№ 247
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000504047 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 4880 от 11.08.2020 г., по гр.д. № 10477/2019 г., СГС, І-19 с-в е осъдил
Прокуратурата на РБ (ПРБ) да заплати на М. Г. М. с ЕГН: ********** от гр. *** на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено
срещу него наказателно производство по нохд 1331/2015 г. по описа на СРС, 122 състав,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2019 г. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за горницата до пълния предявен размер
от 50 000 лв. като неоснователна и недоказана, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1 422,22 лв. – мораторна лихва върху присъдената главница за периода 14.03.2018 г. –
07.08.2019 г., а е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата до пълния предявен
размер от 7 111,12 лв. като неоснователен. На основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във връзка с чл.4
от ЗОДОВ, Прокуратурата е осъдена да заплати на същия ищец и сумата от 2 000 /две
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 1331/2015 г. по описа на СРС, 122
състав, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 284, 45 лв. –
1
мораторна лихва върху присъдената главница за периода 14.03.2018 г. – 07.08.2019 г. , както
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 771, 54 лв. – разноски.
Първоинстанционното решение е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби и от двете
страни в производството.
ПРБ счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението за
неимуществени вреди било завишено, тъй като не отговаряло на критерия за справедливост
и на фактите по делото. Счита, че това обезщетение следва да се намали, макар и да не
уточнява с колко. Изразява оплакване, че СГС не се произнесъл по искането да се приложи
към гражданското дело в цялост наказателното производство, приключило срещу ищеца с
решение от 13.08.2018 г. на Софийски градски съд, постановено по ВНОХД 3558/2017 г.
Поради това, решението било порочно и относно определеното обезщетение за
имуществени вреди, тъй като неприлагането на цитираното накзателно дело довело до
невъзможност да се установят направените разноски от ищеца. Моли САС за отхвърляне на
исковите претенции изцяло, а при условията на алтернативност – да се намали обезвредата
за неимуществени вреди.
М. Г. М. (чрез процесуален представител) също оспорва първоинстанционното решение,
но само в частта, в която исковете са отхвърлени. Намира, че чл. 52 от ЗЗД не е приложен
правилно и че следвало да му се присъди допълнително сумата от 40 000 лв. за обезщетяване
на болките и страданията му, а ведно с това да се уважи изцяло и иска за мораторна лихва. В
този смисъл отправя и петитума на жалбата си до САС. Претендира разноски.
Страните взаимно оспорват жалбите си и поддържат своите в открито съдебно
заседание. Пред апелативния съд не са събирани нови доказателства.
Въззивните жалби са редовни и подадени в срок, срещу валидно и допустимо
първоинстанционно съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 от
ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съдебното производство е образувано по искова молба на М. Г. М. от гр. *** който сочи в
исковата си молба, че а 12.02.2011 г. бил привлечен като обвиняем по ДП 395/2011 г. по
описа на Второ РУ – Полиция – СДВР, пр. пр. 3981/2011 г. по описа на СРП за престъпление
2
по чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК като бил задържан за 24 часа. Бил внесен
обвинителен акт в СРС и образувано нохд 10 353/2011 г. Твърди се, че с присъда от
01.04.2013 г. бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 213а, ал.2,
т.2, т.3 и т.4 вр. с чл. 213, ал.1 от НК. Присъдата била потвърдена с решение 681/30.06.2014
г. на СГС по внохд 707/2014 г. Твърди се, че с решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС,
постановено по наказателно дело 1556/2014 г. било възобновено наказателното
производство по внохд 707/2014 г. по описа на СГС, отменено въззивното решение на СГС
и делото върнато за разглеждане от нов състав на СГС. Твърди се, че с решение
90/23.01.2015 г. на СГС, постановено по внохд 9/2015 г. била отменена присъдата на СРС,
постановена по нохд 10353/2011 г. и делото върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
Било образувано нохд 1331/2015 г. по описа на СРС, НО, 122 състав като с присъда от
20.04.2016 г. ищецът бил признат за невиновен. Мотивите към присъдата били изготвени със
закъснение повече от година, а именно на 09.05.2017 г. По повод депозиран протест от СРП
било образувано внохд 3588/2017 г. на СГС, ХІV въззивен състав, който с решение
349/13.03.2018 г. потвърдил оправдателната присъда, която влязла в сила.
Твърди се в исковата молба, че воденото срещу ищеца наказателно производство му
причинило душевни, емоционални и физически страдания. Ищецът имал психични
проблеми, изразяващи се в безпричинна нервност, страдал от безсъние и главоболие, бил
подтиснат и апатичен, получавал ускорено сърцебиене. Поддържаното от ПРБ обвинение
предизвикало у него чувства на унижение, притесненост, тревожност и безспокойство.
Получил здравословни проблеми. Извършена му била криминална регистрация, а
издаденото му разрешително за притежаване на ловно оръжие било отменено, което го
принудило да продаде ловната си пушка.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявения иск и от съда се
претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно
производство, както и сумата от 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство. Заявено е и
искане за присъждане на сумата от 7 111,12 лв. - мораторна лихва за периода от влизане в
сила на присъдата на наказателния съд до предявяване на настоящия иск, както и законна
лихва върху главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
284,45 лв. – мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за същия, посочен по-горе период. Претендират се и сторените в
производството съдебни разноски и законна лихва.
Ответникът – Прокуратурата на РБългария, чрез своя представител оспорва исковете по
основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, и доводите на
страните прие следното от фактическа и правна страна:
3
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Приложените в първоинстанционното производство заверени копия на актове на
наказателните съдилища удостоверяват, че фактическия състав на отговорността, носена от
ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е изпълнен, тъй като М. е бил оправдан с влязла в сила
присъда по повдигнатите от ответника му обвинения за извършване на престъпление от общ
характер и то в съответствие с фактите за това, изложени в исковата молба. Видно от
доказателствата по делото, ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. По делото е представена присъда от 20.04.2016 г.,
постановена по нохд 1331/2015 г. на СРС, НО, от която е видно, че ищецът е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Представената присъда е влязла в законна сила, с
оглед нейното потвърждаване с решение 349/13.03.2018 г. на СГС, по внохд 3588/2017 г.
Поради това между страните по делото няма спор пред САС, че в настоящия казус ПРБ
следва да отговаря за причинените на ищеца вреди на посоченото правно основание от
ЗОДОВ.
При условията на ограничения въззив по сега действащия ГПК и при наличие на валидно и
допустимо първоинстанционно решение САС следва да се произнесе само по оплакванията
във въззивните жалби:
И двамата жалбоподатели изразяват недоволство от преценката на Софийския градски съд
досежно приложението на чл. 52 от ЗЗД, т.е. има спор пред въззивния съд дали
определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо:
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да
бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението.
Софийския апелативен съд в настоящия си състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периода от време, в който по
отношение на него е била приложена наказателна репресия – 7 години и 1 месец, водено
срещу него наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза/, предприетата срещу
него мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла
на чл. 93, т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова деяние се наказва с
лишаване от свобода от 3 до 10 години. На следващо място при определяне размерът на
обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, също следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г.
4
по гр.д. 85/2012 г., четвърто ГО на ВКС и др./.
С оглед събраните в хода на съдебното производство пред първата инстанция гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Е. М., съпруга на ищеца, чийто показания следва да
се кредитират при спазване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав
на САС намира за установено по безспорен начин, че вследствие на воденото срещу ищеца
наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, които по естеството
си засягат здравословния статус, психическото и емоционално равновесие, промяна в
ежедневния стереотип на поведение и начин на живот.
Следва да се има предвид обстоятелството, че когато ищецът претендира вреди над
обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги
посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения, че е получил увреда на здравословния си статус, които твърдения продължават
да се поддържат и във въззивната му жалба до САС. Изслушаната по делото в градския съд
СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б. С., е дала заключение, че установените при ищеца
заболявания са от общ характер и не са свързани с продължителния срок по наказателното
производство. Обоснован е извод, че с доплеровата сонография и МРТ на главен мозък през
2017 г. е уточнено, че промяната в здравословното състояние се дължи на вариант в
развитието на съдовете на главния мозък, на вторични възрастово обусловени начални
атеросклеротични промени на магистрални съдове, вариращи стойности на артериалното
налягане и наднормено тегло рискови фактори за развитие на мозъчно – съдова болест. Тези
изводи на СМЕ не дават основание на настоящия съдебен състав на САС да обоснове извод
относно наличие на пряка причинно-следствена връзка между влошеното здравословно
състояние при ищеца, изразяващо се в развитие на мозъчно-съдова болест и воденото срещу
него наказателно производство. Изложените твърдения за задържането му за 24 часа във
Второ РУП – СДВР, факта на полицейска регистрация респ. отнетото разрешително за
ползване на лично ловно оръжие довели до неблагоприятни изживявания у ищеца са
насочени срещу ненадлежен ответник, доколкото същите са относими към действията на
органите на МВР, а не на Прокуратурата. Ето защо, САС съшо намира, че сумата от 10 000
(десет хиляди) лева е достатъчна и справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД да обезщети
болките и страданията на ищеца, в какъвто смисъл е била преценката и на първостепения
съд.
Неоснователно се явява оплакването в жалбата на Прокуратурата относно обезщетението за
имуществени вреди и неговия размер. Последователна и непротиворечива е практиката на
ВКС, съгласно която липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата
му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ /решение № 843/23.12.2009 г. по
гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на
5
ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С
оглед представените по делото на СГС писмени доказателства (л. 78-81) тази претенция
като основателна и доказана и напълно правилно е била уважена изцяло от градския
съд. Неоснователни за доводите в жалбата на ПРБ, че неприлагането към гражданското дело
в цялост наказателното производство, приключило срещу ищеца с решение от 13.08.2018 г.
на Софийски градски съд, постановено по ВНОХД 3558/2017 г., довело до процесуални
нарушения, както и до невъзможност за установяване размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди. Както се посочи, приложеното към исковата молба
заверено копие от договор за правна помощ и съдействие за сумата от 2000 лв.,
удостоверяват размера на претенцията за имуществени вреди, както и във връзка с какво е
била заплатена правната помощ. Този документ не е бил оспорен от ответника, при което се
явява доказан иска за обезщетяване на имуществените вреди по основание и размер. В този
смисъл, неприлагането на наказателното дело не е било нужно за доказване на иска за
имуществени вреди и не е довело до неговото неустановяване.
Предвид всички изложени по-горе аргументи и двете въззивни жалби следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, а атакуваното с тях решение на СГС трябва да бъде
потвърдено изцяло. При този изход в производството не следва да се присъждат разноски
никому, което не налага да се обсъжда възражението на ПРБ за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 4880 от 11.08.2020 г., по гр.д. № 10477/2019 г. на СГС, І-
19 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6