липса на спомен за детайли от събитията контрастирали с детайлното описание на събитията, описани в исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а в случай, че бъдат уважени- да се отхвърли обратния иск срещу него. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Аналогични отговори с идентични оспорвания и искания са представили „ЕКО РЕСУРС–Р” ООД и „ЗЕБРА” ООД. „Еко Ресурс – Р” ООД твърди също, че макар и да е участник в консорциума, не участва в дейността по поддържане на процесния участник, която се осъществява от „ПСТ Груп“ ЕАД. Счита, че липсват и доказателства за стойността на закупените материали, както и че те са вложени именно в процесния автомобил.

„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД не е представило отговор на исковата молба.

Районният съд е приел, че от доказателствената съвкупност, макар и по косвен начин, се установява несъмнено, че претърпяното от ищеца пътно-транспортното произшествие на 19.06.2016г. е причинено от преминаващо през магистралата диво животно – прасе, изскочило внезапно на пътното платно пред управлявания от ищеца лек автомобил. При това ПТП ищецът е претърпял непозволено увреждане, състоящо се в понесени имуществени вреди- разходите за отстраняване на щетите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а именно : преден капак, решетка бъбреци, предна броня, халоген, ляв фар, воден радиатор, климатичен радиатор, долна греда, горна греда, носач магаре, клаксон, ляв подкалник, ляв носач, ляв калник, еърбег волан, еърбег пасажер, предно обзорно стъкло, частично боядисване по детайли, на стойност 10 571,20 лв. общо. Приел е също, че процесното ПТП е настъпило поради неизпълнение или немърливо изпълнение на задължението на ответника да поддържа в изправно състояние пътната принадлежност - оградната мрежа на автомагистралата, като по този начин осигурява нормална експлоатация на пътя. Затова на основание чл.49 във връзка с чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът приел, че ответникът носи обективната отговорност за поправянето на причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди на ищеца, за които на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД същият следва да бъде обезщетен, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това е счел за основателен и доказан главният иск за имуществени вреди в размер на 10 571,20 лв., поради което го е уважил до този размер, а за горницата го е отхвърлил.

Районният съд е приел също, че са установени и причинените на ищеца неимуществени вреди – претърпяно некраткотрайно психично страдание, наложило медикаментозно и психотерапевтично лечение в продължение на повече от шест месеца. Счел е, че произшествието сериозно е засегнало емоционално волевата сфера на ищеца и е причинило страхово-депресивни симптоми, поради което на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение и за тези неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде определен от съда по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Отчитайки механизма на произшествието, липсата на възможност за предвиждане и осуетяване сблъсъка, неизвестността в момента на удара, последвалите психични страдания и установения период от време, през който ищецът ги е понасял, както и факта, че продължава да има нужда от психиатрично лечение, съдът е определил дължимия размер на обезщетението на 3000 лв. и е уважил иска до този размер, а за горницата го е отхвърлил като неоснователен.

Във връзка с обратните искове съдът е приел за безспорно, че ответникът и третите лица – помагачи, осъществяващи дейност като ДЗЗД „Магистрали 2014“, са били валидно обвързани от действащия към датата на ПТП договор за обществена поръчка, с който на гражданското дружество са били възложени всички дейности по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата. Понеже в качеството си на изпълнител по договора са поели задължението да предприемат всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности, и за осигуряване на безопасни условия на движение, Районният съд е счел, че третите лица- помагачи на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД дължат обезщетение за вредите от неизпълнение на това свое задължение. Счел е още, че излизането на диво животно на пътното платно е възможно само при нарушена цялост на оградната мрежа, поради което е приел, че не е налице пълно изпълнение на договорните задължения на изпълнителя по договора, за което ответниците по обратния иск като участници в гражданското дружество – изпълнител носят имуществената отговорност да репарират на Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъдените на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 13571,20 лв.

Констатирайки, че няма договорена солидарна отговорност на участниците в ДЗЗД, съдът е приел, че в отношенията с възложителя по договора за обществена поръчка те отговарят съобразно стойността на дяловете си, които при липса на доказателства за различна уговорка, на основание чл.359 ал.2 от ЗЗД съдът приел за равни, поради което е уважил обратните искове против всяко от дружествата в размер на 3392,80 лв.

С оглед основателността на главните и обратните искове, съдът е уважил и претенциите за лихви.

При проверката на обжалваното решение Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, но частично неправилно досежно обратните искове спрямо „Зебра“ ООД и „Екоресурс- Р“ ООД , по следните съображения:

По делото е приложен протокол за ПТП- л.4, изд. на 19.06.2016г. в 6.00ч. от младши автоконтрольор И. Д., РДВР- Бургас, съгласно който е констатирано следното: В 4.40ч. по автомагистрала „Тракия“ на км.326+950м. в посока Карнобат, управляваният от ищеца С. лек автомобил марка „БМВ” Х5 с ДК№Н1980ВМ, собственост на ищеца се блъснал във внезапно изскочило на пътното платно диво животно- прасе, при което допуснал ПТП с материални щети. Видно от протокола, съставен в 6ч. на същата дата, местопроизшествието е посетено на място, поради което неоснователни са оплакванията в жалбите, че съставителят на протокола нямал непосредствени впечатления от обстановката във връзка с процесното ПТП. Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице от МВР в кръга на службата му и по установения ред, поради което същия представлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила относно изявленията пред съставителя му и непосредствено констатираното от него на мястото на ПТП. Ето защо, на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта за доказване неистинността на констатациите в него за обстоятелствата, които са установени непосредствено от съставителя (кои са били участниците в ПТП) лежи върху оспорващата го страна (в случая- ответника и третите лица- помагачи), а същите не са ангажирали доказателства в тази насока. За пръв път твърдения от страна на третите лица- помагачи, неподкрепени с доказателства, че животното, в което се е блъснал ищеца, било паднало от превозващ го автомобил, пътуващ преди този на ищеца, е направено с въззивната жалба, което е недопустимо, предвид настъпилата преклузия. Несъстоятелни са и оплакванията в жалбите касаещи изложеното от майката на ищеца /при разпита ѝ като свидетел/, че служители на АПИ незабавно да отишли на местопроизшествието и отнесли прасето преди да пристигнат органите на полицията, което според третите лица помагачи е съмнително и води до извод, че прасе не е имало, като се изтъква мудността на институциите. Свидетелката не е изложила подобни твърдения, а единствено, че мястото на инцидента е имало служители на А“ПИ“, както и че е имало полицай. На схемата на ПТП местоположението на дивото прасе, в което се е блъснал ищеца, е отбелязано със знак „Х“, поради което неверни са оплакванията, че никъде в протокола не било установено на местопроизшествието да е имало диво животно. Че сблъсъкът на управлявания от ищеца лек автомобил е бил с движещо се животно се установява и от автотехническата експертиза, според която механизма на ПТП съвпада с описания в  протокола за ПТП, като експертът изключва по категоричен начин щетите по автомобила да са причинени от сблъсък в неподвижен предмет или друг автомобил. Освен това от приложения снимков материал, въз основа на който е изготвена експертизата се виждат ясно следите от кръв по предната част на автомобила. Констатациите на експертизата не са оспорени от ответника и третите лица- помагачи. Показанията на разпитаната по делото свидетелка- майка на ищеца, която не е очевидец на инцидента, но има впечатления за случилото се от разказаното от нейния син, също не се различават от гореизложеното. Макар и тази свидетелка да е вероятно заинтересована от изхода на делото предвид близкото й родство с ищеца, на основание чл.172 ГПК нейните показания също следва да бъдат кредитирани още повече, че липсват ангажирани от ответника и третите лица- помагачи доказателства, които да ги опровергават. При липсата на оборващи гореизложените фактически констатации доказателства въззивната инстанция намира за доказано, че механизма на ПТП е идентичен с описания в исковата молба. Въз основа на експертното заключение се установява и причинно-следствената връзка между вредите по автомобила на ищеца и сблъсъка в дивото животно, намиращо се на пътното платно. Неоснователни са оплакванията на жалбите, че не били изяснени всички обстоятелства, при които се е случило ПТП. Същите са установени от експертизата, по данните отразени в протокола- времето е било ясно, имало е нормална видимост, произшествието е настъпило в тъмната част на деня, пътят е бил без надлъжен наклон. Спрямо водача не са били взети административни мерки, като е посочено, че причината за ПТП не е била несъобразена скорост /тук следва да се подчертае, че по принцип разрешената скорост на автомагистралата е значително по-висока, до 140 км/ч за леки автомобили/. Горните констатации също не са били оспорени от жалбоподателите в съдебното заседание, в което е приета експертизата, нито са опровергани с надлежни доказателства. Ето защо съдът намира за неоснователни оплакванията за неправилни фактически констатации на районния съд относно причините за ПТП и механизма на осъществяването му. Посредством писмените доказателство по делото- фактури за извършени разходи и авто-техническата експертиза се установява и размера на вредите, причинени на автомобила на ищеца- общо 10571,20 лв., както и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с описаното по-горе ПТП. Доколкото в жалбите липсват конкретни оплаквания във връзка с приетия от БРС размер на имуществените вреди, с оглед ограничения предмет на въззивното производство и на основание чл.269 ГПК, въззивната инстанция не следва да обсъжда подробно всички приложени доказателства относно претенцията за имуществените вреди, а препраща към фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, тъй като същите съвпадат с тези на въззивната инстанция.

Следващото оплакване в жалбите касае липсата на конкретни доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че дивото прасе е навлязло на пътното платно на автомагистралата поради това, че оградната мрежа, обезопасяваща магистралата е била скъсана или липсваща. Действително преки доказателства в тази насока по делото няма. Снимковият материал предоставен от ищеца касае значително отдалечен във времето период- около година след процесното ПТП и не е ясно къде точно са направени снимките, поради което не следва да бъде кредитиран, както правилно е приел районния съд. Вярно е, че в отговорите на исковите молби против тях ответника и третите лица-помагачи са оспорили своевременно твърденията на ищеца, че не са изпълнили задълженията си да поддържат в изправност оградната мрежа, като твърдят обратното. Представили са протокол за месечна инспекция във връзка с договора с А“ПИ“ за м.юни 2016г., месечен отчет за за м.юни 2016г., както и таблица за нивото на поддръжката на автомагистралата, от които не се установява в процесния пътен участък да са били констатирани повреди по оградната мрежа, или да са били отчетени извършени разходи по поправката на предпазната мрежа. Въпреки това обаче, по несъмнен за съда начин се установява, че на процесната дата на пътното платно се е намирало диво прасе, което по правилата на формалната логика води до извод, че в близост до мястото, където е настъпило процесното ПТП е имало пролуки, през които е станало възможно то да премине огражденията на магистралата. Едва пред въззивната инстанция, в разрез с разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК третите лица- помагачи сочат, че е възможно животното да е навлязло на платното на магистралата и по друг начин освен през отвор в оградата, а именно- през намиращ се в близост пътен възел за гр.Карнобат.  Тези нови твърдения /неподкрепени с доказателства/ не следва да бъдат обсъждани, предвид настъпилата преклузия. С оглед гореизложеното, въззивната инстанция споделя изводите на БРС, че процесното ПТП и вредите за ищеца от него са настъпили в резултат на бездействието на служителите на ответника/ респективно- третите лица-помагачи, които не са изпълнили задълженията си /за АПИ- произтичащи от чл.167, ал.1 ЗДвП и Правилника за прилагането му- чл.48, ал.1, б.“а“ и чл.47, ал.1/, а за третите лица- помагачи- от договора за възлагане на обществена поръчка от 28.11.2014г., сключен с ответната държавна агенция /виж чл.39 във връзка с чл.1, ал.1 ои чл.22, ал.5 от договора/ да поддържат оградната мрежа на автомагистралата в процесния участък в изправност.

Като не е изпълнила задълженията си по закон, ответната агенция е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД, причинени от бездействието на нейните служители, поради което следва да обезщети ищеца за настъпилите в резултат на процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Неоснователни са оплакванията в жалбите и досежно иска за неимуществени вреди. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства- свидетелски показания, установяващи продължителната психическа травма, причинена на ищеца вследствие процесното ПТП, наложила продължително специализирано лечение, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, установяват твърденията на ищеца за причинените му психически и емоционални страдания, поради което и иска за обезщетение за неимуществени вреди е основателен. Несъстоятелни са доводите в жалбите, че оплакванията, заявени от ищеца и посочени от майка му представляват страничен ефект на приеманите от него медикаменти. На първо място липсват доказателства в тази насока, както и специални знания на съда, които да обосноват подобен извод, а въззивниците не са ангажирали своевременно доказателства в тази насока. Ирелевантни са и оплакванията, че жизнените показатели на ищеца при прегледите са били добри, тъй като кръвното му било в рамките на нормалното, понеже твърденията на ищеца са за причинени му емоционални и психически травми, а не за физически увреждания, като обезщетението е присъдено именно за такива вреди. След анализ на доказателствата по делото и като съобрази обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, описани по-горе /че сблъсъкът с дивото прасе е настъпил неочаквано при управление на МПС по най-висок клас път- автомагистрала, за който се предполага, че е адекватно обезопасен и позволяващ движение с по-висока скорост/, както и причинените на ищеца душевни болки и страдания /продължително нарушение на съня, стрес, затвореност, страх при управление на МПС/, установени посредством доказателствата по делото, въззивната инстанция намира, че справедливото /по смисъла на чл.52 ЗЗД/ обезщетение за тях в конкретната ситуация се равнява на 3000 лв., колкото е и присъденото от БРС.

С оглед изложеното исковете против А“ПИ“ с правно основание чл.49 ЗЗД следва да бъдат уважени частично- до 10571,20 лв.- за иска за обезщетение за имуществени вреди и до размер от 3000 лв.- за обезщетението за неимуществени вреди.

В жалбите липсват оплаквания във връзка с присъдената лихва за забава, поради което въззивната инстанция не следва да обсъжда служебно правилността на решението в тази му част.

С оглед изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции решението на БРС по исковете на ищеца С. против А“ПИ“ следва  да бъде потвърдено в обжалваните от въззивниците уважаващи исковете части.

Във връзка с обратните искове въззивната инстанция намира следното.

Неоснователни са оплакванията на въззивниците за неправилна правна квалификация на обратните искове. Ищецът по обратните искове- А „ПИ“ изрично се е позовал на договорната отговорност на ответниците по тези искове, поради което районният съд правилно е посочил, че тези искове са с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, в която разпоредба е предвидена договорна отговорност за вредите вследствие неизпълнение на договор. Същата обхваща преките и непосредствени вреди /чл.82 ЗЗД/ в случай на неизпълнение на договорни задължения /в случая- задължението да се поддържа в изправност оградната мрежа край магистралата в процесния пътен участък/, които представляват сумите, които А „ПИ“ е осъдена да заплати като обезщетение на ищеца. С оглед изложеното, обратните искове са доказани по основание.

Единственото основателно оплакване на въззивниците „Зебра“ ООД и „Екоресурс-Р“ ООД е за това, че при разделното присъждане на обезщетението районният съд не е съобразил, че в гражданското дружество „Магистрали 2014“ същите имат различен процент дялово участие, като за „Зебра“ ООД същото е 0,01%, а за „Екоресурс-Р“ ООД същото е 10 %. Понеже данните в регистър БУЛСТАТ са публични и на основание чл.8а от Закона за регистър БУЛСТАТ, макар да липсва подобно възражение в отговорите на исковите молби на ответниците, съдът е бил длъжен да подложи на проверка дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД  „Магистрали 2014“. Съгласно чл.361 ЗЗД участието в печалбите и загубите на съдружниците в дружеството е според дружествения дял, освен ако не е уговорено друго. Понеже въззивникът „Екоресурс-Р“ ООД не е доказал твърденията си, че този пътен участък е следвало да бъде поддържан от „ПСТ Груп“ ЕАД, обратният иск против този въззивник също се явява основателен, но до размера на дяловото му участие в дружеството- 0,01%, или за 1,36 лв. Съответно- обратният иск против „Екоресурс-Р“ ООД също е основателен до размер от 1357,12 лв.

При този изход на делото първоинстанционното решение се явява неправилно в частта, с която са уважени обратните искове против посочените по-горе въззивници както следва: над сумата 1,36 лв. за „Зебра“ ООД и над 1357,12 лв. за „Екоресурс-Р“ ООД. За яснота на диспозитива решението на БРС по обратните искове срещу тези въззивници ще бъде отменено изцяло и вместо него ще бъде постановено ново, с което обратните искове се уважат до тези размери. Съответно решението ще бъде отменено и в частта, относно присъдените в полза на АПИ разноски по тези искове, като същите бъдат редуцирани съобразно уважения размер на исковете.

Жалбата на третия въззивник- „ПСТ Груп“ ЕАД е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението в обжалваните от този въззивник части следва да бъде потвърдено. Затова не му се дължат разноски по делото.

Предвид отхвърлянето на жалбата в частта, касаеща главните искове и частично уважаване на жалбата, в частта касаеща обратния иск, на въззивника „Зебра“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 67,83 лв. /начислени на база внесената д.т. по обратния иск- 67,86 лв./, платими от А „ПИ“.

Предвид отхвърлянето на жалбата в частта, касаеща главните искове и частично уважаване на жалбата, в частта касаеща обратния иск, на въззивника „Екоресурс-Р“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 195,60 лв. /начислени на база внесената д.т. по обратния иск- 68 лв. и половината от платения адвокатски хонорар- или 258 лв., тъй като по главните искове жалбата му е отхвърлена и не му се дължат разноски на основание чл.78, ал.10 ГПК, а доказателства за внесена такса за банков превод на таксите липсват/, платими от А „ПИ“.

Съобразно неуважената част от жалбите против обратните искове, на А“ПИ“ се дължат следните разноски, определени на база прието от БОС юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната инстанция: 0,12 лв. от „Зебра“ ООД; 120 лв. от „Екоресурс-Р“ ООД, а останалите 179,88 лв.- от „ПСТ Груп“ ЕАД.

С оглед отхвърлянето на жалбите срещу главните искове и предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на въззивниците не се дължат разноски по жалбите им в посочената част. Но същите дължат разноски на ищеца, които са общо 720 лв.- платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, като съобрази че са предявени множество жалби, против различни страни и различни части на решението, както и предвид обжалваемия интерес на ищеца за въззивната инстанция: 10571,20 лв.- за обезщетението за имуществени вреди и 3000 лв.- за обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като и трите дружества са обжалвали решението в полза на ищеца за целия размер на присъдените му обезщетения, същите следва да заплатят неговите разноски по равно- или по 240 лв. за всеки от въззивниците.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение решение №912 от 28.06.2017г. постановено по гр.д.№5037 по описа за 2016г., поправено с решение №1084 от 20.07.2017г. по същото дело на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА,  с която „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1 и „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002, са осъдени да заплатят на Агенция „ПИ” по 3 392,80 лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и разноски по обратните искове в размер на 135,71 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1 да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 1357,12 лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и деловодни разноски по гр.д.№5037/16г. на БОС в размер на 54,28 лв. /петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/.

ОСЪЖДА „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002 да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 1,36 лв. /един лев и тридесет и шест стотинки/ – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и деловодни разноски по гр.д.№5037/16г. на БОС в размер на 0,05 лв./пет стотинки/.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1;  „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002 и „ПСТ ГРУП” ЕАД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Бесарабия” № 114 да заплатят на  Н.И.С. с ЕГН ********** *** по 240 лв., представляващи съответните части от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1 да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 120 лв., представляваща съответната част от юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002 да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 0,12 лв. /дванадесет стотинки/, представляваща съответната част от юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ПСТ ГРУП” ЕАД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Бесарабия” № 114  да заплати на Агенция „ПИ” сумата от 179,88 лв., представляваща съответната част от юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1 сумата от 195,60 лв., представляваща съответната част от разноските за въззивната инстанция по обратния иск.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на  „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002 сумата от 67,83 лв., представляваща съответната част от разноските за въззивната инстанция по обратния иск.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника А “ПИ“: „ПСТ Груп” ЕАД, „Еко Ресурс – Р” ООД, „Понсстройинженеринг” АД и „Зебра” ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                      2.