Р Е Ш Е Н И Е
№ ________, том
__________, стр. ____________
Град Добрич, 31.03.2010г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ
на пети март две хиляди и десета година в публично
съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Ц.С.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
4152 по описа за 2009г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., район ., представлявано от Л. Л.
П., е предявило против Е.С.С. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване вземането си, предмет на заповед № 346 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена на 01.09.2009г. по ч.гр.д.№ 3452 по описа на ДРС за 2009г., а именно: - сумата от 152,27 лева, представляваща дължима главница по
предоставен кредит; - сумата от 17,38 лева, представляваща договорена
възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008г. до 30.05.2008г.; - сумата от 23,69
лева, представляваща договорено обезщетение за забава за периода от 30.04.2008г.
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; - законна
лихва върху дължимите суми от подаване на заявлението до окончателното им
изплащане. Претендират се разноски в исковото производство.
Изложени са следните
обстоятелства: на 24.08.2007г. между ищеца и ответника бил сключен договор
кредит за покупка на стоки или услуги CREX .. съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника
паричен заем – кредит в размер на 385 лева, заплащайки стойността на
финансираните стоки, закупени от него, пряко на търговеца. Плащането било
извършено за сметка на ответника, с което за последния възникнало задължение да
заплати на ищеца 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 56,59 лева
всяка (в това число главница; надбавка, покриваща разноските по кредита и
добавка – печалба). Ищецът изпълнил задължението си. Ответникът платил само 6
вноски и преустановил напълно плащанията на 28.03.2008г. Съгласно чл. 3 от
договора при забава се дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена вноска, ведно с разноските по събиране на вземането.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът не е представил отговор. В съдебно заседание твърди, че е
платил сумата от 100 лева за погасяване на претендираното вземане след датата
на образуване на настоящото производство.
Ищецът признава изрично
писмено извършеното частично плащане в размер на 100 лева.
Ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение против ответника. Не са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК,
тъй като ответникът се е явил в първото заседание по делото.
От доказателствата по
делото се установява следната фактическа обстановка:
На дата 24.08.2007г.
между ищеца и ответника е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги CREX .., съгласно който
ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен заем – кредит в размер
на 385 лева, заплащайки стойността на финансираната стока, закупени от него –
мобилен телефон, пряко на търговеца. Безспорно е по делото, че ищецът е
изпълнил задължението си и е заплатил сумата от 385 лева на търговския
партньор. Договорът е сключен при действие на общи условия, инкорпорирани в
текста на подписаното съглашение.
Съгласно чл. 1 от общите
условия на договора с плащането на цената на закупената от кредитополучателя
стока от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, възниква задължение за ответника да заплати на
ищеца 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 56,59 лева всяка (в това
число главница; надбавка, покриваща разноските по кредита и добавка – печалба, видно
от чл. 2 от общите условия). Безспорно е по делото, че ответникът е платил само
6 вноски и преустановил напълно плащанията на 28.03.2008г.
Съгласно чл. 3 от
договора при забава на една или повече месечни вноски кредитопучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, ведно с разноските по събиране на вземането. При просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, цялото вземане на кредитора става предсрочно изискуемо. Т.е. считано от
30.04.2008г. е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора.
Със заповед № 346 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена на 01.09.2009г. по ч.гр.д.№ 3452 по описа на ДРС за 2009г., е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 152,27 лева, представляваща дължима главница по предоставен кредит; - сумата от 17,38
лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от
28.03.2008г. до 30.05.2008г.; - сумата от 23,69 лева, представляваща договорено
обезщетение за забава за периода от 30.04.2008г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение; - законна лихва върху дължимите суми от
подаване на заявлението до окончателното им изплащане. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, а в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК кредиторът е предявил установителния
си иск пред съда.
В хода на производството
ответникът е заявил, че след завеждане на делото е заплатил в полза на ищеца
сумата от 100 лева за погасяване на процесните вземания. Ответникът не е
представил доказателство за извършено плащане, въпреки предоставената му от
съда възможност, но ищецът изрично писмено е признал плащане на сумата от 100
лева, поради което този факт следва да се приеме от съда за установен. В
съгласие с чл. 4 от общите условия на договора, задълженията се погасяват в
последователност – главница, надбавка по чл. 2, обезщетение за забава по чл. 3
и разноски за събиране на вземането. Съобразно волята на страните, сумата от
100 лева следва да се отнесе за погасяване на главницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 4 и сл. от Закона за
потребителския кредит, както и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като установителни след успешно
провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и надлежно депозирано възражение
от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Между страните е
възникнало облигационно отношение от сключен на дата 24.08.2007г. договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX ... Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника паричен заем – кредит в размер на 385 лева, заплащайки стойността на
финансираната стока, закупени от него – мобилен телефон, пряко на търговеца, с
което за ответника е възникнало задължение за плащане на месечни погасителни
вноски по уговорен погасителен план. Налице е неплащане на две и повече месечни
вноски, което по силата на чл. 3 от договора е превърнало задължението в
предсрочно изискуемо от дата 30.04.2008г.
Безспорен е по делото
размерът на дължимата главница – 152,27 лева и размерът на дължимата
възнаградителна лихва – 17,38 лева. С оглед признанието на ищеца, в хода на
производството ответникът е заплатил сума в размер на 100 лева, поради което
искът за главницата следва да бъде уважен частично само до размера от 52,27
лева, съответно отхвърлен за сумата от 100 лева.
Съгласно чл. 3 от
договора при забава на една или повече месечни вноски кредитопучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. Клаузата възпроизвежда диспозитивната норма на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Обезщетението се претендира от кредитора от дата, по-късна от началната
дата на забавата, а страните не спорят относно неговия размер – 23,69 лева. Искът
е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на
претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение
в размер на законната лихва върху признатото главно задължение, считано от 31.08.2009г.
(подаване на заявлението), до окончателното изплащане.
В резултат от изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 75 лева внесена държавна такса в исковото производство.
Адвокатско възнаграждение не се присъжда, защото липсват
доказателства такова да е уговорено и заплатено по делото.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията на страните, по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Е.С.С. с ЕГН ********** ***, дължи на търговско дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление град . район .., представлявано от Л.Л.
П., следните суми,
предмет на заповед № 346 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена на 01.09.2009г. по ч.гр.д.№ 3452 по описа на ДРС за 2009г., а именно:
- сумата от 52,27 лева, представляваща неплатени вноски по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX ., сключен на
28.03.2008г., ведно със законната лихва от 31.08.2009г. до окончателното
плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 52,27 лева
до претендираните 152,27 лева (т.е. за 100 лева);
- сумата от 17,38 лева,
представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008г. до
30.05.2008г.;
- сумата от 23,69 лева,
представляваща договорено обезщетение за забава за периода от 30.04.2008г. до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА Е.С.С. с ЕГН **********
***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., район .,
представлявано от Л. Л. П., сумата от 75,00 лева внесена държавна такса в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :