Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
при участието на секретаря В.М. и прокурор С. Ц., разгледа докладваното от съдия Т. в. н. о. х. д. № 645 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 202 от 01.10.2010г., постановена по НОХД .../2008 г.,С. районен съд е признал подсъдимия П. С. П., роден на 08.04.19...г. в гр.С., жив,гр.С., ул."В. Д." N 4, българин,български гражданин,женен, с висше образование,работещ, неосъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2006 г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр.С. присвоил пари в размер на 10 000,00 лева, собственост на „БКС” ЕАД гр.С., представляващи разликата от сумата, която И. Г. П. е предала на П. П. в изпълнение на договор от 28.08.2006 г. сключен между нея и К. Киров Кънчев от една страна и „БКС” ЕАД гр.С., представлявано от П. П. от друга страна и сумата, която П. П. е внесъл в касата на „БКС” ЕАД гр. С., които пари са му били връчени в това му качество да ги управлява, поради което и на основание чл.201 от НК, във вр. с чл.54 от НК и чл.36 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК,ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. Същевременно с това,съдът признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН в това да е извършил горното деяние при условията на продължавано престъпление и присвоените пари 10 000,00 лева да представляват големи размери, поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.26 ал. 1 от НК. Районният съд признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН в това, че в периода м. май 2006 г. – м. декември 2006 г. в гр.С., действувайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр.С. присвоил пари и вещи на обща стойност 139 177,08 лева, което е в големи размери, собственост на „БКС” ЕАД гр.С.,по всички останали обвинения съобразно обвинителния акт касаещи този член от НК,поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.202, ал.2, т.1,във вр.с чл.201, във вр. с чл.26 ал. 1 от НК. Съдът признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН и в това, че на неустановена дата през м. юли 2006 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр. С., съзнателно сключил неизгодна сделка с „И.” ЕООД гр.С., чийто управител е снаха му К. Б. П. за под изпълнение на обект „Реконструкция на ул. Ц. О.” в гр.С. от страна на представляваното от него дружество и от това е произлязла значителна вреда за „БКС” ЕАД С., която да е в размер на 10 827,31 лева, поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.220, ал.1 от НК. Признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН и в това,че за периода от 28.06.2006г. до 29.06.2006г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр. С. и действувайки като управител и представител на „К. С. 1 - 2006” и действайки при условията на продължавано престъпление съзнателно сключил неизгодна сделка с „И.” ЕООД гр.С., чийто управител е снаха му К. Б. П., за доставка на водопроводни части на „БКС” ЕАД С. и от това е произлязла значителна вреда за последното дружество С., която е в размер на 1 186,14 лева и представлява разликата от сумата по фактури № 83..../29.06.2006г. и № 83.../28.06.2006г., издадени от „К. Д. Н. ” на „И.” ЕООД за покупка на водопроводни части и сумата по фактури № 4.../28.06.2006г., № 4.../29.06.2006г. и № 4.../29.06.2006г., с които „И.” ЕООД е продало на „БКС” ЕАД гр. С. същите водопроводни части, поради което отново го ОПРАВДАЛ този път по обвинението по чл.220, ал.1,във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СвРС направените по делото разноски в размер на 126.66 лева, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия П. С. П.,допълнена по-късно, в която макар се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени такива-на процесуалните правила.Твърди се,че тя е необоснована.Сочат се твърдения,че е налице непълнота на доказателствата,неприлагането към тях на Констативен Протокол от 21.12.2006 г.за наличие на строително желязо на обект ”Къща на ул.”А.К.”,непълен разпит на св.С. К.,необоснованост изразила се в несъобразяване с писмено доказателство-стокова разписка № .../10.11.2006 г. и № .../03.12.2006 г. с касови бонове към тях.Направени са и доказателствени искания,които са били уважени от настоящия съдебен състав в заседанието от 25.11.2010 г. Моли се във жалбата за извършване на въззивна проверка, а по-късно и в съдебно заседание, да бъде отменена присъдата в осъдителната и част и се постанови нова,с която П. бъде оправдан изцяло. Против присъдата е постъпил и протест от СвРП допълнен в последствие,в който се твърди ,че присъдата е неправилна,като се възразява само против част от оправдателния диспозитив,касаещ обвиненията за присвояването на 218 кв.м.плочки на обща стойност 1978,24 лв.и 8,2 куб.м.бетон на обща стойност 593,60 лв.,с оглед престъплението по чл.201 във вр.с чл.26 от НК.Иска се осъдителна присъда и за тази част на обвинението. Представителят на В. окръжна прокуратура поддържа протеста и същевременно с това заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, в осъдителната и част тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, като се отмени оправдателната и част съобразно предмета на протеста и се признае подсъдимия П. за виновен по тези обвинения. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитниците на П. ,адв.П. Д. и М. М. -двамата от ВТАК,поддържат подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокатите излагат допълнителни доводи, свързани с това,че се касаело до уговорка между П. и бащата на свидетел по делото, К. К. с част от общата сума,а именно – 10000 лв.да се закупят възможно най много строителни железа,както и че такива са закупени и предадени на св.С. К..Навеждат се и други доводи.Самият подсъдим иска от съда да бъде оправдан в частта от присъдата, с която е бил признат за виновен. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА С протеста и въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Протеста и Жалбата са подадени срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същите изхождат от процесуално легитимирани страни в процеса – наблюдаващия прокурор и подсъдимия, които съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 и ал.3 НПК имат право да обжалват присъдата,за прокурора когато намери че тя е неправилна а за подсъдимия-във всичките и части. Правото на протест и жалба е упражнено валидно и срочно. Те са депозирани в срока за протестиране и обжалване по чл. 319 НПК и отговарят на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста и жалбата,както и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка,счита,че съдебният акт е правилно произнесен и в съответствие със събраните по досъдебното и съдебно производства доказателства.По отношение протестираната и обжалвана част на присъдата,съдът намира за установено следното: Подсъдимият П. С. П. е заемал длъжността изпълнителен директор на „БКС”ЕАД гр. С. за времето от 03. 05. 2005 г. до 22.12. 2006 г. По същото това време, председател на съвета на директорите на дружеството е бил свидетелят М. Н. С..С договор за управление от 03.05.2005г. на П. е било възложено от “И.”ООД, представлявано от св.С., да управлява и представлява дружество „БКС”ЕАД гр. С. в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на Съвета на директорите и в рамките на предоставените му пълномощия съгласно устава на дружеството и условията на договора. През периода 05.02. 2003 г. - 20.05.2005 г. подсъдимият е бил управител и представляващ на „И.” ЕООД гр. С.,като след тази дата за едноличен собственик на капитала на дружеството и представляващ била вписана К. П./по баща/,снаха на П.. Последната е назначила от своя страна управител на това дружество, св. С. С. На 21.05. 2005 г. подсъдимият в качеството си на изпълнителен директор на „БКС”ЕАД сключил договор с управителя на „И.” ЕООД гр. С. за отдаване под наем на три помещения, като от тази дата офисите на горното дружество били в сградата на „БКС”ЕАД. На 30.11.2006г. П. подал молба до Председателя на Съвета на директорите на „БКС”ЕАД гр. С., с която поради различия във вижданията за развитието и управлението на дружеството, поискал да бъде освободен като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. Със Заповед № 001/..........г. на Председателя на СД на „БКС”ЕАД гр. С. било наредено да се извърши годишна инвентаризация на краткотрайни активи, краткотрайни активи налични на строителни обекти в действие и дълготрайни материални активи,а със Заповед № 002/........... г.,съответно наредено да се извърши и пълна финансова ревизия на счетоводните документи на дружеството за 2005г. и 2006г. На 11.12.2006г. било взето решение от Съвета на директорите за освобождаването на П. от дл·жността изпълнителен директор на „БКС”ЕАД. С решение № 32.../27.12.2006 г. на ВТОС по ф.дело № ..../2000г. подсъдимият бил заличен като член на Съвета на директорите, изпълнителен директор и представляващ „БКС”ЕАД гр. С..