О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№558
гр. Добрич, 17.07.2020г.
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети юли година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 416 по описа за 2020
година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД - гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу
решение №32/27.02.2020г. по гр.д.№238/2019г. на Балчишкия районен съд, с което
са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д.Х.А. – Драгоева и М.К.Д. искове за установяване съществуването на солидарното
задължение на ответниците към ищеца, за което по ч.гр.д.№660/2018г. на БРС е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, а именно
– сумата 17 262.04 лева - неизплатена главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017г. до
21.07.2023г., обявени за предсрочно изискуеми, сумата 1 530.15 лева - лихва /обезщетение/ за забава
за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, както и предявените в евентуалност искове за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 17 262.04 лева - неизплатена главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017г. до
21.07.2023г., сумата 1 530.15 лева - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 21.11.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба заявлението в съда.
При проверката по чл.267 във вр. с
чл.262 от ГПК въззивният съд констатира, че жалбата е нередовна.
Дължимата за един
оценяем иск държавна такса за първата инстанция е в размер на 4% от цената на
иска. В случая са предявени два кумулативно съединени иска /за главница и за
акцесорно задължение за обезщетение за забава/, за които дължимите държавни
такси са в размер на 690.48 лева и в размер на 61.21 лева. Общо сборът двете
дължими такси за първата инстанциа такси възлиза на 751.69 лева.
Тъй като исковете са
установителни по чл.422 от ГПК, по правилото на чл.415ал.4 от ГПК от посочената
сума се приспада платената в заповедното производство такса и ищецът довнася
остатъка. Правилото на чл.415 ал.4 от ГПК не променя това, че и при иск по
чл.422 от ГПК дължимата за първата инстанция такса е в размер на 4% от цената
на иска, а само отчита това, че в тези случаи част от дължимата държавна такса
е вече внесена /в заповедното производство/.
Като се има предвид
изложеното, то дължимата за въззивното обжалване държавна такса е 50% от
дължимата за първата инстанция, определена въз основа на цената на исковете
/обжалваемия интерес/. При съобразяване на това и на обжалваемия интерес в
случая, за въззивната жалба се дължат 345.24 лева и 30.61 лева, общо 375.85
лева.
Към въззивната
жалба е приложен документ за платена от въззивника държавна такса в размер на
187.93 лева. Сумата е съобразена с дадените от районния съд указания, но те,
предвид гореизложеното, са неправилни.
Делото е
администрирано на въззивния съд преди първоинстанционният да изпълни изцяло и
точно задълженията си по чл.262 ал.1 във вр. чл.261 т.4 от ГПК, поради което въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№416 по описа на съда за 2020г. и ВРЪЩА делото на Балчишкия
районен съд за изпълнение на чл.262 ал.1 във вр. с чл.261 т.4 от ГПК за прилагане
на документ за довнесена държавна такса по жалбата.
След изпълнение на
горното делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.