Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 384/12.06.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Монтана Галя Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 337 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от арх. В.М.В.,***, чрез адв. Л.А.
*** против Решение № 27 от 17.03.2023 г. по АНД № 546 по описа за 2022 година на
Районен съд – Лом. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление
№ М-14-6 от 28.11.2022 г. на Началника на РДНСК, гр. Монтана, с което на касатора,
в качеството му на главен архитект на Община Лом, на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1
от ЗУТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева,
затова че не е съобщил на РДНСК – Монтана в законоустановения 7-дневен срок
издаденото Разрешение за строеж № 23/15.07.2022 г.
Касационният жалбоподател счита
въззивното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и
постановено при нарушение на материалния закон. Излага мотиви, че районният съд
не е обсъдил, нито е взел предвид факта, че липсва субективният елемент, за да е налице административно
нарушение, за което да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Противно на изложеното в НП и възприето от АНО становище за
наличие на вина, касаторът твърди, че такава не е налице, което прави
нарушението несъставомерно. Действително Разрешение за строеж № 23/15.07.2022 г.
на Главния архитект на Община Лом е съобщено на РДНСК – Монтана след изтичането
на законоустановения 7-дневен срок, но това закъснение не е допуснато виновно,
а още по-малко умишлено. В подкрепа на това е фактът, че преди да е установен
този пропуск от страна на РДНСК – Монтана, жалбоподателят е установил същия и
незабавно е съобщил на контролния орган за издаването на горецитираното
разрешение за строеж, като същото е било комплектовано с всички необходими и законово
изискуеми книжа, като приложения към него, който факт се доказва от Констативен
протокол № Л-23/24.10.2022 г., приложен към АУАН № М-14/03.11.2022 г.
Разрешението за строеж е съобщено на РДНСК – Монтана с писмо изх. № ТУ-24-434/12.10.2022
г. на Община Лом и е постъпило в РДНСК – Монтана с вх. № РС-Л-357-00-939/17.10.2022
г. Твърди, че това обстоятелство се доказва и от изслушаните свидетелски
показания на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, изслушани в качеството им на свидетели във въззивното
производство. На следващо място, въпреки, че районният съд приема, че срокът на
забавеното уведомяване е твърде дълъг, което не позволява прилагането на чл. 28
от ЗАНН, в този срок контролният орган също е бездействал, който факт не е
отчетен от въззивния съд. Всяко издадено разрешение за строеж има пореден
номер, а разрешенията за строеж за всяка община на територията на област
Монтана се завеждат в деловодната програма на РДНСК – Монтана с отделна
сигнатура и за АНО е видно всяко пропускане на пореден номер на PC, издадено от
всяка една община с оглед задължението на главните архитекти да съобщават на
контролния орган всяко едно PC, съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Също така касаторът
излага мотиви, че характерът на този срок е инструктивен, следователно несъобщаването
на конкретното PC в срок, не влече автоматично неговата незаконосъобразност,
както е и в конкретния случай /не са установени закононарушения при проверката
на PC от РДНСК – Монтана по чл. 156 от ЗУТ, след съобщаването на акта, макар и
след срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ/. На следващо място се твърди, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, а именно: нито от АУАН, нито от НП, е видно кога е извършено
нарушението. От една страна е посочен срок от 16.07.2022 г. до 22.07.2022 г.,
от друга страна се сочи дата 12.10.2022 г., когато главният архитект на Община
Лом е изпратил разрешението за строеж на РДНСК – Монтана, сочи се и дата
17.10.2022 г., когато разрешението за строеж е постъпило в РДНСК – Монтана,
както и дата 24.10.2022 г., когато е извършена проверка на място в Общинска
администрация Лом от служители на РДНСК – Монтана. От така цитираните дати в
АУАН и в НП, не може да се направи категоричен извод относно преценката на АНО
и на актосъставителя за дата на извършване на нарушението, както и за дата на
установяване на същото. Касаторът твърди, че това е порок от категорията на
съществените, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното производство,
поради което и правото на защита на административнонаказаното лице е грубо
нарушено, а постановеният съдебен акт е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в мотивната
част на НП са изложени противоречиви твърдения относно извършеното нарушение
като не става ясно в какво се изразява същото. Същите са приети от въззивния
съд като достоверни, с което е постановен един неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт. На следващо място, касаторът счита, че е неправилна преценката на
въззивния съд, относно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия
случай, тъй като няма доказателства по делото касаторът да е наказван с влязло
в сила НП за същото нарушение, а именно за неспазване на срока по чл. 149, ал.
5 от ЗУТ. Излага се твърдение, че съдът неправилно е отхвърлил въззивната жалба
като неоснователна и е потвърдил процесното НП. Също така не са коментирани от
съда по никакъв начин нарушенията, за които на касатора са наложени наказания,
за да може да се направи обоснован извод за липса на основание за прилагане на
института на маловажния случай. Сочи, че такива нарушения не са посочени и от
процесуалния представител и на АНО, който в писмената си защита цитира номера
на НП и съдебни решения, без да ги прилага. Моли касационната инстанция да
постанови съдебен акт, с който да отмени Решение № 27/17.03.2023 г.,
постановено по АНД № 546/2022 г. по описа на Районен съд – Лом и отмени
Наказателно постановление № М-14-6/28.11.2022 г. на Началник РДНСК – Монтана,
като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и неправилно, с всички, произтичащи от това последствия. Претендира
присъждане на направените разноски пред касационната и въззивната инстанция. В
съдебно заседание, редовно призовани по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока
по чл. 56, ал. 3 ГПК адв. А. поддържа касационната жалба, като моли
касационната инстанция да приложи института на чл. 28 от ЗАНН. Заявява, че не
претендира съдебни разноски за касационна инстанция, но в случай че бъде
отменено процесното НП, респективно решението на районен съд, то да бъдат присъдени
разноските, сторени във въззивното производство.
Ответникът Началника на РДНСК – Монтана, редовно
призован по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, се представлява в съдебно заседание
от юрк. Б. И. с пълномощно по делото, която моли настоящата инстанция да отхвърли касационната жалба като
неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди изцяло
законосъобразността на НП. Представя писмена защита, в която излага становище, че въззивният съд
правилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на процесното НП. Атакуваното НП е издадено от
компетентен АНО, в рамките на предоставените му законови правомощия, въз основа
на надлежно съставен и подписан АУАН № М-14/03.11.2022 г., в съответствие с изискванията
на чл. 42 от ЗАНН. НП изцяло
съответства на чл. 57 от ЗАНН и описаното в него
нарушение кореспондира с констатациите, вписани в АУАН. Правната квалификация
на нарушението отговаря на текстовото му описание и на приложимата санкционна
норма, което е гарантирало възможността на В.В. да реализира правото си на
защита в производството. По същество на спора излага мотиви, че арх. В.М.В.
не е уведомил писмено в законоустановения срок /от 16.07.2022 г. до 22.07.2022 г./ РДНСК – Монтана за издаденото Разрешение за строеж № 23/15.07.2022 г. за
„Изместване за съществуваща модулна бензиностанция за дизелово гориво - 30 куб.
метра в ПИ с ид. 44238.508.168, ул. „И.“ № * , гр. Лом, с административен адрес - ул. „И.“ № * , гр. Лом. обл. Монтана, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, която гласи: „Органите, издали
разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за
национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените
разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и
изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат
копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата
за проектиране, когато такава се изисква.“ Главният архитект на Община Лом с писмо
изх. № ТУ-24-434/12.10.2022 г., получено и заведено в РДНСК – Монтана с вх. № PC-Л-357-00-939/17.10.2022 г. е уведомил писмено РДНСК – Монтана за издаденото
Разрешение за строеж № 23/15.07.2022
г., след изтичане на законоустановения срок по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Нарушението е констатирано от
работна група от служители в РДНСК – Монтана на 24.10.2022 г., съставен при извършена служебна
проверка по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ по документи в Община Лом, във връзка с писмо с
изх. № ТУ-24-434/12.10.2022 г., за което е съставен констативен
протокол № Л-23/24.10.2022 г. Предвид
констатираното нарушение, на арх. В. е отправена покана с изх. № РС-Л-357-00-249/26.10.2022 г. за съставяне на АУАН. която му е връчена
лично срещу разписка. Същият не
се е явил в указаните ден и час. Констатираното
нарушение е обективирано в АУАН № М-14/03.11.2022 г.,
който е съставен в отсъствието на нарушителя и му е връчен лично на 04.11.2022 г., с което не е нарушена възможността му за
възражение срещу АУАН. В законоустановеният
седемдневен срок,
възражения по съставения акт няма, видно
от констативен протокол от 25.11.2022 г. В
законоустановеният 14-дневен срок в РДНСК – Монтана няма постъпило предложение за
сключване на споразумение съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, видно от констативен протокол от 25.11.2022 г., съставен от служители в РДНСК – Монтана. Административнонаказващият орган,
позовавайки се на чл. 53 от ЗАНН, по несъмнен начин е установил
факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, като е отчел, че не са налице
основания за прекратяване на производството, респ. за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушителят неколкократно е нарушавал разпоредбите на ЗУТ и е
санкциониран, за което свидетелстват НП № М-23-24/14.09.2021 г., влязло в сила видно от Решение № 446/16.12.2022 г. на Административен съд – Враца,
което потвърждава НП № М-23- 24/14.09.2021 г., както и
НП № М-3-2/11.04.2022 г. Във връзка с посочените и влезли в сила
НП ответникът по касационната жалба счита,
че нарушението не следва да се разглежда като маловажен случай и не следва да
се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от
Началника на РДНСК – Монтана
на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
и правомощията по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, предоставени със Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. и Заповед № РД-13-049/07.02.2022 г. на
Началника на ДНСК. Предвид което счита, че са спазени
административнопроизводствените правила при издаване на наказателното
постановление и е осигурена възможност за защита на нарушителя. Моли касационната инстанция да отхвърли
жалбата на арх. В. против Решение № 27/17.03.2023 г. постановено по АНД № 546/2022 г. по описа на Районен съд – Лом
като неоснователна и да постанови съдебно решение, с което да потвърди изцяло законосъобразността на НП. Поддържа своевременно направените
възражение на прекомерност и претенцията за присъждане на разноските за
осъщественото процесуално представителство по делото.
Прокурорът от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Лом правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото наказателно
постановление отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Възраженията,
направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е
обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Лом потвърждава Наказателно
постановление № М-14-6 от 28.11.2022 г. на Началника на РДНСК – Монтана, с
което на В.М.В. ***, на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като законосъобразно. Въззивният съд е възприел от фактическа страна, че В.В. е
длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си качество на
15.07.2022 г. същият издал Разрешение за строеж № 23 за „Изместване на
съществуваща модулна бензиностанция за дизелово гориво - 30 куб.м. в ПИ с ид.
44238.508.168, ул. „И.“ № * , гр. Лом, обл. Монтана“. На
12.10.2022 г. арх. В.В. изпратил издаденото Разрешение за строеж № 23 и същото
е получено в РДНСК – Монтана на 17.10.2022 г. Затова служители на РДНСК –
Монтана извършили проверка и констатирали, че срокът за предоставяне на
разрешението за строеж е пропуснат, което е нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Съставен е констативен протокол от
24.10.2022 г. за извършената проверка. До арх. В. е изпратена покана за
съставяне на АУАН, която е получена лично на 26.10.2022 г. На
03.11.2022 г. инж. А*** Д*** – главен инспектор в РДНСК – Монтана, в
присъствието на св. Б. Б*** ,
съставил АУАН № М-14 в отсъствието на нарушителя, за нарушение на чл. 149, ал.
5 от ЗУТ. Актът е получен от В. на 04.11.2022 г. и в законоустановения срок не
е подадено възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
АУАН, АНО издал атакуваното НП № М-14-6 от 28.11.2022 г., с което на осн. чл.
232, ал. 1, т. 1 ЗУТ наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. Както АУАН, така и издаденото НП въззивният съд приема, че притежават
всички необходими реквизити, изискуеми по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съществени процесуални нарушения при съставянето на тези актове не са
допуснати. По същество районният съд възприема, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което му е издадено наказателно постановление. Съгласно чл.
149, ал. 5 от ЗУТ „Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено
съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по
местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за
допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от
издаването им“. В.В. е издал разрешение
за строеж и е имал нормативно установеното задължение да уведоми органите на
РДНСК – Монтана за него в 7-дневен срок. Разрешителното е издадено на
15.07.2022 г. и е следвало да бъде предоставено в РДНСК – Монтана до 22.07.2022
г. Това обаче не е сторено, като процесното разрешително действително е
изпратено от В. на контролния орган, но едва три месеца по-късно (видно от
представеното с жалбата и с административнонаказателната преписка писмо, В. е
изпратил разрешителното за строеж на 12.10.2022 г. и документите са получени в
РДНСК – Монтана на 17.10.2022 г.). Тези факти и извършеното нарушение всъщност
не се оспорват от жалбоподателя, като процесуалният му представител навежда
аргументи в насока, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Действително разрешителното е представено от В. без да бъде изисквано от РДНСК –
Монтана, но въпреки това районният съд намира, че не може да се приеме наличие на маловажен случай. Това е така от една страна, защото
изпълнението на задължението е просрочено, но не например с няколко дни, а с
три месеца, което се явява по-дълъг период от време спрямо нормативно
предвидения от 7 дни. От друга страна това нарушение на ЗУТ, макар и формално,
не е първо за жалбоподателя. Същият е санкциониран неведнъж за нарушения на ЗУТ
– с няколко влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в
писмената защита на юрк. Иванова. Предвид отговорната длъжност, която заема В.,
както и предвид факта, че същият е вече санкциониран за извършени нарушения на
ЗУТ, би следвало да съблюдава с повишено внимание задълженията, които му
вменява този закон. Затова и правилно в случая е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, като АНО е преценил,
че не става дума за маловажен случай и едно писмено или устно предупреждение
вече не би могло постигне превантивната цел на административното наказание. Нормата на чл. 232, ал. 1, т. 1 от
ЗУТ предвижда административно наказание „глоба“ от 1000 до 5000 лв. за
длъжностно лице, което „не
изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този
закон...“. В. е длъжностно лице и в това си качество е издал разрешение
за строеж, за което в нарушение на императивната разпоредба на чл. 149, ал. 5
от ЗУТ не е уведомил в срок контролния орган РДНСК – Монтана. Следователно
както от обективна, така и от субективна страна е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ като е изпълнил
несвоевременно задължение, възложено му с едноименния закон.
Предмет на касационен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
Настоящият касационен състав
счита, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка във
връзка с извършеното деяние, но неправилно е приложил материалния закон.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима всякога, когато са налице предпоставките за това. В случая,
въпреки забавянето в съобщаване на издаденото Разрешение за строеж, които
причини не са изследвани от АНО, с оглед установяване виновното поведение на
лицето, издаденият акт е съобщен, като от забавянето не се твърди да са
настъпили каквито и да било неблагоприятни последици. В случая липсват каквито
и да било вредни последици, а незначителността на деянието следва от неговия вид
и характер.
Неправилно въззивният съд
приема, че нарушението не е първо за административнонаказаното лице, предвид
липсата на доказателства за това. Цитираното Решение от процесуалния
представител на АНО има друг предмет, поради което няма законова пречка за приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото основателно
и в срок се явява направеното искане от процесуалния представител на касатора за
присъждане на разноски, последните касаещи единствено тези във въззивното
производство, които съгласно договор за правна защита и съдействие са в размер
на 500 лева адвокатско възнаграждение, което възнаграждение не се явява
прекомерно, с оглед правилата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските
следва да бъдат заплатени от ДНСК София, в качеството му на юридическо лице, в
който смисъл е чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален
строителен контрол и чл. 143, ал. 1 от АПК.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 27 от
17.03.2023 г. по АНД № 546 по описа за 2022 година на Районен съд – Лом като
неправилно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № М-14-6 от 28.11.2022 г. на Началника на РДНСК, гр. Монтана.
ОСЪЖДА ДНСК
София ДА ЗАПЛАТИ на В.М.В.,*** разноски в производството в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: