Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Б.С., 21.04.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1569 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „Изи Финанс” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, партер, офис 1, законен представител Б.И.Н. в качеството си на управител, чрез юрисконсулт А.С.Г., с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, срещу Т.Т.И. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***. Поддържа се, че по силата на договор за кредит от разстояние № 179094, сключен на 04.08.2017г. между ищеца в качеството на кредитодател и ответницата в качеството на кредитополучател, ищеца е отпуснал на ответницата кредит с главница в размер на 1100лв., като по силата на чл.2, ал.2 от Договора и подадено заявление сумата е приведена на ответницата касово на каса на „Изи пей” ЕАД, за което е представена разписка. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора вземането на главницата е разсрочено на 14бр. вноски за периода от 03.09.2017г. до 28.09.23018г., като е дължима цялата сума от 1100лв. Поддържа се също, че съгласно чл.2, ал.1, т.3 от Договора е посочен лихвен процент на дължимата договорна лихва в размер на 40,15%, като е дължима базисна лихва за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 246,32лв. Сочи се, че съгласно чл.3 от Договора в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита дължи неустойка. Тя се начислява след изтичане на срока по чл.3 и става изискуема изцяло незабавно съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД, като вземането и е разпределено на отделни вноски. Тези вноски не падежират на отделни дати, а цялото вземане по тях е д една падежна дата – тази на начисляване. Поддържа се, че неустойката е в размер на 55,16лв., като претендираните вноски са за периода от 03.09.2017г. до 28.09.2018г. и са в размер общо на 772,24лв. Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1100лв. главница, дължима по договор № 179094 от 04.08.2017г., 1018,56лв. договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г. и осъдителен иск за сумата от 772, 24лв. неустойка за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г., законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК особеният представител на ответникът адв. В.Л. от АК – В. е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са налице доказателства за сключване на договора, на основание на който ищеца претендира вземанията си, както и че не се доказва размера на претендираните вземания.
Ищеца не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по направените от особения представител на ответника възражения
и доводи.
В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа отговора на исковата молба. Иска от съда да отхвърли иска, алтернативно – иска да бъде уважен до размера от 1100лв. на основания, подробно изложени в представеното по делото писмено становище (защита).
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415,
във вр. чл.422
от ГПК.
Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му. Със
Заявление от ищеца е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
ответницата за сумата от 1100лв. главница, дължима по договор № 179094
от 04.08.2017г., сумата от 1018,56лв. - договорна лихва за периода от
04.08.2017г. до 31.05.2018г. и за сумата от 772, 24лв. - неустойка за периода
от 04.08.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.07.2018г. до окончателното изплащане, както и за
направените разноски по заповедното производство. С определение,
постановено по ч.гр.дело № 3136/2018г. на Районен съд - В. е издадена исканата
заповед. Съобщението за издадената заповед не е връчено на ответницата, тъй
като същата не е открита на постоянния и настоящия и адреси, за което ищеца е
бил надлежно уведомен и в законоустановения срок е предявил настоящия иск.
Договор за кредит от разстояние № 179094 е сключен на 04.08.2017г. между ищеца в качеството на кредитодател и ответницата в качеството на кредитополучател, като по силата на този договор ищеца е отпуснал на ответницата кредит с главница в размер на 1100лв. със срок на кредите 420 дни. Съгласно клаузата на чл.2, ал.2 от Договора и подадено от ответницата заявление сумата е приведена на ответницата касово на каса на „Изи пей” ЕАД, видно от представената по делото разписка. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора вземането на главницата е разсрочено на 14бр. вноски за периода от 03.09.2017г. до 28.09.23018г., като е дължима цялата сума от 1100лв. В чл.2, ал.1, т.3 от Договора е посочен лихвен процент на дължимата договорна лихва в размер на 40,15%, като е дължима базисна лихва за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 246,32лв. Съгласно чл.3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита по посочените в т.1 и т.2 начини в тридневен срок, дължи неустойка в размер общо на 772,24лв. Тя се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сума в размер на 55,16лв.
От приложеният договор съдът намира, че уговорената в него клауза за неустойка в посочения размер е неравноправна клауза и длъжникът не следва да я заплаща.
Заплащане на претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от заявителя.
В § 13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са
въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Разпоредбата дефинира понятието „потребител“ като всяко физическо
лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни
законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на
ЗЗП. Според него, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В чл.3, ал.1, т.1 от Договора е уговорено допълнително обезпечение чрез банкова гаранция, а в чл.3, ал.1, т.2 от Договора е уговорено допълнително обезпечение чрез 2 физически лица - поръчители. Според чл.3, ал.2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави допълнително обезпечение на кредитодателя чрез банкова гаранция или осигуряване на поръчители.
Задължението за предоставяне на банкова гаранция по чл.3, ал.1, т.1 от Договора не е обвързано със срок за предоставянето и, но от тълкуването на клаузата е видно, че срока за предоставянето и е към момента на сключване на договора. От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя, отнасящо се до предоставяне на банкова гаранция, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения с оглед необходимостта от незабавното и предоставяне и с оглед позоваването като условие на клауза, липсваща в договора. Задължението е уговорено за сумата по чл.2, ал.1, т.7 от договора, каквато клауза в самия договор липсва (чл.2, ал.1 от Договора съдържа само 5 точки, като няма точка 7). Също така това задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика.
От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя в чл.3, ал.1, т.2 от Договора, отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна това задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити, за нетният им осигурителен доход и т.н. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.2, ал.2. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД (в този смисъл е и Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК).
Предвид на това тази уговорка няма действие между страните, но по аргумент от чл.26, ал.4 от ЗЗД нейната недействителност не влече нищожност на целия договор (Решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007г. на II г.о.).
Клаузата по чл.3 от Договора относно определянето на фиксирания годишен лихвен процент в размер на 40,15% също противоречи на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Към датата на сключване на договора, с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн. в ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015г.) годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен съгласно разпоредбата на чл.Единствен, ал.1 в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. С разпоредбата на ал.2 дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал.1. С разпоредбата на ал.3 е постановено, че лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. Към датата на сключване на договора основния лихвен процент на Българската народна банка е 0,00%, поради което фиксирания годишен лихвен процент по договора в размер, по-голям от 10% е в противоречие с разпоредбите на закона.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от закона. Съгласно разпоредбата на чл.33а, ал.1 от ЗПК кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Съгласно разпоредбата на чл.33а, ал.2 от ЗПК методиката по ал. 1 съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Съгласно разпоредбата на чл.33а, ал.3 от ЗПК методиката по ал. 1 се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.
Договорения годишен процент на разходите не е в противоречие с изискванията на закона и е в размера по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът също така намира възражението за недействителност на договора за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Както бе установено по-горе, при сключването на договорът
не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.9а от ЗПК, поради което е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче е предявен установителен, а не осъдителен иск, поради което за ищеца не е налице основание да претендира връщане на дадената в заем сума по договора.
С оглед обсъденото до тук съдът намира, че искът ще следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание. Допълнително следва да се отбележи, че ищеца не е предприел никакви действия по доказване размера на претендираната от него договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 1018,56лв.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения от „Изи Финанс” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, партер, офис 1, законен представител Б.И.Н. в качеството си на управител, чрез юрисконсулт А.С.Г. иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Т.Т.И. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, да бъде признато за установено, че Т.Т.И. с ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс” ООД, ЕИК: ********* сумата от 1100лв. главница, дължима по договор № 179094 от 04.08.2017г., 1018,56лв. договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г. и да бъде осъдена да му заплати сумата от 772,24лв. неустойка за периода от 04.08.2017г. до 31.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2018г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Ивайло Йорданов)