Р Е Ш Е Н И Е
№ 1867
гр. Пловдив, 31.10.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХIII
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 2332 по описа
за 2023 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208- чл.228
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
„АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. „България“ № 99, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Г.
А. П.чрез адв. Б., против Решение №1238 от 12.07.2023г. по н.ах.д. дело №
20225330202523 по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 691026-F686043 от 13.02.2023г., с което на
касатора, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за извършено
нарушение по чл.92, ал.2, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен съставът на
чл.261, ал.1, пр.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В
касационната жалба и в представено по делото писмено становище от адв. Б. се
излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че
неправилно е прието в оспорваното решение, че процесното деяние не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че е налице изтекъл
давностен срок за образуване на административно-наказателно производство,
съгласно чл.34 от ЗААН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на
НП. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител - юриск. А. в писмена
молба, сочи оспорваното решение за правилно и законосъобразно и претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък – л. 25.
Прокурорът
излага становище за неоснователност на
касационната жалба, като сочи, че оспорваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
Пловдивски
административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е,
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен
съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка:
При
извършена на 01.11.2022г. проверка в ТД на НАП е установено, че „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, като
данъчно-задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО не подало в ТД на НАП –
Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2021г. в
законоустановения срок до 30.06.2022г. включително. Констатирано е, че
дружеството е извършвало дейност през финансовата 2021 г., като е отчело финансов
резултат – счетоводна загуба в размер на 871,46 лв. и не попада в изключенията
на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Декларацията е подадена в ТД на НАП - Пловдив на 15.08.2022
г. За така констатираното инспектор по приходите е
съставил срещу „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД,
ЕИК ********* АУАН № F686043/22.11.2022г., за извършено
нарушение на чл.92, ал. 4 от ЗКПО. Въз основа на съставения АУАН било издадено
и атакуваното наказателно постановление.
Районният съд е приел за
доказано, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е бил
санкциониран. В мотивите на решението му са изложени подробни мотиви защо се
счита, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и защо се приема
че случаят не е маловажен. Изложени са и аргументи защо наложеното наказания се
счита съответно на тежестта на нарушението и се явява правилно и
законосъобразно определено.
Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на
решението на РС Пловдив са неоснователни.
Не може да се сподели довода на касатора, че
процесното деяние представлява маловажен случай, по следните съображения:
Съобразно
трайна установената съдебна практика,
преди влизане в сила на § 1, т. 4 от ЗИДЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г.),
като маловажен случай на административно нарушение се приема това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде
наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице
условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за
законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението
да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за
законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да
отмени постановлението дори само на това основание. В този смисъл видът и
характерът на защитените обществени отношения не може да бъде самостоятелно
основание за изключване приложимостта на института на „маловажния случай“, осен
ако това не е предвидено изрично в съответната санкционна норма. За да се
прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се
обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие,
което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За
нуждите на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от
типичните нарушения от същия вид.
Според настоящата касационна инстанция, районният
съд е извършил такава проверка при правилна преценка на събраните по делото
доказателства. В случая административното нарушение е извършено посредством
бездействие като настъпването на вредоносни последици не е елемент от
фактическия му състав, а доколкото санкцията е предвидена за юридическо лице,
то отговорността се явява обективна. Безспорно е също наличието на
законосъобразно установеното от обективна и субективна страна административно
нарушение.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно и възражението на касатора, изразено
в становище на л.26 във връзка с прилагането в случая на чл.34, ал.1, изр.2,
пр.1 от ЗАНН. Според посочената разпоредба не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая нарушението е открито
при извършена проверка на 01.11.2022г., а АУАН е съставен на 22.11.2022г., именно
в срока, разписан в така посочената разпоредба на ЗАНН. Не са състоятелни
доводите на касатора, досежно възможността контролният орган, с оглед налични
при него данни за задължените лица, да състави веднага след изтичане на срока
по чл.92, ал.2 от ЗКПО АУАН за извършеното нарушение и като го е направил
по-късно, както в настоящия случай, да се приеме, че не спазени
административнопроизводствените правила. Районния съд, макар и да не е развил
подробни мотиви в решението си, правилно е приел, че не са налице съществени
нарушения при съставяне на АУАН. Към датата на издаване на същия не е изтекъл
преклузивния тримесечен срок за ангажиране на административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя. АНО така и решаващият съд са се позовали на датата 01.11.2022
г., когато е извършена проверката от контролните органи. Именно това е датата
на откриване на нарушителя и срока по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН започва да тече
именно от този момент. Съгласно цитираната разпоредба административно-наказателно
производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Това е сторено на
22.11.2022г. Следователно този срок е спазен и неоснователно касационният
жалбоподател е навел доводи в обратния смисъл.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по
всички възражения.
Предвид изложеното дотук,
съдът счита че изложените в касационната жалба аргументи са неоснователни и решението на Районен съд - Пловдив
ще следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото на ответника
следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита,
съгласно представения по делото списък с разноски. По реда на чл.63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл.78, ал.8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1238 от
12.07.2023г. по н.ах.д. дело № 20225330202523 по описа на Районен съд Пловдив
за 2023г.
ОСЪЖДА „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „България“ № 99,
ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Г.А. П.да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ
: 1........................................
2........................................