След това в дружеството била извършена проверка от св. Х. под формата на вътрешен одит, при която били направени съответни констатации, въз основа на които СвРП била сезирана на 22.03.2007г.. След 02.11.2006 г. на подсъдимия било забранено да купува материали и прави разходи, което кореспондира с неговите обяснения. В протеста на Районният прокурор са обхванати частично само обвиненията против подсъдимия П.,касаещи две деяния,определени първоначално в Обвинителния акт като престъпление по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 от НК, за това, че в периода м. май 2006 г. – м. декември 2006 г. в гр. С., действувайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „БКС”ЕАД гр. С. присвоил пари и вещи на обща стойност 149 177,08 лв. , което е в големи размери, собственост на същото дружество,а в последствие само за такова отнесено до по-малка сума по чл.201 във вр.с чл.26 от НК,както следва: - присвояване на 218 кв. метра плочки, на обща стойност 1 978, 24 лв., закупени от Б ЕАД С. с фактура № 3878/21.07.2006 г. издадена от „Съни и Ко” ООД С.,и на - 8,2 кубически метра бетон от марките В 10 и В 12,5 на обща стойност 593,60 лева закупен със средства на БКС ЕАД С. от „М.” ООД – гр.С., доставен с експедиционни бележки № 8.../27.06.06 г.; № 8../27.06.06 г.; № 8.../28.06.06 г.; № 8.../30.06.06 г.; № 8.../05.07.06 г.; № 9.../10.07.06 г.; № 9.../11.07.06 г.; № 9.../11.07.06 г.; № 9../12.07.06 г.; № 9.../14.07.06 г.; № 9.../17.07.06 г. като тези вещи са му били връчени в това му качество да ги управлява. В тази връзка и с оглед на събраните и приобщени към делото доказателства съдът в настоящия си състав счита протеста за неоснователен.Изяснило се е,че на 21.07. 2006 г. подсъдимият е закупил от магазин на „С. и К.”ООД гр. С. 218 кв. метра т. плочки, на обща стойност 1 978, 24 лв. При покупката му била издадена фактура № 38..../21.07. 2006 г. в която е записано като вид на стоката „ т. плочки”.В действителност в този магазин, с управител св.Янков, не са се продавали тротоарни плочки. Във фактурата, като получател на стоката е било посочено търговското дружество управлявано от П. който е бил и отговорен за стопанската операция.Стоката е получена на същата дата когато е станало и плащането. Вещото лице в заключението си по изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза е определило, че плащането по фактурата е извършено от БКС ЕАД С., като теракотните плочки са осчетоводени в разходите на това дружество и е записано: Обект „В.”. Това вещо лице е изследвало документите и за реконструкцията на ул. „А.В.” и тази на други улици в гр. С., при което е дало заключение, че в съставените документи Протоколи образец 19 не е записано, за влагане там на теракотни плочки. И двете вещи лица по допуснатата в съдебното производство нова съдебно-икономическа експертиза са дали заключение, че по счетоводните документи на БКС ЕАД С.,доставените плочки са били отнесени като разход, който е записан по партида обект “В.” с цялото количество по фактурата – 218 кв.м. на стойност 1978,24 лева. Вещото лице Б. е констатирала, че записаното изчисление във фактурата аритметически не е вярно, и вероятно се касае за друго количество, а именно 281 кв.м., а не 218 кв.м., тъй като 281 кв.м. по 7,04 лева правят стойността на фактурата – 1978,24 лева. Относно вида на закупените с процесната фактура плочки, П. е дал обяснения, че това са плочки от гранитогрес, което кореспондира и се потвърждава от показанията на св. Янков.През лятото на 2006 г. , когато за част от работниците на „БКС” ЕАД гр. С. не е имало достатъчно работа, св.С. се уговорил с подсъдимия, те да извършат строителна работа в дома на последния.Заплащането следвало да се извърши след изпълнение на всички строителни работи, за което щяло да се издаде фактура. Това била причината „БКС” ЕАД гр. С. да закупи и тези плочки гранитогрес, които били вложени в дома на П..Неговата къща се намирала на площад В. в гр. С., което обяснява и защо плочките са отнесени като разход именно за този обект, какъвто извод правят и двете вещи лица. Според обясненията на подсъдимия П. на 30.11.2006г. подал молба за освобождаването му, след което поискал да му бъде издаден документ за материалите, работата и транспорта по всички дейности, които “БКС”ЕАД гр. С. е извършило на къщата му. Представена е по делото проформа фактура № 2 от 01.12.2006г. , издадена от „БКС” ЕАД гр. С. на П.. Същата е подписана за съставил от Цветанка Маринова.Проформа фактурата не се въвеждала в счетоводната програма, докато не се издаде оригиналната данъчна фактура. Тя се явявала предварителна фактура, въз основа на която след това трябвало да се издаде оригинална данъчна фактура. Вещото лице е заключило, че по проформа-фактурата не следва да се формират разчети/вземания или задължения/. Районният съд правилно е приел, че обвинението по този пункт от Обвинителния акт се явява недоказано от субективна страна. От субективна страна длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление, осъществявано винаги с пряк умисъл. Във волево отношение деецът обикновено има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес. Установено е по делото , че подсъдимият П. закупил 218 кв.м.плочки от името и за сметка на „БКС” ЕАД гр. С., както и ,че същите не са вложени в обекти на дружеството, а в къщата му. Той се е разпоредил със средствата, собственост на дружеството, с които са заплатени плочките но не с цел противозаконно разпореждане в свой интерес.Веднага след подаването на молба за освобождаването му като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството от 30.11.2006 г. е била и издадена проформа фактурата под № 2 от 01.12.2006 г. . С тази проформа фактура, подсъдимия е направил предложение за заплащане на стойността на процесните плочки. Тези му действия изключват умисъл за присвояване. Същият е предприел действия, с които да уреди взаимоотношенията си с дружеството за извършените строителни работи в дома му. Установи се още, че е имало уговорка на П. със св. С. незаплатените заплати – неговата и на членове на семейството му да бъде компенсирана със стойността на тази проформа фактура, до размер на по-малкото. Имало е такова неизплащане на заплати на подсъдимия и на членове на семейството от страна на дружеството.Казаното до тук потвърждава недоказаност на обвинението за присвояване от П. на 218 кв.м. плочки купени от името и за сметка на „БКС” ЕАД гр. С., които са били поставени в собствената му къща, от субективна страна.По тази причина за дружеството не е налице и щета в този размер. По идентичен начин докато е бил изпълнителен директор на “БКС” ЕАД гр. С., П. П. е извършвал строителни работи на собствената си къща, находяща се на ул.” В. Д.” в гр. С.. За тях използвал работници, техника и материали от търговското дружество което управлявал.В тази връзка и до обекта били закарани 8,2 кубически метра бетон от марките В 10 и В 12,5 на обща стойност 593,60 лева закупен със средства на “БКС” ЕАД С. от „Мартекс” ООД – гр.С.. Бетонът бил доставен с приложените към делото експедиционни бележки под № 8.../27.06.06 г.; № 8.../27.06.06 г.; № 8.../28.06.06 г.; № 8../30.06.06 г.; № 8.../05.07.06 г.; № 9.../10.07.06 г.; № 9.../11.07.06 г.; № 9.../11.07.06 г.; № 9../12.07.06 г.; № 9../14.07.06 г.; № 9../17.07.06 г. Документите за купуване на бетона били подписани от П.. За извършения превоз на бетона са издадени и пътни листи. Според доказателствата,на къщата на подсъдимия е имало бригада от работници на “БКС” ЕАД гр. С.,което станало след уговорка ,когато за част от работниците не можело да бъде осигурена работа, те да работят на неговата къща.Според това,когато приключела работата и се излее бетона и се поставят плочките, да бъде издаден документ, чрез който да се заплатят тези услуги. Установило се е от разследването, че материалите били закупени от “БКС” ЕАД гр. С.. Това било практика за всички обекти, а след приключване на работата по тях се заплащала стойността от клиента. Установило се е,че П., в съответствие с уговорките, които имал със собственика, на 01.12.2006 г. му е била издадена проформа фактура № 2, в която били отразени труда, положен от работниците на БКС, транспорта, с който бетона е транспортиран и самия бетон в количеството по експедиционните бележки.Имало съответно и съставени пътни листи до адресат ул.”В.Д.” № 4. Представена по делото е била и проформа фактура № ... от 01.12.2006 г. , издадена от “БКС” ЕАД гр. С. на подсъдимия. Проформа фактурата,както беше посочено и по-горе е предварителна фактура, въз основа на която след това трябва да се издаде оригинална данъчна фактура.П. е направил предложение до дружеството за заплащане на труда, транспорта и материалите, включително 8,2 куб.м. бетон, посочени в нея. Имало е споразумение сумите, които били дължими на него и на членове от семейството му да бъдат прихванати със парите за работата по къщата му, но впоследствие от страна на “БКС” ЕАД гр. С. било отказано заплащането на заплатите. Това възприето фактическо положение не противоречи на доказателствата по делото, напротив то кореспондира със заключението на вещото лице Б. по съдебно-икономическата експертиза.От субективна страна длъжностното присвояване е умишлено престъпление, осъществявано винаги с пряк умисъл. Във волево отношение деецът е нужно да има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес. Това в случая не е така. Веднага след подаването на молба за освобождаването му като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството от 30.11.2006 г. е била издадена проформа фактура № 2 от 01.12.2006г. . С тази проформа фактура, П. е направил предложение за заплащане на стойността на 8,2 куб.м. бетон и всички други разходи. Тези му действия изключват умисъл за присвояване. Същият е предприел действия, с които да уреди взаимоотношенията си с дружеството за извършени строителни работи в дома му. Имало е и уговорка със св. С. незаплатените заплати – неговата и на членове на семейството му да бъде компенсирана със стойността на тази проформа фактура, до размер на по-малкото. Установило се е наличието на такива неизплатени заплати на подсъдимия и на членове на семейството му.Потвърждава се наличието на недоказаност на обвинението за присвояване от П. на бетона на обща стойност 593,60 лева в периода от 27.06.2006г. – 17.07.2006г. , купени от името и за сметка на БКС ЕАД , които са поставени в собствената му къща, от субективна страна. Не е налице и причинена щета на дружеството с тази сума. Неоснователна се явява и жалбата на подсъдимия П. против осъдителната част на присъдата на СвРС,съобразно която той е признат за виновен за това, че на 05.10.2006 г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр.С. присвоил пари в размер на 10 000 лева, собственост на „БКС” ЕАД гр.С., представляващи разликата от сумата, която И. Г. П. е предала на П. П. в изпълнение на договор от 28.08.2006 г. сключен между нея и К. К. К. от една страна и „БКС” ЕАД гр.С., представлявано от П. П. от друга страна и сумата, която П. П. е внесъл в касата на „БКС” ЕАД гр. С., които пари са му били връчени в това му качество да ги управлява, поради което и на основание чл.201 от НК, във вр. с чл.54 от НК и чл.36 от НК съдът го ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На 28.08. 2006 г. в гр. С., подсъдимият в качеството си на изпълнителен директор на “БКС”ЕАД гр. С. / като изпълнител/ сключил договор със св. И. Г. П. и К. К. К. / като възложители/ за изграждането на къща до фаза груб строеж в парцел УПИ XLIII – ... по плана на гр. С. / на ул.”А.Конкович”. Уговорен бил петмесечен срок, считано от датата на сключване на договора, за изпълнение на обекта. Цената по договора била определена на 62 794,00 лева, която цена се формирала от отделните видове работа за материали и труд. Доставката на тухлите за зидария, дървения материал за покрива и циглите за покрива било уговорено да се доставят от възложителя. Цената трябвало да бъде платена на вноски, което било изрично посочено в договора от 28.08.2006 г., приложен по делото, а именно аванс – 50% от стойността–в рамките на три работни дни от подписване на договора, плащане на 25% от стойността-в срок до 20.11.2006 г., заплащане на 25% от стойността в три дневен срок от подписването на предавателно-приемателния протокол. В чл. 6 от договора страните по него постигнали съгласие, сумите да се заплащат в касата на дружеството срещу издаден надлежно оформен приходен касов ордер.В изпълнение на своите задължения, св. И. П. и К. К. предали лично на подсъдимия на три пъти сумата от 45 000 лева, както следва: на 30.08. 2006 г. – 20 000,00 лева, на 05.10. 2006 г. - 10 000,00 лева и на 21.11. 2006 г. – 15 000,00 лева. За тези вноски им били дадени и 3 бр. приходни касови ордери - ПКО № 01/30.08.2006 г. за 20 000,00 лева, ПКО № 02/05.10. 2006 г. за 10 000,00 лева и ПКО № 03/21.11.2006 г. - за 15 000 ,00 лева. Тези приходни касови ордери са съответно и приложени по делото, като за получател на парите се е подписал П., което е безспорно установено.Вноските по договора се давали лично на подсъдимия в кабинета му. П. обаче не е предал всички тези ордери за осчетоводяване в касата на дружеството. В действителност той е внесъл в БКС ЕАД само сумата от 35 000 лв. Това станало на два пъти - с приложÕната вносна бележка от 30.08. 2006 г. когато внесъл по банковата сметка на дружеството в СИ Банк сумата от 20 000,00 лева и с приложения ПКО 158/30.11. 2006 г. когато в касата на “БКС” ЕАД постъпила сумата от 15 000,00 лева. По счетоводни данни към 31.01. 2007 г. за работата по къщата са отразени разходи в размер на 28 062,69,00 лева, според приложеното извлечение от сметка - партида къща ул.”А.Конкович”. Разходите са били за материали, транспорт и строителен надзор. За извършената работа на И. П. била издадена фактура № 18.../29.12. 2006 г., на стойност 29 166, 69 лв, с ДДС 5833,33 лева или общо – 35 000,00 лева. Обаче съгласно трите приходни ордери № .../30.08.2006г., № .../05.10.2006г. № .../21.11.2006г. , П. е получил от П. сумата от 45 000,00 лева, като внесъл в касата на “БКС”ЕАД само 35 000,00 лева.По счетоводни данни към 31.12.2006г. за къщата на ул.”А.К.” , в “БКС”ЕАД са били отразени разходи в размер на 28 062,69 лева, които включват разходи за материали, транспорт и строителен надзор. През следващи периоди нямало отчетени в същото дружество разходи за строителство на тази къща.Подсъдимият П. е внесъл в касата на дружеството само сумата от 35 000,00 лева, колкото били дължими по издадената на И. П. фактура № 18.../29.12.2006г. Срока на договора изминал, като П. внесла сумата от 45 000,00 лева, в съответствие с този договор, а къщата била изкарана само до Кота нула. След освобождаването на П. от “БКС”ЕАД споделили, че внесените от нея парични средства от 10 000,00 лева липсвали, и те не били внесени в касата на дружеството.Изготвени са били различни справки след това, относно направените разходи за обекта. Поискано било от възложителите дори да доплатят над тези 45 000,00 лева. Поради това те се консултирали със специалисти, за да установят какво точно е вложено на обекта. Така се стигнало и до прекратяването на договора и завеждане дело в Окръжен съд В. Т., което те спечелили.По въпросното дело се установило, че били надвзети суми, тъй като били вложени реално от БКС около 21 000,00 лева в къщата. Св.инж.Г. П.,разпитан и в съдебното заседание от 17.12.2010 г.пред ВТОС изясни, че е бил технически ръководител на обекта до напускането си месец декември 2006 г.Там били извършени изкопните работи. Поръчвал също дървен материал за кофражи, като не му било известно как ставало разплащането. Давал заявка или на снабдителя или коментирал с подсъдимия П. какво му трябва за обекта. Поясни, че бил на обекта до Кота нула и не успели да излеят самата плоча.Потвърждава констатациите в констативния протокол от 21.12.2006 г.досежно вложеното като материали в обекта - арматура.Прави впечатление обаче ,че въпреки посочването им като членове на комисията, И. П. и К. К. не са се подписали за тези констатации и то не само в там а и в другият протокол от тази дата.Съдът в настоящият състав не дава вяра на тези писмени доказателства относно това,че обективират закупените строителни материали според твърдението на защитата с паричната сума от 10 000,00 лв.,предмет на обвинението присвояване съобразно присъдата на СвРС.Подобно е становището на ВТОС и относно показанията на св.К.,които следва да се преценяват в съвкупност с останалия доказателствен материал.Това не води до промяна на изводите за съставомерност на въпросното деяние. Районният съд е изложил задълбочени и последователни мотиви за доказателствата по този пункт от обвинението,които се споделят и от ВТОС. Допуснатата по делото нова съдебно-икономическа експертиза в съдебната фаза на производството потвърждава в Заключението на вещото лице Б. всички констатации и изводи на СвРС и потвърждава извода направен съда. Разпитан по делото е бил и св.Кънчев, който потвърдил, че е имало разговор да се купуват материали и арматура за обекта, тъй като цените растели, но арматура за обекта била доставена толкова, колкото трябвало до момента на Кота нула. Останалата арматура – 17-18 тона арматурно желязо, я е купувал сам, за което имало документи. При заведеното дело по-късно в Окръжния съд се установило, че много малко от материалите били вложени в обекта реално. Това довело и до спечелване на въпросното гр.дело. Следва да се посочи, че заключението на новата съдебно-икономическа експертиза дава по-пълен отговор на вложените разходи в обекта, тъй като е изготвена след представяне на цитираните писмени доказателства от подсъдимия по делото. Не на последно място следва да се посочи и обсто телството, че след 02.11.2006 г. подсъдимия П. не е можел да прави разходи, без съгласието на св. С., което се установява и от неговите обяснения.След тази дата не са закупувани материали,а са били плащани само стари задължения на доставчици. Същевременно и двете стокови разписки носят дата след 02.11.2006 г., когато П. вече не е можел да прави разходи. От горното следва, че той е внесъл в касата на дружеството сумата от 35 000 лв., т.е. толкова, колкото са били дължими по фактура № 18.../..... г. По този начин и на 05.10. 2006 г., когато получил втората вноска, П. присвоил сумата от 10 000,00 лева. Тази сума представлява и разликата от сумата, която е получил от св. П. и св. К. и тази, която той внесъл в БКС ЕАД. Неоснователно се явява в случая възражението на защитниците на подсъдимия, че количествата арматура, по представените две стокови разписки за сумата 10 000,00 лева било вложено в обекта. Горното не се доказва дори и от представените по късно доказателства пред ВТОС, и от приложените по делото рекапитулация за обекта, двустранен протокол от 03.04.2007г. и констативни протоколи.В конкретния случай е извършено не квалифицирано, а обикновено длъжностно присвояване по чл. 201 от НК, като СвРС е преквалифицирал престъпното деяние. Горното се налага от стойността на присвоените пари – 10 000,00 лева, които са под сумата от 70 минимални работни заплати, представляваща квалифициращия признак “големи размери” по смисъла на НК. През 2006 г. минималната за страната работна заплата е била 160,00 лева, съответно 70 минимални работни заплати определят една стойност от 11 200,00 лева.Поради това, че присвоените пари са под стойността от 11 200,00 лева, присвоеното имущество не е в “големи размери” и конкретното присвояване не е квалифицирано, а обикновено длъжностно присвояване по чл. 201 от НК. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, характеристична справка за П. , от заключението на експертизите, писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на посочените по-горе по отделните пунктове на обвинението свидетели, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е незаконосъобразно,а присъдата неправилна. Напротив,видно от мотивната част на атакуваният съдебен акт на СвРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се признае П. за виновен и съответно осъден,както и защо да се наложи този вид наказание и с оглед определеният срок за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: ПодсъдимиятП. С. П. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.201 от НК, доколкотона 05.10.2006 г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр.С. присвоил пари в размер на 10 000,00 лева, собственост на „БКС” ЕАД гр.С., представляващи разликата от сумата, която И. Г. П. е предала на П. П. в изпълнение на договор от 28.08.2006 г. сключен между нея и К. К. К. от една страна и „БКС” ЕАД гр.С., представлявано от П. П. от друга страна и сумата, която П. П. е внесъл в касата на „БКС” ЕАД гр. С., коит¯ пари са му били връчени в това му качество да ги управлява. От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа, че предмет на деянията му са чужди движими вещи и че със своите действия ще лиши от фактическа власт лицето, което ги е следвало да ги владее. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че СвРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание. При определяне размера на това наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът споделя извода за високата степен на обществена опасност на деянието и ниската обществена опасност на дееца, което е съобразено и от първоинстанционния съд,и като съобрази причините за извършване на деянието, личността на дееца, чистото съдебно минало и добри характеристични данни, неговата възраст, съдействието на досъдебното и съдебно производство, изминалия период от деянието, правилно на П. му е наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът в този си състав също приема, че за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция не е необходимо подсъдимия да изтърпява ефективно определеното наказание, поради което и на основание чл. 66 ал. 1 от НК се отлага изтърпяването му за срок от 3 години. Правилно не са били наложени и наказанията конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията и твърденията на подсъдимият и защитата му,както и тези на прокуратурата че присъдата е със неправилна и необоснована. По гореизложените мотиви, подадените протест и въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователни, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 202 от 01.10.2010г., постановена по НОХД .../2008 г.,на Свищовският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |